Оброчна фигура на богиня с позлатено лице откриха археолозите на Източната порта
Богата находка на вотивни монументи – теракоти на разнообразни божества, зооморфни съдове, жертвеници и лампички, откриха археолозите Мая Мартинова-Кютова и Биляна Груева-Здравчева по време на последните разкопки на Източната врата в навечерието на 2022 година
Една от фигурите е изключително забавна – теракота на богиня, чието лице е позлатено.
„ Подобна теракота се открива за първи път при разкопки във Филипопол, лицето ѝ е покрито със златно фолио. Не ми е известно да има сходни открития при други археологически разкопки от територията на България. Подобна теракота бе открита преди години още веднъж в Пловдив, само че тя е със златен накит на врата”, споделя Мая Мартинова-Кютова.
Теракота - богиня с позлатено лице
Разкопките се организираха по отношение на поправената регулационна линия към ул. „ Митрополит Панарет”.
„ Трябваше да създадем изследване по тази линия. Започвайки изкопните действия, стигнахме до една модерна – от 20 век, канализация за противоположни води, с много огромна тръба, която се излива тъкмо в чупката на крепостната стена. Отгоре имаше към метър и половина насип. Очевидно културните пластове в този бранш са компрометирани, когато там са издигнати здания през XIX и XX в. Ние не можахме да решим този проблем, само че изследвайки лицето на крепостните стени в дълбочина, попаднахме на част от ранноримска постройка. В дребен бранш проучихме помещение със непокътнато подово равнище от трамбована глина, стени боядисани в помпеанско алено и горял слой върху пода. В този слой намерихме забележителен брой вотивни предмети - жертвеници, лампички, теракоти (статуетки от глина) на разнообразни божества, направени с извънредно майсторство, описа археологът и добавя, че помещението, въпреки и разкрито в дребен бранш, изрично има паметно предопределение. Сред находките е показана огромна част от римския мавзолей - бюст на Атина със шлем, Афродита, Хермес. Изключителна необичайност са зооморфните съдове. Сградата е унищожена от пожар, а върху нея е издигната крепостната стена и по-късните пространства от комплекса към Източната порта”, споделя археологът.
Теракоти, зооморфни съдове и лампички от Източната врата
Мартинова и Груева акцентират, че това разобличаване, което е огромна изненада, е извънредно значимо. Помещението е разположено extra muros ( отвън крепостната стена) на Марк Аврелий, издигната през 172 година Сл. Хр. Това е незнайна до момента археологическа конструкция. Тази постройка дава нов фокус върху интерпретацията на градоустройството в източното подножие на Трихълмието през римската ера и има огромен теоретичен принос за историята на Пловдив.
Археолозите проучваха и още един бранш – зоната на късноантичната врата.
„ Задачата беше да разкрием настилката на портата, тъй като тя беше засипана с баластра преди към 10 години, с цел да се направи рампа за влизане от актуалния тротоар на пл. Ал. Малинов. Трябваше да премахнем рампата, с цел да разкрием самата врата. Там по план се планува стълба за слизане на античното равнище от актуалната улица. Премахнахме рампата, разчистихме напълно портата, страниците, установихме праговия блок, където е била вратата. По дупките, които са направени в праговите блокове, се откри, че вратата е била двукрила. Настилката в прохода сред двата пилона на портата е от сиенитни плочи, идентични с улицата, която извежда на портата. Проучихме и една късна настилка – средновековна, построена от фрагментирана строителна керамика и трошляк. Тоест има преустройства, употребявани в по-късните столетия. Този факт документирахме и при предходните археоологически кампании”, споделя Мартинова.
Проучвайки този бранш, експертите виждат, че в дребен сектор, към 5 квадратни метра, липсва настилката на античната улица и залагат сондаж.
„ Много изненадващо за нас, навръх това място попаднахме на един доста солиден дувар, построен в opus quadratum от солидни квадри от пясъчник. За страдание, заради лимитираното пространство, проучихме единствено южната фасада на този дувар, а неговата широчина, дължина и посока не бяха изяснени. Тази нова археологическа конструкция принадлежи на по-ранните фортификационни уреди, които са изоставени, а върху тях е издигнат комплексът Източна врата с улицата и с портиците от двете страни – целият късноантичен комплекс”, приключва Мая Мартинова-Кютова.
Новите разкрития имат значение за изясняване на строителните етапи на целия комплекс и по тази причина Експертна комисия от Министерство на културата предписа в тези зони да се извърши допроучване на разкритите структури.
Една от фигурите е изключително забавна – теракота на богиня, чието лице е позлатено.
„ Подобна теракота се открива за първи път при разкопки във Филипопол, лицето ѝ е покрито със златно фолио. Не ми е известно да има сходни открития при други археологически разкопки от територията на България. Подобна теракота бе открита преди години още веднъж в Пловдив, само че тя е със златен накит на врата”, споделя Мая Мартинова-Кютова.
Теракота - богиня с позлатено лице
Разкопките се организираха по отношение на поправената регулационна линия към ул. „ Митрополит Панарет”.
„ Трябваше да създадем изследване по тази линия. Започвайки изкопните действия, стигнахме до една модерна – от 20 век, канализация за противоположни води, с много огромна тръба, която се излива тъкмо в чупката на крепостната стена. Отгоре имаше към метър и половина насип. Очевидно културните пластове в този бранш са компрометирани, когато там са издигнати здания през XIX и XX в. Ние не можахме да решим този проблем, само че изследвайки лицето на крепостните стени в дълбочина, попаднахме на част от ранноримска постройка. В дребен бранш проучихме помещение със непокътнато подово равнище от трамбована глина, стени боядисани в помпеанско алено и горял слой върху пода. В този слой намерихме забележителен брой вотивни предмети - жертвеници, лампички, теракоти (статуетки от глина) на разнообразни божества, направени с извънредно майсторство, описа археологът и добавя, че помещението, въпреки и разкрито в дребен бранш, изрично има паметно предопределение. Сред находките е показана огромна част от римския мавзолей - бюст на Атина със шлем, Афродита, Хермес. Изключителна необичайност са зооморфните съдове. Сградата е унищожена от пожар, а върху нея е издигната крепостната стена и по-късните пространства от комплекса към Източната порта”, споделя археологът.
Теракоти, зооморфни съдове и лампички от Източната врата
Мартинова и Груева акцентират, че това разобличаване, което е огромна изненада, е извънредно значимо. Помещението е разположено extra muros ( отвън крепостната стена) на Марк Аврелий, издигната през 172 година Сл. Хр. Това е незнайна до момента археологическа конструкция. Тази постройка дава нов фокус върху интерпретацията на градоустройството в източното подножие на Трихълмието през римската ера и има огромен теоретичен принос за историята на Пловдив.
Археолозите проучваха и още един бранш – зоната на късноантичната врата.
„ Задачата беше да разкрием настилката на портата, тъй като тя беше засипана с баластра преди към 10 години, с цел да се направи рампа за влизане от актуалния тротоар на пл. Ал. Малинов. Трябваше да премахнем рампата, с цел да разкрием самата врата. Там по план се планува стълба за слизане на античното равнище от актуалната улица. Премахнахме рампата, разчистихме напълно портата, страниците, установихме праговия блок, където е била вратата. По дупките, които са направени в праговите блокове, се откри, че вратата е била двукрила. Настилката в прохода сред двата пилона на портата е от сиенитни плочи, идентични с улицата, която извежда на портата. Проучихме и една късна настилка – средновековна, построена от фрагментирана строителна керамика и трошляк. Тоест има преустройства, употребявани в по-късните столетия. Този факт документирахме и при предходните археоологически кампании”, споделя Мартинова.
Проучвайки този бранш, експертите виждат, че в дребен сектор, към 5 квадратни метра, липсва настилката на античната улица и залагат сондаж.
„ Много изненадващо за нас, навръх това място попаднахме на един доста солиден дувар, построен в opus quadratum от солидни квадри от пясъчник. За страдание, заради лимитираното пространство, проучихме единствено южната фасада на този дувар, а неговата широчина, дължина и посока не бяха изяснени. Тази нова археологическа конструкция принадлежи на по-ранните фортификационни уреди, които са изоставени, а върху тях е издигнат комплексът Източна врата с улицата и с портиците от двете страни – целият късноантичен комплекс”, приключва Мая Мартинова-Кютова.
Новите разкрития имат значение за изясняване на строителните етапи на целия комплекс и по тази причина Експертна комисия от Министерство на културата предписа в тези зони да се извърши допроучване на разкритите структури.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ