Координатор на изборните доброволци: Половината българи във Великобритания няма как да гласуват
Близо 500 секции ще бъдат открити в целия свят, с цел да могат българите да гласоподават на парламентарните избори на 4 април. На множеството места организацията ще бъде поверена надоброволци, живеещи в страната. Изборна секция може да бъде открита там където са подадени над 60 заявки за гласоподаване като има ограничавания по отношение на страните. От наемането на помещение до гласуването и броенето на бюлетините съществена роля има Мрежата на българските изборни добрволци. " Дневник " беседва с нейния световен координатор Димитър Иванов, живеещ от две десетилетия в Швейцария.
Колко доброволци ще има в секциите в чужбина на 4 април?
- Около 500 изборни секции ще има в целия свят (бел.ред. - диалогът е извършен преди на 13 март външно министерство да заяви, че ще бъдат открити 467 секции), а в комисията на една секция са най-малко пет индивида. Това са 2500 души като от тях 500-600 са представители на посолствата и консулствата. Останалите 2000 души ще са изборни доброволци в десетки страни на петте континента . Ако ние, доброволците, не сме дейни, няма да има избори на доста места в чужбина. Българската страна няма да изпрати петима чиновници за секцията в Денвър или в Едмънтън, Канада.
Мрежата на изборните доброволци покрива цяла Австралия, Нова Зеландия, Южна Африка, Съединени американски щати, Канада, Австрия, Швейцария, Франция, Норвегия, съвсем цяла Германия и Италия. Във Англия организираме 30% от секциите.
Как мотивирате българите да станат изборни доброволци?
- Ние нямаме официално участие в Мрежата, тя не е записана. Когато забележим, че в някое обитаемо място има дейни сънародници, ние се свързваме с тях и им споделяме: " Ако имате предпочитание да откриете изборна секция, елате в нашата общественост, с цел да си оказваме помощ, тъй като имаме насъбран опит ". Когато се кандидатираме за членове на секционна изборна комисия, за наблюдаващи, или за покровители на партии, по този начин ние оказваме помощ изборите да се проведат на това място.
Ако не проявим самодейност да се открие секция, примерно на Канарските острови , там няма да има. Ето и на остров Нантъкет, против Бостън, 69 българи са подали заявки за секция там и по Изборния кодекс тя би трябвало да се открие, тъй като заявките са над 60.
Очаквате ли проблеми за гласуването в чужбина на 4 април ?
- От в този момент е ясно, че във Англия ще има доста съществени проблеми. Само в Лондон желаят да гласоподават над 34 хиляди души, а секциите там са с потенциал едвам 11 хиляди души. Значи 23 хиляди сънародници ще си останат на опашките по лондонските улици.
Защото във Англия към този момент като страна отвън Европейски Съюз могат да се откриват до 35 секции ли?
- Да. Тази ограничаваща мярка за страни отвън Европейски Съюз беше призната в Изборния кодекс през 2016 година Сега в Обединеното кралство има 83 места с над 60 подадени заявки за разкриване на секции, само че на 4 април ще има единствено 35. В Лондон секциите ще са 14, а на парламентарните избори през 2017 година те бяха 22. Сега броят на заявките за гласоподаване е над три пъти повече оттогава. През 2017 година приблизително в една секция в Лондон са дали своят вот 463 души, а в този момент се чака те да са приблизително 2448 души. Представете си какви опашки ще са по улиците.
За обстановката в Лондон Мрежата на изборните доброволци за Англия уведоми с писмо от 10 март ЦИК и външно министерство.
Реално повече от половината наши сънародници във Англия на 4 април няма да гласоподават, тъй като изборната секция или ще е на стотици километри, или няма да има потенциал да поеме доста гласоподаватели. По последни публични данни в Обединеното кралство обитават 206 хиляди български жители.
В Турция в този момент са поискани 43 секции с над 60 заявки за гласоподаване, което е два пъти по-малко от Англия.
Кого тогава повече лимитира мярката до 35 секции - сънародниците ни в Турция или във Англия?
- Това е новината - във Англия, тъй като постоянно се споделя, че тази мярка за 35 секции в страни отвън Европейски Съюз е призната, с цел да се ограничи вота на сънародниците ни в Турция. А какво се получава - с нея се лимитира вотът във Англия и в Съединени американски щати. Там също ще бъдат орязани повече секции (11), в сравнение с в Турция (8).
От по кое време работи Мрежата на българските изборни доброволци?
- От 2014 година оказваме помощ на всички избори и референдуми като координираме подаването на заявки, намираме пространства за секциите, предлагаме претенденти за членове на секционната комисия. Всъщност ние сме неофициална изборна администрация, и то непрекъсната, в чужбина .
Друг проблем е, че до 11 март беше срокът за предоставяне на оферти за членове на секционните изборни комисии до външното министерство. Но хората, които сме предложили, ще бъдат утвърдени чак на 29 март, единствено пет дни преди изборите. Това е тъй като партийните кандидатури за чужбина се употребяват с преимущество, а нашите не са. Така изборните доброволци първо рискуваме здравето си в пандемията, второ - жертваме си почивката със фамилиите и то на Великден (на 4 април е католическият Великден), а сме последна дупка на кавала, тъй като пет дни преди изборите не знаем кой ще е утвърден и кой - не.
Възнаграждението ни е, бих споделил алегорично. (бел.ред. - за член на изборна секция в чужбина то е общо 110 лв., реши ЦИК на 5 февруари 2021 г.)
Какви са връзките ви с Министерството на външните работи?
- Еднопосочни, в смисъл, че те знаят за нас, ние им вършим работата, осведомяваме ги какво вършим, какво да се усъвършенства в организацията на изборния развой в дадена страна, пишем писма. Първо от България подхващат дейности и на тази база ние предлагаме кое е положително за дадена страна, където ние живеем и работим.
В какво се състои вашата работа като световен координатор на Мрежата на изборните доброволци?
- Поддържам връзка с сътрудници по места, които са локални отговорници и групирам информацията на световно равнище като съгласувам работата сред страните и континентите, в смисъл пръв измежду равни съм. Иначе съм лесоинженер, приключил съм Лесотехническия университет в София, лекар по екологичните науки на Федералния университет в Цюрих. От 10 години работя в общественото обезпечаване на кантон Цюрих.
Новини, разбори и данни за изборите четете в специфичната графа -.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Колко доброволци ще има в секциите в чужбина на 4 април?
- Около 500 изборни секции ще има в целия свят (бел.ред. - диалогът е извършен преди на 13 март външно министерство да заяви, че ще бъдат открити 467 секции), а в комисията на една секция са най-малко пет индивида. Това са 2500 души като от тях 500-600 са представители на посолствата и консулствата. Останалите 2000 души ще са изборни доброволци в десетки страни на петте континента . Ако ние, доброволците, не сме дейни, няма да има избори на доста места в чужбина. Българската страна няма да изпрати петима чиновници за секцията в Денвър или в Едмънтън, Канада.
Мрежата на изборните доброволци покрива цяла Австралия, Нова Зеландия, Южна Африка, Съединени американски щати, Канада, Австрия, Швейцария, Франция, Норвегия, съвсем цяла Германия и Италия. Във Англия организираме 30% от секциите.
Как мотивирате българите да станат изборни доброволци?
- Ние нямаме официално участие в Мрежата, тя не е записана. Когато забележим, че в някое обитаемо място има дейни сънародници, ние се свързваме с тях и им споделяме: " Ако имате предпочитание да откриете изборна секция, елате в нашата общественост, с цел да си оказваме помощ, тъй като имаме насъбран опит ". Когато се кандидатираме за членове на секционна изборна комисия, за наблюдаващи, или за покровители на партии, по този начин ние оказваме помощ изборите да се проведат на това място.
Ако не проявим самодейност да се открие секция, примерно на Канарските острови , там няма да има. Ето и на остров Нантъкет, против Бостън, 69 българи са подали заявки за секция там и по Изборния кодекс тя би трябвало да се открие, тъй като заявките са над 60.
Очаквате ли проблеми за гласуването в чужбина на 4 април ?
- От в този момент е ясно, че във Англия ще има доста съществени проблеми. Само в Лондон желаят да гласоподават над 34 хиляди души, а секциите там са с потенциал едвам 11 хиляди души. Значи 23 хиляди сънародници ще си останат на опашките по лондонските улици.
Защото във Англия към този момент като страна отвън Европейски Съюз могат да се откриват до 35 секции ли?
- Да. Тази ограничаваща мярка за страни отвън Европейски Съюз беше призната в Изборния кодекс през 2016 година Сега в Обединеното кралство има 83 места с над 60 подадени заявки за разкриване на секции, само че на 4 април ще има единствено 35. В Лондон секциите ще са 14, а на парламентарните избори през 2017 година те бяха 22. Сега броят на заявките за гласоподаване е над три пъти повече оттогава. През 2017 година приблизително в една секция в Лондон са дали своят вот 463 души, а в този момент се чака те да са приблизително 2448 души. Представете си какви опашки ще са по улиците.
За обстановката в Лондон Мрежата на изборните доброволци за Англия уведоми с писмо от 10 март ЦИК и външно министерство.
Реално повече от половината наши сънародници във Англия на 4 април няма да гласоподават, тъй като изборната секция или ще е на стотици километри, или няма да има потенциал да поеме доста гласоподаватели. По последни публични данни в Обединеното кралство обитават 206 хиляди български жители.
В Турция в този момент са поискани 43 секции с над 60 заявки за гласоподаване, което е два пъти по-малко от Англия.
Кого тогава повече лимитира мярката до 35 секции - сънародниците ни в Турция или във Англия?
- Това е новината - във Англия, тъй като постоянно се споделя, че тази мярка за 35 секции в страни отвън Европейски Съюз е призната, с цел да се ограничи вота на сънародниците ни в Турция. А какво се получава - с нея се лимитира вотът във Англия и в Съединени американски щати. Там също ще бъдат орязани повече секции (11), в сравнение с в Турция (8).
От по кое време работи Мрежата на българските изборни доброволци?
- От 2014 година оказваме помощ на всички избори и референдуми като координираме подаването на заявки, намираме пространства за секциите, предлагаме претенденти за членове на секционната комисия. Всъщност ние сме неофициална изборна администрация, и то непрекъсната, в чужбина .
Друг проблем е, че до 11 март беше срокът за предоставяне на оферти за членове на секционните изборни комисии до външното министерство. Но хората, които сме предложили, ще бъдат утвърдени чак на 29 март, единствено пет дни преди изборите. Това е тъй като партийните кандидатури за чужбина се употребяват с преимущество, а нашите не са. Така изборните доброволци първо рискуваме здравето си в пандемията, второ - жертваме си почивката със фамилиите и то на Великден (на 4 април е католическият Великден), а сме последна дупка на кавала, тъй като пет дни преди изборите не знаем кой ще е утвърден и кой - не.
Възнаграждението ни е, бих споделил алегорично. (бел.ред. - за член на изборна секция в чужбина то е общо 110 лв., реши ЦИК на 5 февруари 2021 г.)
Какви са връзките ви с Министерството на външните работи?
- Еднопосочни, в смисъл, че те знаят за нас, ние им вършим работата, осведомяваме ги какво вършим, какво да се усъвършенства в организацията на изборния развой в дадена страна, пишем писма. Първо от България подхващат дейности и на тази база ние предлагаме кое е положително за дадена страна, където ние живеем и работим.
В какво се състои вашата работа като световен координатор на Мрежата на изборните доброволци?
- Поддържам връзка с сътрудници по места, които са локални отговорници и групирам информацията на световно равнище като съгласувам работата сред страните и континентите, в смисъл пръв измежду равни съм. Иначе съм лесоинженер, приключил съм Лесотехническия университет в София, лекар по екологичните науки на Федералния университет в Цюрих. От 10 години работя в общественото обезпечаване на кантон Цюрих.
Новини, разбори и данни за изборите четете в специфичната графа -.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ