Близо 50 години лекар пази олтара на видинската Синагога
Близо 50 години прочут доктор пази грижливо олтара на видинската Синагога. Д-р Илия Калчев, единствено пред кореспондент на " Фокус “ описа прелюбопитната история на съхраняването до през днешния ден на олтара на еврейския храм, направени поставен в далечната 1894 година
" Пазех 13-те елементи на олтара близо половин век. С моите двама братя като деца постоянно играехме в храма и двора на Синагогата. Възхищавахме се на постройката, витражите от цветно стъкло на прозорците, на чугунените колони, на неповторимия голям и извънредно хубав полюлей и несъмнено на олтара. В него имаше нещо магнетично-синия му декор със златните дребни звезди, блестеше и като че ли небето би слязло при нас и ни разкриваше баснословен свят. Така мина детството ни “, спомня си известният през днешния ден ортопед.
" Годините минаваха, ние растяхме, а дружно с нас - Синагогата се разрушаваше, вратите и бяха отворени, трева избуя на всички места, децата продължаваха да играят там, постройката бе оставена безстопанствена. Пораснах, учих, станах доктор и се върнах в родния Видин. В годините колекционирах разнообразни неща, по този начин бях учтив от родителите си остаряла видинска фамилия, постоянно да помня и обичам родния град, да вардя и запазвам неговата памет, история, за да ги има за поколенията.
През 70-те години на предишния век скулпторът, който живееше и работеше във Видин Иван Бекярски, който е следвал в Краков, Полша, ми предложи да закупя 13 елементи от олтара на видинската Синагога. Сумата, която изиска по никакъв начин не бе дребна за мен, новак доктор, само че взех решение че е по-добре да приема предлагането и олтара да остане във Видин, в сравнение с да бъде загубен вечно или да поема пътя към частни сбирки в чужбина… Съгласих да платя за олтара, въпреки че години наред изплащах сумата за него. Но бях благополучен,че ще го запазя. Минаха месеци, до момента в който с Бекярски уточним по какъв начин той да донесе олтара до нас, а ние живеехме в центъра на Видин. Един ден той натовари на каруца, наподобяваща на рикша, тринадесетте детайла, които бяха увити в платна. Натоварена каруцата мина през целия град и реликвата се озова при мен вкъщи.
На три пъти в годините до през днешния ден, продължава описа си доктор Илия Калчев, се говореше, че стартира ремонта на постройката на храма, само че по този начин и нищо не се случваше, а той продължаваше да се разрушава, а аз да вардя олтара и тайната за него, с вярата че някой ден Синагогата ще заблести още веднъж в своя искра и олтара ще може да се види от доста хора. Така до през днешния ден.
" Когато видях при започване на август към този момент готовата и изцяло реставрирана постройка на Синагогата, при визитата на посланика на Израел в България, споделих години защитаваната загадка с него и с кмета на Видин.
Олтарът на юдейския храм се е състоял от 13 елемента- дърворезба и всичките през днешния ден са съхранени. Елементите са -две порти -дверите по 2 метра високи, 4 колони -2 къси и 2 дълги, 2 дъги-като арки, най-вероятно стояли над дверите, дървен похлупак и кръг и дървен орнамент с надпис с името на майстора-резбар и годината на направа, добавя лекарят. Категоричен е, че всички детайли, които съхранява са достоверни, само че несъмнено те би трябвало да бъдат оценени от експерти. Независимо от това, споделя докторът, на пръв взор прави усещане, че частите на олтара са направени от пластично дърво, с изключителна точност и огромно майсторство. Двете двери са боядисани в синьо със златни дребни звезди. Днес, 129 години от откриването на Синагогата и изработването на олтара, цветовете му са се запазили и приказват, че художникът -резбар Макс Верих е бил изтънчено ювелирен занаятчия.
Д-р Илия Калчев, вярва и е уверен, че реликвата, която пази близо половин век, ще откри своето почтено място в новия Културен център " Жул Паскин “ в обновената Синагога, наричана " Белия лебед на Дунав “. И по този начин паметта за строителите, архитектите, художниците, донорите на еврейския храм ще остане за поколенията.
Кой е създателят на уникалния олтар?
Максимилиан Верих, по прочут като Макс Верих, (1848-1915) както самичък е изписал на олтара, е чешки евреин, който учителства във видинската държавна гимназия. Непосредствено след Освобождението 1878 година, по самодейност на проф.Константин Иречек, който кани в България представители на чешката интелигенция да помогне на младата българска страна, у нас идват стотици млади експерти от всички области на държавното устройство – адвокати, инженери, учители, художници, музиканти, които се натурализират и остават тук вечно. Една от тези семейства е на Максимилиан Верих – художник-декоратор, музикант, всестранно талантлива персона. За него научаваме повече от проучването на Лилия Филипова " Хроника на една фамилия “.
Макс Верих е роден през 1848 година в гр. Турнов, Австро-Унгария (днешна Чехия). Учи в гимназията в Либерец. Следва единствено една година статуя в Пражката художествена академия. Изявявал се е като резбар, художник, ваятел, инженер, композитор и музикант. Макар да няма приключено профилирано художествено обучение, Макс Верих преподава в България рисуване и краснопис-в интервала 1888 – 1908 г. Учителства първо във Видинската гимназия -1890-1898 година, където преподава изобразяване и на огромния български живописец Никола Петров. Със заповед 1210 от 1898 година Макс Верих е назначен за волнонаемен преподавател в Мариѝнската Девическа гимназия в Стара Загора. В документа е посочено, че е " на 53 години, има 13 години стаж като учител, последно в Мъжката гимназия във Видин “. Пристига през 1898 година в Стара Загора дружно със брачната половинка си и трите им деца, като се откриват трайно в града. Синът му – Владимир Верих – умира като подполковник по време на Балканските войни.
Макс Верих умира на 22 юни 1915 година в Стара Загора. Днес в негова чест и приноса на фамилия Верих за развиването на града е именувана улица " Верихова “.
Чешките " строители на модерна България " оставят своя отпечатък в доста български градове, измежду които са Видин и Стара Загора. Макс Верих остава в историята на изобразителното изкуство със сътвореното от него – олтарът във видинската Синагога, обагрен в синьо, бяло, алено и бронз и оценен като най-хубав спрямо всички олтари на синагогите в България. Негово дело са олтарите в Синагогата в Русе, в чешките през днешния ден градове Лауни и Мост, дърворезбата в театъра в Турнов, десетки монументи в Карлови Вари, гипсови колонади, каменни статуи в доста градове, измежду които най- впечатляваща е скулптурната декорация на Народния спектакъл в Прага. И всички те носят превъплътената от вещата му ръка хубост и обич.
" Пазех 13-те елементи на олтара близо половин век. С моите двама братя като деца постоянно играехме в храма и двора на Синагогата. Възхищавахме се на постройката, витражите от цветно стъкло на прозорците, на чугунените колони, на неповторимия голям и извънредно хубав полюлей и несъмнено на олтара. В него имаше нещо магнетично-синия му декор със златните дребни звезди, блестеше и като че ли небето би слязло при нас и ни разкриваше баснословен свят. Така мина детството ни “, спомня си известният през днешния ден ортопед.
" Годините минаваха, ние растяхме, а дружно с нас - Синагогата се разрушаваше, вратите и бяха отворени, трева избуя на всички места, децата продължаваха да играят там, постройката бе оставена безстопанствена. Пораснах, учих, станах доктор и се върнах в родния Видин. В годините колекционирах разнообразни неща, по този начин бях учтив от родителите си остаряла видинска фамилия, постоянно да помня и обичам родния град, да вардя и запазвам неговата памет, история, за да ги има за поколенията.
През 70-те години на предишния век скулпторът, който живееше и работеше във Видин Иван Бекярски, който е следвал в Краков, Полша, ми предложи да закупя 13 елементи от олтара на видинската Синагога. Сумата, която изиска по никакъв начин не бе дребна за мен, новак доктор, само че взех решение че е по-добре да приема предлагането и олтара да остане във Видин, в сравнение с да бъде загубен вечно или да поема пътя към частни сбирки в чужбина… Съгласих да платя за олтара, въпреки че години наред изплащах сумата за него. Но бях благополучен,че ще го запазя. Минаха месеци, до момента в който с Бекярски уточним по какъв начин той да донесе олтара до нас, а ние живеехме в центъра на Видин. Един ден той натовари на каруца, наподобяваща на рикша, тринадесетте детайла, които бяха увити в платна. Натоварена каруцата мина през целия град и реликвата се озова при мен вкъщи.
На три пъти в годините до през днешния ден, продължава описа си доктор Илия Калчев, се говореше, че стартира ремонта на постройката на храма, само че по този начин и нищо не се случваше, а той продължаваше да се разрушава, а аз да вардя олтара и тайната за него, с вярата че някой ден Синагогата ще заблести още веднъж в своя искра и олтара ще може да се види от доста хора. Така до през днешния ден.
" Когато видях при започване на август към този момент готовата и изцяло реставрирана постройка на Синагогата, при визитата на посланика на Израел в България, споделих години защитаваната загадка с него и с кмета на Видин.
Олтарът на юдейския храм се е състоял от 13 елемента- дърворезба и всичките през днешния ден са съхранени. Елементите са -две порти -дверите по 2 метра високи, 4 колони -2 къси и 2 дълги, 2 дъги-като арки, най-вероятно стояли над дверите, дървен похлупак и кръг и дървен орнамент с надпис с името на майстора-резбар и годината на направа, добавя лекарят. Категоричен е, че всички детайли, които съхранява са достоверни, само че несъмнено те би трябвало да бъдат оценени от експерти. Независимо от това, споделя докторът, на пръв взор прави усещане, че частите на олтара са направени от пластично дърво, с изключителна точност и огромно майсторство. Двете двери са боядисани в синьо със златни дребни звезди. Днес, 129 години от откриването на Синагогата и изработването на олтара, цветовете му са се запазили и приказват, че художникът -резбар Макс Верих е бил изтънчено ювелирен занаятчия.
Д-р Илия Калчев, вярва и е уверен, че реликвата, която пази близо половин век, ще откри своето почтено място в новия Културен център " Жул Паскин “ в обновената Синагога, наричана " Белия лебед на Дунав “. И по този начин паметта за строителите, архитектите, художниците, донорите на еврейския храм ще остане за поколенията.
Кой е създателят на уникалния олтар?
Максимилиан Верих, по прочут като Макс Верих, (1848-1915) както самичък е изписал на олтара, е чешки евреин, който учителства във видинската държавна гимназия. Непосредствено след Освобождението 1878 година, по самодейност на проф.Константин Иречек, който кани в България представители на чешката интелигенция да помогне на младата българска страна, у нас идват стотици млади експерти от всички области на държавното устройство – адвокати, инженери, учители, художници, музиканти, които се натурализират и остават тук вечно. Една от тези семейства е на Максимилиан Верих – художник-декоратор, музикант, всестранно талантлива персона. За него научаваме повече от проучването на Лилия Филипова " Хроника на една фамилия “.
Макс Верих е роден през 1848 година в гр. Турнов, Австро-Унгария (днешна Чехия). Учи в гимназията в Либерец. Следва единствено една година статуя в Пражката художествена академия. Изявявал се е като резбар, художник, ваятел, инженер, композитор и музикант. Макар да няма приключено профилирано художествено обучение, Макс Верих преподава в България рисуване и краснопис-в интервала 1888 – 1908 г. Учителства първо във Видинската гимназия -1890-1898 година, където преподава изобразяване и на огромния български живописец Никола Петров. Със заповед 1210 от 1898 година Макс Верих е назначен за волнонаемен преподавател в Мариѝнската Девическа гимназия в Стара Загора. В документа е посочено, че е " на 53 години, има 13 години стаж като учител, последно в Мъжката гимназия във Видин “. Пристига през 1898 година в Стара Загора дружно със брачната половинка си и трите им деца, като се откриват трайно в града. Синът му – Владимир Верих – умира като подполковник по време на Балканските войни.
Макс Верих умира на 22 юни 1915 година в Стара Загора. Днес в негова чест и приноса на фамилия Верих за развиването на града е именувана улица " Верихова “.
Чешките " строители на модерна България " оставят своя отпечатък в доста български градове, измежду които са Видин и Стара Загора. Макс Верих остава в историята на изобразителното изкуство със сътвореното от него – олтарът във видинската Синагога, обагрен в синьо, бяло, алено и бронз и оценен като най-хубав спрямо всички олтари на синагогите в България. Негово дело са олтарите в Синагогата в Русе, в чешките през днешния ден градове Лауни и Мост, дърворезбата в театъра в Турнов, десетки монументи в Карлови Вари, гипсови колонади, каменни статуи в доста градове, измежду които най- впечатляваща е скулптурната декорация на Народния спектакъл в Прага. И всички те носят превъплътената от вещата му ръка хубост и обич.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ