Писателка от Сопот спаси ценен ръкопис на генерал Вазов
Бог, ориста или просто случайността подадоха в ръцете ми скъп ръкопис на военачалник Георги Вазов, останал неиздаден цялостен век. Преди това бях разпитвала за този труд на пълководеца, завладял Одринската цитадела през Балканската война, а един път смело го желаех от дъщерята на генерала Вера Вазова. Но стана по този начин, че монографията му „ Участието на българите в Освободителната война “ пристигна при мен напълно ненадейно. Това споделя Цветанка Неделчева, която наскоро издаде този ръкопис. А в това, че творбата на ген. Георги Вазов отишло тъкмо одобри нея, няма нищо инцидентно - тя е лингвист, откривател на живота на Иван Вазов и член на Съюза на учените в България, а в продължение на 33 години е шеф на къща-музей „ Иван Вазов “ в Сопот.
За ръкописа „ Монография за присъединяване на българите в Освободителната война “ загатва дъщерята на генерала Вера Вазова в трите издания на книгата си „ Иван Вазов и неговите близки “. Монографията запълва една празнина в нашата история като единствен до момента опит за отразяването на присъединяване на българския народ в Освободителната война, разяснява Цветанка Неделчева.
Дългогодишно и откровено другарство я свързва с Вера Вазова. Генералската щерка е от най-изтъкнатите донори на сопотския музей на скъпи фотоси, документи, мемоари.
Както всички от фамозния жанр, и Вера е талантлива с разсъдък и писателски качества. Тя е учила в Девически интернат в Дрезден, а след това приключила консерваторията в Цюрих с тапия за възпитател по цигулка. Наследила е литературната заложба на чичо си и татко си.
Винаги когато Цветанка Неделчева ходела на посетители в дома на Вера в София, носила цветя от Сопот. " Тя харесваше всички, само че най-вече розите, споделяше: „ Те са цариците ", спомня си Цветанка. Дъщерята на генерала ги подреждала в няколко вази в хола, само че първата постоянно поставяла пред портрета на татко си.
Поднасяла своето ароматно кафе каймаклия със сладки, приготвени от нея. И разказвала с поклонение и благодарност за всички от Вазовия жанр.
" Вера, с изключение на музикант, беше и художник. Виждала съм нейните скици, моливни рисунки, потрети с бои. Впечатли ме доста един портрет на татко <210> -рисунка с молив, правена през 1928 година. Нарисувала е по какъв начин Георги Вазов чете вестник, евентуално „ Слово “, където по това време печатал своите мемоари от пребиваването си в Закаспийския край като офицер на съветска работа ", споделя Цветанка.
Интересно е, че в същата година и генералът рисува по спомен от детските си години своя татко Минчо Вазов. Това е единствената творба с неговия лик.
Дарба да рисуват имат и другите деца на Георги Вазов - Александър, който е фотограф художник, Зорка и Димитър.
" Вера постоянно ме канеше на обяд, когато бях в командировка в София. Веднъж <210> отхвърлих, тъй като бях заета. Тогава тя сви дясната си ръка, тропна на масата и сподели: „ Аз съм генералска щерка, в един и половина те желая тук! “. Дисциплината и редът при нея бяха на забележителна висота ", спомня си директорката на музея.
На 5 юли 1994 година Вера Вазова стана кръстница на кино комплекса в Сопот, наименуван на брат <210> Александър Вазов. Фотограф художник, той е приключил Мюнхенското фотоучилище и разкрил свое ателие по художествена снимка в Берлин. Александър е един от основателите на българското кино.
През 1995 година в книгата си „ Непознатия Вазов “ Цветанка Неделчева за пръв път разгласява писмото на националния стихотворец от 27 юни 1898 година, който по това време е ръководител на Редакционния комитет на „ Българско Отечество “ и министър на националното просвещение, до брат му подполковник Георги Вазов. С него министърът разпорежда на военачалника да напише монография „ Нова военна история “, а точно „ Участие на българите в Освободителната война “. Писмото било предоставено на Цветанка Неделчева от Вера Вазова.
През 1902 година следва тържествено честване на 25-годишнината от Шипченската епопея. В чест на този незабравим празник Георги Вазов форсира работата си и приключва труда си на 2 април същата година.
" Много пъти през годините питах Вера Вазова къде е този ръкопис. Исках да ми го покаже, само че тя все мълчеше и по този начин от ден на ден ме заинтригуваше. Трябва да съм била доста настоятелна, тъй като един път ми сподели квитанция, от която бе видно, че този ръкопис се намира у Иван Цанов от София. Беше ми разказвала, че той постоянно <210> гостува и че написа публикация за татко <210>. Осъзнавайки полезността на ръкописа, ненадейно ми пристигна кураж да я попитам: „ Ти завещаваш ли ми, в случай че в миналото този ръкопис попадне в ръцете ми, да го обявявам? “. Вера Вазова ми отговори сбито: „ Да! “. В идващия миг се стъпих от дръзкия си въпрос и от отговора. Освен това в разписката липсваше адресът на Иван Цанов ", спомня си Неделчева.
На 16 юни 2007 година, заобиколена от своите близки, Вера Вазова празнува своя древен празник, а две години по-късно, на 25 юли 2009 година, почива.
" Минаха години, а аз и не мислех да диря Иван Цанов - не го познавах, не знаех адреса. Но един път Светла Петрова от Сопот, която живее в София, ме предложения да ме закарат със брачна половинка <210> до столицата. Оказа се, че Иван Цанов е нейният брачен партньор. Говорихме за ръкописа, а неотдавна родителите <210> ми предадоха ръкописа с ангажимента след обнародването му да бъде дарен на Държавен военноисторически списък - Велико Търново, където военачалник Георги Вазов има фонд. И по този начин стана ", обобщава Цветанка Неделчева.
За ръкописа „ Монография за присъединяване на българите в Освободителната война “ загатва дъщерята на генерала Вера Вазова в трите издания на книгата си „ Иван Вазов и неговите близки “. Монографията запълва една празнина в нашата история като единствен до момента опит за отразяването на присъединяване на българския народ в Освободителната война, разяснява Цветанка Неделчева.
Дългогодишно и откровено другарство я свързва с Вера Вазова. Генералската щерка е от най-изтъкнатите донори на сопотския музей на скъпи фотоси, документи, мемоари.
Както всички от фамозния жанр, и Вера е талантлива с разсъдък и писателски качества. Тя е учила в Девически интернат в Дрезден, а след това приключила консерваторията в Цюрих с тапия за възпитател по цигулка. Наследила е литературната заложба на чичо си и татко си.
Винаги когато Цветанка Неделчева ходела на посетители в дома на Вера в София, носила цветя от Сопот. " Тя харесваше всички, само че най-вече розите, споделяше: „ Те са цариците ", спомня си Цветанка. Дъщерята на генерала ги подреждала в няколко вази в хола, само че първата постоянно поставяла пред портрета на татко си.
Поднасяла своето ароматно кафе каймаклия със сладки, приготвени от нея. И разказвала с поклонение и благодарност за всички от Вазовия жанр.
" Вера, с изключение на музикант, беше и художник. Виждала съм нейните скици, моливни рисунки, потрети с бои. Впечатли ме доста един портрет на татко <210> -рисунка с молив, правена през 1928 година. Нарисувала е по какъв начин Георги Вазов чете вестник, евентуално „ Слово “, където по това време печатал своите мемоари от пребиваването си в Закаспийския край като офицер на съветска работа ", споделя Цветанка.
Интересно е, че в същата година и генералът рисува по спомен от детските си години своя татко Минчо Вазов. Това е единствената творба с неговия лик.
Дарба да рисуват имат и другите деца на Георги Вазов - Александър, който е фотограф художник, Зорка и Димитър.
" Вера постоянно ме канеше на обяд, когато бях в командировка в София. Веднъж <210> отхвърлих, тъй като бях заета. Тогава тя сви дясната си ръка, тропна на масата и сподели: „ Аз съм генералска щерка, в един и половина те желая тук! “. Дисциплината и редът при нея бяха на забележителна висота ", спомня си директорката на музея.
На 5 юли 1994 година Вера Вазова стана кръстница на кино комплекса в Сопот, наименуван на брат <210> Александър Вазов. Фотограф художник, той е приключил Мюнхенското фотоучилище и разкрил свое ателие по художествена снимка в Берлин. Александър е един от основателите на българското кино.
През 1995 година в книгата си „ Непознатия Вазов “ Цветанка Неделчева за пръв път разгласява писмото на националния стихотворец от 27 юни 1898 година, който по това време е ръководител на Редакционния комитет на „ Българско Отечество “ и министър на националното просвещение, до брат му подполковник Георги Вазов. С него министърът разпорежда на военачалника да напише монография „ Нова военна история “, а точно „ Участие на българите в Освободителната война “. Писмото било предоставено на Цветанка Неделчева от Вера Вазова.
През 1902 година следва тържествено честване на 25-годишнината от Шипченската епопея. В чест на този незабравим празник Георги Вазов форсира работата си и приключва труда си на 2 април същата година.
" Много пъти през годините питах Вера Вазова къде е този ръкопис. Исках да ми го покаже, само че тя все мълчеше и по този начин от ден на ден ме заинтригуваше. Трябва да съм била доста настоятелна, тъй като един път ми сподели квитанция, от която бе видно, че този ръкопис се намира у Иван Цанов от София. Беше ми разказвала, че той постоянно <210> гостува и че написа публикация за татко <210>. Осъзнавайки полезността на ръкописа, ненадейно ми пристигна кураж да я попитам: „ Ти завещаваш ли ми, в случай че в миналото този ръкопис попадне в ръцете ми, да го обявявам? “. Вера Вазова ми отговори сбито: „ Да! “. В идващия миг се стъпих от дръзкия си въпрос и от отговора. Освен това в разписката липсваше адресът на Иван Цанов ", спомня си Неделчева.
На 16 юни 2007 година, заобиколена от своите близки, Вера Вазова празнува своя древен празник, а две години по-късно, на 25 юли 2009 година, почива.
" Минаха години, а аз и не мислех да диря Иван Цанов - не го познавах, не знаех адреса. Но един път Светла Петрова от Сопот, която живее в София, ме предложения да ме закарат със брачна половинка <210> до столицата. Оказа се, че Иван Цанов е нейният брачен партньор. Говорихме за ръкописа, а неотдавна родителите <210> ми предадоха ръкописа с ангажимента след обнародването му да бъде дарен на Държавен военноисторически списък - Велико Търново, където военачалник Георги Вазов има фонд. И по този начин стана ", обобщава Цветанка Неделчева.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ