Какво има в козунаците и боите за яйца на пазара?
Боите за яйца и козунаците са цялостни с Е-та и алергени – това демонстрират последните инспекции на „ Активни потребители”. Според изследването в един козунак на пазара да вземем за пример приблизително се влагат по 6 Е-та. В 11 от 16 тествани козунака на пазара липсва най-малко една от главните съставки в обичайна рецепта, демонстрира инспекция на Нова телевизия.
От тази седмица до Гергьовден ревизия на пазара стартират и от Агенцията по храните. Те ще наблюдават за качеството и произхода на агнешкото месо, яйцата, боите, козунаците и пресните зеленчуци, които ще сложим на великденската софра след седмица.
„ Яйцата съвсем на всички места се заместват от яйчен меланж, млякото – или със суроватка или с палмово пасло – това са много по-евтини разновидности и по този метод производителите изкуствено смъкват цените”, сподели Сергей Иванов от „ Активни потребители”. По думите му това е „ хитруване” от страна на промишлеността – една елементарна рецепта да се трансформира в произведение на индустриалната химия.
„ Жълтеникавият цвят не е от жълтъците, а по-скоро от оцветители. Маслото се заменя с палмова мазнина”, оповестява диетологът Ипократис Пападиматракус. Това са главно емулгатори, ензими, антиоксиданти, киселинни регулатори, консерванти и в това число оцветители. Всички те целят да усилват доста периода на валидност.
Според Димитър Бешиков, който създава козунаци в дребна пекарна в София, евтиният артикул е или за сметка на истинската рецепта, или за сметка на времето за втасване. „ Самият развой е много дълъг и комплициран. В един козунак 500 гр – влизат 2 яйца, 150 гр захар, 100 мл мляко и трудът на един човек от 6 часа – няма по какъв начин да излезе на цена 1,50 - 2 лева с естествени артикули. Вътре също има разнообразни химии, които облекчават процеса на втасване. Замества се прясното мляко със суроватка и палмова лой. Суровото мляко го заместват със изсъхнало мляко. Когато не използваш яйца – козунакът не може да добие цвят – по тази причина е належащо да сложиш оцветител, захарта заместват с всевъзможни Е-та”, добави Бешиков.
Заместители на обичайните съставки в козунаците на пазара откриват при инспекциите си и от Агенцията по храните. Оттам успокояват, че се употребяват Е-та, които са контролирани, а огромна част от тях даже били с натурален генезис. „ Не сме установявали неразрешени Е-та – влагат се опредени добавки, които са възможни – като оцветители, като подсладители – това не е рисково, това не е неразрешено, това не е нарушаване – само че всеки консуматор би трябвало да чете какво купува, с цел да е уверен и да знае какво съдържа храната”, съобщи доктор Александрина Борисова от БАБХ.
Най-подходящи били непакетираните козунаци – от дребните пекарни – незабавно след изпичането им – там рискът за такива добавки е по-малък. „ Изследването върху няколко бои за яйца сподели, че има изкуствени оцветители в тестът – само че те са позволени от европейското законодателство. Основно 4 оцветителя намираме – сънсет жълто – Е-110; татразин – Е-102, азорубин – Е-122 и безценен камък синьо – Е-133. Това са изкуствени оцветители, които са позволени за вложение в боите за яйца. Освен изкуствени оцветители, в пробите се откриват и алергени. Като добавки в боите постоянно участват лактоза, консерванти и желатин, излиза наяве от опаковките.
„ Всяка една багра за яйца е безвредна за вложение в храна, която се употребява непосредствено и не би следвало да има терзание в потребителите, че яйцето откакто се обели – и е пропуснат цвят от черупката – ще има проблеми за потребителите”, добави доктор Борисова.
Според диетолози обаче – въпреки и позволени – доста от оцветителите водят до проблеми за здравето ни. Биха могли да засилят пристъпите на астма, резултата на хиперактивност при децата, кожни алергии – дерматити, даже и ринит и запушен нос. „ Всички тези софтуерни добавки са позволени, само че комбинацията от тези добавки и високата консумация на сходни артикули не е потребна за здравето”, добави Сергей Иванов от „ Активни потребители”.
Най-сериозни опасности се крие в синята багра, счита специалистът. Алергии и астма могат да провокират и жълтите и алените багрила. „ Ориентирайте се от цветовете в природата – не е инцидентно, че синият цвят доста мъчно можем да открием в растителния свят и това се оказва, че това е измежду най-опасните и евентуално рискови оцветители”, поучава диеотологът Пападиматракус. Особено деликатни би трябвало да сме към Е-та с номера от 102 до 145, предизвестява специалистът. Затова би трябвало да следим Е-тата на етикетите и можем да ревизираме до каква степен рискови са - в разнообразни приложения в телефона си.
Повечето багрила, които купуваме, са родно произвеждане. „ Всичките оцветители, които се влагат в нашите артикули, са позволени за вложение в храните – действително ние ги консумираме всеки ден в някакъв тип храна, която употребяваме”, споделя Василка Нонова – мениджър-продажби във фабрика за бои.
Потребителите алармират и за подправени бои, които не оцветяват добре яйцата. Затова яйцата трябвало да се измият, да се сварят добре. Особено деликатни би трябвало да сме към боядисаните яйца на щанда, които се оферират в подготвен тип. Техният период на валидност е доста по-малък от този на пресните яйца.
През последните години на щанда откривахме и замразено агнешко от Нова Зеландия или Австралия, което се оферираше като свежо или румънско, което търговците ни продаваха като българско. Сега обаче – родното и вносното месо ще бъдат за първи път с друг на цвят печати.
„ Като за агнета, които са заклани в български кланици, само че са с генезис други страни – се слага червен щемпел, а на сътрудника, които са гледани и заклани в България – се слага щемпел – който е със синьо мастило”, посочи доктор Борисова от БАБХ.
Старото агнешко инспекторите разпознават и с просто око. Месото не би трябвало да е влажно и да лепне, миризмата да е на прясно месо. При напън да се възвръща бързо натисната повърхнина. Животновъдите дават обещание този Великден да има задоволително българско агнешко на пазара.
От тази седмица до Гергьовден ревизия на пазара стартират и от Агенцията по храните. Те ще наблюдават за качеството и произхода на агнешкото месо, яйцата, боите, козунаците и пресните зеленчуци, които ще сложим на великденската софра след седмица.
„ Яйцата съвсем на всички места се заместват от яйчен меланж, млякото – или със суроватка или с палмово пасло – това са много по-евтини разновидности и по този метод производителите изкуствено смъкват цените”, сподели Сергей Иванов от „ Активни потребители”. По думите му това е „ хитруване” от страна на промишлеността – една елементарна рецепта да се трансформира в произведение на индустриалната химия.
„ Жълтеникавият цвят не е от жълтъците, а по-скоро от оцветители. Маслото се заменя с палмова мазнина”, оповестява диетологът Ипократис Пападиматракус. Това са главно емулгатори, ензими, антиоксиданти, киселинни регулатори, консерванти и в това число оцветители. Всички те целят да усилват доста периода на валидност.
Според Димитър Бешиков, който създава козунаци в дребна пекарна в София, евтиният артикул е или за сметка на истинската рецепта, или за сметка на времето за втасване. „ Самият развой е много дълъг и комплициран. В един козунак 500 гр – влизат 2 яйца, 150 гр захар, 100 мл мляко и трудът на един човек от 6 часа – няма по какъв начин да излезе на цена 1,50 - 2 лева с естествени артикули. Вътре също има разнообразни химии, които облекчават процеса на втасване. Замества се прясното мляко със суроватка и палмова лой. Суровото мляко го заместват със изсъхнало мляко. Когато не използваш яйца – козунакът не може да добие цвят – по тази причина е належащо да сложиш оцветител, захарта заместват с всевъзможни Е-та”, добави Бешиков.
Заместители на обичайните съставки в козунаците на пазара откриват при инспекциите си и от Агенцията по храните. Оттам успокояват, че се употребяват Е-та, които са контролирани, а огромна част от тях даже били с натурален генезис. „ Не сме установявали неразрешени Е-та – влагат се опредени добавки, които са възможни – като оцветители, като подсладители – това не е рисково, това не е неразрешено, това не е нарушаване – само че всеки консуматор би трябвало да чете какво купува, с цел да е уверен и да знае какво съдържа храната”, съобщи доктор Александрина Борисова от БАБХ.
Най-подходящи били непакетираните козунаци – от дребните пекарни – незабавно след изпичането им – там рискът за такива добавки е по-малък. „ Изследването върху няколко бои за яйца сподели, че има изкуствени оцветители в тестът – само че те са позволени от европейското законодателство. Основно 4 оцветителя намираме – сънсет жълто – Е-110; татразин – Е-102, азорубин – Е-122 и безценен камък синьо – Е-133. Това са изкуствени оцветители, които са позволени за вложение в боите за яйца. Освен изкуствени оцветители, в пробите се откриват и алергени. Като добавки в боите постоянно участват лактоза, консерванти и желатин, излиза наяве от опаковките.
„ Всяка една багра за яйца е безвредна за вложение в храна, която се употребява непосредствено и не би следвало да има терзание в потребителите, че яйцето откакто се обели – и е пропуснат цвят от черупката – ще има проблеми за потребителите”, добави доктор Борисова.
Според диетолози обаче – въпреки и позволени – доста от оцветителите водят до проблеми за здравето ни. Биха могли да засилят пристъпите на астма, резултата на хиперактивност при децата, кожни алергии – дерматити, даже и ринит и запушен нос. „ Всички тези софтуерни добавки са позволени, само че комбинацията от тези добавки и високата консумация на сходни артикули не е потребна за здравето”, добави Сергей Иванов от „ Активни потребители”.
Най-сериозни опасности се крие в синята багра, счита специалистът. Алергии и астма могат да провокират и жълтите и алените багрила. „ Ориентирайте се от цветовете в природата – не е инцидентно, че синият цвят доста мъчно можем да открием в растителния свят и това се оказва, че това е измежду най-опасните и евентуално рискови оцветители”, поучава диеотологът Пападиматракус. Особено деликатни би трябвало да сме към Е-та с номера от 102 до 145, предизвестява специалистът. Затова би трябвало да следим Е-тата на етикетите и можем да ревизираме до каква степен рискови са - в разнообразни приложения в телефона си.
Повечето багрила, които купуваме, са родно произвеждане. „ Всичките оцветители, които се влагат в нашите артикули, са позволени за вложение в храните – действително ние ги консумираме всеки ден в някакъв тип храна, която употребяваме”, споделя Василка Нонова – мениджър-продажби във фабрика за бои.
Потребителите алармират и за подправени бои, които не оцветяват добре яйцата. Затова яйцата трябвало да се измият, да се сварят добре. Особено деликатни би трябвало да сме към боядисаните яйца на щанда, които се оферират в подготвен тип. Техният период на валидност е доста по-малък от този на пресните яйца.
През последните години на щанда откривахме и замразено агнешко от Нова Зеландия или Австралия, което се оферираше като свежо или румънско, което търговците ни продаваха като българско. Сега обаче – родното и вносното месо ще бъдат за първи път с друг на цвят печати.
„ Като за агнета, които са заклани в български кланици, само че са с генезис други страни – се слага червен щемпел, а на сътрудника, които са гледани и заклани в България – се слага щемпел – който е със синьо мастило”, посочи доктор Борисова от БАБХ.
Старото агнешко инспекторите разпознават и с просто око. Месото не би трябвало да е влажно и да лепне, миризмата да е на прясно месо. При напън да се възвръща бързо натисната повърхнина. Животновъдите дават обещание този Великден да има задоволително българско агнешко на пазара.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ