Всеки втори българин вини държавата за проблемите си
Близо половината българи считат, че страната е отговорна за проблемите им. Този метод на мислене е изразен по-силно при по-възрастните хора, до момента в който по-младите винят повече себе си за персоналните си неблагополучия. Данните са от проучване на " Галъп Интернешънъл ", част от ежемесечната изследователска стратегия на социологическата организация, съобщи Дарик. Църквата е измежду почитаните престижи, само че се регистрират и забележими проблеми в нейния обществен облик, сочат още данните от изследването.
Оказва се, че три десетилетия след началото на демократичните промени в България, 46% или близо половината от обществеността у нас е склонна да се съгласи, че страната е отговорна за множеството проблеми в живота ни. 42% е делът на тези, които не са съгласни с такова изказване, а 12% не могат да кажат. Така обществото ни на процедура е разграничено на две половини по въпроса отговорна ли е страната за множеството проблеми в живота ни. Възрастта (и обвързваният обществен статус) е от голяма важност за публичните настройки по отношение на ролята на страната за персоналното ни благоденствие. Най-младите респонденти сред 18 и 25 години (или тези, родени след преломната 1989 г.) наподобява в по-голяма степен са склонни да винят себе си, а не толкоз страната, за проблемите в живота си. Вероятно, с възрастта нарастват и мотивите да виним страната, а и обективната честност на това обвиняване. Закономерно, последователите на ръководещите са и по-малко сериозни.
68% от участвалите в изследването споделят мнението, че най-важно е нещата в живота да са обективни, а не постоянно тъкмо по закон, 19% споделят, че това изказване не се отнася за тях, а останалите 13% не могат да преценяват. Това мнение се поддържа от разнообразни демографски групи. Ясно проличава, че обществото ни по-скоро базира моралните си критерии на някакво чувство за здрав разсъдък, в сравнение с законовите елементи.
Мнението на другите е обичаен регулатор на държанието на огромна част от хората, даже и неосъзнато. 57% от запитаните пълнолетни българи споделят, че обръщат внимание на мнението на близките за тях, за 38% настояват, че то не е от голяма важност.
Оказва се, че три десетилетия след началото на демократичните промени в България, 46% или близо половината от обществеността у нас е склонна да се съгласи, че страната е отговорна за множеството проблеми в живота ни. 42% е делът на тези, които не са съгласни с такова изказване, а 12% не могат да кажат. Така обществото ни на процедура е разграничено на две половини по въпроса отговорна ли е страната за множеството проблеми в живота ни. Възрастта (и обвързваният обществен статус) е от голяма важност за публичните настройки по отношение на ролята на страната за персоналното ни благоденствие. Най-младите респонденти сред 18 и 25 години (или тези, родени след преломната 1989 г.) наподобява в по-голяма степен са склонни да винят себе си, а не толкоз страната, за проблемите в живота си. Вероятно, с възрастта нарастват и мотивите да виним страната, а и обективната честност на това обвиняване. Закономерно, последователите на ръководещите са и по-малко сериозни.
68% от участвалите в изследването споделят мнението, че най-важно е нещата в живота да са обективни, а не постоянно тъкмо по закон, 19% споделят, че това изказване не се отнася за тях, а останалите 13% не могат да преценяват. Това мнение се поддържа от разнообразни демографски групи. Ясно проличава, че обществото ни по-скоро базира моралните си критерии на някакво чувство за здрав разсъдък, в сравнение с законовите елементи.
Мнението на другите е обичаен регулатор на държанието на огромна част от хората, даже и неосъзнато. 57% от запитаните пълнолетни българи споделят, че обръщат внимание на мнението на близките за тях, за 38% настояват, че то не е от голяма важност.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ