Боа дю Казие (на френски: Bois du Cazier) е изоставена

Боа дю Казие (на френски: Bois du Cazier) е изоставена каменовъглена мина край Марсинел (днес част от Шарлероа), Белгия, превърната в музей, обект на международното завещание на ЮНЕСКО.
На 8 август 1956 година в Боа дю Казие става най-тежкият случай в историята на белгийската добивна индустрия. При пожар в мината умират 262 от намиращите се вътре 274 души, от тях 136 италианци (над половината от жертвите), 95 белгийци.
По това време в белгийските мини работят към 47 хиляди италианци (съставлявайки 30% от заетите в бранша), а цялата италианска имиграция в Белгия доближава близо 0,5 млн. души. Случаят кара Италия да изисква по-добри, безвредни условия за работа на своите гастарбайтери, работещи въз основа контракт за трудовата миграция сред Белгия и Италия от 1946 година Белгия стартира да набира по-активно задгранични служащи от други страни.
Инцидентът в Боа дю Казие провокира въвеждането на по-строги регулации на сигурността на труда в Западна Европа и до понижаване на италианската имиграция в Белгия.
През 1967 година мината е закрита, а по-късно е превърната в музей, отдаден на повредата и на историята на въгледобива в региона на Шарлероа.