"Богатите също плачат" е любима максима на публиката в държава,

"Богатите също плачат " е обичана максима на публиката в страна, където по най-пресни данни повече от 5 млн. души са под обществения най-малко, а половината от тях - и под границата на бедността или по този начин наречения екзистенц най-малко - най-малко на съществуването. По тази причина неуспехът на Лудогорец в евротурнирите след цяла петилетка на блестящо наличие в клуба на богатите футболни тимове на Европа евентуално мнозина го одобряват като вест в тази рубрика. Още повече, последните седмици са белязани с липса освен на футболно благополучие (според обичаното факсимиле на отрасловите коментатори) за притежателя - олигарха Кирил Домусчиев. Само преди дни, поради мощна вълна на публично неодобрение, не мина пробутаният от ръководещите законопроект, който щеше да му опрости 58 млн. лева, дължими заради неизпълнени приватизационни задължения по линия на Българския морски флот - властта съществено се уплаши да не падне поради услугата към олигарха.

Напомняме единствено един занимателен подробност от договорката за БМФ, стартирана от кабинета Костов и приключена от Тройната коалиция - съгласно нея цели два етажа от постройката на Министерството на превоза станаха благосъстоятелност на предприемача и бяха оценени на седемцифрена сума - 1 млн.евро или 2 млн.лв, които страната заплати, откакто беше наказана да го стори. Става въпрос за петия и седмия етаж от постройката на ъгъла на ул. Гурко и ул. Дякон Игнатий на жълтите павета в самото сърце на София, позната на старите жители като Кулата на Пенчо Кубадински. На човек няма по какъв начин да не му хрумне още една сентенция в този смисъл, съгласно която "Най-добре се смее, който се смее финален ", тъй като отново съдът постанови предприемачът да върне 58 млн. лева на страната по приватизационните им ангажименти...

Докато нареждаме, дано обаче да си спомним какво е Лудогорец. Това е единственият тим, който за 80 години съумя продължително (от 2011 година насам) да разбие двуполюсния модел в българския футбол, да се показа на толкоз високо равнище в Шампионската лига в този неин формат, а и в Лига Европа, да покаже, че от този спорт даже у нас може да се печели, а не да се затъва в задължения, да сътвори екип, който не се разруши при няколко треньорски смени. Все неща, които звучат като същинско знамение на фона на известната безрадостна картинка по зелените терени у нас. Разбира се, това се дължи основно на притежателя Домусчиев, взел от нищото треторазрядния отбор от дълбоката провинция - Разград...

Преди да обявим края или началото на края на приказката Лудогорец, дано да бъдем обективни, а не отмъстителни злобари, които доста обичат да наритват падналия.