Огнян Минчев: Поредните очаквания на ДБ да бъдат забелязани от Радев ще се окажат отново илюзорни
Блокирането на опцията да се сътвори държавно управление с поддръжката на ГЕРБ, Демократична България и - по-малко допустимо - с Политическа партия слага възможностите за излъчено от 48 Народно събрание държавно управление в три вероятни направления. Първата - основаване на държавно управление на малцинството с мандата на ГЕРБ, което да разчита на ситуационни болшинства по другите проблеми на държавното ръководство. Този формат би бил вероятен за къс интервал от време, само че съвсем неизбежно ще катастрофира когато се изправи непосредствено против главния разлом в днешната българска политика - разделянето сред прозападни политически сили и обединения, директно или завоалирано подкрепящи тактиката на кремълския режим за послушание на България, за откъсването й от пълноценна принадлежност към Европейски Съюз и Атлантическия съюз.
Не бива да пропущаме събитието, че с изключение на проруските партии, главен фактор в това уравнение е президентът Радев, който целеустремено се стреми да укрепва едноличната си власт - към този момент де факто, само че в по-дългосрочен проект и де юре, посредством допустима конституционна смяна. За Радев - с изключение на очевидните му проруски обвързаности е от главно значение да компрометира, изолира и блокира ролята на ГЕРБ като една от дребното партийни обединения в България, оцеляли до момента в процеса на партийна и политическа фрагментация през последните две години.
Силните партии пречат на проектите на Радев.
Втората допустима посока за конституиране на държавно управление се обрисува във допустима съдружна формула - по-скоро завоалирана като " експертно държавно управление " - сред ГЕРБ, Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия и Български напредък. Два съществени казуса обрисуват сериозните компликации и минимално планирано битие на сходна формула. Първо, в една или друга форма ще се повторят " алените линии " на Нинова по повод поддръжката на българската страна за Украйна. За Бойко Борисов, за който заявяването като " безапелационен евроатлантик " е главно предусловие за политическа релегитимация, тези " червени линии " ще бъдат изрично неприемливи - най-малко на този стадий. Второ - социалдемагогската политика на Позитано в изискванията на настоящата финансова рецесия не би била търпима нито за ГЕРБ, нито за Движение за права и свободи.
Не е известно и по-дългосрочното държание на партията на Янев, която към този момент е съгласна с всичко и с всички. Но този следващ артикул на политически инженеринг надали е основан без избран прикрит - или полускрит дневен ред. Опитът с предидущия инженерен план - този на Има Такъв Народ - явно демонстрира, че в избран миг кукловодите издават разпореждане настоящият " политически пъзел " да се скапе в нечия полза...
Третата посока, в която може да се търси съдружна формула е с втория мандат на Политическа партия, само че тук слабостите на първите две вероятни формули се повтарят в още по-очевидна форма. Дори да бъде съединено болшинство, което да се назова " антикорупционно " и реформистко, разграничителните линии на външната и отбранителната политика този път ще се окажат по-дълбоки в сравнение с при четворната коалиция. Радев на драго сърце ще поддържа откритото съревнование по прокремълски " неутрализъм " с Позитано и ще осуети каквито и да са решения от европейски и атлантически позиции на сходен кабинет.
Трети мандат няма да има. Поредните упования на Демократична България да бъдат " видяни " от Радев ще се окажат още веднъж илюзорни. Радев няма изгода от мандат на политическа групировка, която показва поредни прозападни и атлантически позиции - в частност по повод военната и политическа помощ за Украйна. Той рационално чака едноличното му ръководство на страната да продължи най-малко доникъде на 2023 година с нов длъжностен кабинет. Третият мандат ще отиде при Българска социалистическа партия. Първо, като жест към алените гласоподаватели и, второ, като гаранция, че държавно управление няма да бъде основано.
Всички разисквани дотук разновидности за образуване на парламентарно подсилен кабинет водят по-бързо - или малко по-бавно - до еднакъв резултат: мъчно договаряне, слаба политическа поддръжка, висок риск от несвоевременен неуспех. Има един единствен вид за договаряне на функциониращо най-малко до лятото или есента на 2023 година държавно управление. Този вид е договаряне през главната разграничителна линия " статукво - смяна ". Именно нуждата да се реализира компромисно съглашение сред партии от двете страни на тази линия води до безапелационния извод от " партиите на смяната " - " Ние с антикорупционния си дневен ред компромис не можем да създадем ". Тази позиция е разбираема в случай че не за друго, то най-малко заради нуждата на " партиите на смяната " - всъщност Политическа партия и Демократична България - да удовлетворят упованията на своите гласоподаватели, огромна част от които заемат радикални позиции във връзка с статуквото.
Оттук нататък обаче това схващане за непреклонност на партиите " на смяната " се сблъсква с поредност от спомагателни - и не по-малко важи причини. Първо, в случай че бъде осуетено основаването на работещо държавно управление в 48 Народно събрание - по прилика с предходните Народно събрание от 2021 година, властта еднопосочно минава още веднъж в ръцете на Радев като еднолично упражнявана власт. Малко илюзии можем да имаме за това, че за Радев властта има смисъл дотолкоз, доколкото ускорява възможностите му да провокира подобен вид структурна смяна на политическата система, посредством която да узкони своя едноличен надзор като " мощен " президент.
Категоричната прокремълска - " неутралистка " позиция на Радев несъмнено значи целенасочени дейности за фактическо пренасяне на България в евразийския лагер - даже и при номинално опазване на нейното европейско и атлантическо участие. Българската взаимозависимост от Москва е дълбока, структурна и обвързвана с ползите на целокупния икономически и политически олигархичен хайлайф. От тази гл. точка аз имам единствено един въпрос към " антикорупционните сили ": Ако блокирането на следващото Народно събрание значи нова и разширена власт на Радев в интерес на евразийския олигархичен избор на България, по кое време, с кого и по какъв метод смятате да организирате антикорупционна реформистка политика в обозримото бъдеще?
Корупцията в България не е просто феномен на политически избор, в предишното и в този момент - избор на ГЕРБ, на Движение за права и свободи, на Българска социалистическа партия или на която и да е друга партия. Корупцията е феномен на дълбока структурна взаимозависимост на българската страна и на българската стопанска система от ползите и практиките на съветската постсъветска олигархия. Тези практики, изцяло заобикалящи закона са корпоративни, те са разследващи, те са пропагандни, те са практики и на политически диктат. Без да разформировате структурата на руско-българския мафиотско-олигархичен октопод, няма да решите нито една съответна антикорупционна задача.
Разбира се, и ГЕРБ, и Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия (особено в предишни интервали на по-значимо политическо влияние) са партии с бездънен, съзнателен принос към действието на българската олигархична система. Техните управления би трябвало да поемат отговорността си за това. Но да изолираме политическите фракции на върха на страната, а да запазим фундамента на олигархичната взаимозависимост значи единствено едно - на мястото на сарайско-библиотекарските сътрудници на ГЕРБ след 2009 година на власт отпред на олигархията да дойдат олигархичните клики зад днешното българско президентство. Между другото - те към този момент пристигнаха пълноценно на власт и смениха предходните клики, в случай че не забелязвате...
Е, по какъв начин тогава да се измъкнем от този циничен кръг? В Демократична България е неофициално много известен аргументът - " През 2014-та влязохме в коалиция с ГЕРБ (РБ), само че те ни излъгаха и ни изхвърлиха. Няма да повторим тази неточност! " Отчасти е правилно. Бойко им даде куп министерски кресла, купи немалка част от тях, а останалите ги пусна по пързалката. Имам единствено един въпрос - за какво е належащо това да се случва още веднъж? В политиката, както и във всяка друга активност човек би трябвало да се учи от опита и от грешките си, не ли, господа от Демократична България? Струва ми се, че договарянето с ГЕРБ през днешния ден от страна на Демократична България би изразявало много по-голяма позиция на силата, в сравнение с това на Република България през 2014 г.
И въпреки всичко - ще попитат от " партиите на смяната " - вие ни оферирате нищо по-малко от това да извиним на ГЕРБ, да " затворим страницата " и да им дадем да стартират всичко изначало, по този начин ли? Не, аз не мисля по този начин. Ако в България бъдат положени съзнателни и целенасочени старания страната ни да се еманципира от систематичния съветски олигархичен - корупционен надзор, един от главните резултати от това ще бъде възобновяване на капацитета на българската страна за нормативно и заслужено ръководство. Само тогава поемането и на персонална, и на институционална отговорност може да доближи потенциал, който да удовлетвори възприятието за правдивост на обществото.
На този стадий става дума за едно минимално, само че належащо начало. Кризисно ръководство на българската страна посредством рационален политически компромис - с несъмнено контрактувано времетраене, посредством който да се избегнат основни настоящи закани: подсилване на едноличната власт на Радев и разстройване на все по-добре проведения опит за превръщане на България от запад на изток. Ако можете да оценявате цели по степента им на значимост - пробвайте!
Политиката е комплицирано занимание - в случай че би трябвало да се практикува съществено. В една политическа позиция би трябвало да се съчетават и балансират няколко постоянно взаимоизключващи се неща. В политиката има полезности и преданост към хората, които са те избрали с цел да ги защитаваш. Има ползи на публичните групи, които си определен да защитаваш. Има народен интерес, който е смисъла на политическата игра и политическата конкуренция. Компромисът е феномен на конфликта и несъвместимостта на разнообразни полезности и разнообразни ползи. Които въпреки всичко би трябвало да бъдат съвместени, с цел да се отработят политическите решения в интерес на националния интерес.
Да се опиташ да избягаш от императивите на политическата обстановка с причините на своите полезности и преданост е късогледа позиция. Защото отводът да се пребориш със обстановката нанася противоположен и мощен удар върху тези ползи и публични групи, които претендираш да защитаваш.
" През 2014-а направихме компромис, само че ни излъгаха... " Сега няма да извършите компромис, само че отново ще ви излъгват. Измамата не е артикул на компромиса. Измамата е артикул на неведение и несръчност... Извинете!
Не бива да пропущаме събитието, че с изключение на проруските партии, главен фактор в това уравнение е президентът Радев, който целеустремено се стреми да укрепва едноличната си власт - към този момент де факто, само че в по-дългосрочен проект и де юре, посредством допустима конституционна смяна. За Радев - с изключение на очевидните му проруски обвързаности е от главно значение да компрометира, изолира и блокира ролята на ГЕРБ като една от дребното партийни обединения в България, оцеляли до момента в процеса на партийна и политическа фрагментация през последните две години.
Силните партии пречат на проектите на Радев.
Втората допустима посока за конституиране на държавно управление се обрисува във допустима съдружна формула - по-скоро завоалирана като " експертно държавно управление " - сред ГЕРБ, Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия и Български напредък. Два съществени казуса обрисуват сериозните компликации и минимално планирано битие на сходна формула. Първо, в една или друга форма ще се повторят " алените линии " на Нинова по повод поддръжката на българската страна за Украйна. За Бойко Борисов, за който заявяването като " безапелационен евроатлантик " е главно предусловие за политическа релегитимация, тези " червени линии " ще бъдат изрично неприемливи - най-малко на този стадий. Второ - социалдемагогската политика на Позитано в изискванията на настоящата финансова рецесия не би била търпима нито за ГЕРБ, нито за Движение за права и свободи.
Не е известно и по-дългосрочното държание на партията на Янев, която към този момент е съгласна с всичко и с всички. Но този следващ артикул на политически инженеринг надали е основан без избран прикрит - или полускрит дневен ред. Опитът с предидущия инженерен план - този на Има Такъв Народ - явно демонстрира, че в избран миг кукловодите издават разпореждане настоящият " политически пъзел " да се скапе в нечия полза...
Третата посока, в която може да се търси съдружна формула е с втория мандат на Политическа партия, само че тук слабостите на първите две вероятни формули се повтарят в още по-очевидна форма. Дори да бъде съединено болшинство, което да се назова " антикорупционно " и реформистко, разграничителните линии на външната и отбранителната политика този път ще се окажат по-дълбоки в сравнение с при четворната коалиция. Радев на драго сърце ще поддържа откритото съревнование по прокремълски " неутрализъм " с Позитано и ще осуети каквито и да са решения от европейски и атлантически позиции на сходен кабинет.
Трети мандат няма да има. Поредните упования на Демократична България да бъдат " видяни " от Радев ще се окажат още веднъж илюзорни. Радев няма изгода от мандат на политическа групировка, която показва поредни прозападни и атлантически позиции - в частност по повод военната и политическа помощ за Украйна. Той рационално чака едноличното му ръководство на страната да продължи най-малко доникъде на 2023 година с нов длъжностен кабинет. Третият мандат ще отиде при Българска социалистическа партия. Първо, като жест към алените гласоподаватели и, второ, като гаранция, че държавно управление няма да бъде основано.
Всички разисквани дотук разновидности за образуване на парламентарно подсилен кабинет водят по-бързо - или малко по-бавно - до еднакъв резултат: мъчно договаряне, слаба политическа поддръжка, висок риск от несвоевременен неуспех. Има един единствен вид за договаряне на функциониращо най-малко до лятото или есента на 2023 година държавно управление. Този вид е договаряне през главната разграничителна линия " статукво - смяна ". Именно нуждата да се реализира компромисно съглашение сред партии от двете страни на тази линия води до безапелационния извод от " партиите на смяната " - " Ние с антикорупционния си дневен ред компромис не можем да създадем ". Тази позиция е разбираема в случай че не за друго, то най-малко заради нуждата на " партиите на смяната " - всъщност Политическа партия и Демократична България - да удовлетворят упованията на своите гласоподаватели, огромна част от които заемат радикални позиции във връзка с статуквото.
Оттук нататък обаче това схващане за непреклонност на партиите " на смяната " се сблъсква с поредност от спомагателни - и не по-малко важи причини. Първо, в случай че бъде осуетено основаването на работещо държавно управление в 48 Народно събрание - по прилика с предходните Народно събрание от 2021 година, властта еднопосочно минава още веднъж в ръцете на Радев като еднолично упражнявана власт. Малко илюзии можем да имаме за това, че за Радев властта има смисъл дотолкоз, доколкото ускорява възможностите му да провокира подобен вид структурна смяна на политическата система, посредством която да узкони своя едноличен надзор като " мощен " президент.
Категоричната прокремълска - " неутралистка " позиция на Радев несъмнено значи целенасочени дейности за фактическо пренасяне на България в евразийския лагер - даже и при номинално опазване на нейното европейско и атлантическо участие. Българската взаимозависимост от Москва е дълбока, структурна и обвързвана с ползите на целокупния икономически и политически олигархичен хайлайф. От тази гл. точка аз имам единствено един въпрос към " антикорупционните сили ": Ако блокирането на следващото Народно събрание значи нова и разширена власт на Радев в интерес на евразийския олигархичен избор на България, по кое време, с кого и по какъв метод смятате да организирате антикорупционна реформистка политика в обозримото бъдеще?
Корупцията в България не е просто феномен на политически избор, в предишното и в този момент - избор на ГЕРБ, на Движение за права и свободи, на Българска социалистическа партия или на която и да е друга партия. Корупцията е феномен на дълбока структурна взаимозависимост на българската страна и на българската стопанска система от ползите и практиките на съветската постсъветска олигархия. Тези практики, изцяло заобикалящи закона са корпоративни, те са разследващи, те са пропагандни, те са практики и на политически диктат. Без да разформировате структурата на руско-българския мафиотско-олигархичен октопод, няма да решите нито една съответна антикорупционна задача.
Разбира се, и ГЕРБ, и Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия (особено в предишни интервали на по-значимо политическо влияние) са партии с бездънен, съзнателен принос към действието на българската олигархична система. Техните управления би трябвало да поемат отговорността си за това. Но да изолираме политическите фракции на върха на страната, а да запазим фундамента на олигархичната взаимозависимост значи единствено едно - на мястото на сарайско-библиотекарските сътрудници на ГЕРБ след 2009 година на власт отпред на олигархията да дойдат олигархичните клики зад днешното българско президентство. Между другото - те към този момент пристигнаха пълноценно на власт и смениха предходните клики, в случай че не забелязвате...
Е, по какъв начин тогава да се измъкнем от този циничен кръг? В Демократична България е неофициално много известен аргументът - " През 2014-та влязохме в коалиция с ГЕРБ (РБ), само че те ни излъгаха и ни изхвърлиха. Няма да повторим тази неточност! " Отчасти е правилно. Бойко им даде куп министерски кресла, купи немалка част от тях, а останалите ги пусна по пързалката. Имам единствено един въпрос - за какво е належащо това да се случва още веднъж? В политиката, както и във всяка друга активност човек би трябвало да се учи от опита и от грешките си, не ли, господа от Демократична България? Струва ми се, че договарянето с ГЕРБ през днешния ден от страна на Демократична България би изразявало много по-голяма позиция на силата, в сравнение с това на Република България през 2014 г.
И въпреки всичко - ще попитат от " партиите на смяната " - вие ни оферирате нищо по-малко от това да извиним на ГЕРБ, да " затворим страницата " и да им дадем да стартират всичко изначало, по този начин ли? Не, аз не мисля по този начин. Ако в България бъдат положени съзнателни и целенасочени старания страната ни да се еманципира от систематичния съветски олигархичен - корупционен надзор, един от главните резултати от това ще бъде възобновяване на капацитета на българската страна за нормативно и заслужено ръководство. Само тогава поемането и на персонална, и на институционална отговорност може да доближи потенциал, който да удовлетвори възприятието за правдивост на обществото.
На този стадий става дума за едно минимално, само че належащо начало. Кризисно ръководство на българската страна посредством рационален политически компромис - с несъмнено контрактувано времетраене, посредством който да се избегнат основни настоящи закани: подсилване на едноличната власт на Радев и разстройване на все по-добре проведения опит за превръщане на България от запад на изток. Ако можете да оценявате цели по степента им на значимост - пробвайте!
Политиката е комплицирано занимание - в случай че би трябвало да се практикува съществено. В една политическа позиция би трябвало да се съчетават и балансират няколко постоянно взаимоизключващи се неща. В политиката има полезности и преданост към хората, които са те избрали с цел да ги защитаваш. Има ползи на публичните групи, които си определен да защитаваш. Има народен интерес, който е смисъла на политическата игра и политическата конкуренция. Компромисът е феномен на конфликта и несъвместимостта на разнообразни полезности и разнообразни ползи. Които въпреки всичко би трябвало да бъдат съвместени, с цел да се отработят политическите решения в интерес на националния интерес.
Да се опиташ да избягаш от императивите на политическата обстановка с причините на своите полезности и преданост е късогледа позиция. Защото отводът да се пребориш със обстановката нанася противоположен и мощен удар върху тези ползи и публични групи, които претендираш да защитаваш.
" През 2014-а направихме компромис, само че ни излъгаха... " Сега няма да извършите компромис, само че отново ще ви излъгват. Измамата не е артикул на компромиса. Измамата е артикул на неведение и несръчност... Извинете!
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ