Четири организации дават насоки за грижа за пациентите със сърдечна недостатъчност в условията на COVID-19
Близо 89 000 хоспитализации и 324 млн. лева от бюджета на НЗОК – това са данните за лекуването на сърдечната непълнота в болнични условия за предходната година. Данните са предоставени от НЗОК на Института за здравно обучение и се отнасят за всички области на страната. Най-много хоспитализации са регистрирани в лечебните заведения в София и Пловдив, а минимум – в областите Добрич, Видин и Търговище. Очевидно за всички е, че в изискванията на COVID-19 цифрите за 2020 година ще бъдат разнообразни, поради физическото разграничаване, което наложихме като мярка за справяне с рецесията.
Експертите са безапелационни, че хронично болните пациенти не могат да бъдат оставени без регулярни грижи даже в изискванията на рецесия. Въпросът е по какъв начин това да се случи по метод, който е ефикасен и дава опция за качествена здравна услуга при опазване на физическото разграничаване, доколкото това е допустимо.
В Седмицата за битка със сърдечната непълнота, която тази година се отбелязва от 4 до 10 май, представители на четири организации – Дружеството на кардиолозите в България, Български лекарски съюз, Институтът за здравно обучение и Национална пациентска организация се пробват да дадат отговор на този въпрос и дават насоки за грижата за тези заболели в изискванията на COVID-19.
„ Заради епидемията всички обществени събития, свързани с отбелязването на Седмицата за битка със сърдечната непълнота бяха анулирани, само че това не значи, че би трябвало да забравим за тези пациенти. Сърдечната непълнота е хронично заболяване, което визира най-вече по-възрастните хора – уязвими и от ковид. Затова нашият апел към тези пациенти основан на експертните мнения на водещите кардиологични асоциации по света е постоянните амбулаторни пациенти с тази диагноза да се въздържат от планови прегледи, в случай че няма незабавна потребност от това. Важно е настоящото лекуване да не се трансформира без значение от COVID-19, тъй като прекъсването на съществени поддържащи лекарства може да утежни значително хроничната сърдечна непълнота. Регулярен телефонен контакт, психична поддръжка и провеждането на отдалечено образование на пациентите за самоконтрол на главното заболяване и предотвратяване от коронавирусна зараза са други елементарно осъществими и потвърдено потребни ограничения в актуалната обстановка “, сподели доцент доктор Мария Токмакова, ръководител на ДКБ и шеф на поделение по кардиология в УМБАЛ „ Св. Георги “- Пловдив.
Проф. доктор Пламен Гацов като ръководител на работната група по сърдечна непълнота към ДКБ показа, че с всяка последваща година напъните на Дружеството на кардиолозите в България в поддръжка на Европейската самодейност за възстановяване знанията на популацията за сърдечната непълнота, смисъла на ранното различаване на признаците и признаците на утежняване на болестта, слагането на точна диагноза и приемане на оптимално лекуване се разрастват и усъвършенстват. Това се потвърждава от към момента дребните, само че позитивни промени в настройките на обществото, оценени със средствата за социологическо допитване и разбор.
Българският лекарски съюз интензивно работи с всички институции за по-бързото и сполучливо справяне с следствията от рецесията с COVID-19. “Още при започване на рецесията у нас бяха взети бързи и съответни ограничения, в това число за физическото разграничаване на пациентите с хронични болести като спря плановия банкет, облекчи доста процедурата за приемане на предписаните им медикаменти. Сега обаче, следва по-трудното. От изключително значение е положителната организация в лечебните заведения, поетапното и умерено възобновяване на плановия банкет и обезпечаването на достъп до лекарска грижа, на хората, които имат потребност, без обаче всичко това да докара до скупчвания на хора. Логично и предварителното записване на час към този момент стана наложително за реализирането на медицински прегледи и съвещания в диагностично-консултативните и медицинските центрове. Добре е, че у нас има работещи цифрови решения, които доста улесняват този развой. Изключително значимо е всички ние да насочим взор към тях и да работим дружно за тяхното всеобщо нахлуване, несъмнено, при ясни стандарти за качество и при обезпечаването на сигурност на данните “, акцентира доктор Иван Маджаров, ръководител на БЛС.
Националната пациентска организация взе участие интензивно в разискването на пакет от ограничения в отбрана на хронично болните пациенти в изискванията на COVID-19 включително и пациентите със сърдечна непълнота. „ В изискванията на рецесия е доста значимо да се предава вярна информация към пациентите с хронични болести. Затова отворихме телефонна линия, на която лекари от разнообразни специалности ще дават съвещания на пациенти с хронични болести. Всеки работен ден от 9:00 до 18:00 часа на номер 0800 14 515 гратис от цялата страна хронично заболели пациенти могат да се съветват за ограничения, които могат да подхващат в тази обстановка, показа доктор Станимир Хасърджиев, ръководител на Неправителствени организации.
Част от екипа на Клиниката по кардиология в УМБАЛ „ Царица Йоанна-ИСУЛ ”, както и експерти от други лечебни заведения се ангажират с телефонната линия за пациентите със сърдечно съдови болести. „ В актуалните условия е нужно популяризирането на сходни начинания, тъй като пациентите имат потребност от тях. Когато всички приказваме за нуждата от физическо разграничаване на рисковите групи, лекарите от моя екип се оказаха вяра за десетки пациенти и техни близки да получат удобен съвет от специалист-кардиолог. Работата в сходна обстановка ни дава опция да се подготвим за бъдещи рецесии, които се обрисува да бъдат все по-често част от нашето битие “, акцентира проф. доктор Асен Гудев шеф на клиниката.
Институтът за здравно обучение стартира интензивни онлайн срещи с общопрактикуващи лекари и специалисти-кардиолози от цялата страна. Първата среща ще бъде извършена за ОПЛ във Варна в края на май. Целта е те да споделят своя опит за усъвършенстване пътя на пациентите със сърдечна непълнота, както и да получат информация по какъв начин може това да се случва това в цифрова среща. 150 000 са диспансеризираните заболели със сърдечна непълнота в България, 90% от тях са диспансеризирани при персоналните си лекари.
Експертите са безапелационни, че хронично болните пациенти не могат да бъдат оставени без регулярни грижи даже в изискванията на рецесия. Въпросът е по какъв начин това да се случи по метод, който е ефикасен и дава опция за качествена здравна услуга при опазване на физическото разграничаване, доколкото това е допустимо.
В Седмицата за битка със сърдечната непълнота, която тази година се отбелязва от 4 до 10 май, представители на четири организации – Дружеството на кардиолозите в България, Български лекарски съюз, Институтът за здравно обучение и Национална пациентска организация се пробват да дадат отговор на този въпрос и дават насоки за грижата за тези заболели в изискванията на COVID-19.
„ Заради епидемията всички обществени събития, свързани с отбелязването на Седмицата за битка със сърдечната непълнота бяха анулирани, само че това не значи, че би трябвало да забравим за тези пациенти. Сърдечната непълнота е хронично заболяване, което визира най-вече по-възрастните хора – уязвими и от ковид. Затова нашият апел към тези пациенти основан на експертните мнения на водещите кардиологични асоциации по света е постоянните амбулаторни пациенти с тази диагноза да се въздържат от планови прегледи, в случай че няма незабавна потребност от това. Важно е настоящото лекуване да не се трансформира без значение от COVID-19, тъй като прекъсването на съществени поддържащи лекарства може да утежни значително хроничната сърдечна непълнота. Регулярен телефонен контакт, психична поддръжка и провеждането на отдалечено образование на пациентите за самоконтрол на главното заболяване и предотвратяване от коронавирусна зараза са други елементарно осъществими и потвърдено потребни ограничения в актуалната обстановка “, сподели доцент доктор Мария Токмакова, ръководител на ДКБ и шеф на поделение по кардиология в УМБАЛ „ Св. Георги “- Пловдив.
Проф. доктор Пламен Гацов като ръководител на работната група по сърдечна непълнота към ДКБ показа, че с всяка последваща година напъните на Дружеството на кардиолозите в България в поддръжка на Европейската самодейност за възстановяване знанията на популацията за сърдечната непълнота, смисъла на ранното различаване на признаците и признаците на утежняване на болестта, слагането на точна диагноза и приемане на оптимално лекуване се разрастват и усъвършенстват. Това се потвърждава от към момента дребните, само че позитивни промени в настройките на обществото, оценени със средствата за социологическо допитване и разбор.
Българският лекарски съюз интензивно работи с всички институции за по-бързото и сполучливо справяне с следствията от рецесията с COVID-19. “Още при започване на рецесията у нас бяха взети бързи и съответни ограничения, в това число за физическото разграничаване на пациентите с хронични болести като спря плановия банкет, облекчи доста процедурата за приемане на предписаните им медикаменти. Сега обаче, следва по-трудното. От изключително значение е положителната организация в лечебните заведения, поетапното и умерено възобновяване на плановия банкет и обезпечаването на достъп до лекарска грижа, на хората, които имат потребност, без обаче всичко това да докара до скупчвания на хора. Логично и предварителното записване на час към този момент стана наложително за реализирането на медицински прегледи и съвещания в диагностично-консултативните и медицинските центрове. Добре е, че у нас има работещи цифрови решения, които доста улесняват този развой. Изключително значимо е всички ние да насочим взор към тях и да работим дружно за тяхното всеобщо нахлуване, несъмнено, при ясни стандарти за качество и при обезпечаването на сигурност на данните “, акцентира доктор Иван Маджаров, ръководител на БЛС.
Националната пациентска организация взе участие интензивно в разискването на пакет от ограничения в отбрана на хронично болните пациенти в изискванията на COVID-19 включително и пациентите със сърдечна непълнота. „ В изискванията на рецесия е доста значимо да се предава вярна информация към пациентите с хронични болести. Затова отворихме телефонна линия, на която лекари от разнообразни специалности ще дават съвещания на пациенти с хронични болести. Всеки работен ден от 9:00 до 18:00 часа на номер 0800 14 515 гратис от цялата страна хронично заболели пациенти могат да се съветват за ограничения, които могат да подхващат в тази обстановка, показа доктор Станимир Хасърджиев, ръководител на Неправителствени организации.
Част от екипа на Клиниката по кардиология в УМБАЛ „ Царица Йоанна-ИСУЛ ”, както и експерти от други лечебни заведения се ангажират с телефонната линия за пациентите със сърдечно съдови болести. „ В актуалните условия е нужно популяризирането на сходни начинания, тъй като пациентите имат потребност от тях. Когато всички приказваме за нуждата от физическо разграничаване на рисковите групи, лекарите от моя екип се оказаха вяра за десетки пациенти и техни близки да получат удобен съвет от специалист-кардиолог. Работата в сходна обстановка ни дава опция да се подготвим за бъдещи рецесии, които се обрисува да бъдат все по-често част от нашето битие “, акцентира проф. доктор Асен Гудев шеф на клиниката.
Институтът за здравно обучение стартира интензивни онлайн срещи с общопрактикуващи лекари и специалисти-кардиолози от цялата страна. Първата среща ще бъде извършена за ОПЛ във Варна в края на май. Целта е те да споделят своя опит за усъвършенстване пътя на пациентите със сърдечна непълнота, както и да получат информация по какъв начин може това да се случва това в цифрова среща. 150 000 са диспансеризираните заболели със сърдечна непълнота в България, 90% от тях са диспансеризирани при персоналните си лекари.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ