Серафим Тодоров: Бях банкомат за лешоядите, а сега съм много болен
Боксовата легенда Серафим Тодоров направи покъртителна изповед пред БЛИЦ. 50-годишният екстравагантен гений, родом от Пещера, сега живее в Мюнхен при фамилията си - дамата, синът и дъщерята. Радва се на още едно внуче, откакто неотдавна се е родило второ момченце на сина му.
Както постоянно, и в този момент Сарафа е същински и прям. Носителят на три международни и три европейски трофеи приказва за живота в Германия, за подлата болест, която бори към този момент много време - продължителен псориазис, както и за приятеля си Кубрат Пулев. Странно, само че твърди, че научава от нас за успеха му над американеца Райдъл Букър.
Тодоров два пъти е избиран за Спортист на годината на България - 1991 и 1993 година Именно Сарафа продължава да е последният боксьор, победил трансформиралия се по-късно в легенда американец Флойд Мейуедър. Направи го на Олимпиадата в Атланта през 1996 година, където във финала на категория до 57 кг реферите го ощетиха брутално против тайландеца Камсинг и българинът остана втори.
- Здравейте, господин Тодоров! Как сте, къде ви откриваме?
- Здравей, приятелче! В Германия съм, доста ми е прелестно да се чуем. Радвам се, че се сещате за мен. Благодаря на Бога, само че не съм добре. Неадекватен съм, това е истината!
- Здравословни проблеми ли?
- Да, има ги, няма по какъв начин. Раздавах се доста, жертвах си здравето и към този момент не съм добре. Много ми е кофти. А и тук в Германия не ми е удобно. Щом не съм в благата татковина, ми е гадно! Имам продължителен псориазис, непоносимо е. С хронична болест съм, която мам*цата ми описа! Не ставам към този момент, това е истината. Това е мръсна болест, церя се, не й се давам.
- Не сте самичък нали?
- Да, към мен са жена ми, сина ми, дъщерята, снахата, зетя, внучета имам. Но това не ме успокоява. Аз съм човек, който доста натъртва на действителностите. С чиста душа съм, откровена... И тъкмо поради това пострадвам. Защото, в случай че не бях с откровена душа, щях да съм милионер сега. Благодарен съм на Бог, че ми е дал гения да се боксирам толкоз сполучливо. Но в България не е добре да си добър човек, тъй като всеки те мачка.
- Не желаете да се връщате назад ли?
- В Германия съм от месец и една седмица. Как да не желая в България, приятелю? Мисля да се връщам, тъй като тук просто не мога... Носталгията ме мъчи. България ми е всичко, майчината татковина ми е. За България съм подготвен на всичко, отхвърлил съм милиони през годините, добре знаете. На никой не се е дал подобен късмет, какъвто пред мен се е откривал. А аз не се възползвах и хората все си мислят, че съм умопобъркан, ненормалник...
Ако знаете единствено какви пари са ми предложили - и от Австралия, и от другаде, единствено, с цел да подпиша с тях, да отида и да изщраквам с пръсти. Но Господ ми е дал такава душа просто - въобще да не мисля за пари. Вложил ми е негова душа, по този начин го чувствам. България все ме дърпа, все си желая в родината. Само България ми е на сърцето, да бъда към моите хора, другари и родственици. Просто желая естествен живот.
- Защо смятате, че нямате естествен живот в България?
- Защото в България към този момент го няма и естественото. Последният път като се върнах от Германия, бях пет месеца у нас. Но няма какво да върша. Катастрофа е, няма работа. А и какво да работя? Трябва да бъда в бокса - треньор, управител... Но с кого да бъда? Всеки си дърпа чергата към него. Хората са доста алчни, озлобели са.
Аз съм с радикално друго схващане от другите. Когато видя нещо ексцентрично в работата, незабавно я изоставям - и работа, и другарство, и въобще не се занимавам. Писна ми от дивотии в България. От мен всички са видели единствено положително. На никого не се апелирам, единствено на Бог! Ако ще и с парите да съм закъсал, отново няма да им се апелирам. Ще хапвам единствено самун и сол, само че ще оцелея. Ако ще да си и мултимилиардер, какво значение има - ти си човек на Бога. Даже и доста пари да имаш, отново си никой, въшка си просто. Убеждаваш ли се, приятелче, че съм друг човек? С доста забавно мислене съм. Не всеки мисли като мен. Характерът ми е подобен просто.
- Финансово по какъв начин сте сега?
- Не мога да се оплача. И това е с помощта на децата ми, които са доста интелигентни. Oтлично вървят тук - в Германия. В Мюнхен сме, луда работа е тук. Хитлер по този начин го е направил - всички да робуват. Моите хора работят, в това число и жена ми, единствено аз не. Те са добре и ме поддържат. Засега съм при тях, само че не ми е добре, не ми е удобно в Германия. Но няма по какъв начин, тъй като като се прибера за 10-15 дни в България, всички отново иска ми се качат на врата. Няма по какъв начин да заставам при лешоядите, които ми вземат парите. А в това време жена ми и фамилията ми в Германия да работят и да ме устоят. Много са добре, получават неповторими пари. Синът ми е с 4000 евро на месец, щерка ми 3000, мъжът й е охранител, получава 2500 евро. Щракат си с пръсти и парите им идват. Благодарение на тях и на Бог мога да вдишвам. Не ме оставят нито за момент, бащино обвързване въпреки всичко. Сега на сина ми му се роди второ момченце, радваме се на бебето. Мъничко е още, на три седмици, гледаме го.
- Гледахте ли успеха на Кубрат Пулев?
- Не. Кога се е бил?
- Наистина ли не знаете, че имаше мач преди няколко дни и реализира поредна победа?
- Не приятелче, в действителност. Не проследявам медиите, нямаме българска телевизия тук.
- Не употребявате ли " Facebook " или други обществени мрежи?
- " Facebook " ли? Айде, стига! Не съм по тези неща. " Фейсбуци ", " Вайбъри "... няма смисъл да си затормозявам мозъка. Я ми кажи, братиньо, с кого се е бил, известно име ли е?
- Американецът Райдъл Букър, който е някогашен пандизчия.
- Оф, ясно! Щом е бил в пандиза, сигурно е психясал. Но значимото е, че Кобрата е победил. Не съм го гледал, тъй че не мога да разясня в елементи.
- Всички чакаме борбата за международната купа. Нашият войник има ли късмет против Антъни Джошуа или Анди Руис?
- Дай Боже да му се открие тази опция. Много ще се веселя, в случай че победи. Кубрат има душа, патриот е. Желая му Бог да го богослови, да стане някаква магия и да победи. Дано Господ му даде нужното схващане в кръга, което е основно. Джошуа и Руис са неповторими боксьори. Те са унищожители, свръхчудовища са просто. На Кобрата му куцат още доста неща, би трябвало да ги усъвършенства.
- Някога помагали ли сте му със препоръки?
- Как да го поучавам? Аз не мога да се докопам до него. Около Кобрата се навъртат едни хора, всякакви мениджъри, треньорите му също са доста.
Бих го посъветвал да престане с вършиме удари. Това не е бокс. Трябват крошета, ъперкъти, клякаш, лягаш отсам оттова, да има удари отвред. Трябва да праскаш крепко. Не знам по какъв начин са го учили треньорите му. Да, има от време на време прави удари, само че повече би трябвало да са - бам, бам... Намираш подобаваща отдалеченост и започваш с ъперкътите - в главата, крошета. Удряш и го сваляш. Но това очевидно треньорите му не го учат.
- Като се приберете от Германия, ще го потърсите ли и вероятно да се видите?
- О, несъмнено. Той ми е приятелче. Много желая да му кажа някои неща. Но мъчно би се случило. Преди 4 години бях при него на Белмекен, предложения ме да го видя. Но към него доста хора се бяха събрали, просто мястото ми не беше там в този миг. Да бъде жив и здрав, най-важното. Желая му още доста триумфи.
- Кога се прибирате от Германия?
- Може би като получа парите от борсата. Тук ми дават по 1100 евро на месец, братиньо. Преди време работих тук и имам права, поставят ми се пари от борсата. Обаче би трябвало да ме вкарат от учебно заведение, само че аз не ставам за учебно заведение, тъй като съм с псориазис. Вчера бях в клиниката, с цел да ми издадат един документ, откакто се срещнат с заболяването ми. И с него ще мога да желая да ми изплатят всичките пари, които ми се поставят от борсата. Чакам за още четири месеца, това са 4400 евро. Много пари давам за лекуване. Като си взема парите, незабавно запалвам колата и се прибирам в България.
Много изострен псориазис имам, продължителен. Не ми изчезва към този момент няколко години. На моменти ми олеква, само че след това... Мъчи ме, брутално е. Не мога да го изцелявам към този момент доста години. Влоши се около ядовете ми в България. Заради това, че ми забиваха нож в гърба. В един миг просто получих уплах от хората. А аз се раздавах за тях, давах си живота. Помагах на всеки. А те ме крадяха, в това число приятелите. Но когато си смъкнаха маските, си споделих: " Леле, майко! Защо съм се раздавал, за какво съм си давал парите!? ". Бях банкомат просто. Видяха ми благородната душа и ме ограбваха. Майко-о-о, единствено като се сетя - милиони съм отказвал! Получих уплах от хората и тази болест ме думна. От напрежението е, ясно е. Но животът продължава. Великият е един - Бог. Един ден ще има изцерение. Болестта ми пристигна, с цел да ме поучи да внимавам и даже да зная на кого да споделям " здрасти ". Истината е, че към мен бяха единствено демони, не спираха да ме грабят и употребяват.
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ
Както постоянно, и в този момент Сарафа е същински и прям. Носителят на три международни и три европейски трофеи приказва за живота в Германия, за подлата болест, която бори към този момент много време - продължителен псориазис, както и за приятеля си Кубрат Пулев. Странно, само че твърди, че научава от нас за успеха му над американеца Райдъл Букър.
Тодоров два пъти е избиран за Спортист на годината на България - 1991 и 1993 година Именно Сарафа продължава да е последният боксьор, победил трансформиралия се по-късно в легенда американец Флойд Мейуедър. Направи го на Олимпиадата в Атланта през 1996 година, където във финала на категория до 57 кг реферите го ощетиха брутално против тайландеца Камсинг и българинът остана втори.
- Здравейте, господин Тодоров! Как сте, къде ви откриваме?
- Здравей, приятелче! В Германия съм, доста ми е прелестно да се чуем. Радвам се, че се сещате за мен. Благодаря на Бога, само че не съм добре. Неадекватен съм, това е истината!
- Здравословни проблеми ли?
- Да, има ги, няма по какъв начин. Раздавах се доста, жертвах си здравето и към този момент не съм добре. Много ми е кофти. А и тук в Германия не ми е удобно. Щом не съм в благата татковина, ми е гадно! Имам продължителен псориазис, непоносимо е. С хронична болест съм, която мам*цата ми описа! Не ставам към този момент, това е истината. Това е мръсна болест, церя се, не й се давам.
- Не сте самичък нали?
- Да, към мен са жена ми, сина ми, дъщерята, снахата, зетя, внучета имам. Но това не ме успокоява. Аз съм човек, който доста натъртва на действителностите. С чиста душа съм, откровена... И тъкмо поради това пострадвам. Защото, в случай че не бях с откровена душа, щях да съм милионер сега. Благодарен съм на Бог, че ми е дал гения да се боксирам толкоз сполучливо. Но в България не е добре да си добър човек, тъй като всеки те мачка.
- Не желаете да се връщате назад ли?
- В Германия съм от месец и една седмица. Как да не желая в България, приятелю? Мисля да се връщам, тъй като тук просто не мога... Носталгията ме мъчи. България ми е всичко, майчината татковина ми е. За България съм подготвен на всичко, отхвърлил съм милиони през годините, добре знаете. На никой не се е дал подобен късмет, какъвто пред мен се е откривал. А аз не се възползвах и хората все си мислят, че съм умопобъркан, ненормалник...
Ако знаете единствено какви пари са ми предложили - и от Австралия, и от другаде, единствено, с цел да подпиша с тях, да отида и да изщраквам с пръсти. Но Господ ми е дал такава душа просто - въобще да не мисля за пари. Вложил ми е негова душа, по този начин го чувствам. България все ме дърпа, все си желая в родината. Само България ми е на сърцето, да бъда към моите хора, другари и родственици. Просто желая естествен живот.
- Защо смятате, че нямате естествен живот в България?
- Защото в България към този момент го няма и естественото. Последният път като се върнах от Германия, бях пет месеца у нас. Но няма какво да върша. Катастрофа е, няма работа. А и какво да работя? Трябва да бъда в бокса - треньор, управител... Но с кого да бъда? Всеки си дърпа чергата към него. Хората са доста алчни, озлобели са.
Аз съм с радикално друго схващане от другите. Когато видя нещо ексцентрично в работата, незабавно я изоставям - и работа, и другарство, и въобще не се занимавам. Писна ми от дивотии в България. От мен всички са видели единствено положително. На никого не се апелирам, единствено на Бог! Ако ще и с парите да съм закъсал, отново няма да им се апелирам. Ще хапвам единствено самун и сол, само че ще оцелея. Ако ще да си и мултимилиардер, какво значение има - ти си човек на Бога. Даже и доста пари да имаш, отново си никой, въшка си просто. Убеждаваш ли се, приятелче, че съм друг човек? С доста забавно мислене съм. Не всеки мисли като мен. Характерът ми е подобен просто.
- Финансово по какъв начин сте сега?
- Не мога да се оплача. И това е с помощта на децата ми, които са доста интелигентни. Oтлично вървят тук - в Германия. В Мюнхен сме, луда работа е тук. Хитлер по този начин го е направил - всички да робуват. Моите хора работят, в това число и жена ми, единствено аз не. Те са добре и ме поддържат. Засега съм при тях, само че не ми е добре, не ми е удобно в Германия. Но няма по какъв начин, тъй като като се прибера за 10-15 дни в България, всички отново иска ми се качат на врата. Няма по какъв начин да заставам при лешоядите, които ми вземат парите. А в това време жена ми и фамилията ми в Германия да работят и да ме устоят. Много са добре, получават неповторими пари. Синът ми е с 4000 евро на месец, щерка ми 3000, мъжът й е охранител, получава 2500 евро. Щракат си с пръсти и парите им идват. Благодарение на тях и на Бог мога да вдишвам. Не ме оставят нито за момент, бащино обвързване въпреки всичко. Сега на сина ми му се роди второ момченце, радваме се на бебето. Мъничко е още, на три седмици, гледаме го.
- Гледахте ли успеха на Кубрат Пулев?
- Не. Кога се е бил?
- Наистина ли не знаете, че имаше мач преди няколко дни и реализира поредна победа?
- Не приятелче, в действителност. Не проследявам медиите, нямаме българска телевизия тук.
- Не употребявате ли " Facebook " или други обществени мрежи?
- " Facebook " ли? Айде, стига! Не съм по тези неща. " Фейсбуци ", " Вайбъри "... няма смисъл да си затормозявам мозъка. Я ми кажи, братиньо, с кого се е бил, известно име ли е?
- Американецът Райдъл Букър, който е някогашен пандизчия.
- Оф, ясно! Щом е бил в пандиза, сигурно е психясал. Но значимото е, че Кобрата е победил. Не съм го гледал, тъй че не мога да разясня в елементи.
- Всички чакаме борбата за международната купа. Нашият войник има ли късмет против Антъни Джошуа или Анди Руис?
- Дай Боже да му се открие тази опция. Много ще се веселя, в случай че победи. Кубрат има душа, патриот е. Желая му Бог да го богослови, да стане някаква магия и да победи. Дано Господ му даде нужното схващане в кръга, което е основно. Джошуа и Руис са неповторими боксьори. Те са унищожители, свръхчудовища са просто. На Кобрата му куцат още доста неща, би трябвало да ги усъвършенства.
- Някога помагали ли сте му със препоръки?
- Как да го поучавам? Аз не мога да се докопам до него. Около Кобрата се навъртат едни хора, всякакви мениджъри, треньорите му също са доста.
Бих го посъветвал да престане с вършиме удари. Това не е бокс. Трябват крошета, ъперкъти, клякаш, лягаш отсам оттова, да има удари отвред. Трябва да праскаш крепко. Не знам по какъв начин са го учили треньорите му. Да, има от време на време прави удари, само че повече би трябвало да са - бам, бам... Намираш подобаваща отдалеченост и започваш с ъперкътите - в главата, крошета. Удряш и го сваляш. Но това очевидно треньорите му не го учат.
- Като се приберете от Германия, ще го потърсите ли и вероятно да се видите?
- О, несъмнено. Той ми е приятелче. Много желая да му кажа някои неща. Но мъчно би се случило. Преди 4 години бях при него на Белмекен, предложения ме да го видя. Но към него доста хора се бяха събрали, просто мястото ми не беше там в този миг. Да бъде жив и здрав, най-важното. Желая му още доста триумфи.
- Кога се прибирате от Германия?
- Може би като получа парите от борсата. Тук ми дават по 1100 евро на месец, братиньо. Преди време работих тук и имам права, поставят ми се пари от борсата. Обаче би трябвало да ме вкарат от учебно заведение, само че аз не ставам за учебно заведение, тъй като съм с псориазис. Вчера бях в клиниката, с цел да ми издадат един документ, откакто се срещнат с заболяването ми. И с него ще мога да желая да ми изплатят всичките пари, които ми се поставят от борсата. Чакам за още четири месеца, това са 4400 евро. Много пари давам за лекуване. Като си взема парите, незабавно запалвам колата и се прибирам в България.
Много изострен псориазис имам, продължителен. Не ми изчезва към този момент няколко години. На моменти ми олеква, само че след това... Мъчи ме, брутално е. Не мога да го изцелявам към този момент доста години. Влоши се около ядовете ми в България. Заради това, че ми забиваха нож в гърба. В един миг просто получих уплах от хората. А аз се раздавах за тях, давах си живота. Помагах на всеки. А те ме крадяха, в това число приятелите. Но когато си смъкнаха маските, си споделих: " Леле, майко! Защо съм се раздавал, за какво съм си давал парите!? ". Бях банкомат просто. Видяха ми благородната душа и ме ограбваха. Майко-о-о, единствено като се сетя - милиони съм отказвал! Получих уплах от хората и тази болест ме думна. От напрежението е, ясно е. Но животът продължава. Великият е един - Бог. Един ден ще има изцерение. Болестта ми пристигна, с цел да ме поучи да внимавам и даже да зная на кого да споделям " здрасти ". Истината е, че към мен бяха единствено демони, не спираха да ме грабят и употребяват.
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ