Паднали гиганти: Compaq владееха PC пазара - какво се случи?
Богат опит и високи упоритости на пазар, който сега интензивно пораства - звучи като рецепта за извънредно сполучлива компания. Compaq е образец както за това, по този начин и за противоположното - по какъв начин можеш за негативно време да стигнеш до върха с няколко гросмайсторски хода и след това поради прекомерно огромната убеденост на база предходните достижения да потънеш също толкоз бързо.
За някои от по-младите читатели самото име Compaq може да е непознато - или да го свързват само с преносимите компютри на HP от преди повече от десетилетие. В продължение на 20 години, обаче, точно този бранд беше същински знак на PC революцията.
Не отвориха мексикански ресторант
Да се върнем в 1981 година По това време американският колос IBM се готви да пусне на пазара първия си личен компютър - IBM PC. Той е с отворена архитектура - съчетаем е с хардуер и програмен продукт, създадени от външни компании. Двата най-важни детайла - процесорът и операционната система, идват тъкмо от такива компании: Microsoft и Intel. На процедура, всеки, който работи с тях, може да сътвори 100% личен модел, който е 100% съчетаем с машините на IBM. Това ще промени цялата промишленост.
IBM регистрира най-големия растеж на приходите от 10 години насам
В звеното за облачни услуги
По същото време трима висши мениджъри от Texas Instruments - Род Кениън, Джим Харис, Бил Мърто, разискват с какво взаимно начинание да се захванат. Те са толкоз недоволни от политиката на компанията си, че дори разискват отварянето на ресторант за мексиканска храна. Сред по-разумните хрумвания са произвеждане на устройства за предпазване на данни или такива, които се прикрепят към движимости и със тон оказват помощ на притежателя да откри дадения предмет в дома си.
Спират се на нещо друго - основаването на IBM-съвместим компютър, който обаче е портативен. Все още е рано за преносими компютри, приказваме за устройство, което се събира в куфарче. Именно в тази посока стартира работата на новооснованата през 1982 година компания Compaq.
Компактен старт
За разлика от множеството компютърни компании от това време, и ръководителите на компанията, и чиновниците са всичко друго, само че не и рошави някогашни студенти - както стана ясно, отпред са опитни хора от една от най-успешните софтуерни компании в света по това време, а инженерите са с сред 15 и 20 години опит. Цялата компания, въпреки и единствено с 20 чиновници първоначално, е проведена както би трябвало - с консенсусно вземани решения, отчетност и обмисляне.
Именно този по-спокоен метод изиграва своята роля при подготовката на първия артикул. Маркетинг шефът на компанията се афишира срещу стартирането на пазара на портативен компютър с претекста, че няма пазар за такова устройство. Compaq деликатно наблюдават обстановката, следят по какъв начин други две компании пробват да се наложат с сходни оферти, вадят си изводите от техния неуспех и през 1983 година излиза Compaq Portable.
Източник:
Преносимият компютър се оказва безспорен шлагер и още през първата година са продадени над 53 000 бройки от него, които вкарват над 111 млн. $ доходи в компанията. До края на 1983 година Compaq набъбва до 600 чиновници, които създават по 9000 компютри месечно.
Паднали колоси: Защо се провали Sharp
Някогашният японски колос позволи немислимото - попадна под задграничен надзор
Опитните инженери на компанията залагат на високото качество, с което оправдават по-високата цена, а управлението взема стратегическото решение да не основава лична мрежа от търговци и вместо това развива прелестни връзки с оторизирани дистрибутори, които са мощно стимулирани да продават точно моделите на Compaq.
Истинска сензация
Compaq бързо си основават име на компания, която внедрява нововъведенията по-бързо от останалите на пазара - при общоприет цикъл на промишлеността от сред 12 и 18 месеца, те се оправят за сред 6 и 9. Именно по тази причина през 1985 година Intel избират да работят точно с тях за внедряването на процесора 80386. Така през 1987 година към този момент на пазара има компютър на Compaq, задвижван от него. Той е 3 пъти по-бърз от най-хубавия модел на IBM, които се нуждаят от цели 9 месеца, с цел да ги догонят.
По това време основателите на PC серията вземат решение да се опитат да " извият ръцете " на останалите играчи на пазара, а и на личните си консуматори, като пробват да наложат PS/2 систематичната шина, която е несъвместима със остарелия AT стандарт. Compaq вярно преценят, че това няма да завърши добре, отхвърлят да създадат прехода, а по-късно стартират различен стандарт - EISA, който е по-добре признат на пазара.
Източник:
Междувременно, още през 1986 година Compaq слагат връх за най-бързо влизане във Fortune 500, а през 1987 година осъществят над 1 милиарда $ в продажби. 3 години по-късно, приходите към този момент са близо $4 милиарда
През 1989 година Apple са изпреварени и Compaq става №2 на световния компютърен пазар.
Първи проблеми и рискови решения
Рецесията в следствие от Войната в Персийския залив през 1991 година удря съществено по Compaq. След загуба от 70 млн. $ през третата четвърт на годината, жертва пада един от съоснователите - Род Кениън, който напуща поста изпълнителен шеф. Година по-рано се е отдръпнал и Бил Мърто.
Паднали колоси: Какво се случи с Philips?
Най-големият европейски технологичен производител от предишното през днешния ден е бледа сянка на себе си
Начело на компанията застава шефът на сполучливия европейски бизнес Екхард Пфайфер. Той редуцира 1700 чиновници, освобождава огромна част от остарелия мениджмънт (и последния автентичен съосновател - Джим Харис) и препозиционира компанията към по-достъпния клас техника. Стартират цели нови продуктови линии - настолни компютри, преносими компютри и принтери. Последното начинание се оказва неуспех и е изоставено през 1993 година
Източник:
Екхард Пфайфер
Компютрите и по-специално серията Presario се оказва шлагер измежду домашните консуматори. Само през 1993 година те носят половин милиард $ на Compaq. Към 1994 година компанията изпреварва IBM по брой продадени компютри в световен мащаб. Изглежда като че ли рецесията е преодоляна.
Тогава обаче управлението на Compaq взема решение да разшири наличието на компанията и в най-високите ценови сегменти на компютърния пазар - сървърите, които би трябвало да заменят старите mainframe и миникомпютърни системи на огромните и междинни компании. Това ще се окаже съдбовна неточност.
Междувременно се трансформира и комерсиалната част от дейностите на Compaq. Дистрибуторите се окрупняват и последователно компанията стартира да продава и през профилирани магазини и дори посредством лични търговци.
Високата точка преди падението
В средата на 90-те Compaq е безспорен стопанин на PC пазара. Компанията стартира да асемблира компютрите си съгласно поръчките, а не на партиди и това ѝ носи обилни икономии, а и ѝ разрешава да дава отговор динамично на търсенето.
Нейните инженерни работни станции са извънредно сполучливи и способстват за големия скок в приходите - от 5,79 милиарда $ през 1992 година до 20,01 милиарда $ през 1996 година През 1997 година 15% от приходите идват от домашни компютри, 48% - от системи за бизнеса и 35% - от сървъри и работни станции.
Източник:
Компанията " пазари " производители на сървъри, мрежово съоръжение и така нататък Най-голямата " хапка " обаче идва през 1998 година Мениджмънтът на Compaq, насочил всичките си старания към най-скъпите изчислителни системи, дава " зелена светлина " за придобиването на Digital Equipment Corporation (DEC) - четвъртият максимален производител на компютри в Съединени американски щати.
Срещу 9,1 милиарда $ Compaq получава добре създаден сървърен бизнес, сервизна база, фабрики за чипове и така нататък
В този пиков миг компанията е №1 при настолните компютри, №3 при преносимите компютри, №3 при работните станции, №1 при PC-базираните сървъри, както и при най-ниския клас профилирана архитектура.
Бързият път надолу
Придобиването на DEC - огромна и комплицирана компания с задоволително на брой лични проблеми, се оказва извънредно неправилен ход. Налагат се големи съкращения, а обособените екипи не съумяват задоволително бързо да се сработят.
В някои случаи това наподобява напряко невероятно - сървърният бизнес на Compaq досега се е градял върху PC-базираните сървъри като по-достъпен аналог на миникомпютрите и mainframe решенията на компании като DEC. В резултат двете софтуерни и хардуерни екосистеми са изцяло несъвместими.
Противоречивите сигнали въздействат зле на бизнес клиентите - за какво да си купуват сървър от Compaq, които не е ясно какво желаят да реализират, когато сходен хардуер им предлага също и, да вземем за пример, Dell?
Intel - една добра дълготрайна инвестиция?
Компанията прави доста неща вярно и финансовото ѝ положение се усъвършенства, считат специалисти
Intel употребяват обстановката, с цел да освободят Compaq от подразделението за чипове на DEC. Търсачката Altavista е продадена за 2,3 милиарда $ - също за компенсиране на огромната инвестиция.
Доверието на клиентите дори и на потребителско равнище стартира да страда. Около Y2K параноята всеобщо се купуват нови машини и целият пазар пораства, единствено при Compaq има спад. Дистрибуторите, които към този момент не са в положителни връзки с компанията като през 80-те, към този момент не стартират нейните модели, които се оказват и по-скъпи от множеството съперници.
Точно когато наподобява, че не може да стане по-зле се пука и dot-com балонът - голямо количество софтуерни компании (и евентуални или действителни клиенти на Compaq) банкрутират, а оборудването им задръства вторичния пазар.
След пагубните резултати през 1999 година Пфайфер е заменен.
Intel ги сътвори, Intel ги унищожи
Самото битие на Compaq се дължи на избора на IBM да работят с процесори на Intel, които са налични и за други компании. В края на 90-те обаче огромният производител на процесори трансформира мощно своята маркетинг тактика - няма значение кой е сглобил вашия компютър, значимо е в него да има Pentium. Допълнителна непоклатимост на PC пазара идва и с решението на Intel да създава дънни платки.
Така на процедура всяка компания може да си купи общоприети елементи и да сглобява компютри - най-често по-евтини от тези на Compaq. Домашните консуматори стартират да асемблират сами, а по-малките производители на " фирмени " компютри си икономисват цялата развойна активност.
Източник:
В обезверен опит да понижи разноските и цените си, Compaq прави същото за системите си от по-нисък клас и това срутва цената на акциите на компанията до равнища, в които е застрашена от завладяване. Чуват се и клюки, че тогавашният водач на пазара има пари за единствено 12 месеца напред.
Краят
През 2002 година HP купуват Compaq за 24,2 милиарда $. За съпоставяне, след придобиването на DEC компанията е оценена на $43 милиарда
Сделката не носи нищо положително и на двете страни. Compaq се трансформира в марката на HP за лични компютри, като последователно цялото завещание на остарелия PC водач е заличено. През 2013 година HP стопира да употребява марката.
Източник:
В наши дни с Compaq се случва това, което се случва с огромните компании след тяхната крах - компании от Азия лицензират името и го поставят на преносими компютри и смарт тв приемници. Тъжен край за една компания, която през първите си години сподели по какъв начин може с добре премерени стъпки да стигнеш доста надалеч.
За някои от по-младите читатели самото име Compaq може да е непознато - или да го свързват само с преносимите компютри на HP от преди повече от десетилетие. В продължение на 20 години, обаче, точно този бранд беше същински знак на PC революцията.
Не отвориха мексикански ресторант
Да се върнем в 1981 година По това време американският колос IBM се готви да пусне на пазара първия си личен компютър - IBM PC. Той е с отворена архитектура - съчетаем е с хардуер и програмен продукт, създадени от външни компании. Двата най-важни детайла - процесорът и операционната система, идват тъкмо от такива компании: Microsoft и Intel. На процедура, всеки, който работи с тях, може да сътвори 100% личен модел, който е 100% съчетаем с машините на IBM. Това ще промени цялата промишленост.
IBM регистрира най-големия растеж на приходите от 10 години насам
В звеното за облачни услуги
По същото време трима висши мениджъри от Texas Instruments - Род Кениън, Джим Харис, Бил Мърто, разискват с какво взаимно начинание да се захванат. Те са толкоз недоволни от политиката на компанията си, че дори разискват отварянето на ресторант за мексиканска храна. Сред по-разумните хрумвания са произвеждане на устройства за предпазване на данни или такива, които се прикрепят към движимости и със тон оказват помощ на притежателя да откри дадения предмет в дома си.
Спират се на нещо друго - основаването на IBM-съвместим компютър, който обаче е портативен. Все още е рано за преносими компютри, приказваме за устройство, което се събира в куфарче. Именно в тази посока стартира работата на новооснованата през 1982 година компания Compaq.
Компактен старт
За разлика от множеството компютърни компании от това време, и ръководителите на компанията, и чиновниците са всичко друго, само че не и рошави някогашни студенти - както стана ясно, отпред са опитни хора от една от най-успешните софтуерни компании в света по това време, а инженерите са с сред 15 и 20 години опит. Цялата компания, въпреки и единствено с 20 чиновници първоначално, е проведена както би трябвало - с консенсусно вземани решения, отчетност и обмисляне.
Именно този по-спокоен метод изиграва своята роля при подготовката на първия артикул. Маркетинг шефът на компанията се афишира срещу стартирането на пазара на портативен компютър с претекста, че няма пазар за такова устройство. Compaq деликатно наблюдават обстановката, следят по какъв начин други две компании пробват да се наложат с сходни оферти, вадят си изводите от техния неуспех и през 1983 година излиза Compaq Portable.
Източник:
Преносимият компютър се оказва безспорен шлагер и още през първата година са продадени над 53 000 бройки от него, които вкарват над 111 млн. $ доходи в компанията. До края на 1983 година Compaq набъбва до 600 чиновници, които създават по 9000 компютри месечно.
Паднали колоси: Защо се провали Sharp
Някогашният японски колос позволи немислимото - попадна под задграничен надзор
Опитните инженери на компанията залагат на високото качество, с което оправдават по-високата цена, а управлението взема стратегическото решение да не основава лична мрежа от търговци и вместо това развива прелестни връзки с оторизирани дистрибутори, които са мощно стимулирани да продават точно моделите на Compaq.
Истинска сензация
Compaq бързо си основават име на компания, която внедрява нововъведенията по-бързо от останалите на пазара - при общоприет цикъл на промишлеността от сред 12 и 18 месеца, те се оправят за сред 6 и 9. Именно по тази причина през 1985 година Intel избират да работят точно с тях за внедряването на процесора 80386. Така през 1987 година към този момент на пазара има компютър на Compaq, задвижван от него. Той е 3 пъти по-бърз от най-хубавия модел на IBM, които се нуждаят от цели 9 месеца, с цел да ги догонят.
По това време основателите на PC серията вземат решение да се опитат да " извият ръцете " на останалите играчи на пазара, а и на личните си консуматори, като пробват да наложат PS/2 систематичната шина, която е несъвместима със остарелия AT стандарт. Compaq вярно преценят, че това няма да завърши добре, отхвърлят да създадат прехода, а по-късно стартират различен стандарт - EISA, който е по-добре признат на пазара.
Източник:
Междувременно, още през 1986 година Compaq слагат връх за най-бързо влизане във Fortune 500, а през 1987 година осъществят над 1 милиарда $ в продажби. 3 години по-късно, приходите към този момент са близо $4 милиарда
През 1989 година Apple са изпреварени и Compaq става №2 на световния компютърен пазар.
Първи проблеми и рискови решения
Рецесията в следствие от Войната в Персийския залив през 1991 година удря съществено по Compaq. След загуба от 70 млн. $ през третата четвърт на годината, жертва пада един от съоснователите - Род Кениън, който напуща поста изпълнителен шеф. Година по-рано се е отдръпнал и Бил Мърто.
Паднали колоси: Какво се случи с Philips?
Най-големият европейски технологичен производител от предишното през днешния ден е бледа сянка на себе си
Начело на компанията застава шефът на сполучливия европейски бизнес Екхард Пфайфер. Той редуцира 1700 чиновници, освобождава огромна част от остарелия мениджмънт (и последния автентичен съосновател - Джим Харис) и препозиционира компанията към по-достъпния клас техника. Стартират цели нови продуктови линии - настолни компютри, преносими компютри и принтери. Последното начинание се оказва неуспех и е изоставено през 1993 година
Източник:
Екхард Пфайфер
Компютрите и по-специално серията Presario се оказва шлагер измежду домашните консуматори. Само през 1993 година те носят половин милиард $ на Compaq. Към 1994 година компанията изпреварва IBM по брой продадени компютри в световен мащаб. Изглежда като че ли рецесията е преодоляна.
Тогава обаче управлението на Compaq взема решение да разшири наличието на компанията и в най-високите ценови сегменти на компютърния пазар - сървърите, които би трябвало да заменят старите mainframe и миникомпютърни системи на огромните и междинни компании. Това ще се окаже съдбовна неточност.
Междувременно се трансформира и комерсиалната част от дейностите на Compaq. Дистрибуторите се окрупняват и последователно компанията стартира да продава и през профилирани магазини и дори посредством лични търговци.
Високата точка преди падението
В средата на 90-те Compaq е безспорен стопанин на PC пазара. Компанията стартира да асемблира компютрите си съгласно поръчките, а не на партиди и това ѝ носи обилни икономии, а и ѝ разрешава да дава отговор динамично на търсенето.
Нейните инженерни работни станции са извънредно сполучливи и способстват за големия скок в приходите - от 5,79 милиарда $ през 1992 година до 20,01 милиарда $ през 1996 година През 1997 година 15% от приходите идват от домашни компютри, 48% - от системи за бизнеса и 35% - от сървъри и работни станции.
Източник:
Компанията " пазари " производители на сървъри, мрежово съоръжение и така нататък Най-голямата " хапка " обаче идва през 1998 година Мениджмънтът на Compaq, насочил всичките си старания към най-скъпите изчислителни системи, дава " зелена светлина " за придобиването на Digital Equipment Corporation (DEC) - четвъртият максимален производител на компютри в Съединени американски щати.
Срещу 9,1 милиарда $ Compaq получава добре създаден сървърен бизнес, сервизна база, фабрики за чипове и така нататък
В този пиков миг компанията е №1 при настолните компютри, №3 при преносимите компютри, №3 при работните станции, №1 при PC-базираните сървъри, както и при най-ниския клас профилирана архитектура.
Бързият път надолу
Придобиването на DEC - огромна и комплицирана компания с задоволително на брой лични проблеми, се оказва извънредно неправилен ход. Налагат се големи съкращения, а обособените екипи не съумяват задоволително бързо да се сработят.
В някои случаи това наподобява напряко невероятно - сървърният бизнес на Compaq досега се е градял върху PC-базираните сървъри като по-достъпен аналог на миникомпютрите и mainframe решенията на компании като DEC. В резултат двете софтуерни и хардуерни екосистеми са изцяло несъвместими.
Противоречивите сигнали въздействат зле на бизнес клиентите - за какво да си купуват сървър от Compaq, които не е ясно какво желаят да реализират, когато сходен хардуер им предлага също и, да вземем за пример, Dell?
Intel - една добра дълготрайна инвестиция?
Компанията прави доста неща вярно и финансовото ѝ положение се усъвършенства, считат специалисти
Intel употребяват обстановката, с цел да освободят Compaq от подразделението за чипове на DEC. Търсачката Altavista е продадена за 2,3 милиарда $ - също за компенсиране на огромната инвестиция.
Доверието на клиентите дори и на потребителско равнище стартира да страда. Около Y2K параноята всеобщо се купуват нови машини и целият пазар пораства, единствено при Compaq има спад. Дистрибуторите, които към този момент не са в положителни връзки с компанията като през 80-те, към този момент не стартират нейните модели, които се оказват и по-скъпи от множеството съперници.
Точно когато наподобява, че не може да стане по-зле се пука и dot-com балонът - голямо количество софтуерни компании (и евентуални или действителни клиенти на Compaq) банкрутират, а оборудването им задръства вторичния пазар.
След пагубните резултати през 1999 година Пфайфер е заменен.
Intel ги сътвори, Intel ги унищожи
Самото битие на Compaq се дължи на избора на IBM да работят с процесори на Intel, които са налични и за други компании. В края на 90-те обаче огромният производител на процесори трансформира мощно своята маркетинг тактика - няма значение кой е сглобил вашия компютър, значимо е в него да има Pentium. Допълнителна непоклатимост на PC пазара идва и с решението на Intel да създава дънни платки.
Така на процедура всяка компания може да си купи общоприети елементи и да сглобява компютри - най-често по-евтини от тези на Compaq. Домашните консуматори стартират да асемблират сами, а по-малките производители на " фирмени " компютри си икономисват цялата развойна активност.
Източник:
В обезверен опит да понижи разноските и цените си, Compaq прави същото за системите си от по-нисък клас и това срутва цената на акциите на компанията до равнища, в които е застрашена от завладяване. Чуват се и клюки, че тогавашният водач на пазара има пари за единствено 12 месеца напред.
Краят
През 2002 година HP купуват Compaq за 24,2 милиарда $. За съпоставяне, след придобиването на DEC компанията е оценена на $43 милиарда
Сделката не носи нищо положително и на двете страни. Compaq се трансформира в марката на HP за лични компютри, като последователно цялото завещание на остарелия PC водач е заличено. През 2013 година HP стопира да употребява марката.
Източник:
В наши дни с Compaq се случва това, което се случва с огромните компании след тяхната крах - компании от Азия лицензират името и го поставят на преносими компютри и смарт тв приемници. Тъжен край за една компания, която през първите си години сподели по какъв начин може с добре премерени стъпки да стигнеш доста надалеч.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ