Неуловимият Боб Дилън
Боб Дилън (роден като Робърт Алън Цимерман) е притежател на Нобелова премия за литература. Но това е дребна част от биографията му. Днес той е на 82 години и остава неосезаем. Най-точно определение за него дава Джоан Бейз, която е безапелационна, че Дилън е любовта на живота ѝ: " Как постоянно намираше точните думи, с цел да съхраниш неяснотата... Аз те обичах, а ти ми носеше единствено диаманти и наслойка. “
Мик Джагър недоумява за какво с течение на десетилетия Боб Дилън е обожествяван от своите фенове: " Били ли сте на концертите му? Той не поздравява публиката, въобще не поддържа връзка с нея и даже не се сбогува. Излиза, пее и си потегля. По нищо не проличава да изпитва и грам наслаждение. “
В своето поетично кино есе " Няма ме “ Тод Хейнс употребява шестима артисти преплетени с разнообразни облици в опити да уловят неуловимото. Филмът е въодушевен от музиката и многото животи на Боб Дилън. Между 11-та и 17-та си година бяга от вкъщи си повече от 10 пъти. Родителите на татко му, Цигман и Ана Цимерман, емигрират от Одеса в Съединени американски щати през 1905 година, бягайки от антисемитските погроми в Русия. Посвещава ария на всяка жена минала през живота му. За себе си споделя, че се възприема като стихотворец, не като музикант: " Живея като стихотворец и ще умра като стихотворец. В началото никоя радиостанция не желае да пуска песните му: " В репертоара си аз нямах подобаваща ария за комерсиалните радиостанции. Песни за развратни контрабандисти, за майки, удавили личните си деца, за кадилаци, чийто бензин свършва след пет благи, за наводнения, пожари в здания на профсъюзи, за мрак и трупове на удавници – такива песни не ставаха за радиоефира. В моите песни нямаше нищо радостно. Те не бяха ведри и не преливаха от жизненост. Не се възприемаха елементарно. Може да се каже, че не бяха комерсиални. “
През 1963 година отхвърля да се появи в Шоуто на Ед Съливан в символ на митинг против цензурата. Малко преди началото е известен, че песента която счита да извърши: " Talkin` John Birch Paranoid Blues “ е обидна за консервативната организация “John Birch Society ". Боб Дилън съвсем в никакъв случай не дава изявленията, а когато въпреки всичко реши да отговори на заложен въпрос, изказванията му всеки път са сюрреалистични и нереални. Дори сега остава непроследим за папараците. " Веднъж, при започване на 90-те, видях Боб на летище Хийтроу. Изглеждаше като амбулантен търговец, като бедняк, едвам го познах “, споделя Пол Маккартни.
" Аз съм скитникът евреин “, дефинира се Боб Дилън. " Никога няма да се спра. И добавя: " Всичко, което мога да направя е да бъда себе си. Каквото и да значи това. “
Мик Джагър недоумява за какво с течение на десетилетия Боб Дилън е обожествяван от своите фенове: " Били ли сте на концертите му? Той не поздравява публиката, въобще не поддържа връзка с нея и даже не се сбогува. Излиза, пее и си потегля. По нищо не проличава да изпитва и грам наслаждение. “
В своето поетично кино есе " Няма ме “ Тод Хейнс употребява шестима артисти преплетени с разнообразни облици в опити да уловят неуловимото. Филмът е въодушевен от музиката и многото животи на Боб Дилън. Между 11-та и 17-та си година бяга от вкъщи си повече от 10 пъти. Родителите на татко му, Цигман и Ана Цимерман, емигрират от Одеса в Съединени американски щати през 1905 година, бягайки от антисемитските погроми в Русия. Посвещава ария на всяка жена минала през живота му. За себе си споделя, че се възприема като стихотворец, не като музикант: " Живея като стихотворец и ще умра като стихотворец. В началото никоя радиостанция не желае да пуска песните му: " В репертоара си аз нямах подобаваща ария за комерсиалните радиостанции. Песни за развратни контрабандисти, за майки, удавили личните си деца, за кадилаци, чийто бензин свършва след пет благи, за наводнения, пожари в здания на профсъюзи, за мрак и трупове на удавници – такива песни не ставаха за радиоефира. В моите песни нямаше нищо радостно. Те не бяха ведри и не преливаха от жизненост. Не се възприемаха елементарно. Може да се каже, че не бяха комерсиални. “
През 1963 година отхвърля да се появи в Шоуто на Ед Съливан в символ на митинг против цензурата. Малко преди началото е известен, че песента която счита да извърши: " Talkin` John Birch Paranoid Blues “ е обидна за консервативната организация “John Birch Society ". Боб Дилън съвсем в никакъв случай не дава изявленията, а когато въпреки всичко реши да отговори на заложен въпрос, изказванията му всеки път са сюрреалистични и нереални. Дори сега остава непроследим за папараците. " Веднъж, при започване на 90-те, видях Боб на летище Хийтроу. Изглеждаше като амбулантен търговец, като бедняк, едвам го познах “, споделя Пол Маккартни.
" Аз съм скитникът евреин “, дефинира се Боб Дилън. " Никога няма да се спра. И добавя: " Всичко, което мога да направя е да бъда себе си. Каквото и да значи това. “
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ