Колко аптеки у нас ще оцелеят след ново изискване на ЕС?
Близо половината от аптеките у нас не са подготвени за въвеждането на новия метод за продажба на медикаментите и желаят срокът за старта на системата - 9 февруари, да бъде отсрочен. Голяма част от тях даже нямат аптечен програмен продукт, без който занапред няма да могат да работят с новия тип кодове, които ще се слагат на опаковките на медикаментите. Ако не са чекирани данните от кода и пратени към обща европейска база данни, продуктът не може да бъде продаден, написа в. Сега.
Затова от Инициативния комитет на магистър-фармацевтите желаеха да се удължи срокът за въвеждане на така наречен верификация на медикаментите с рецепта. Тя стартира в целия Европейски Съюз на 9 февруари и би трябвало да спре разпространяването на подправени лекарства. Затова производителите ще поставят неповторим двуизмерен код на всяка опаковка, а аптеките би трябвало да сканират кода със специфичен читател, преди да дадат лекарството на пациента.
Но единствено 2492 аптеки от общо 4323 в страната работят със здравната каса и разполагат с аптечен програмен продукт, сочат данни на инициативния комитет. Отделно 148 аптеки имат някакъв програмен продукт и компютър. 1683 нямат програмен продукт, а без подобен не могат да отпускат медикаменти по новия метод. Отделно редица аптеки са декларирали, че нямат ток или интернет по над 3 часа седмично, като най-сериозен е казусът в дребните обитаеми места, където има по един възрастен фармацевт, който не би могъл да се оправи с софтуерните условия.
Фармацевтите са обезпокоени и от разноските по въвеждането на верификацията. Те би трябвало да си купят четци, които костват към 200 лева, да заплащат за поддръжка на софтуера, също така може да се наложи да наемат обособен чиновник, който да се занимава единствено с новите кодове и по този начин месечно новите им разноски да стигнат 1200 лева
Заради липса на програмен продукт и компютри аптеките не са подготвени за въвеждането и на другата нова система - за следене на неналичието на медикаменти на пазара. Тя беше въведена със законови промени и цели организацията по медикаментите да има информация кои лекарства може да са на път да изчезнат от пазара и по този начин краткотрайно да стопира износа им.
Затова фармацевтите желаят държавното управление през оперативна стратегия на Европейски Съюз да поеме новите им разноски и да не заплащат такси към доставчиците на IT услуги. Не е ясно обаче по какъв начин може да се отсрочи въвеждането на верификацията, която стана наложителна за целия Европейски Съюз с инструкция, призната още през 2011 година Според нея всички медикаменти, отпускани с рецепта, би трябвало да имат на опаковките си двуизмерен 2Dmatrix баркод с 4 детайла: неповторим код на лекарството, партиден номер, период на валидност, сериен номер. Той се слага от производителя и се сканира в аптеката с баркод читател при разпределяне на препарата. Националните системи са свързани в Европейски хъб, където се подава неповторимият идентификационен номер на всяко лекарство с рецепта. Целта е да се обезпечи цялостна проследяемост на медикаментите - производителите слагат баркода върху всяка опаковка, кодът се вкарва в единна европейска система, от която стига до национални хъбове, и аптеката, когато продава лекарството, с читател ревизира кода.
От формалната съсловна организация на фармацевтите - Българският фармацевтичен съюз, считат, че медикаментите, създадени без двуизмерен код, ще бъдат изчерпани от пазара за година и половина, т.е. действително новата система ще проработи изцяло чак в края на 2021 година
" Има проблем в Европейски Съюз и той се назовава лобизъм, а ние след това би трябвало да изпълняваме тези наставления. Тези регламенти се показват на обществото като нужни и това е цялостен блъф. Тази информация не се дава на държавните органи, а отива в някакъв хъб, който е за корпоративно прилагане ", счита Николай Костов от Асоциацията на притежателите на аптеки. Според него у нас няма толкоз доста подправени медикаменти, колкото се твърди - сред 2 и 4 на 100 от пазара.
" Това би означавало да се продават милиони подправени опаковки, което е неуместно, тъй като веригата за доставяне е безусловно сигурна ", изясни той. Според него верификацията обслужва фармацевтичната промишленост, защото с въвеждането й се събира огромен размер търговски данни за нейните потребности.
За да се отговори на въпроса дали има подправени медикаменти, в Европа се вършат профилирани изследвания и те демонстрират 4% съществуване на подправени медикаменти. В България такива изследвания не са правени. Първият вид е: защото няма изследвания, ние просто да не знаем какъв брой и какви подправени медикаменти има в системата. Вторият: във всички други европейски страни да има 4% фалшифицирани медикаменти, а в България да няма. Тъй като не са търсени такива медикаменти, най-вероятно е да не са и откривани”, разясниха от Българската асоциация за верификация на медикаментите. " Над 1000 аптеки към този момент са свързани с новата система и това е непрестанен развой. По отношение на свързаността с интернет може би е мъчно за някои аптеки, само че дано погледнем от тази позиция: касовите апарати са свързани с Национална агенция за приходите и би трябвало всяка аптека да има интернет съгласуваност, с цел да комуникира с Национална агенция за приходите ", допълват оттова.
Затова от Инициативния комитет на магистър-фармацевтите желаеха да се удължи срокът за въвеждане на така наречен верификация на медикаментите с рецепта. Тя стартира в целия Европейски Съюз на 9 февруари и би трябвало да спре разпространяването на подправени лекарства. Затова производителите ще поставят неповторим двуизмерен код на всяка опаковка, а аптеките би трябвало да сканират кода със специфичен читател, преди да дадат лекарството на пациента.
Но единствено 2492 аптеки от общо 4323 в страната работят със здравната каса и разполагат с аптечен програмен продукт, сочат данни на инициативния комитет. Отделно 148 аптеки имат някакъв програмен продукт и компютър. 1683 нямат програмен продукт, а без подобен не могат да отпускат медикаменти по новия метод. Отделно редица аптеки са декларирали, че нямат ток или интернет по над 3 часа седмично, като най-сериозен е казусът в дребните обитаеми места, където има по един възрастен фармацевт, който не би могъл да се оправи с софтуерните условия.
Фармацевтите са обезпокоени и от разноските по въвеждането на верификацията. Те би трябвало да си купят четци, които костват към 200 лева, да заплащат за поддръжка на софтуера, също така може да се наложи да наемат обособен чиновник, който да се занимава единствено с новите кодове и по този начин месечно новите им разноски да стигнат 1200 лева
Заради липса на програмен продукт и компютри аптеките не са подготвени за въвеждането и на другата нова система - за следене на неналичието на медикаменти на пазара. Тя беше въведена със законови промени и цели организацията по медикаментите да има информация кои лекарства може да са на път да изчезнат от пазара и по този начин краткотрайно да стопира износа им.
Затова фармацевтите желаят държавното управление през оперативна стратегия на Европейски Съюз да поеме новите им разноски и да не заплащат такси към доставчиците на IT услуги. Не е ясно обаче по какъв начин може да се отсрочи въвеждането на верификацията, която стана наложителна за целия Европейски Съюз с инструкция, призната още през 2011 година Според нея всички медикаменти, отпускани с рецепта, би трябвало да имат на опаковките си двуизмерен 2Dmatrix баркод с 4 детайла: неповторим код на лекарството, партиден номер, период на валидност, сериен номер. Той се слага от производителя и се сканира в аптеката с баркод читател при разпределяне на препарата. Националните системи са свързани в Европейски хъб, където се подава неповторимият идентификационен номер на всяко лекарство с рецепта. Целта е да се обезпечи цялостна проследяемост на медикаментите - производителите слагат баркода върху всяка опаковка, кодът се вкарва в единна европейска система, от която стига до национални хъбове, и аптеката, когато продава лекарството, с читател ревизира кода.
От формалната съсловна организация на фармацевтите - Българският фармацевтичен съюз, считат, че медикаментите, създадени без двуизмерен код, ще бъдат изчерпани от пазара за година и половина, т.е. действително новата система ще проработи изцяло чак в края на 2021 година
" Има проблем в Европейски Съюз и той се назовава лобизъм, а ние след това би трябвало да изпълняваме тези наставления. Тези регламенти се показват на обществото като нужни и това е цялостен блъф. Тази информация не се дава на държавните органи, а отива в някакъв хъб, който е за корпоративно прилагане ", счита Николай Костов от Асоциацията на притежателите на аптеки. Според него у нас няма толкоз доста подправени медикаменти, колкото се твърди - сред 2 и 4 на 100 от пазара.
" Това би означавало да се продават милиони подправени опаковки, което е неуместно, тъй като веригата за доставяне е безусловно сигурна ", изясни той. Според него верификацията обслужва фармацевтичната промишленост, защото с въвеждането й се събира огромен размер търговски данни за нейните потребности.
За да се отговори на въпроса дали има подправени медикаменти, в Европа се вършат профилирани изследвания и те демонстрират 4% съществуване на подправени медикаменти. В България такива изследвания не са правени. Първият вид е: защото няма изследвания, ние просто да не знаем какъв брой и какви подправени медикаменти има в системата. Вторият: във всички други европейски страни да има 4% фалшифицирани медикаменти, а в България да няма. Тъй като не са търсени такива медикаменти, най-вероятно е да не са и откривани”, разясниха от Българската асоциация за верификация на медикаментите. " Над 1000 аптеки към този момент са свързани с новата система и това е непрестанен развой. По отношение на свързаността с интернет може би е мъчно за някои аптеки, само че дано погледнем от тази позиция: касовите апарати са свързани с Национална агенция за приходите и би трябвало всяка аптека да има интернет съгласуваност, с цел да комуникира с Национална агенция за приходите ", допълват оттова.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ