„Галъп“: 80% от българите намират за реална опасността от недостиг на газ
Близо 90% намират за действителна заплахата нарастването на цените у нас да стане прекалено. Тук обществото е на процедура единомислещо. Опасности като евентуален дефицит на газ, респективно отопление се намират за действителни от близо 80% от българите, демонстрира изследване на " Галъп ".
Данните са част от ежемесечната самостоятелна изследователска стратегия на „ Галъп интернешънъл болкан “. Изследването е извършено „ лице в лице “ с таблети сред 31 август и 8 септември 2022 година измежду 1000 пълнолетни българи.
Дори задълбочаването на войната в Украйна, въпреки да се споделя като действителна заплаха в болшинство от случаите, не изпъква в такава степен като действителен боязън, както въпросите на всекидневието. Въпросът, несъмнено, е заложен преди последната интензификация на спора, само че проличава, че по този въпрос, няма такава заостреност. Българското общество очевидно не осъзнава в задоволителна степен и заплахата страната ни на процедура да ревизира позициите си по отношение на Запада – под 40% осъзнават тази опасност като действителна. Структурата на отговорите по този въпрос демонстрира и недоумение.
Последното е съизмеримо с оценките за заплахата от ковид – и тук дялове в диапазона под 40% намират действителна опасност. Дали поради ниските сега равнища, дали поради по-ниската заплаха от Омикрон като цяло или пък поради цялостното по света занемаряване на тематиката, българското общество, по всичко проличава, избира да завърши с този въпрос.
Най-тревожни по материалните въпроси са, несъмнено, хората на по-висока възраст, с по-ниски приходи. Това е и в директна връзка с партийните пристрастия. По въпроси като връзките на България със Запада или ковид, наред с не изключително високата социална възбудимост, проличава и емфатичен негативизъм измежду партии с по-радикални и сериозни към Запада позиции.
Разбира се, във връзка с вируса основният определител си остава възрастта. По-високите възрасти значат и по-висок боязън от вируса, без значение от партийните пристрастия.
Всички електорати у нас са единомислещи в упованието на политическа неустойчивост, на сякаш най-вече държат на тази тематика последователите на по-старите партии на политическия терен. Явно за тези партии въпросът за политическата непоклатимост е и част от кампанийния дневен ред.
Закономерно, даже и в огромната си част да са в синхрон с всички останали, последователите на до неотдавна управлявалите обединения не споделят чак в такава степен главните рискове. Разбира се, заплахата от преориентиране на страната ни е осезаемо споделяна измежду една част от тези последователи.
Колкото и другите рискове да се отличават в вида си, една условна класификация демонстрира приоритет на обществените пред геополитическите тематики. Това надали е учудващо в общество със сериозна застаряване, обществени неравенства и предразположеност към незападни въздействия. В същото време обаче и издава известна накърнимост пред лицето на евентуални външни зависимости.
Данните са част от ежемесечната самостоятелна изследователска стратегия на „ Галъп интернешънъл болкан “. Изследването е извършено „ лице в лице “ с таблети сред 31 август и 8 септември 2022 година измежду 1000 пълнолетни българи.
Дори задълбочаването на войната в Украйна, въпреки да се споделя като действителна заплаха в болшинство от случаите, не изпъква в такава степен като действителен боязън, както въпросите на всекидневието. Въпросът, несъмнено, е заложен преди последната интензификация на спора, само че проличава, че по този въпрос, няма такава заостреност. Българското общество очевидно не осъзнава в задоволителна степен и заплахата страната ни на процедура да ревизира позициите си по отношение на Запада – под 40% осъзнават тази опасност като действителна. Структурата на отговорите по този въпрос демонстрира и недоумение.
Последното е съизмеримо с оценките за заплахата от ковид – и тук дялове в диапазона под 40% намират действителна опасност. Дали поради ниските сега равнища, дали поради по-ниската заплаха от Омикрон като цяло или пък поради цялостното по света занемаряване на тематиката, българското общество, по всичко проличава, избира да завърши с този въпрос.
Най-тревожни по материалните въпроси са, несъмнено, хората на по-висока възраст, с по-ниски приходи. Това е и в директна връзка с партийните пристрастия. По въпроси като връзките на България със Запада или ковид, наред с не изключително високата социална възбудимост, проличава и емфатичен негативизъм измежду партии с по-радикални и сериозни към Запада позиции.
Разбира се, във връзка с вируса основният определител си остава възрастта. По-високите възрасти значат и по-висок боязън от вируса, без значение от партийните пристрастия.
Всички електорати у нас са единомислещи в упованието на политическа неустойчивост, на сякаш най-вече държат на тази тематика последователите на по-старите партии на политическия терен. Явно за тези партии въпросът за политическата непоклатимост е и част от кампанийния дневен ред.
Закономерно, даже и в огромната си част да са в синхрон с всички останали, последователите на до неотдавна управлявалите обединения не споделят чак в такава степен главните рискове. Разбира се, заплахата от преориентиране на страната ни е осезаемо споделяна измежду една част от тези последователи.
Колкото и другите рискове да се отличават в вида си, една условна класификация демонстрира приоритет на обществените пред геополитическите тематики. Това надали е учудващо в общество със сериозна застаряване, обществени неравенства и предразположеност към незападни въздействия. В същото време обаче и издава известна накърнимост пред лицето на евентуални външни зависимости.
Източник: dnews.bg
КОМЕНТАРИ