Сполука и несполука са сестри
Бодхидха́рма (в Китай именуван Да Мо, в Япония Дарума; живял почти 440 – 528 г.) е именит индийски будистки преподавател, духовник. Смята се за основател и първи патриарх на школата Чан в Китай,а също по този начин и 28-ми патриарх и директен правоприемник на Буда в Индия, въпреки и да няма солидни доказателства за това. Картините постоянно го изобразяват като наедрял духовник с черна брада и рязък взор. Ето някои от неговите базисни постулати.
•Сполука и Несполука са сестри богини. Прекрасната Сполука влиза в къщата и декларира на притежателя, че има властта да го подари с всевъзможни прелестни неща. Щастливият притежател й отдава почитта си и тогава вижда грозната и мърлява Несполука да стои до портата. Несполуката му споделя, че когато тя посети една къща, притежателят й губи цялото си благосъстояние. Човекът я заплашва с нож, с цел да я принуди да си тръгне. Несполуката му споделя, че е доста малоумен, защото тази в къщата е сестра й и двете постоянно идват и си отиват дружно. Да изгони едната значи да изгони и другата. Собственикът споделя, че няма потребност нито от едната, нито от другата, по тази причина могат да си вървят. Когато те го вършат, той е доста благополучен.
•Да се опитваш да откриеш буда или просветлението е като да се опитваш да сграбчиш пространството. Пространството има име, само че няма форма. То не е нещо, което можеш да вземеш или да оставиш. И сигурно не можеш да го сграбчиш. Отвъд мозъка в никакъв случай няма да видиш буда. Буда е артикул на мозъка. Защо да търсиш буда оттатък този разум?
•Будите от предишното и бъдещето единствено приказват за този разум. Умът е буда и буда е мозъкът. Отвъд мозъка няма буда и оттатък буда няма разум. Ако мислиш, че има буда оттатък мозъка, къде е той? Няма буда оттатък мозъка, тъй че за какво да си представяме, че има? Не можеш да познаеш същинския си разум, до момента в който се самозаблуждаваш. Докато си в плен на формата, лишена от наличие, ти не си свободен. Ако не ми вярваш, самозаблудата няма да помогне. Вината не е в будата. Хората обаче са заблудени. Те не осъзнават, че личният им разум е буда. В противоположен случай не биха търсели буда отвън мозъка.
•Будите не избавят буди. Ако използваш своя разум, с цел да търсиш буда, няма да видиш буда. Докато търсиш буда другаде, в никакъв случай няма да видиш, че личният ти разум е буда. Не използвай буда, с цел да почиташ буда. И не използвай мозъка, с цел да призоваваш буда. Будите не рецитират сутри. Будите не съблюдават наставления. И будите не нарушават наставления. Будите нито съблюдават, нито нарушават каквото и да е. Будите не правят положително или зло.
•Ако скоро не намериш преподавател, ще изживееш живота си на вятъра. Вярно е, че притежаваш буда природата. Но без помощта на преподавател няма да я познаеш. Само един на милион реализира прояснение без помощта на преподавател. Ако по стичане на събитията някой разбере какво е желал да каже будата, този човек не се нуждае от преподавател. Такъв човек има естествена осъзнатост, надминаваща всяко обучение. Но в случай че не си блажен с това, учи интензивно и благодарение на напъствия ще схванеш.
•Буда е санскритската дума за положението на бодрост, на поразителна осъзнатост. Когато откликваш, вдигаш вежди, мигаш с очи, движиш ръцете и краката си, всичко това е твоята поразително осъзната природа. И тази природа е мозъкът. И мозъкът е буда. Буда е пътят. Пътят е дзен. Но думата дзен поражда неразбиране и у смъртните, и у мъдреците. Да видиш своята природа е дзен. Ако не видиш природата си, няма дзен.
•Истинското ти тяло няма чувство, не изпитва апетит и жадност, нито топлота и мраз, нито болест, обич или привързване, не усеща наслаждение и болежка, положително и неприятно, късо или дълго, уязвимост и мощ. Всъщност тук няма нищо. Само тъй като си мощно завързан към това материално тяло пораждат неща като глада и жаждата, топлината и студа, заболяването. Щом спреш да се привързваш и оставиш нещата да бъдат, ще си свободен, даже от раждането и гибелта. Ще трансформираш всичко. Ще притежаваш духовните сили, пред които нищо не може да се изправи.
•Да се откажеш от себе си без страдание е най-голямата благотворителност.
•Да използваш мозъка, с цел да търсиш действителността, е илюзия. Да не използваш мозъка в търсене на действителността е осъзнатост. Да се освободиш от думите е освобождение.
•Да се избавиш от страданията на последващо прераждане значи да си постигнал Пътя. Да не създаваш заблуди е прояснение. Да нямаш връзка с незнанието е мъдрост. Няма ли страдалчество, има нирвана. Няма ли проявяване на мозъка, стигнал си другия бряг.
Из „ Проповедите на Бодхидхарма ”
•Сполука и Несполука са сестри богини. Прекрасната Сполука влиза в къщата и декларира на притежателя, че има властта да го подари с всевъзможни прелестни неща. Щастливият притежател й отдава почитта си и тогава вижда грозната и мърлява Несполука да стои до портата. Несполуката му споделя, че когато тя посети една къща, притежателят й губи цялото си благосъстояние. Човекът я заплашва с нож, с цел да я принуди да си тръгне. Несполуката му споделя, че е доста малоумен, защото тази в къщата е сестра й и двете постоянно идват и си отиват дружно. Да изгони едната значи да изгони и другата. Собственикът споделя, че няма потребност нито от едната, нито от другата, по тази причина могат да си вървят. Когато те го вършат, той е доста благополучен.
•Да се опитваш да откриеш буда или просветлението е като да се опитваш да сграбчиш пространството. Пространството има име, само че няма форма. То не е нещо, което можеш да вземеш или да оставиш. И сигурно не можеш да го сграбчиш. Отвъд мозъка в никакъв случай няма да видиш буда. Буда е артикул на мозъка. Защо да търсиш буда оттатък този разум?
•Будите от предишното и бъдещето единствено приказват за този разум. Умът е буда и буда е мозъкът. Отвъд мозъка няма буда и оттатък буда няма разум. Ако мислиш, че има буда оттатък мозъка, къде е той? Няма буда оттатък мозъка, тъй че за какво да си представяме, че има? Не можеш да познаеш същинския си разум, до момента в който се самозаблуждаваш. Докато си в плен на формата, лишена от наличие, ти не си свободен. Ако не ми вярваш, самозаблудата няма да помогне. Вината не е в будата. Хората обаче са заблудени. Те не осъзнават, че личният им разум е буда. В противоположен случай не биха търсели буда отвън мозъка.
•Будите не избавят буди. Ако използваш своя разум, с цел да търсиш буда, няма да видиш буда. Докато търсиш буда другаде, в никакъв случай няма да видиш, че личният ти разум е буда. Не използвай буда, с цел да почиташ буда. И не използвай мозъка, с цел да призоваваш буда. Будите не рецитират сутри. Будите не съблюдават наставления. И будите не нарушават наставления. Будите нито съблюдават, нито нарушават каквото и да е. Будите не правят положително или зло.
•Ако скоро не намериш преподавател, ще изживееш живота си на вятъра. Вярно е, че притежаваш буда природата. Но без помощта на преподавател няма да я познаеш. Само един на милион реализира прояснение без помощта на преподавател. Ако по стичане на събитията някой разбере какво е желал да каже будата, този човек не се нуждае от преподавател. Такъв човек има естествена осъзнатост, надминаваща всяко обучение. Но в случай че не си блажен с това, учи интензивно и благодарение на напъствия ще схванеш.
•Буда е санскритската дума за положението на бодрост, на поразителна осъзнатост. Когато откликваш, вдигаш вежди, мигаш с очи, движиш ръцете и краката си, всичко това е твоята поразително осъзната природа. И тази природа е мозъкът. И мозъкът е буда. Буда е пътят. Пътят е дзен. Но думата дзен поражда неразбиране и у смъртните, и у мъдреците. Да видиш своята природа е дзен. Ако не видиш природата си, няма дзен.
•Истинското ти тяло няма чувство, не изпитва апетит и жадност, нито топлота и мраз, нито болест, обич или привързване, не усеща наслаждение и болежка, положително и неприятно, късо или дълго, уязвимост и мощ. Всъщност тук няма нищо. Само тъй като си мощно завързан към това материално тяло пораждат неща като глада и жаждата, топлината и студа, заболяването. Щом спреш да се привързваш и оставиш нещата да бъдат, ще си свободен, даже от раждането и гибелта. Ще трансформираш всичко. Ще притежаваш духовните сили, пред които нищо не може да се изправи.
•Да се откажеш от себе си без страдание е най-голямата благотворителност.
•Да използваш мозъка, с цел да търсиш действителността, е илюзия. Да не използваш мозъка в търсене на действителността е осъзнатост. Да се освободиш от думите е освобождение.
•Да се избавиш от страданията на последващо прераждане значи да си постигнал Пътя. Да не създаваш заблуди е прояснение. Да нямаш връзка с незнанието е мъдрост. Няма ли страдалчество, има нирвана. Няма ли проявяване на мозъка, стигнал си другия бряг.
Из „ Проповедите на Бодхидхарма ”
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ