Детето е с астма? Водете го на село!
Богатата микрофлора на селските домове оказва помощ на децата да изградят вярно имунитета си и сензитивно понижава вероятността от развиване на астма и други форми на алергия. До този извод са стигнали финландски медици, които наскоро разгласиха резултатите от опита си в списание Nature Medicine.
„ От незапомнени времена човек се приспособява към живота в среда, която е богата на микроби. Отношенията ни с тях се трансформираха вследствие на урбанизацията, което може да провокира зараза от астма и алергии. Ние проверихме по този начин ли е в действителност, като се опитахме да пренесем богатата микрофлора на селските къщи в градски условия “, споделя Юха Пекканен от Хелзинкския университет.
Астмата е хронично инфектиране на дихателните органи, което се показва в пристъпи на задушаване с друга мощ и дълготрайност. Те пораждат поради нарушавания в работата на имунните кафези, които провокират инфектиране на дихателните пътища. По данни на СЗО над 300 млн. души страдат от алергия и всяко десетилетие броят на болните нараства 0,5 пъти.
Тези нарушавания в работата на имунните кафези, считат учените, могат да зародят по най-различни аргументи – вследствие на незадоволителния контакт на хората с микробите и плесенните гъби, които образоват имунитета със сигнали „ свой-чужд “; поради развиването на хронични възпаления; поради затлъстяването, а също и вследствие на нарушавания в обмяната на веществата и работата на сигналните молекули.
Тъй наречената „ хигиенична догадка “ намира от ден на ден последователи. Неслучайно учените оферират да се борим с астмата и другите форми на алергия като предумишлено оставяме децата да играят в мръсни пясъчници, не ги изолираме от паразити и не мием ръцете им всякога, когато имат контакт с микроби.
Пекканен отбелязва, че доста родители от дълго време се пробват да се борят с астмата, изпращайки децата си на село, където те непрекъснато контактуват с микроби, нечистотия, и други „ дресьори “ на имунната система. Този елементарен способ работи задоволително дейно, както демонстрират десетки наблюдения и проучвания в последните години.
Ученият и сътрудниците му се пробвали да схванат в какво тъкмо се състои оздравителният ефект на живота на село, наблюдавайки здравословното положение и средата на обитание на две огромни групи деца през първите шест години от живота им.
Половината от участниците в този план живеели в типични градски условия, а останалите - на село. Още преди раждането, учените изследвали домовете, оценили равнището на влажността, благосъстоянието на микрофлората и направили кръвен разбор на родителите.
Сравнявайки по какъв начин се развиват астмата и алергиите при децата, учените се пробвали да схванат какво в селото въздейства на тези заболявания и може ли същите параметри да се пренесат в градски условия. Оказало се, че вероятността да се разболееш от астма се въздейства не толкоз от съответните типове микроби, колкото от количеството им.
Най-често боледували жителите на града, където микрофлората мощно се разграничава от тази на село. Този фактор оказал най-силно въздействие върху развиването на заболяванията, за разлика от влажността, съществуването на плесенни гъби и други явления.
Впоследствие учените провели подобен опит на територията на Германия. Въпреки че методиката на разбор на микрофлората се отличавала, изводите на Пекканен и сътрудниците му се оказали сходни. Имунологът и неговият екип изолирали микробите, които са свързани с развиването на астма и отбраната от нея. Оказало се, че няколко типа бактерии въздействат на възможностите да се разболееш.
Повишеното равнище на стрептококи в микрофлората на дома да вземем за пример способства развиването на астма, а появяването на цианобактерии и микроби от рода Sphingobacteriia и Alphaproteobacteria намаляват тази възможност. В скоро време учените възнамеряват по-детайлно проучване на разликите сред селската и градската микрофлора с вярата да схванат по какъв начин може да се промени състава на последната, с цел да бъдат предпазени от астма децата.
„ От незапомнени времена човек се приспособява към живота в среда, която е богата на микроби. Отношенията ни с тях се трансформираха вследствие на урбанизацията, което може да провокира зараза от астма и алергии. Ние проверихме по този начин ли е в действителност, като се опитахме да пренесем богатата микрофлора на селските къщи в градски условия “, споделя Юха Пекканен от Хелзинкския университет.
Астмата е хронично инфектиране на дихателните органи, което се показва в пристъпи на задушаване с друга мощ и дълготрайност. Те пораждат поради нарушавания в работата на имунните кафези, които провокират инфектиране на дихателните пътища. По данни на СЗО над 300 млн. души страдат от алергия и всяко десетилетие броят на болните нараства 0,5 пъти.
Тези нарушавания в работата на имунните кафези, считат учените, могат да зародят по най-различни аргументи – вследствие на незадоволителния контакт на хората с микробите и плесенните гъби, които образоват имунитета със сигнали „ свой-чужд “; поради развиването на хронични възпаления; поради затлъстяването, а също и вследствие на нарушавания в обмяната на веществата и работата на сигналните молекули.
Тъй наречената „ хигиенична догадка “ намира от ден на ден последователи. Неслучайно учените оферират да се борим с астмата и другите форми на алергия като предумишлено оставяме децата да играят в мръсни пясъчници, не ги изолираме от паразити и не мием ръцете им всякога, когато имат контакт с микроби.
Пекканен отбелязва, че доста родители от дълго време се пробват да се борят с астмата, изпращайки децата си на село, където те непрекъснато контактуват с микроби, нечистотия, и други „ дресьори “ на имунната система. Този елементарен способ работи задоволително дейно, както демонстрират десетки наблюдения и проучвания в последните години.
Ученият и сътрудниците му се пробвали да схванат в какво тъкмо се състои оздравителният ефект на живота на село, наблюдавайки здравословното положение и средата на обитание на две огромни групи деца през първите шест години от живота им.
Половината от участниците в този план живеели в типични градски условия, а останалите - на село. Още преди раждането, учените изследвали домовете, оценили равнището на влажността, благосъстоянието на микрофлората и направили кръвен разбор на родителите.
Сравнявайки по какъв начин се развиват астмата и алергиите при децата, учените се пробвали да схванат какво в селото въздейства на тези заболявания и може ли същите параметри да се пренесат в градски условия. Оказало се, че вероятността да се разболееш от астма се въздейства не толкоз от съответните типове микроби, колкото от количеството им.
Най-често боледували жителите на града, където микрофлората мощно се разграничава от тази на село. Този фактор оказал най-силно въздействие върху развиването на заболяванията, за разлика от влажността, съществуването на плесенни гъби и други явления.
Впоследствие учените провели подобен опит на територията на Германия. Въпреки че методиката на разбор на микрофлората се отличавала, изводите на Пекканен и сътрудниците му се оказали сходни. Имунологът и неговият екип изолирали микробите, които са свързани с развиването на астма и отбраната от нея. Оказало се, че няколко типа бактерии въздействат на възможностите да се разболееш.
Повишеното равнище на стрептококи в микрофлората на дома да вземем за пример способства развиването на астма, а появяването на цианобактерии и микроби от рода Sphingobacteriia и Alphaproteobacteria намаляват тази възможност. В скоро време учените възнамеряват по-детайлно проучване на разликите сред селската и градската микрофлора с вярата да схванат по какъв начин може да се промени състава на последната, с цел да бъдат предпазени от астма децата.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ