Обновяват манастир със затрупана черква
Близо 625 хиляди лв. ще бъдат вложени в ремонт и реорганизация на манастира „ Света Петка " в трънското село Пенкьовци. Строително-обновителните работи към този момент започнаха. Средствата се дават безплатно от Програмата за развиване на селските региони след предпазен план, предусещащ обновяване на манастирските здания и облагородяване на дворното пространство, където порастват вековни дървета.
Пенкьовци е пръснато на махали село в Краището. Административно се числи към община Трън, само че е по-близо до Земен, а в предишното е било и към Радомирска околия. Местните добре знаят и тачат църквата " Св. Петка ", само че и измежду тях има такива, които не знаят, че на това място е имало манастир. За сметка на това в региона е добре познато преданието, че с цел да бъде опазен от кощунствени похищения, храмът е прокиснал години наред покрит под могила от земя.
Историята на Пенкьовския манастир се корени в далечното минало. Кога тъкмо е бил учреден не се знае, само че от исторически източници излиза наяве, че в
интервала 14-15 век е унищожен и зарязан
Смята се, че самото село е зародило през втората половина на 13 век. Предание споделя, че по време на османската инвазия по тези земи се заселили трима братя – боляри, бегълци откъм Търново и поставили началото на три села – Пенкьовци, Докьовци и Одраница, а популацията им дълго пазило самосъзнанието си за болярското родословие.
За тогавашния манастир в този момент припомнят вековни дъбове и оживялата църква. Храмът на света Петка е от по-късно време и се свързва с обичайно мощния фетиш на локалното население към светицата. В съвсем всяко обитаемо място в региона има поверие, че тя персонално е минавала и престоявала по тези места, въпреки това да не съответствува по време със същинското житие на света Петка. Местните описват, че черквата е стояла дълги години затрупана под могила от пръст, с цел да бъде избавена от похищения на злосторници. Един ден, когато в селото нямало живи хора, помнещи и знаещи за затрупаната църква, овчар забелязал, че една от козите му ближе нещо железно. Оказало се, че това е кръстът от купола на остарялата църква. Хората я изровили от пръста, а в средата на 19 век пристроили кръговиден притвор, присъщ единствено за този регион на страната. През същия интервал към югозападната фасада е построен открит притвор. Към дървените колони са построени и декоративни висящи аркади, присъщи за архитектурата на този край, само че сега към този момент ги няма. Стенописите са от 1867 година и
се приписват на македонския зограф Зинофия
само че в храма има и по-стари фрагменти, някои от които покрити с пълен пласт мазилка.
През 20 години на 20-ти век е вдигната камбанария от солидно дърво, дело на локален дърводелец, който е правил дограмите на царския замък в София. Дълго време неговите потомци се грижеха за черквата, само че в този момент там има духовник.
Близо до църквата има остаряла двуетажна постройка с няколко стаи, където е имало килийно учебно заведение, а по-късно и локални младежи са били обучавани за духовници. Запазени са свидетелства, че тук четири години до 1856 година е учил изтъкнатият български възрожденски свещеник, образован деятел и бунтовник архимандрит Зиновий Поппетров, родом от близкото село Враня стена.
По-малко е известно обаче, че в село Пенкьовци е служил като духовник св. Софроний Софийски. По сведения на българския литератор от междинните епохи поп Пею, подгонен от турско принуждение, енорийският духовник на село Пенкьовци Стефан избягал в София със жена си. По това време по тези места са вилнели черкези и съгласно преданията те са опожарили черквата „ Св. Никола ", чиито руини в този момент са сред остарели дървета в селското гробище.
Поп Стефан по-късно забегнал чак във Влашко при великия влашки челник Радул. Там жена му умряла и той приел монашество с името Софроний. Подир гибелта на войводата Радул калугерът се завърнал
оттук Дунава в родината си и се поселил в манастир покрай Русе. Смята се, че това е бил Бесарбовския манастир.
Там монахът Софроний
се подвизавал с пост, молитва, труд
и лепта. В житието му се споделя по какъв начин дяволът не изтърпял неговите отшелнически подвизи и настроил срещу него един манастирски прислужник, който го блъснал с секира по главата и по този начин го лишил от живот. Три години по-късно Софроний се явил на живеещите в манастира, които изпълнили неговото подстрекателство, разкопали гроба му и намерили мощите му нетленни и благоуханни. Те ги сложили в ковчег за всеобщо поклонение. Предполага се, че преподобни Софроний е живял през втората половина на ХV век и началото на ХVІ век, към второто десетилетие на който би трябвало да е потърпевш. Българската православна черква уважава паметта му на 28 май, а за година на неговото успение е призната 1515 година
Името на светията при монашеското си пострижение е получил и калугерът, който в този момент бие камбаната в Пенкьовци. Отец Софроний се подвизава на това плодородно място от няколко години и в пост и молитва пребъдва в монашеското си усърдие за общение с Бога. В неговите писания по грижата за манастира му
оказват помощ локални благочестиви хора и предприемачи с корени от селото.
Непосредствено до входа към манастирския двор се издига древен дъб, за който се счита, че е на повече от 800 години. Дървото също се радва на внимание, тъй като има хора, които идват при него от години, с цел да черпят сила, обгръщайки го, само че и с цел да проумеят, че благодатта на това място е от Бога. Друг древен дъб се издига до постройката на тогавашното учебно заведение, където в този момент са покоите на монаха Софроний. Под него локалните хора и пръснатите по разнообразни краища техни потомци си вършат селския събор.
Пенкьовци е пръснато на махали село в Краището. Административно се числи към община Трън, само че е по-близо до Земен, а в предишното е било и към Радомирска околия. Местните добре знаят и тачат църквата " Св. Петка ", само че и измежду тях има такива, които не знаят, че на това място е имало манастир. За сметка на това в региона е добре познато преданието, че с цел да бъде опазен от кощунствени похищения, храмът е прокиснал години наред покрит под могила от земя.
Историята на Пенкьовския манастир се корени в далечното минало. Кога тъкмо е бил учреден не се знае, само че от исторически източници излиза наяве, че в
интервала 14-15 век е унищожен и зарязан
Смята се, че самото село е зародило през втората половина на 13 век. Предание споделя, че по време на османската инвазия по тези земи се заселили трима братя – боляри, бегълци откъм Търново и поставили началото на три села – Пенкьовци, Докьовци и Одраница, а популацията им дълго пазило самосъзнанието си за болярското родословие.
За тогавашния манастир в този момент припомнят вековни дъбове и оживялата църква. Храмът на света Петка е от по-късно време и се свързва с обичайно мощния фетиш на локалното население към светицата. В съвсем всяко обитаемо място в региона има поверие, че тя персонално е минавала и престоявала по тези места, въпреки това да не съответствува по време със същинското житие на света Петка. Местните описват, че черквата е стояла дълги години затрупана под могила от пръст, с цел да бъде избавена от похищения на злосторници. Един ден, когато в селото нямало живи хора, помнещи и знаещи за затрупаната църква, овчар забелязал, че една от козите му ближе нещо железно. Оказало се, че това е кръстът от купола на остарялата църква. Хората я изровили от пръста, а в средата на 19 век пристроили кръговиден притвор, присъщ единствено за този регион на страната. През същия интервал към югозападната фасада е построен открит притвор. Към дървените колони са построени и декоративни висящи аркади, присъщи за архитектурата на този край, само че сега към този момент ги няма. Стенописите са от 1867 година и
се приписват на македонския зограф Зинофия
само че в храма има и по-стари фрагменти, някои от които покрити с пълен пласт мазилка.
През 20 години на 20-ти век е вдигната камбанария от солидно дърво, дело на локален дърводелец, който е правил дограмите на царския замък в София. Дълго време неговите потомци се грижеха за черквата, само че в този момент там има духовник.
Близо до църквата има остаряла двуетажна постройка с няколко стаи, където е имало килийно учебно заведение, а по-късно и локални младежи са били обучавани за духовници. Запазени са свидетелства, че тук четири години до 1856 година е учил изтъкнатият български възрожденски свещеник, образован деятел и бунтовник архимандрит Зиновий Поппетров, родом от близкото село Враня стена.
По-малко е известно обаче, че в село Пенкьовци е служил като духовник св. Софроний Софийски. По сведения на българския литератор от междинните епохи поп Пею, подгонен от турско принуждение, енорийският духовник на село Пенкьовци Стефан избягал в София със жена си. По това време по тези места са вилнели черкези и съгласно преданията те са опожарили черквата „ Св. Никола ", чиито руини в този момент са сред остарели дървета в селското гробище.
Поп Стефан по-късно забегнал чак във Влашко при великия влашки челник Радул. Там жена му умряла и той приел монашество с името Софроний. Подир гибелта на войводата Радул калугерът се завърнал
оттук Дунава в родината си и се поселил в манастир покрай Русе. Смята се, че това е бил Бесарбовския манастир.
Там монахът Софроний
се подвизавал с пост, молитва, труд
и лепта. В житието му се споделя по какъв начин дяволът не изтърпял неговите отшелнически подвизи и настроил срещу него един манастирски прислужник, който го блъснал с секира по главата и по този начин го лишил от живот. Три години по-късно Софроний се явил на живеещите в манастира, които изпълнили неговото подстрекателство, разкопали гроба му и намерили мощите му нетленни и благоуханни. Те ги сложили в ковчег за всеобщо поклонение. Предполага се, че преподобни Софроний е живял през втората половина на ХV век и началото на ХVІ век, към второто десетилетие на който би трябвало да е потърпевш. Българската православна черква уважава паметта му на 28 май, а за година на неговото успение е призната 1515 година
Името на светията при монашеското си пострижение е получил и калугерът, който в този момент бие камбаната в Пенкьовци. Отец Софроний се подвизава на това плодородно място от няколко години и в пост и молитва пребъдва в монашеското си усърдие за общение с Бога. В неговите писания по грижата за манастира му
оказват помощ локални благочестиви хора и предприемачи с корени от селото.
Непосредствено до входа към манастирския двор се издига древен дъб, за който се счита, че е на повече от 800 години. Дървото също се радва на внимание, тъй като има хора, които идват при него от години, с цел да черпят сила, обгръщайки го, само че и с цел да проумеят, че благодатта на това място е от Бога. Друг древен дъб се издига до постройката на тогавашното учебно заведение, където в този момент са покоите на монаха Софроний. Под него локалните хора и пръснатите по разнообразни краища техни потомци си вършат селския събор.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ