Няма WiFi – да решим въпроса политически!
Божидар Божанов е компютърен експерт, създател и началник на LogSentinel. Работил е като консултант към Министерския съвет по въпросите на електронното държавно управление. Сатиричният му текст е от блога му и илюстрира по какъв начин в България (не) се вземат решение проблеми. Думата " WiFi " може да бъде сменена с доста други. Например с " вода ".
В Народното събрание стопира WiFi-ът. Депутатите привикват изключително съвещание, на което да се съгласят, че проблем има. Опозицията изяснява, че по тяхно време WiFi постоянно е имало. Управляващите се оправдават, че има кофти рутери, купени с социална поръчка от опозицията, когато е била на власт, и това в основата на казуса. Все отново депутатите одобряват, че WiFi няма и това би трябвало да се реши.
Председателят на комисията по превоз, осведомителни технологии и известия привиква работна група – вземат участие заинтригувани депутати, специалисти от академичната общественост и от ИТ бранша. В рамките на месец работната група се събира три пъти, само че полемиката рядко е всъщност. Минава се през построяването на мрежата на държавната администрация НАМДА и кой какво е направил за нейното действие, през милионите дадени за инфраструктура, през това по какъв начин са идвали неотдавна посетители от Съединени американски щати и Израел и какво са споделили за WiFi-а в хотелите си.
Накрая работната група стига до умозаключение, че би трябвало да има резистентност
в информационната инфраструктура и това е народен приоритет. В отчет от една страница (защото по-дълъг би лишил година работа на работната група), се предлага приемане на законодателство по въпроса и основаване на държавен орган, който да е претрупан с политиката по създаване и поддържане на информационна инфраструктура.
" Група народни представители " дават отчета на адвокатска адвокатска фирма, където няколко стажанти за месец написват законопроект. Депутатите го внасят (както си е – без цялостен член и с редица правни неточности). Официално е Закон за информационната инфраструктура, само че всички го назовават Закон за WiFi-a.
Но WiFi към момента няма.
Дебатът на първо четене не е всъщност. Говори се за значимостта на компютрите. За това по какъв начин не може в 21-ви век една институция да няма WiFi. Един по-технически осведомен народен представител взема думата и загатва, че е хубаво като тръгне WiFi-ът, да се употребява WPA3, тъй като WPA2 е нерешителен, само че бързо бива скастрен от ръководителя с фразата " не технологизирайте дебата!! "
Между първо и второ четене компаниите, изграждащи мрежи, вкарват свои ремонти през депутати, с цел да могат да продадат остарялото си съоръжение, религиозни организации вкарват текст за освещаване на рутерите, а Менда Стоянова вкарва с преходни и заключителни разпореждания промени на държавното устройство в Конституцията.
Шест месеца след прекъсването на WiFi-а законът е признат.
Ще се сътвори Държавна организация за електронна и безжична администрация (защото никой не е обърнал внимание какво редуциране се получава), към нея ще има Съвет по информационна инфраструктура. Свикана е работна група към Министерски съвет са правене на организационен устав и друга – за разработване на разпоредба към закона. Наредбата включва стандарти като IEEE 802.11, само че няколко експерти по Закон за обществените поръчки упорстват да се запише " или равностоен ", с цел да нямало наказателна процедура от Европейската комисия за фаворизиране на един стандарт.
След година и половина организацията е основана, само че два месеца по-късно към момента WiFi няма. Депутатите от опозицията насочат запитване до отрасловия вицепремиер, а той от трибуната дава отговор, че това ръководство е свършило извънредно доста за съществуването на WiFi, а това, че сега в постройката няма е неприятно събитие,
само че значимото е, че е регистриран сериозен прогрес,
покрити са редица знаци – за съществуване на нормативна уредба, за транспониране на европейски правила, за стратегическа рамка, и всеки миг ще стигнат до самостоятелни проблеми, които институциите или жителите може да имат макар блестящия триумф на политиките по информационната инфраструктура.
На втората година от прекъсването в Народното събрание постъпва на работа младши систематичен админ (разбира се, племенник на заместник-министър) и рестартира рутера. WiFi-ът потегля. Управляващите регистрират триумфа, по националните медии се изреждат представители (предимно някогашни ченгета), които да величаят какъв брой напредничаво е ръководството. " Ето, дори към този момент мога да разтварям уеб сайтове на телефона си " демонстрира в ефир един народен представител.
Междувременно Илон Мъск каца на Марс.
В Народното събрание стопира WiFi-ът. Депутатите привикват изключително съвещание, на което да се съгласят, че проблем има. Опозицията изяснява, че по тяхно време WiFi постоянно е имало. Управляващите се оправдават, че има кофти рутери, купени с социална поръчка от опозицията, когато е била на власт, и това в основата на казуса. Все отново депутатите одобряват, че WiFi няма и това би трябвало да се реши.
Председателят на комисията по превоз, осведомителни технологии и известия привиква работна група – вземат участие заинтригувани депутати, специалисти от академичната общественост и от ИТ бранша. В рамките на месец работната група се събира три пъти, само че полемиката рядко е всъщност. Минава се през построяването на мрежата на държавната администрация НАМДА и кой какво е направил за нейното действие, през милионите дадени за инфраструктура, през това по какъв начин са идвали неотдавна посетители от Съединени американски щати и Израел и какво са споделили за WiFi-а в хотелите си.
Накрая работната група стига до умозаключение, че би трябвало да има резистентност
в информационната инфраструктура и това е народен приоритет. В отчет от една страница (защото по-дълъг би лишил година работа на работната група), се предлага приемане на законодателство по въпроса и основаване на държавен орган, който да е претрупан с политиката по създаване и поддържане на информационна инфраструктура.
" Група народни представители " дават отчета на адвокатска адвокатска фирма, където няколко стажанти за месец написват законопроект. Депутатите го внасят (както си е – без цялостен член и с редица правни неточности). Официално е Закон за информационната инфраструктура, само че всички го назовават Закон за WiFi-a.
Но WiFi към момента няма.
Дебатът на първо четене не е всъщност. Говори се за значимостта на компютрите. За това по какъв начин не може в 21-ви век една институция да няма WiFi. Един по-технически осведомен народен представител взема думата и загатва, че е хубаво като тръгне WiFi-ът, да се употребява WPA3, тъй като WPA2 е нерешителен, само че бързо бива скастрен от ръководителя с фразата " не технологизирайте дебата!! "
Между първо и второ четене компаниите, изграждащи мрежи, вкарват свои ремонти през депутати, с цел да могат да продадат остарялото си съоръжение, религиозни организации вкарват текст за освещаване на рутерите, а Менда Стоянова вкарва с преходни и заключителни разпореждания промени на държавното устройство в Конституцията.
Шест месеца след прекъсването на WiFi-а законът е признат.
Ще се сътвори Държавна организация за електронна и безжична администрация (защото никой не е обърнал внимание какво редуциране се получава), към нея ще има Съвет по информационна инфраструктура. Свикана е работна група към Министерски съвет са правене на организационен устав и друга – за разработване на разпоредба към закона. Наредбата включва стандарти като IEEE 802.11, само че няколко експерти по Закон за обществените поръчки упорстват да се запише " или равностоен ", с цел да нямало наказателна процедура от Европейската комисия за фаворизиране на един стандарт.
След година и половина организацията е основана, само че два месеца по-късно към момента WiFi няма. Депутатите от опозицията насочат запитване до отрасловия вицепремиер, а той от трибуната дава отговор, че това ръководство е свършило извънредно доста за съществуването на WiFi, а това, че сега в постройката няма е неприятно събитие,
само че значимото е, че е регистриран сериозен прогрес,
покрити са редица знаци – за съществуване на нормативна уредба, за транспониране на европейски правила, за стратегическа рамка, и всеки миг ще стигнат до самостоятелни проблеми, които институциите или жителите може да имат макар блестящия триумф на политиките по информационната инфраструктура.
На втората година от прекъсването в Народното събрание постъпва на работа младши систематичен админ (разбира се, племенник на заместник-министър) и рестартира рутера. WiFi-ът потегля. Управляващите регистрират триумфа, по националните медии се изреждат представители (предимно някогашни ченгета), които да величаят какъв брой напредничаво е ръководството. " Ето, дори към този момент мога да разтварям уеб сайтове на телефона си " демонстрира в ефир един народен представител.
Междувременно Илон Мъск каца на Марс.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ