Близо три седмици след атаките на Хамас в Южен Израел,

Близо три седмици след офанзивите на Хамас в Южен Израел, Израел към момента не е дал отговор с обещаната си сухопътна инвазия.

Първоначалните дейности след офанзивите от 7 октомври подхождат на политическата и военна логичност. Беше образувано държавно управление на националното единение, с цел да покаже, че страната работи като едно цяло. Повече от 350 000 резервисти бяха извикани на оръжие. Безмилостните бомбардировки над Газа започнаха неотложно, макар че до ден сегашен е мъчно да се разграничи някакво военно опрощение или модел в разбиването на палестинската инфраструктура и убийството на хиляди цивилни.

Продължете да четете < /h2> лист от 4 детайла Провалите на западните медии споделят повече за Запада, в сравнение с за Газа

Какво направи и сподели Организация на обединените нации по отношение на спора Израел-Палестина? Докато Съединени американски щати се опълчват на апелите за преустановяване на огъня, каква е крайната игра на Байдън в Газа? Губернаторът на Флорида Рон ДеСантис не разрешава пропалестинска студентска организация завършек на списъка

Въпреки гневните претенции на израелското общество, изключително неговите радикални фракции, за всеобщ отговор и цялостно заличаване на Хамас, анализаторите, в това число и аз, предизвестиха, че подготовката за сухопътна война лишава време. Реалистичните калкулации бяха, че Израел ще бъде подготвен за 10 до 15 дни. Нищо не се случи.

Половин милион въоръжени мъже и дами остават ситуирани в целия Израел и окупирания Западен бряг, само че инерцията на войната наподобява е намаляла, съвсем е спряла. Какво стана? Защо израелската военна машина не е напреднала в линията Газа?

Може да има доста пояснения и единствено израелският кабинет и генералният щаб на армията ги знаят и ги пазят в строга загадка. Външните хора могат единствено да гадаят въз основа на нищожни отворени източници. Проверяваме елементи от видимо несвързана информация за модел, фини нюанси в формалните изказвания, даже езика на тялото сред цивилни началници и висши военни офицери.

Причините за забавянето могат да бъдат интернационалните или вътрешни, могат да бъдат породени от цивилен или военни съображения.

Първата опция би била търсенето на спокойно решение. Израел може да се въздържа, с цел да даде късмет на неофициални и зле координирани интернационалните начинания най-малко да обезпечат освобождението на някои или всички пленници, в случай че не и да договарят и да обезпечат преустановяване на огъня.

Тази линия на мисли има толкоз малко доверие, колкото и напъните на интернационалната общественост. Това е най-невероятният сюжет. Решителността да отмъстим за жертвите от 7 октомври наподобява толкоз непоколебима, че даже молбите на фамилиите на заложниците те да бъдат освободени без пердах са подценени. Всяка обстановка на избавяне на въоръжен пленник може да приключи със съществени съпътстващи вреди и пленници да умрат, вместо да бъдат освободени.

Ако аргументите, които попречват Израел да стартира гнева си, са военни, може ли това да е индикация, че висшето командване, известно като Маткал, се притеснява, че актуалните сили, с които разполага, са незадоволителни? Не, това не може да бъде, тъй като елементарно може да събере стотици хиляди в допълнение подготвени резервисти и да ги въоръжи от своите хранилища.

Друга спънка може да бъде осъзнаването, че бригадите, ситуирани към Газа, не са подготвени за кървави градски борби и изключително за това, което сигурно би било най-трудната част от такава борба: подземни борби в мрежата от тунели на Хамас. Това също не може да е повода, тъй като Генералният щаб щеше да знае какъв брой (не)подготвени са силите му за тази задача на 7 октомври и нямаше да предприеме бърза готовност, а първо щеше да вдигне тези елементи, които се нуждаеха от профилирана подготовка.

Зловещо мъртвило

Генерал Херци Халеви, шеф на израелския общоприет щаб, и неговите сътрудници би трябвало да са неспокойни. Имат половин милион бойци, които се изнервят, без да знаят каква е задачата им или по кое време и по какъв начин ще се включат в деяние.

Всеки сержант във всяка войска знае, че най-лошото нещо за военния морал е несигурността, нерешителността, чакането, лутането и упованието на незнайното. В спокойно време мрънкащите се вършат, с цел да извършват черни задания, единствено с цел да предотвратят това отровно безпокойствие, само че по време на война то се появява и бързо подкопава бойните качества.

Така за какво израелците разрешават на въоръжените си сили да стартират да се съмняват в задачата си? Всичко сочи към разкол сред премиера Бенямин Нетаняху и министъра на защитата Йоав Галант от една страна и Халеви и неговите командири от друга.

От незапомнени времена офицерите, подчиняващи се на висши заповеди, имперски, кралски или цивилни, желаят те да бъдат ясни, добре дефинирани, без подозрения и неустановеност. Когато цивилните управляващи подреждат на армията да работи, те би трябвало да очертаят стратегическите цели и аварийните разновидности, в случай че главните цели се окажат непостижими. Генералите желаят заповедите им да са в писмен тип, тъй че след борбата отговорността за възможни пропуски или неуспехи да може да бъде почтено разпределена.

В случая с Израел генералите сигурно желаят кабинетът да им каже какво чака да създадат силите и какво е политически допустимото равнище на загуби и жертви. Работата на Matkal е да възнамерява всички възможни случаи, само че би трябвало да му бъде казано каква е политиката.

Ако, хипотетично, кабинетът каже: „ Искаме да изгоним всички палестинци от Газа, да ги изритаме в Египет “ или „ Искаме да влезем в парка Шуджайя, в центъра на град Газа, да издигнем израелското знаме там, останете един месец и се изтеглете в Израел “, военното командване ще пресметна равнищата на силите и състава на нужните сили и ще ги приготви и разположи. Щеше да възнамерява разнообразни разновидности, от лесна победа до кървава невъзможност или неприемливи загуби и проваляне.

Настоящото злокобно мъртвило може да е индикация за опълчване сред цивилните и военните. Само допускам, само че би било в сходство с каубойския жанр на Нетаняху и манталитета на хулиган да се опита да притисне армията да работи с комплицирани заповеди, нещо от рода на: „ Просто се придвижете, ритайте бойците на Хамас колкото можете и тогава ще забележим по какъв начин ще се развие. ”

Също по този начин би било в сходство с манталитета на генералите, които се усещат виновни към своите младши офицери и войски, да се опълчват на дейностите по неразбираеми указания, които военните считат за безотговорни.

Поради всички горепосочени аргументи тези несигурности евентуално не могат да бъдат оставени да не престават още дълго. Израел би трябвало или да стартира огромната атака скоро, или да каже, че се отсрочва, евентуално за неопределен срок.

Източник: Ал Джазира