България в капана на зелената Коза ностра
Блокираното развиване на Витоша още веднъж е на дневен ред през последните дни. Въпреки волята на страната, Столичната община и притежателя на лифтовете „ Витоша ски ”, въпросът с планината край София остава безизходен поради група български „ еколози ”, които от години саботират всеки опит за рационализация на оборудванията там.
В петък персонално вицепремиерът Валери Симеонов, министърът на околната среда и водите Нено Димов и ръководителят на Столичния общински съвет Елен Герджиков видяха разрухата по скатовете. И дадоха обещание, че ще създадат всичко допустимо, с цел да има смяна.
Случаят „ Витоша ” е индикативен по какъв начин българската страна не може да излезе от клопката, в който е вкарана от „ зелените ”.
„ Труд ” от дълго време е потвърдил, че става дума за добре оплетена мрежа от персонални, политически и финансови ползи на настояща у нас от близо две десетилетия група от псевдоеколози. Държавните институции и бизнеса са подложени на цялостен рекет от тази група. Никое държавно управление до момента не съумя да избяга от натиска на „ еколозите ” от Коалицията „ За да остане природа в България ”, която в действителност е едно с Политическа партия „ Зелените ”.
Резултатите от дълго време са налице – блокирано развиване на цели райони, забавени огромни инфраструктурни планове от национално и локално значение, обезлюдяване общини. Става дума саботиране на цялата българска стопанска система, която търпи загуби за стотици милиони лв..
Сега страната и общините се пробват да обезпечат развиването на Витоша и Пирин – това са първите стъпки от доста време, които биха подсигурили бъдещето на туризма в цялата страна. Но в първия случай – Витоша, занапред ще се трансформират закон и настоящ План за ръководство. Във втория – Пирин, държавното управление сподели воля и взе решение, което сега е в съда, обжалвано от „ еколозите ”. Как се стигна до обстановка, в която всички държавни управления от 2000 година насам да се преценяват с една клика от 10-15 души, работещи против България?
Началото
Началото на псевдоприродозащитната група стартира в края на 90-те години на предишния век, когато в България е открит филиал на швейцарската офшорка WWF, а през 2006-а е учредена още една конструкция, WWF – Дунавско-Карпатска стратегия. Сега и двете се ръководят от Веселина Кавръкова, която живее на фамилни начала с някогашния шеф на Природен парк „ Витоша ” Тома Белев, виновен за разрухата в планината, както и от Катерина Раковска, брачна половинка на различен изтъкнат „ еколог ” – Андрей Ковачев.
Впоследствие мрежата от неправителствени организации (НПО), гравитиращи към WWF, се усилва до към 30. Ръководството на всички е преплетено в стеснен кръг от хора, въз основата на семейно-приятелски връзки и зависимости. „ Зелените ” Неправителствени организации са групирани в обединението „ За да остане природа в България ”, от която през 2008 година произлиза Политическа партия „ Зелените ”. До през днешния ден обединението няма правосъдна регистрация и очевидно управление, само че заради агресивното й държание държавните институции още преценяват с нея.
Както „ Труд ” е писал през годините, началото на дейната активност на „ зелените ” Неправителствени организации у нас съответствува с назначението през 1999-а на Тома Белев за шеф на Природен парк Витоша.
Това е и времето, когато има вълна от основаване на Неправителствени организации – „ Зелени Балкани ”, „ Българско сдружение за отбрана на птиците ”, швейцарско-българската фондация „ Биоразнообразие ” на Петко Цветков.
Списъкът продължава с Института за зелена политика на Петко Ковачев (деен участник в ръководството на зелената енергетика, член на Комитета по наблюдаване на построяването на автомагистрала „ Струма ”). Следва Сдружение за дива природа „ Балкани ” на Андрей Ковачев и други.
Структура
За да се учредяват, записват и действат, на „ зелените ” Неправителствени организации е належащо солидно финансиране. Основният източник на доходи са еврофондовете и по този начин наречените грантове – спонсорство от задгранични организации (виж карето)
В началото на 21 век, „ еколозите ” засипват Министерството на околната среда и водите (МОСВ) с оферти за основаване на нови предпазени територии, влажни зони и естествени паркове.
Целта е незабавно по-късно за тези територии да бъдат създадени проекти за ръководство, стратегии за предпазване на флората и фауната и по този начин да се усвояват пари.
Показателен образец е казусът с влажната зона „ Калимок-Бръшлен ”, където посредством страната и европрограми са изхарчени над 13 000 000 $ за безусловно неправилен план. Той е ненужен както за околната среда, по този начин и за хората, живеещи в региона. „ Труд ” писа за този проблем още преди три години.
Историята е следната – в края на 90-те години „ Зелени Балкани ” купува най-големите рибарници, изграждани в миналото в България. Те са ситуирани на 6000 декара в село Нова Черна, покрай Тутракан. От 1993 година не се употребяват, тъй като поддръжката им излиза доста скъпо.
През 2000 година „ Зелени Балкани ” оферират план, с който рибарниците да се трансфорат във „ влажна зона ”. Година по-късно от Министерство на околната среда и водите излизат със заповед, с която 60 000 декара в „ Калимок-Бръшлен ” са оповестени за влажна зона – предпазена територия. В центъра на тази повърхност са въпросните 6 хиляди декара рибарници – влажни зони, а притежателите на парцели остават без обещаното обезщетение и на процедура парцелите им са национализирани.
Не такова е ситуацията с „ природозащитниците ” – „ Зелени Балкани ” прибират сумата от 13 280 000 $ – парите са от Световната банка, Европейски Съюз и държавния бюджет. Всички институции са подведени от „ еколозите ” с приказки за основаване на неповторима околност, която ще притегля доста туристи и ще има високоефективно произвеждане на биопродукти под марката „ Калимок-Бръшлен ”. Нищо такова не се случва, макар че мина задоволително време за реализацията на плана.
Партията
За да водят сполучливо акциите си, в това число и против зимния туризъм у нас, „ еколозите ” от обединението „ За да остане природа в България ” имат потребност от политическо посланичество. Така през есента на 2008 година се появява партия „ Зелените ”.
Тази дребна част „ зелени ” Неправителствени организации и тяхната политическа групировка и сега са си присвоили правото да приказват от името на цялото гражданско общество. В арсенала им екологичната проблематика e незабележим %. Огромната част от активността им е ориентирана против развиването на зимния туризъм в България. Друга цели блокиране на огромни инфраструктурни планове като лот 3.2 от автомагистрала „ Струма ” през Кресненското дефиле.
Използвайки екореторика и хвърляйки откровени неистини – най-често за поголовна сеч в Пирин, Витоша и Рила, нещо, което в никакъв случай не се е случвало, „ природозащитниците ” манипулират обществото. Тази хватка им оказва помощ при печелене на публични поръчки за милиони левове по национални и европейски стратегии. Идеята е партия „ Зелените ” и коалиция „ За да остане природа в България ” да усилят своето въздействие с непосредствено присъединяване в структурите на властта.
Засега това не се е случило, макар че на последните парламентарни избори през 2017-а Политическа партия „ Зелените ” се явиха в коалиция с „ Да, Бъглария ” на Христо Иванов и ДЕОС.
В изборните описи като политици за следващ път се разкриха Тома Белев, Андрей Ковачев, Петко Цветков, Борислав Сандов, Петър Кърджилов, Андрей Ралев, Александър Дунчев. Но обединяването не прескочи бариерата от 4% и остана отвън Народното събрание.
В момента Политическа партия „ Зелените ” са в ново обединяване – „ Демократична България ”, дружно с политическите джуджета ДСБ и, още веднъж, „ Да, България ”. Тази коалиция си има държавно управление в сянка, в което влизат Тома Белев и съпредседателите на Политическа партия „ Зелените ” Борислав Сандов и Владислав Панев.
Блокираните планове
Заради натиска на „ Зелените ” върху бизнеса единствено в зимната спортна инфраструктура са блокирани планове за над половини милиард евро.
Например възпрепятстваният план на „ Витоша ски ” АД за рационализация на оборудванията в планината край София, който трябваше да се осъществя в интервала 2008-2009 година, е на стойност съвсем 80 милиона евро. За тези 10 години закъснение са изгубени стотици работни места и доста данъчни доходи в държавния бюджет.
Подобен бе казусът със саботирането на построяването на втория кабинков въжен превоз в ски зона „ Банско ”. Липсата му води до големи опашки от български и непознати скиори през дейния зимен сезон. Това вреди на имиджа на Банско, който е приет за един от най-хубавите ски центрове в Европа.
Още по време на построяването на ски зона „ Банско ” в интервала 2001-2004 година с дебилна непримиримост по еднакъв текст от Закона за предпазените територии „ еколозите ” водят 60 правосъдни каузи и до едно ги губят.
В края на декември предходната година държавното управление на ГЕРБ и Обединените патриоти прояви политическа воля и промени настоящия План за ръководство на Национален парк „ Пирин ”, което ще разреши на концесионера на ски зоната Юлен АД да построи втората кабинка. „ Зелените ” проведоха митинги с безспорната неистина, че поради постановеното от кабинета 48% от гората в Пирин ще бъде изсечена. Заведоха и дело във Върховния административен съд (ВАС). Дори магистратите оповестиха, че изказванието за 48-те % не е правилно, а последователно митингите затихнаха. В момента се чака окончателното решение на Върховен административен съд. Докато тече делото, Комитетът за международно завещание на ЮНЕСКО разгласи, че смяната в Плана за ръководство не заплашва Национален парк „ Пирин ”, което беше тежък удар за „ зелените ”.
Не по този път минаха други огромни планове в бранша на туризма. Много вложители се отхвърлиха след „ зеления ” напън и безсилието на страната. Огромна загуба за развиването на туризма, районите и страната са провалените планове „ Супер Боровец ”, „ Перелик ” в Родопите, „ Паничище ” в Рила, блокираните „ Дестинейшън Рила ”, „ Ком Берковица ” в Стара планина и „ Кулиното ” в Пирин. Но освен туризмът е пострадал от рекета на обединението „ За да остане природа в България ”, която е едно с партия „ Зелените ”.
На мушката на екологичния рекет са и фирмите от добивната промишленост – МОК „ Елаците ”, „ Асарел Медет ”, „ Аурубис ”, „ Дънди прешъс ”, „ Горубсо ” и доста други.
Преди година в община Трън имаше инвеститорски интерес за възобновление на локалната златна мина. Проектът гарантираше над 400 работни места в един от най-бедните райони на България и неговото възобновление. Но се появиха „ зелените ”, които излъгаха хората, че със златото ще се копае и за уран. Под техния напън Общинският съвет в Трън организаира локален референдум. Подведени от лъжите на „ еколозите ”, над 90 на 100 от локалните хора гласоподаваха срещу, а вложителят се отдръпна. В момента Трън остава с едни от най-високите равнища на безработица. Тази година завърши най-голямата сага за инфраструктурен план от национално значение – градежът на лот 3.2 от автомагистрала „ Струма ”. Съдът дефинитивно отхвърли жалбите на „ зелените ”, че секторът от аутобана през Кресненското дефиле ще наруши биоразнообразието там. Сега „ зелените ” пращат доноси против плана до европейските институции, които остават без резултат.
Защитените територии
Фактите са следните: България има три национални парка – „ Рила ”, „ Пирин ” и „ Централен Балкан ”. Отделно има 11 естествени парка, 55 резервата. Налице са още 36 поддържащи резервата, 11 влажни зони, 349 естествени забележителности, 502 предпазени местности. А зоните на „ Натура 2000 ”, които са 35% от България, погълнаха над 750 000 парцела на 1 100 000 частни притежатели.
Близо 50 на 100 от 111 000 квадратни километра, на които се простира страната ни, са под някакъв тип екологична „ отбрана ”. По предписание тези зони са най-подходящите места, където може да се развива туризъм, спа, селско стопанство, разнообразни типове произвеждане и доста други действия. Но това не се случва, тъй като там е територия на „ еколозите ” – няма публична власт, няма страна – важат единствено претенциите на зелената Коза ностра.
„ Труд ” го потвърди преди 2 години: Усвояват големи пари
В началото на 2016 година „ Труд ” разгласява следствие, в което потвърди голямата сума от 44 418 517 лв. – тогава това бе общата стойност на плановете с присъединяване на организации от обединението „ За да остане природа в България ”. Данните за финансирането на „ зелените ” бяха извадени от Информационната система за ръководство и наблюдаване на структурните принадлежности на Европейски Съюз за страната ни.
Става въпрос за процедури по Оперативна програма „ Околна среда ”, Оперативна програма „ Човешки запаси ” и стратегия LIFE. От първите две „ еколозите ” от обвързваните в „ За да остане природа в България ” организации са имали достъп до 7 187 045 лв..
По-сериозно бе финансирането по LIFE, където става дума за общо 19 595 512 евро или 37 231 472.8 лв..
Например за опазването на египетския лешояд, за който от стратегия LIFE общият бюджет е 2 625 742 евро, бенифициент бе Българското сдружение за отбрана на птиците. Проектът е стартират през 2013 година и завърши през сегашната 2018 година
Същата организация до през днешния ден пази и царския орел, само че като сътрудник на ЕВН Електроразпределение. Бюджетът за този план е 3 984 874 евро.
Българско дружество за защита на птиците си партнира и с Изпълнителната организация по горите още веднъж в областта на отбраната на орлите у нас. Общ бюджет – 1 784 330 евро. Добри бяха и парите за запазване на червеногушата гъска, за която се грижи БЗДП – 2 656 608 евро.
По Оперативна програма „ Околна среда ” добре се представяха и филиалите на „ Зелени Балкани ” в цялата страна. НПО-то също е част от обединението „ За да остане природа в България ”. В интервала 2009-2013 година като сътрудник на Национално ловно-рибарско съдружие „ Съюз на ловците и рибарите в България ” старозагорската конструкция на организацията се е добрала до бюджет по Оперативна програма „ Околна среда ” от 860 181 лв. за запазване популацията и местообитанията на планинския кеклик.
Като сътрудник на Дирекцията на Природен парк Сините камъни по план за „ възобновяване популацията на лалугера като главен детайл за поддържане на удобния консервационен статус на предпочитани тревни хабитати и популации на хищни птици в естествен парк „ Сините камъни ” „ Зелени Балкани ” са си осигурило достъп до 411 909 лв..
Вече като бенефициент „ Зелени Балкани ” са имали финансиране от Европейски Съюз на стойност 651 156 лв. за „ незабавни ограничения за възобновяване и консервация на типове и местообитания с европейска значителност в комплекса от предпазени естествени територии на Поморийско езеро ”.
В петък персонално вицепремиерът Валери Симеонов, министърът на околната среда и водите Нено Димов и ръководителят на Столичния общински съвет Елен Герджиков видяха разрухата по скатовете. И дадоха обещание, че ще създадат всичко допустимо, с цел да има смяна.
Случаят „ Витоша ” е индикативен по какъв начин българската страна не може да излезе от клопката, в който е вкарана от „ зелените ”.
„ Труд ” от дълго време е потвърдил, че става дума за добре оплетена мрежа от персонални, политически и финансови ползи на настояща у нас от близо две десетилетия група от псевдоеколози. Държавните институции и бизнеса са подложени на цялостен рекет от тази група. Никое държавно управление до момента не съумя да избяга от натиска на „ еколозите ” от Коалицията „ За да остане природа в България ”, която в действителност е едно с Политическа партия „ Зелените ”.
Резултатите от дълго време са налице – блокирано развиване на цели райони, забавени огромни инфраструктурни планове от национално и локално значение, обезлюдяване общини. Става дума саботиране на цялата българска стопанска система, която търпи загуби за стотици милиони лв..
Сега страната и общините се пробват да обезпечат развиването на Витоша и Пирин – това са първите стъпки от доста време, които биха подсигурили бъдещето на туризма в цялата страна. Но в първия случай – Витоша, занапред ще се трансформират закон и настоящ План за ръководство. Във втория – Пирин, държавното управление сподели воля и взе решение, което сега е в съда, обжалвано от „ еколозите ”. Как се стигна до обстановка, в която всички държавни управления от 2000 година насам да се преценяват с една клика от 10-15 души, работещи против България?
Началото
Началото на псевдоприродозащитната група стартира в края на 90-те години на предишния век, когато в България е открит филиал на швейцарската офшорка WWF, а през 2006-а е учредена още една конструкция, WWF – Дунавско-Карпатска стратегия. Сега и двете се ръководят от Веселина Кавръкова, която живее на фамилни начала с някогашния шеф на Природен парк „ Витоша ” Тома Белев, виновен за разрухата в планината, както и от Катерина Раковска, брачна половинка на различен изтъкнат „ еколог ” – Андрей Ковачев.
Впоследствие мрежата от неправителствени организации (НПО), гравитиращи към WWF, се усилва до към 30. Ръководството на всички е преплетено в стеснен кръг от хора, въз основата на семейно-приятелски връзки и зависимости. „ Зелените ” Неправителствени организации са групирани в обединението „ За да остане природа в България ”, от която през 2008 година произлиза Политическа партия „ Зелените ”. До през днешния ден обединението няма правосъдна регистрация и очевидно управление, само че заради агресивното й държание държавните институции още преценяват с нея.
Както „ Труд ” е писал през годините, началото на дейната активност на „ зелените ” Неправителствени организации у нас съответствува с назначението през 1999-а на Тома Белев за шеф на Природен парк Витоша.
Това е и времето, когато има вълна от основаване на Неправителствени организации – „ Зелени Балкани ”, „ Българско сдружение за отбрана на птиците ”, швейцарско-българската фондация „ Биоразнообразие ” на Петко Цветков.
Списъкът продължава с Института за зелена политика на Петко Ковачев (деен участник в ръководството на зелената енергетика, член на Комитета по наблюдаване на построяването на автомагистрала „ Струма ”). Следва Сдружение за дива природа „ Балкани ” на Андрей Ковачев и други.
Структура
За да се учредяват, записват и действат, на „ зелените ” Неправителствени организации е належащо солидно финансиране. Основният източник на доходи са еврофондовете и по този начин наречените грантове – спонсорство от задгранични организации (виж карето)
В началото на 21 век, „ еколозите ” засипват Министерството на околната среда и водите (МОСВ) с оферти за основаване на нови предпазени територии, влажни зони и естествени паркове.
Целта е незабавно по-късно за тези територии да бъдат създадени проекти за ръководство, стратегии за предпазване на флората и фауната и по този начин да се усвояват пари.
Показателен образец е казусът с влажната зона „ Калимок-Бръшлен ”, където посредством страната и европрограми са изхарчени над 13 000 000 $ за безусловно неправилен план. Той е ненужен както за околната среда, по този начин и за хората, живеещи в региона. „ Труд ” писа за този проблем още преди три години.
Историята е следната – в края на 90-те години „ Зелени Балкани ” купува най-големите рибарници, изграждани в миналото в България. Те са ситуирани на 6000 декара в село Нова Черна, покрай Тутракан. От 1993 година не се употребяват, тъй като поддръжката им излиза доста скъпо.
През 2000 година „ Зелени Балкани ” оферират план, с който рибарниците да се трансфорат във „ влажна зона ”. Година по-късно от Министерство на околната среда и водите излизат със заповед, с която 60 000 декара в „ Калимок-Бръшлен ” са оповестени за влажна зона – предпазена територия. В центъра на тази повърхност са въпросните 6 хиляди декара рибарници – влажни зони, а притежателите на парцели остават без обещаното обезщетение и на процедура парцелите им са национализирани.
Не такова е ситуацията с „ природозащитниците ” – „ Зелени Балкани ” прибират сумата от 13 280 000 $ – парите са от Световната банка, Европейски Съюз и държавния бюджет. Всички институции са подведени от „ еколозите ” с приказки за основаване на неповторима околност, която ще притегля доста туристи и ще има високоефективно произвеждане на биопродукти под марката „ Калимок-Бръшлен ”. Нищо такова не се случва, макар че мина задоволително време за реализацията на плана.
Партията
За да водят сполучливо акциите си, в това число и против зимния туризъм у нас, „ еколозите ” от обединението „ За да остане природа в България ” имат потребност от политическо посланичество. Така през есента на 2008 година се появява партия „ Зелените ”.
Тази дребна част „ зелени ” Неправителствени организации и тяхната политическа групировка и сега са си присвоили правото да приказват от името на цялото гражданско общество. В арсенала им екологичната проблематика e незабележим %. Огромната част от активността им е ориентирана против развиването на зимния туризъм в България. Друга цели блокиране на огромни инфраструктурни планове като лот 3.2 от автомагистрала „ Струма ” през Кресненското дефиле.
Използвайки екореторика и хвърляйки откровени неистини – най-често за поголовна сеч в Пирин, Витоша и Рила, нещо, което в никакъв случай не се е случвало, „ природозащитниците ” манипулират обществото. Тази хватка им оказва помощ при печелене на публични поръчки за милиони левове по национални и европейски стратегии. Идеята е партия „ Зелените ” и коалиция „ За да остане природа в България ” да усилят своето въздействие с непосредствено присъединяване в структурите на властта.
Засега това не се е случило, макар че на последните парламентарни избори през 2017-а Политическа партия „ Зелените ” се явиха в коалиция с „ Да, Бъглария ” на Христо Иванов и ДЕОС.
В изборните описи като политици за следващ път се разкриха Тома Белев, Андрей Ковачев, Петко Цветков, Борислав Сандов, Петър Кърджилов, Андрей Ралев, Александър Дунчев. Но обединяването не прескочи бариерата от 4% и остана отвън Народното събрание.
В момента Политическа партия „ Зелените ” са в ново обединяване – „ Демократична България ”, дружно с политическите джуджета ДСБ и, още веднъж, „ Да, България ”. Тази коалиция си има държавно управление в сянка, в което влизат Тома Белев и съпредседателите на Политическа партия „ Зелените ” Борислав Сандов и Владислав Панев.
Блокираните планове
Заради натиска на „ Зелените ” върху бизнеса единствено в зимната спортна инфраструктура са блокирани планове за над половини милиард евро.
Например възпрепятстваният план на „ Витоша ски ” АД за рационализация на оборудванията в планината край София, който трябваше да се осъществя в интервала 2008-2009 година, е на стойност съвсем 80 милиона евро. За тези 10 години закъснение са изгубени стотици работни места и доста данъчни доходи в държавния бюджет.
Подобен бе казусът със саботирането на построяването на втория кабинков въжен превоз в ски зона „ Банско ”. Липсата му води до големи опашки от български и непознати скиори през дейния зимен сезон. Това вреди на имиджа на Банско, който е приет за един от най-хубавите ски центрове в Европа.
Още по време на построяването на ски зона „ Банско ” в интервала 2001-2004 година с дебилна непримиримост по еднакъв текст от Закона за предпазените територии „ еколозите ” водят 60 правосъдни каузи и до едно ги губят.
В края на декември предходната година държавното управление на ГЕРБ и Обединените патриоти прояви политическа воля и промени настоящия План за ръководство на Национален парк „ Пирин ”, което ще разреши на концесионера на ски зоната Юлен АД да построи втората кабинка. „ Зелените ” проведоха митинги с безспорната неистина, че поради постановеното от кабинета 48% от гората в Пирин ще бъде изсечена. Заведоха и дело във Върховния административен съд (ВАС). Дори магистратите оповестиха, че изказванието за 48-те % не е правилно, а последователно митингите затихнаха. В момента се чака окончателното решение на Върховен административен съд. Докато тече делото, Комитетът за международно завещание на ЮНЕСКО разгласи, че смяната в Плана за ръководство не заплашва Национален парк „ Пирин ”, което беше тежък удар за „ зелените ”.
Не по този път минаха други огромни планове в бранша на туризма. Много вложители се отхвърлиха след „ зеления ” напън и безсилието на страната. Огромна загуба за развиването на туризма, районите и страната са провалените планове „ Супер Боровец ”, „ Перелик ” в Родопите, „ Паничище ” в Рила, блокираните „ Дестинейшън Рила ”, „ Ком Берковица ” в Стара планина и „ Кулиното ” в Пирин. Но освен туризмът е пострадал от рекета на обединението „ За да остане природа в България ”, която е едно с партия „ Зелените ”.
На мушката на екологичния рекет са и фирмите от добивната промишленост – МОК „ Елаците ”, „ Асарел Медет ”, „ Аурубис ”, „ Дънди прешъс ”, „ Горубсо ” и доста други.
Преди година в община Трън имаше инвеститорски интерес за възобновление на локалната златна мина. Проектът гарантираше над 400 работни места в един от най-бедните райони на България и неговото възобновление. Но се появиха „ зелените ”, които излъгаха хората, че със златото ще се копае и за уран. Под техния напън Общинският съвет в Трън организаира локален референдум. Подведени от лъжите на „ еколозите ”, над 90 на 100 от локалните хора гласоподаваха срещу, а вложителят се отдръпна. В момента Трън остава с едни от най-високите равнища на безработица. Тази година завърши най-голямата сага за инфраструктурен план от национално значение – градежът на лот 3.2 от автомагистрала „ Струма ”. Съдът дефинитивно отхвърли жалбите на „ зелените ”, че секторът от аутобана през Кресненското дефиле ще наруши биоразнообразието там. Сега „ зелените ” пращат доноси против плана до европейските институции, които остават без резултат.
Защитените територии
Фактите са следните: България има три национални парка – „ Рила ”, „ Пирин ” и „ Централен Балкан ”. Отделно има 11 естествени парка, 55 резервата. Налице са още 36 поддържащи резервата, 11 влажни зони, 349 естествени забележителности, 502 предпазени местности. А зоните на „ Натура 2000 ”, които са 35% от България, погълнаха над 750 000 парцела на 1 100 000 частни притежатели.
Близо 50 на 100 от 111 000 квадратни километра, на които се простира страната ни, са под някакъв тип екологична „ отбрана ”. По предписание тези зони са най-подходящите места, където може да се развива туризъм, спа, селско стопанство, разнообразни типове произвеждане и доста други действия. Но това не се случва, тъй като там е територия на „ еколозите ” – няма публична власт, няма страна – важат единствено претенциите на зелената Коза ностра.
„ Труд ” го потвърди преди 2 години: Усвояват големи пари
В началото на 2016 година „ Труд ” разгласява следствие, в което потвърди голямата сума от 44 418 517 лв. – тогава това бе общата стойност на плановете с присъединяване на организации от обединението „ За да остане природа в България ”. Данните за финансирането на „ зелените ” бяха извадени от Информационната система за ръководство и наблюдаване на структурните принадлежности на Европейски Съюз за страната ни.
Става въпрос за процедури по Оперативна програма „ Околна среда ”, Оперативна програма „ Човешки запаси ” и стратегия LIFE. От първите две „ еколозите ” от обвързваните в „ За да остане природа в България ” организации са имали достъп до 7 187 045 лв..
По-сериозно бе финансирането по LIFE, където става дума за общо 19 595 512 евро или 37 231 472.8 лв..
Например за опазването на египетския лешояд, за който от стратегия LIFE общият бюджет е 2 625 742 евро, бенифициент бе Българското сдружение за отбрана на птиците. Проектът е стартират през 2013 година и завърши през сегашната 2018 година
Същата организация до през днешния ден пази и царския орел, само че като сътрудник на ЕВН Електроразпределение. Бюджетът за този план е 3 984 874 евро.
Българско дружество за защита на птиците си партнира и с Изпълнителната организация по горите още веднъж в областта на отбраната на орлите у нас. Общ бюджет – 1 784 330 евро. Добри бяха и парите за запазване на червеногушата гъска, за която се грижи БЗДП – 2 656 608 евро.
По Оперативна програма „ Околна среда ” добре се представяха и филиалите на „ Зелени Балкани ” в цялата страна. НПО-то също е част от обединението „ За да остане природа в България ”. В интервала 2009-2013 година като сътрудник на Национално ловно-рибарско съдружие „ Съюз на ловците и рибарите в България ” старозагорската конструкция на организацията се е добрала до бюджет по Оперативна програма „ Околна среда ” от 860 181 лв. за запазване популацията и местообитанията на планинския кеклик.
Като сътрудник на Дирекцията на Природен парк Сините камъни по план за „ възобновяване популацията на лалугера като главен детайл за поддържане на удобния консервационен статус на предпочитани тревни хабитати и популации на хищни птици в естествен парк „ Сините камъни ” „ Зелени Балкани ” са си осигурило достъп до 411 909 лв..
Вече като бенефициент „ Зелени Балкани ” са имали финансиране от Европейски Съюз на стойност 651 156 лв. за „ незабавни ограничения за възобновяване и консервация на типове и местообитания с европейска значителност в комплекса от предпазени естествени територии на Поморийско езеро ”.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ