Лошо време за събирачите на лоши дългове
Близо два пъти пада размерът на нови задължения, предоставени за събиране на колекторски компании. Сравнението е направено на база на първата половина на тази година против съответния интервал на предходната.
"Има сходни флуктуации в нашата активност. Най-често те се дължат на няколко огромни възложители, които вършат акции. Тава се прави нормално преди продажбата на нови задължения. Те се разпореждат на компании от нашия отрасъл за последно пресяване - да се събере каквото може, което надува размера. След това обаче, когато се продаде дългът, размерът за възлагане се е стопил. " Това изясни особено за "БАНКЕРЪ " Александър Грилихес, заместник-председател на Асоциацията на колекторските организации в България (АКАБГ).
Ако тази скица се случи с две огромни банки или примерно с телеком и банка, това значително изкривява статистиката. Например, през януари тази година се осъществя огромна договорка за портфейла на ОББ с потребителски заеми, след което те към този момент не са възлагани за събиране. Подобни схеми завъртяха и "Софийска вода ", както и "А1 ".
Отдавна бизнесът не е толкоз прелъстителен, прям е Грилихес. Най-вече тъй като маржовете доста спаднаха. Това е по този начин, тъй като портфейлите към този момент се "поизносиха ", в смисъл - има малко пресни просрочени заеми, тъй като икономическите условия са положителни. А старите портфейли към този момент са толкоз "въртени ", че към този момент нищо не може да се извлече от тях. "Нашата компания "Фронтекс интернешънал " даже отряза двама клиенти, тъй като портфейлите с неприятни заеми са съвсем безнадеждни ", сподели той. При нас събирането на задължения работи с пренебрежимо дребен марж, само че той съществува по-скоро като допълващ главния ни бизнес - изкупуването на неприятни заеми.
При изкупуването на заеми купувачът гледа да си докара към 20% рентабилност. Това включва директните разноски, само че не включва общите административни разходи. При събирането на задължения комисионите варират в огромни рамки - от 2% за новите задължения до примерно 30% за остарели борчове. Но чистата облага за фирмите надали е повече от 10-15%, даже и по-малко в последно време.
Поне за момента ние от сектора не виждаме ясни индикации за прегряване на стопанската система. Кредитирането пораства, само че няма взрив на новите неприятни заеми, тъй като изискванията не престават да са положителни. Банковата система в огромна степен поразчисти старите неприятни заеми, като ги продаде. В момента може би има не повече от 5-6% неприятни потребителски заеми, които са към момента в банките. Това е двойно повече по отношение на рационалното, само че е надалеч по-ниско от това, което беше преди години - към 15 %. При жилищните заеми процентът е към 7, само че там е по-особено, тъй като банките сами се оправят, като разпродават обезпеченията.
Тази обстановка обаче "не е добра " за нас, тъй като бизнесът ни е антицикличен - сега, в който се влошат общите индикатори, при нас нараства работата.
При продажбите на необслужвани заеми за първото полугодие на тази година обаче има растеж. Финансови и нефинансови институции са продали на компании за събиране на задължения с близо 60 на 100 повече необслужвани заеми през първото полугодие на 2018 година по отношение на същия интервал на предходната. Това демонстрира разбор на Асоциацията на колекторските организации в България (АКАБГ). То обгръща обработваните задължения от всички компании, членове на асоциацията, които съставляват 80% от бранша.
През шестте месеца на годината се следи и наклонност комуналните компании да разпореждат събирането на неплатените от клиентите им сметки на компании, които не са членове на колекторската асоциация.
Като цяло размерът на нововъзложения дълг търпи осезателен спад от над 47% в съпоставяне със същия интервал на предходната година. Докато в интервала януари-юни 2017 година на колекторски организации са предоставени задължения на обща стойност от 1.416 милиарда лева, година по-късно те към този момент са 743.9 млн. лева, сочат данните на АКАБГ.
На фона на двойния спад на размера на предоставени отговорности се следи и огромно намаляване в броя им - над три пъти. За първите шест месеца на годината те са 636 000, до момента в който през същия интервал на 2017 година са били малко над 1.94 милиона.
"Тази осезаема смяна в размерите на предоставените за събиране задължения е резултат от твърдата политика на Европейски Съюз за стабилизиране на портфейлите на банките посредством изчистване на старите задължения и на процеса на консолидация в банковата система, който интензивно върви у нас през последната година. И в двата случая банките пристъпват към продажба на отговорностите, а не към тяхното възлагане ", разяснява Райна Миткова, ръководител на АКАБГ.
По думите й, данните са показателни за стабилизирането на системата и на процедура съставляват добра вест, както за стопанската система на страната като цяло, по този начин и за задължените лица.
Средният размер на необслужваните отговорности пораства на годишна база
Средният размер на необслужваните отговорности на българите пораства на годишна база и доближава 1162 лева през първата половина на 2018 година. За съпоставяне, през същия интервал на предходната година сумата е 728 лева, само че през втората половина на предходната година доближи 1162 лева и резервира това ниво и през първите шест месеца на тази година.
Средният размер на отговорностите зависи от два съществени фактора - държанието на клиентите и структурата на обработваните задължения. "През последното полугодие следим трайно повишение на качеството на живот на популацията дружно с растеж на позитивните упования за бъдещите интервали. Това кара хората да теглят по-смело по-големи заеми, да си разрешават по-скъпи ваканции и по-луксозни артикули, постоянно със заемни средства ", разяснява Миткова.
Тя отбелязва, че финансовата просвета на българите не е на задоволително високо ниво и ръководството на персоналните финанси не се прави отговорно, вследствие на което се стига и досега на закъснение или пропускане на някои вноски. "Добрата вест е, че това не са трайно задлъжняващи хора, а такива, които не си вършат добре сметката ", счита Миткова.
Банките са водещи при продажбите на неприятни задължения. През първата половина на годината се е трансформирало и държанието на ютилити фирмите, които не разпореждат, а събират сами отговорностите си или ги насочват към компании, които не са членове на асоциацията.
Това трансформира структурата на обработваните задължения, като акцентът остава върху финансовите артикули - банкови и небанкови заеми и лизинги, чиято безспорна стойност е по-висока от сметките за комунални услуги, което също се отразява върху междинния размер на отговорностите, разяснява Миткова.
По данни на Асоциацията има доста разбъркване при разпределението на възложителите на задължения. Въпреки това банките и небанковите артикули резервират водещите си позиции. За миналото полугодие банковият бранш е източник на 54% от всички предоставени задължения, до момента в който за същия интервал на 2017 година процентът е бил 48 %.
На второ място са небанковите кредитиращи институции, най-често отпускащи така наречен бързи заеми, при които има спад от 2 процентни пункта. Те покриват 18% от предоставения дълг, култивиран от колекторските организации, при 20% за същия интервал на 2017 година.
Бързите заеми, които хората употребяват, са за техни съответни потребности сега. Това обуславя относително по-честото закъснение при обслужването им спрямо банковите артикули, които са свързани с дълготрайни и по-добре премислени вложения, разяснява Грилихес.
В бранша на телекомуникационните артикули се регистрира сериозен скок на продадените вземания - от 6% за първото полугодие на 2017 година до 15% за същия интервал на 2018 година.
Сериозен дял от съвсем 10% през първите шест месеца на годината заемат застрахователните артикули, които през 2017 година на процедура не са участвали в статистиката.
Най-впечатляваща е смяната при фирмите за комунални услуги, които отстъпват позиции и съставляват 1% на фона на 22% за същия интервал на 2017 година. Това се дължи най-много поради пренасочване на възложенията към компании, които не членуват в асоциацията.
В сферата на лизингите понижението е минимално - с 1 %.
АКАБГ регистрира растеж на изкупените отговорности през първите шест месеца на 2018 година. Продадените необслужвани заеми са в размер на 584.6 млн. лева, което е с близо 60% повече по отношение на началото на 2017 година.
"Обемът на изкупените задължения нараства последователно в унисон със международните трендове отговорностите да не се обработват вътрешно и/или аутсорсват за дълъг интервал от време, тъй като това не е дейно нито за кредитора, нито за длъжника ", разяснява Миткова.
Тя добавя, че изкупените портфейли са напълно с финансови задължения - разнообразни по тип банкови заеми, насъбрани през последните години. Смяната на кредитора, въпреки да тревожи част от длъжниците, на процедура е положителна и за тях, тъй като отваря опция за предоговаряне, разсрочване, смяна на изискванията, счита Миткова.
Каре
Профилът на длъжника - млад и просветен
Според данните от изследването младите българи стават все по-некоректни платци, до момента в който преди този момент бяха хората на възраст сред 41 и 50 години. Профилът на длъжника през тази година е млад мъж до 30 години, зодия Водолей, със приблизително или висше обучение и нормално нает на трудов контракт. Най-голям брой неточни платци има в Бургас, Стара Загора и Русе. Според данните за териториално систематизиране на неточните платци прави усещане, че от отрицателната статистика отпада Велико Търново, разяснява Грилихес. Най-добре се оправят със отговорностите си хората над 50-годишна възраст, поданици на София, Пловдив и Враца, сочат последните данни на асоциацията на колекторските компании.
"Има сходни флуктуации в нашата активност. Най-често те се дължат на няколко огромни възложители, които вършат акции. Тава се прави нормално преди продажбата на нови задължения. Те се разпореждат на компании от нашия отрасъл за последно пресяване - да се събере каквото може, което надува размера. След това обаче, когато се продаде дългът, размерът за възлагане се е стопил. " Това изясни особено за "БАНКЕРЪ " Александър Грилихес, заместник-председател на Асоциацията на колекторските организации в България (АКАБГ).
Ако тази скица се случи с две огромни банки или примерно с телеком и банка, това значително изкривява статистиката. Например, през януари тази година се осъществя огромна договорка за портфейла на ОББ с потребителски заеми, след което те към този момент не са възлагани за събиране. Подобни схеми завъртяха и "Софийска вода ", както и "А1 ".
Отдавна бизнесът не е толкоз прелъстителен, прям е Грилихес. Най-вече тъй като маржовете доста спаднаха. Това е по този начин, тъй като портфейлите към този момент се "поизносиха ", в смисъл - има малко пресни просрочени заеми, тъй като икономическите условия са положителни. А старите портфейли към този момент са толкоз "въртени ", че към този момент нищо не може да се извлече от тях. "Нашата компания "Фронтекс интернешънал " даже отряза двама клиенти, тъй като портфейлите с неприятни заеми са съвсем безнадеждни ", сподели той. При нас събирането на задължения работи с пренебрежимо дребен марж, само че той съществува по-скоро като допълващ главния ни бизнес - изкупуването на неприятни заеми.
При изкупуването на заеми купувачът гледа да си докара към 20% рентабилност. Това включва директните разноски, само че не включва общите административни разходи. При събирането на задължения комисионите варират в огромни рамки - от 2% за новите задължения до примерно 30% за остарели борчове. Но чистата облага за фирмите надали е повече от 10-15%, даже и по-малко в последно време.
Поне за момента ние от сектора не виждаме ясни индикации за прегряване на стопанската система. Кредитирането пораства, само че няма взрив на новите неприятни заеми, тъй като изискванията не престават да са положителни. Банковата система в огромна степен поразчисти старите неприятни заеми, като ги продаде. В момента може би има не повече от 5-6% неприятни потребителски заеми, които са към момента в банките. Това е двойно повече по отношение на рационалното, само че е надалеч по-ниско от това, което беше преди години - към 15 %. При жилищните заеми процентът е към 7, само че там е по-особено, тъй като банките сами се оправят, като разпродават обезпеченията.
Тази обстановка обаче "не е добра " за нас, тъй като бизнесът ни е антицикличен - сега, в който се влошат общите индикатори, при нас нараства работата.
При продажбите на необслужвани заеми за първото полугодие на тази година обаче има растеж. Финансови и нефинансови институции са продали на компании за събиране на задължения с близо 60 на 100 повече необслужвани заеми през първото полугодие на 2018 година по отношение на същия интервал на предходната. Това демонстрира разбор на Асоциацията на колекторските организации в България (АКАБГ). То обгръща обработваните задължения от всички компании, членове на асоциацията, които съставляват 80% от бранша.
През шестте месеца на годината се следи и наклонност комуналните компании да разпореждат събирането на неплатените от клиентите им сметки на компании, които не са членове на колекторската асоциация.
Като цяло размерът на нововъзложения дълг търпи осезателен спад от над 47% в съпоставяне със същия интервал на предходната година. Докато в интервала януари-юни 2017 година на колекторски организации са предоставени задължения на обща стойност от 1.416 милиарда лева, година по-късно те към този момент са 743.9 млн. лева, сочат данните на АКАБГ.
На фона на двойния спад на размера на предоставени отговорности се следи и огромно намаляване в броя им - над три пъти. За първите шест месеца на годината те са 636 000, до момента в който през същия интервал на 2017 година са били малко над 1.94 милиона.
"Тази осезаема смяна в размерите на предоставените за събиране задължения е резултат от твърдата политика на Европейски Съюз за стабилизиране на портфейлите на банките посредством изчистване на старите задължения и на процеса на консолидация в банковата система, който интензивно върви у нас през последната година. И в двата случая банките пристъпват към продажба на отговорностите, а не към тяхното възлагане ", разяснява Райна Миткова, ръководител на АКАБГ.
По думите й, данните са показателни за стабилизирането на системата и на процедура съставляват добра вест, както за стопанската система на страната като цяло, по този начин и за задължените лица.
Средният размер на необслужваните отговорности пораства на годишна база
Средният размер на необслужваните отговорности на българите пораства на годишна база и доближава 1162 лева през първата половина на 2018 година. За съпоставяне, през същия интервал на предходната година сумата е 728 лева, само че през втората половина на предходната година доближи 1162 лева и резервира това ниво и през първите шест месеца на тази година.
Средният размер на отговорностите зависи от два съществени фактора - държанието на клиентите и структурата на обработваните задължения. "През последното полугодие следим трайно повишение на качеството на живот на популацията дружно с растеж на позитивните упования за бъдещите интервали. Това кара хората да теглят по-смело по-големи заеми, да си разрешават по-скъпи ваканции и по-луксозни артикули, постоянно със заемни средства ", разяснява Миткова.
Тя отбелязва, че финансовата просвета на българите не е на задоволително високо ниво и ръководството на персоналните финанси не се прави отговорно, вследствие на което се стига и досега на закъснение или пропускане на някои вноски. "Добрата вест е, че това не са трайно задлъжняващи хора, а такива, които не си вършат добре сметката ", счита Миткова.
Банките са водещи при продажбите на неприятни задължения. През първата половина на годината се е трансформирало и държанието на ютилити фирмите, които не разпореждат, а събират сами отговорностите си или ги насочват към компании, които не са членове на асоциацията.
Това трансформира структурата на обработваните задължения, като акцентът остава върху финансовите артикули - банкови и небанкови заеми и лизинги, чиято безспорна стойност е по-висока от сметките за комунални услуги, което също се отразява върху междинния размер на отговорностите, разяснява Миткова.
По данни на Асоциацията има доста разбъркване при разпределението на възложителите на задължения. Въпреки това банките и небанковите артикули резервират водещите си позиции. За миналото полугодие банковият бранш е източник на 54% от всички предоставени задължения, до момента в който за същия интервал на 2017 година процентът е бил 48 %.
На второ място са небанковите кредитиращи институции, най-често отпускащи така наречен бързи заеми, при които има спад от 2 процентни пункта. Те покриват 18% от предоставения дълг, култивиран от колекторските организации, при 20% за същия интервал на 2017 година.
Бързите заеми, които хората употребяват, са за техни съответни потребности сега. Това обуславя относително по-честото закъснение при обслужването им спрямо банковите артикули, които са свързани с дълготрайни и по-добре премислени вложения, разяснява Грилихес.
В бранша на телекомуникационните артикули се регистрира сериозен скок на продадените вземания - от 6% за първото полугодие на 2017 година до 15% за същия интервал на 2018 година.
Сериозен дял от съвсем 10% през първите шест месеца на годината заемат застрахователните артикули, които през 2017 година на процедура не са участвали в статистиката.
Най-впечатляваща е смяната при фирмите за комунални услуги, които отстъпват позиции и съставляват 1% на фона на 22% за същия интервал на 2017 година. Това се дължи най-много поради пренасочване на възложенията към компании, които не членуват в асоциацията.
В сферата на лизингите понижението е минимално - с 1 %.
АКАБГ регистрира растеж на изкупените отговорности през първите шест месеца на 2018 година. Продадените необслужвани заеми са в размер на 584.6 млн. лева, което е с близо 60% повече по отношение на началото на 2017 година.
"Обемът на изкупените задължения нараства последователно в унисон със международните трендове отговорностите да не се обработват вътрешно и/или аутсорсват за дълъг интервал от време, тъй като това не е дейно нито за кредитора, нито за длъжника ", разяснява Миткова.
Тя добавя, че изкупените портфейли са напълно с финансови задължения - разнообразни по тип банкови заеми, насъбрани през последните години. Смяната на кредитора, въпреки да тревожи част от длъжниците, на процедура е положителна и за тях, тъй като отваря опция за предоговаряне, разсрочване, смяна на изискванията, счита Миткова.
Каре
Профилът на длъжника - млад и просветен
Според данните от изследването младите българи стават все по-некоректни платци, до момента в който преди този момент бяха хората на възраст сред 41 и 50 години. Профилът на длъжника през тази година е млад мъж до 30 години, зодия Водолей, със приблизително или висше обучение и нормално нает на трудов контракт. Най-голям брой неточни платци има в Бургас, Стара Загора и Русе. Според данните за териториално систематизиране на неточните платци прави усещане, че от отрицателната статистика отпада Велико Търново, разяснява Грилихес. Най-добре се оправят със отговорностите си хората над 50-годишна възраст, поданици на София, Пловдив и Враца, сочат последните данни на асоциацията на колекторските компании.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ