БНБ и търговските банки били подготвени за ситуация като списъка Магнитски
БНБ и комерсиалните банки бяха добре готови за сходна обстановка като тази със листата „ Магнитски ”. Това съобщи шефът на Българска народна банка Димитър Радев на чуване във краткотрайната комисия „ Магнитски ” по отношение на наложените на 2 юни 2021 година наказания на български физически и юридически лица от Службата за надзор на задграничните активи /OFAC/ на Министерството на финансите на САЩ на съображение на закона „ Магнитски ” за отговорност при нарушение на човешки права.
По думите на Радев, превантивните ограничения, са взети надалеч преди публикуването на листата и са включвали текстове във вътрешните правила на банките, че при налагане на наказания от Съединени американски щати банките ще се придържат към тези наказания и ще ги ползват. Неспазването на глобите може да имат тежки последици за банковата система, разясни той.
Причината за този метод, общопризнат от банковия бранш, е поради доста тежките последици, които тези наказания могат да имат за съответните банки и банковата система, изясни Димитър Радев. Той даде съответен образец, акцентирайки, че на 13 февруари 2018 година Министерството на финансите на Съединени американски щати е присъединило в санкционния лист една латвийска банка заради това, че не съблюдава американски наказания, свързани със Северна Корея. Събитията по-късно са се развили извънредно бързо и в рамките единствено на към 10 дни банката е била оповестена в неплатежоспособност, предава Българска телеграфна агенция.
" Така че това е един образец, а има и други образци за тежки наказания, които не могат да бъдат по опциите на нашите банки, тъй че това е главната причина да се подхващат тези превантивни ограничения ", разяснява шефът на Българска народна банка.
Важен индикатор за това, че превантивните ограничения са работели, даже преди оповестяването на " листата Магнитски ", е размерът на заемите и депозитите на засегнатите лица. По думите на шефа на Българска народна банка те са незначителни спрямо общото кредитно портфолио и депозитната база на банките.
Радев посочи, че заемите на компаниите и физическите лица от двата листата, които попадат и евентуално биха попаднали в обсега на глобите, наложени от OFAC по закона " Магнитски ", възлизат на 11 млн. и 200 хиляди лв., до момента в който общият размер на заемите на компаниите и физическите лица в банковата система е 65 милиарда и 700 млн. лв..
" Това съставлява един дял от 0,017 % ", добави шефът на Българска народна банка Радев. Той добави, че във връзка с привлечените средства от компании и физически лица от двата листата възлизат на 28 млн. и 400 хиляди лв.. Общият размер на привлечените средства от компании и физически лица в банковата система е 97 милиарда и 300 млн. лева " Т.е. делът в тази ситуация съставлява 0,029 % ", уточни още Радев.
В резултат от подхванатите превантивни ограничения, от позиция на депозитите и заеми, няма веществен проблем, обвързван със " листата Магнитски ", посочи шефът на Българска народна банка.
" Реалният проблем е, че всяка една от българските банки, която не ползва глобите, може да бъде " припозната " като банка, която не съблюдава глобите, и включена в санкционния режим. Тогава глобите и следствията могат да бъдат извънредно тежки освен за съответните банки, само че и за банковата система ", съобщи още Радев.
Според него точно това е повода за превантивните дейности. " Ние не бяхме сюрпризирани от това развиване, разбираме изцяло, че става въпрос за юридически проблем, само че банките не са в положение да изчакат решаването на цялата тази цялост от проблеми. Забавянето при тях, както се вижда в образеца, който дадох, може да им коства доста скъпо ", сподели още Димитър Радев.
В комисията " Магнитски " беше изслушан и служебният министър на правораздаването Янаки Стоилов
" Българското законодателство съдържа правила, свързани с битката против пране на пари и финансирането на тероризма. В него обаче няма експлицитна уредба във връзка с използването или неприлагането на наказания на трети страни против български физически или юридически лица ", каза Стоилов по време на чуването.
По думите му, това е предиздвикало Министерският съвет да одобри решение на 4 юни, което визира над 100 физически и юридически лица, с цел да се подхващат някакви дейности във връзка на предшестващото решение на американските финансови управляващи.
Има случаи на обжалване, само че те са били в " стеснен " аспект. Най-вече от предварителното осъществяване на такива актове. " Но авансово осъществяване не е налагано, тъй че към този момент няма някаква развита процедура от страна на Върховния административен съд ", посочи Стоилов.
Министерството на правораздаването, координирано с министерството на финансите, е инициирало основаването на работна група, включваща представители на двете ведомства, на Национална агенция за приходите, Българска народна банка, МФ, която да изготви план на закон с работно название - Проект за Закон за отбрана на извънтериториалните последствия от санкционното законодателство на трети страни. Според Стоилов това е мъчно да бъде направено посредством промени в обособени настоящи закони. Затова той е на мнение, че би трябвало да се разиска основаването на общ механизъм, тъй като това е казус в българската правна система от самото й битие досега.
Служебният правосъден министър посочи, че не би трябвало да се реагира " автоматизирано ", а да се сътвори някакъв нормативен ред, който най-малко отчасти да сътвори предвидимост и може да обхване такива случаи.
По думите на Радев, превантивните ограничения, са взети надалеч преди публикуването на листата и са включвали текстове във вътрешните правила на банките, че при налагане на наказания от Съединени американски щати банките ще се придържат към тези наказания и ще ги ползват. Неспазването на глобите може да имат тежки последици за банковата система, разясни той.
Причината за този метод, общопризнат от банковия бранш, е поради доста тежките последици, които тези наказания могат да имат за съответните банки и банковата система, изясни Димитър Радев. Той даде съответен образец, акцентирайки, че на 13 февруари 2018 година Министерството на финансите на Съединени американски щати е присъединило в санкционния лист една латвийска банка заради това, че не съблюдава американски наказания, свързани със Северна Корея. Събитията по-късно са се развили извънредно бързо и в рамките единствено на към 10 дни банката е била оповестена в неплатежоспособност, предава Българска телеграфна агенция.
" Така че това е един образец, а има и други образци за тежки наказания, които не могат да бъдат по опциите на нашите банки, тъй че това е главната причина да се подхващат тези превантивни ограничения ", разяснява шефът на Българска народна банка.
Важен индикатор за това, че превантивните ограничения са работели, даже преди оповестяването на " листата Магнитски ", е размерът на заемите и депозитите на засегнатите лица. По думите на шефа на Българска народна банка те са незначителни спрямо общото кредитно портфолио и депозитната база на банките.
Радев посочи, че заемите на компаниите и физическите лица от двата листата, които попадат и евентуално биха попаднали в обсега на глобите, наложени от OFAC по закона " Магнитски ", възлизат на 11 млн. и 200 хиляди лв., до момента в който общият размер на заемите на компаниите и физическите лица в банковата система е 65 милиарда и 700 млн. лв..
" Това съставлява един дял от 0,017 % ", добави шефът на Българска народна банка Радев. Той добави, че във връзка с привлечените средства от компании и физически лица от двата листата възлизат на 28 млн. и 400 хиляди лв.. Общият размер на привлечените средства от компании и физически лица в банковата система е 97 милиарда и 300 млн. лева " Т.е. делът в тази ситуация съставлява 0,029 % ", уточни още Радев.
В резултат от подхванатите превантивни ограничения, от позиция на депозитите и заеми, няма веществен проблем, обвързван със " листата Магнитски ", посочи шефът на Българска народна банка.
" Реалният проблем е, че всяка една от българските банки, която не ползва глобите, може да бъде " припозната " като банка, която не съблюдава глобите, и включена в санкционния режим. Тогава глобите и следствията могат да бъдат извънредно тежки освен за съответните банки, само че и за банковата система ", съобщи още Радев.
Според него точно това е повода за превантивните дейности. " Ние не бяхме сюрпризирани от това развиване, разбираме изцяло, че става въпрос за юридически проблем, само че банките не са в положение да изчакат решаването на цялата тази цялост от проблеми. Забавянето при тях, както се вижда в образеца, който дадох, може да им коства доста скъпо ", сподели още Димитър Радев.
В комисията " Магнитски " беше изслушан и служебният министър на правораздаването Янаки Стоилов
" Българското законодателство съдържа правила, свързани с битката против пране на пари и финансирането на тероризма. В него обаче няма експлицитна уредба във връзка с използването или неприлагането на наказания на трети страни против български физически или юридически лица ", каза Стоилов по време на чуването.
По думите му, това е предиздвикало Министерският съвет да одобри решение на 4 юни, което визира над 100 физически и юридически лица, с цел да се подхващат някакви дейности във връзка на предшестващото решение на американските финансови управляващи.
Има случаи на обжалване, само че те са били в " стеснен " аспект. Най-вече от предварителното осъществяване на такива актове. " Но авансово осъществяване не е налагано, тъй че към този момент няма някаква развита процедура от страна на Върховния административен съд ", посочи Стоилов.
Министерството на правораздаването, координирано с министерството на финансите, е инициирало основаването на работна група, включваща представители на двете ведомства, на Национална агенция за приходите, Българска народна банка, МФ, която да изготви план на закон с работно название - Проект за Закон за отбрана на извънтериториалните последствия от санкционното законодателство на трети страни. Според Стоилов това е мъчно да бъде направено посредством промени в обособени настоящи закони. Затова той е на мнение, че би трябвало да се разиска основаването на общ механизъм, тъй като това е казус в българската правна система от самото й битие досега.
Служебният правосъден министър посочи, че не би трябвало да се реагира " автоматизирано ", а да се сътвори някакъв нормативен ред, който най-малко отчасти да сътвори предвидимост и може да обхване такива случаи.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ