Тревожна статистика: Цели села във Видинско изчезват от картата на България
Близо 600 български села са изчезнали от картата на страната. Това излиза наяве от тревожна статистика, съгласно която нацията продължава да се топи със страшна мощ. Цифрите демонстрират, че 571 села от общо 5 000 са или изцяло обезлюдени или с по един гражданин.
Особено сериозен е казусът във Видинско. Според териториалната статистика в региона в този момент живеят към 91 000 души. Някои от дребните обитаеми места към този момент въобще не съществуват, защото жителите им са се изселили в огромните градове и в чужбина. В Бостаните, община Чупрене, в Халови колиби – община Бойница, към този момент няма нито един гражданин. В село Пролазница, община Белоградчик, са останали 6, в Шепикови колиби, община Бойница – 2, в Каниц – 4. Това значи, че в околните години и те ще бъдат заличени от картата на България.
А в миналото този хубав в естествено отношение регион с плодородна земя и необичаен климат за земеделие и отглеждане на животни е гъмжал от народ. Според едно броене от 1875 година във Видинския санджак са живели 291 000 българи, 40 000 турци, 29 000 власи, 5500 роми, 2000 – евреи, 10 000 – хора от други националности. Преброяването от 1934 година също приказва за многолюден край – тогава в днешната област са живели 191 784 души.
Всичко стартира от 1946 година, когато хората потеглят към огромните градове, главно София. Така община Димово от 23 000 души през 1934 през днешния ден се е свила до 6000. От 14 000 в община Ружинци през 1946 през днешния ден са единствено 4000 души. Най-голямо е напускането на планинските селища. Чупрене от 9450 през днешния ден е останало с 2000 души, а Бойница – от 10000 – с 1200. Всеки трети гражданин на Видинска област е пенсионер, излиза наяве още от статистиката.
Тревожните данни сочат, че популацията в България понижава с 6 души на час. За 26 години българите са се стопили с 2 милиона. В момента цифрата на сънародниците ни е като през 1946 година – след края на Втората международна война. Сметките демонстрират, че след 3 години ще бъдем 6.9 милиона.
Особено сериозен е казусът във Видинско. Според териториалната статистика в региона в този момент живеят към 91 000 души. Някои от дребните обитаеми места към този момент въобще не съществуват, защото жителите им са се изселили в огромните градове и в чужбина. В Бостаните, община Чупрене, в Халови колиби – община Бойница, към този момент няма нито един гражданин. В село Пролазница, община Белоградчик, са останали 6, в Шепикови колиби, община Бойница – 2, в Каниц – 4. Това значи, че в околните години и те ще бъдат заличени от картата на България.
А в миналото този хубав в естествено отношение регион с плодородна земя и необичаен климат за земеделие и отглеждане на животни е гъмжал от народ. Според едно броене от 1875 година във Видинския санджак са живели 291 000 българи, 40 000 турци, 29 000 власи, 5500 роми, 2000 – евреи, 10 000 – хора от други националности. Преброяването от 1934 година също приказва за многолюден край – тогава в днешната област са живели 191 784 души.
Всичко стартира от 1946 година, когато хората потеглят към огромните градове, главно София. Така община Димово от 23 000 души през 1934 през днешния ден се е свила до 6000. От 14 000 в община Ружинци през 1946 през днешния ден са единствено 4000 души. Най-голямо е напускането на планинските селища. Чупрене от 9450 през днешния ден е останало с 2000 души, а Бойница – от 10000 – с 1200. Всеки трети гражданин на Видинска област е пенсионер, излиза наяве още от статистиката.
Тревожните данни сочат, че популацията в България понижава с 6 души на час. За 26 години българите са се стопили с 2 милиона. В момента цифрата на сънародниците ни е като през 1946 година – след края на Втората международна война. Сметките демонстрират, че след 3 години ще бъдем 6.9 милиона.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ