Проучване: Над 70% от българите смятат, че бежанците трябва да бъдат интегрирани
Близо 71% от българите са на мнение, че бежанците у нас би трябвало да бъдат интегрирани. Това демонстрира изследване на настройките на българите към мигрантите, показано в Националния пресклуб на Българска телеграфна агенция. Проучването, направено от компания " Блу Пойнт ", включва 800 респонденти на възраст сред 18 и 70 години, градско население, направено е в интервала 10-22 август. За съпоставяне - през 2017 година този % е бил малко над 20.
Кризата в Украйна сподели бежанците не като някаква тежест, а като хора, които би трябвало да се интегрират. За страдание войната няма да свърши скоро и те би трябвало да бъдат интегрирани у нас, съобщи заместник-генералният шеф на Българския червен кръст (БЧК) Надежда Тодоровска.
Основните посоки на изследването са настройките на българите към бежанците и дали има смяна в тях, сподели Цветелина Димитрова от " БлуПойнт ". По думите й данните демонстрират позитивна смяна. Тя означи, че през 2017 година съществена полезност е било на фамилията, до момента в който през днешния ден към него може да прибавим и здравето и положителните другари. Една трета от интервюираните са показали съпричастността като съществена полезност.
Според изследването всеки втори се отнася към бъдещето оптимистично. Процентът на равнодушие към бежанците у хората също понижава от 39,4 на 100 на 18,6 на 100. 41% са имали допир с бежанци. Данните показват, че близо 73% са подготвени детето им да посещава образователно заведение, в което има бежанци. Висок е процентът и на хората, които са подготвени да имат и комшия емигрант. Малко над половината от интервюираните са с положително отношение към бежанците. С 19% са намалели хората, които считат, че бежанците тежат на стопанската система ни, през 2017 година делът им е бил близо 50 на 100, до момента в който през днешния ден той е 31%
Близо 40% от респондентите, считат, че всеки емигрант, изискал интернационална протекция, би трябвало да бъдат признат у нас. Този % през 2017 година е бил шест, добави Цветелина Димитрова.
Тя означи, че спрямо 2017 година има доста по-добра среда за развиване на бежанците.
Изследването показва, че като позитиви от приема на бежанците хората означават съществуването на работна квалифицирана ръка и развиването на възприятие за съпричастност.
" Преди 2013 година имахме към 1000 бежанци на година и тогава проблеми нямаше. След 2013 година, когато бежанският поток се усили, се сътвори една отрицателна настройка към бежанците. Това беше употребявано и от политици, с цел да бъдат извлечени позитиви. Започна потреблението на език на омразата. Сега одобряваме украинските бежанци по-лесно, тъй като те са по-близки до нас, само че и политическото говорене е друго ", сподели Тодоровска.
По думите й България би трябвало да покаже, че е пълновръстен и заслужен член на Европейския съюз. Според нея има триумф в опита да се промени отрицателната настройка към бежанците.
Проучването е част от плана " Да опознаем другия ", който е ориентиран към жители на трети страни, които обитават законно в Република България, в това число лица, търсещи и получили интернационална протекция, както и към приемащото общество.
Кризата в Украйна сподели бежанците не като някаква тежест, а като хора, които би трябвало да се интегрират. За страдание войната няма да свърши скоро и те би трябвало да бъдат интегрирани у нас, съобщи заместник-генералният шеф на Българския червен кръст (БЧК) Надежда Тодоровска.
Основните посоки на изследването са настройките на българите към бежанците и дали има смяна в тях, сподели Цветелина Димитрова от " БлуПойнт ". По думите й данните демонстрират позитивна смяна. Тя означи, че през 2017 година съществена полезност е било на фамилията, до момента в който през днешния ден към него може да прибавим и здравето и положителните другари. Една трета от интервюираните са показали съпричастността като съществена полезност.
Според изследването всеки втори се отнася към бъдещето оптимистично. Процентът на равнодушие към бежанците у хората също понижава от 39,4 на 100 на 18,6 на 100. 41% са имали допир с бежанци. Данните показват, че близо 73% са подготвени детето им да посещава образователно заведение, в което има бежанци. Висок е процентът и на хората, които са подготвени да имат и комшия емигрант. Малко над половината от интервюираните са с положително отношение към бежанците. С 19% са намалели хората, които считат, че бежанците тежат на стопанската система ни, през 2017 година делът им е бил близо 50 на 100, до момента в който през днешния ден той е 31%
Близо 40% от респондентите, считат, че всеки емигрант, изискал интернационална протекция, би трябвало да бъдат признат у нас. Този % през 2017 година е бил шест, добави Цветелина Димитрова.
Тя означи, че спрямо 2017 година има доста по-добра среда за развиване на бежанците.
Изследването показва, че като позитиви от приема на бежанците хората означават съществуването на работна квалифицирана ръка и развиването на възприятие за съпричастност.
" Преди 2013 година имахме към 1000 бежанци на година и тогава проблеми нямаше. След 2013 година, когато бежанският поток се усили, се сътвори една отрицателна настройка към бежанците. Това беше употребявано и от политици, с цел да бъдат извлечени позитиви. Започна потреблението на език на омразата. Сега одобряваме украинските бежанци по-лесно, тъй като те са по-близки до нас, само че и политическото говорене е друго ", сподели Тодоровска.
По думите й България би трябвало да покаже, че е пълновръстен и заслужен член на Европейския съюз. Според нея има триумф в опита да се промени отрицателната настройка към бежанците.
Проучването е част от плана " Да опознаем другия ", който е ориентиран към жители на трети страни, които обитават законно в Република България, в това число лица, търсещи и получили интернационална протекция, както и към приемащото общество.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ