Богатите и бели общности в САЩ и Канада са много по-склонни да се противопоставят на проекти за вятърна енергия, според ново проучване на изследователи от Калифорнийския университет в Санта Барбара.
Проучването разглежда повече от 1400 наземни вятърни проекта в САЩ и Канада между 2000 и 2016 г. и анализира факторите, които правят някои общности по-склонни от други да им се противопоставят.
„Едно от може би по-изненадващите открития, поне за мен, което се занимавам с него, беше, че е по-вероятно това да се случи в предимно бели общности“, каза Лия Стоукс, водещ изследовател на изследването и доцент по екологична политика в Университета на Калифорния, Санта Барбара.
Стоукс добави, че проучването също така установи, че в Канада по-богатите общности са по-склонни да се противопоставят на проектите.
В САЩ 17% от вятърните проекти са се сблъскали със значителна съпротива, докато 18% от канадските проекти са се сблъскали с опозиция през 16-годишния период, според проучването, като процентът и в двете страни нараства с времето.
„Опозицията срещу вятъра нарасна само през последното десетилетие и можете да видите това много ясно в тенденцията на вестника“, каза Стоукс пред CNN.
„В ранните периоди това наистина не беше толкова обичайно“, каза тя, отбелязвайки, че проучването установи, че около един на всеки 10 проекта в двете страни е бил против в началото на 2000-те години. „До края на този период, преди ерата на Тръмп, средният процент е по-скоро едно на всеки пет.“
В САЩ опозицията беше особено концентрирана в североизточната част, включваща щатите на Нова Англия, плюс Ню Йорк и Ню Джърси. В Канада противопоставянето на вятъра беше най-силно в Онтарио.
Противопоставянето на вятърната енергия е само спорадично проследявано и документирано в САЩ и Канада, каза Стоукс, и „ние наистина искахме да разберем колко често е това“.
За да направят това, изследователите прегледаха хиляди статии във вестниците. Те направиха кръстосани препратки към местата, където се появява противопоставяне на вятъра, и използваха социална научна техника, наречена класификация на имената, за да разберат географски и демографски къде се случва това.
„Това наистина е първият път, когато се прави в такъв мащаб“, каза Стоукс.
Трябва да се отбележи, че изследването установи, че политиката на дадена държава не е непременно предопределяща колко възприемчиви или противопоставени са общностите да развиват проекти. Огнища на опозиция в САЩ бяха по-силни в либералните североизточни щати, докато има по-голямо приемане и по-голям бум на вятъра в някои традиционно републикански щати като Тексас и Оклахома.
„Партийната самоличност няма значение за опозицията“ в САЩ, каза Стоукс. „Имате места като Тексас, например, които създават много вятър, а след това имате места като Североизток, които се противопоставят на много вятър, [които] са демократи.“
Стоукс добави обаче, че има забележимо партийно разделение около вятъра в Онтарио, Канада, тъй като Либералната партия на страната предложи много вятърни проекти и е свързана с тях.
Джон Роджърс, старши енергиен анализатор в Съюза на загрижените учени, който не е участвал в проучването, каза, че част от причината съпротивата в Североизтока да е толкова висока може да бъде по-високата гъстота на населението и сравнително по-малкото пространство за вятърни турбини.
Губернаторът на Калифорния Гавин Нюсъм говори на срещата на върха на ООН за климатичните амбиции в кулоарите на 78-ата Генерална асамблея на ООН на 20 септември 2023 г. (Снимка: Bryan R. Smith / AFP) Bryan R. Smith/AFP/Getty Images „Ако мислите за ветровия пояс в Средния запад до долните Големи равнини в Тексас, това е много земя и много по-малко хора“, каза Роджърс. „Ако мислите къде вятърът обикновено трябва да отиде в Нова Англия, това е по гребените.“
Стоукс и Роджърс казаха, че цветнокожите общности, които са разположени по-близо до електроцентрали, работещи с въглища или газ, в крайна сметка могат да поемат тежестта на избора на тези бели и богати общности, които отхвърлят вятърната енергия.
„Имаме въглищни инсталации, газови инсталации, които работят в тези общности“, каза Стоукс. „Ако спрете да изграждате чисти енергийни ресурси, защото не го искате, това, което правите, е да наложите замърсяване в задните дворове на други хора.“
Роджърс каза, че докато вятърните проекти трябва да получат подкрепа от общностите, в които се развиват, проучването показва, че белите и по-богатите общности имат повече власт да одобряват или унищожават проекти.
„Трябва да помислим за начина, по който енергийните привилегии, белотата и богатството влизат във вземането на решения“, каза Роджърс. „Има много хора в много общности, които виждат истинска стойност в развитието на вятърната енергия, не трябва да позволяваме белотата или богатството да диктуват колко от това да се случи или да не се случи.“
