Бодигардовете се появяват за първи път в СССР в края

Бодигардовете се появяват за първи път в Съюз на съветските социалистически републики в края на 1920 година, когато в ЧК е проведен специфичен отдел за отбрана на Кремъл, Централния комитет на партията, Революционния боен съвет и други институции.

Причината е случай от 1919 година когато бандити атакуват Ленин и го изхвърлят с другарите му от кола посред Москва. Веднага е назначена защита на Ленин, Троцки и Дзержински. Развитието на службата обаче върви постепенно и до 1922 година в специфичния отдел има единствено 24 чиновници, прецизира „ Труд “.

В първите години на руската власт Сталин счита, че няма потребност от телохранители и се снабдява с такива едвам през юни 1927 година Тогава персонална защита е назначена на още 13 водачи на „ Червена Русия “.

Безпощадният Сталин

Първият телохранител на Бащата на народите е литовецът Иван Юсис. Сталин приема неговата кандидатура по рекомендация на ръководителя на ОГПУ Вячеслав Менжински. И отсега нататък той избира имигранти от балтийските страни пред други пазачи.

Скоро Вождът има цялостен личен състав от чиновници, които са виновни за живота и здравето му. За него приготвят специфичен трен с брониран вагон и специфични кораби, трансформират изненадващо маршрутите и инспектират колите.

Има митове за професионализма на водачите на Сталин, само че все пак водачът въпреки всичко попада в произшествия няколко пъти.

Сталин се отнася с почитание към работата на защитата, което не му пречи да ги изпраща понякога на разстрел. Като Карл Паукер да вземем за пример, който служи като шеф на сигурността на Сталин. Той е упрекнат в подготовката на атентат против вожда.

Паукер е един от дребното, на които Сталин се доверява изцяло, и единственият, който може да бръсне вожда – в тези години това се прави с бръснач. Охранителят го забавлява с вицове и смешни истории и учи усетите на Сталин, който от своя страна е удовлетворен от работата му и награждава пазача с две коли – подарява му Кадилак и Линкълн.

Но напролет на 1937 година Паукер е задържан по обвиняване в подготовка на атентат и е разстрелян.

Двама от неговите наследници също нямат шанс: Курски се прострелва, а Дагин е задържан. И единствено Николай Власик се задържа като шеф на защитата, само че е задържан през 1952 година

„ Бях грубо афектиран от Сталин “, спомня си той по-късно, „ поради 25 години безупречна работа бях хвърлен в пандиза “.

Свадливият Хрушчов

Когато Никита Хрушчов идва на власт, защитата на първия човек на страната е трансферирана на 9-то ръководство на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). За разлика от Сталин, Хрушчов напуща Съюз на съветските социалистически републики понякога и в 9-то ръководство е основан външен отдел.

По предписание чиновниците пътуват авансово до страната на визитата. По отношение на сигурността, Хрушчов е проблематичен човек: той не харесва наличието на телохранители наоколо, това го отделя „ от хората “. Не цени грижата за себе си, приказва жестоко с защитата, задава въпроси строго, проблемите им не го интересуват.

Той постоянно не споделя на пазачите си къде ще върви, а непосредствено се качва в колата и подрежда на водача да потегля. Бодигардовете на практика нямат време да се погрижат за сигурността на пътуването, само че на Хрушчов не му пука.

Често всички знаят за идването му в даден цех или на мероприятие, като се изключи защитата. И когато Хрушчов се носи в морето на надуваем кръг по време на отмора в Крим, защитата е наоколо в лодка, а помощник-генералният секретар, седи на кърмата и му чете вести и документи.

Тъй като брачната половинка му дава отговор за всичко в къщата на Хрушчов, защитата се опасява от нея повече в сравнение с от генералния секретар – тя не ги разочарова. Пазачите я назовават Кутията.

Един ден гвардейците получават подарък – буре молдовско вино, което е изпратено за годишнината на генералния секретар. Нито „ Коробка “, нито Хрушчов харесат виното. Охраната го изпива на драго сърце, само че портиерът се напива и е изпъден от работа.

Рисковият Брежнев

Леонид Брежнев се оказва доста сложен човек във връзка с организирането на сигурността. Не единствено че има опити за убийството му повече от един път, само че той обича да поема опасности: кара кола с висока скорост, плува в морето и ловува огромни животни.

Веднъж, демонстрирайки шофьорските си умения пред две дами лекарки, Леонид форсира колата толкоз бързо по лъкатушен планински път, че едвам съумява да спре над една канара. Друг път гумата му се пука по време на придвижване и Брежнев с огромни старания удържа автомобила на пътя.

Плува също толкоз рисковано, допустима най-навътре в морето. Бодигардовете са принудени да останат до водача във водата, а наоколо наложително има и лодка с водолази и доктор за интензивно лекуване.

Един ден се случва противен случай: Илич попада в мощно притискащо течение, само че изрично отхвърля помощта на телохранителите и избира самичък да се измъкне. Лодката с лекаря обаче е отнесена на няколко километра в намерено море, за благополучие без съдбовни последици.

Но с защитата Брежнев е деликатен, касае се към офицерите с безцеремонност – в последна сметка самият той е боен офицер. Служителите по сигурността описват за фантастичния шанс на генералния секретар.

Веднъж по време на лов той убива огромен глиган от една кула. След това слиза долу и се насочва към звяра, който внезапно се съживява и се втурва към президента.

За благополучие наоколо има ловджия, който стреля по глигана, само че той трансформира посоката и се втурва към пазача Федотов, който го пресреща с нож. Звярът обаче се оказва твърд, огъва ножа и бяга в гората.