Близо 5 години след откриването си междугалактическият гост Оумуамуа продължава

Близо 5 години след откриването си междугалактическият посетител Оумуамуа продължава да е тайнственост. Защо е с такава форма? Как се е образувал? Изследване от 2020 година допусна, че той е част от планета, която е била унищожена, откакто се е доближила прекомерно покрай своята звезда. Според изследване от 2021 година пък мистериозният посетител фактически е планетарен откъс, само че от доста по-различен източник – от свят, сходен на Плутон.

Разбира се, има и друга доктрина. Тя е надалеч по-провокативна и е на Ави Льоб - израелско-американски физик теоретик, който работи в региона на астрофизиката и космологията. В книгата си „ Извънземен “ той твърди, че Оумуамуа е в действителност извънземна технология, пристигнала до нас от далечна звезда. Въз основа на какво твърди това? Да видим…

„ Съзерцаването на небето и на Вселената оттатък него ни учи на примирение – написа Льоб в своята книга. – Космическото пространство и време са необятни. В наблюдаемата част на Вселената има повече от милиард трилиона сходни на Слънцето звезди, а животът на даже най-големите късметлии се свежда до 1 % от 1 милионна част от живота на Слънцето. Смирението обаче не би трябвало да ни пречи да се стремим да опознаем по-добре Вселената. По-скоро би трябвало да ни кара да бъдем амбициозни, да слагаме сложни въпроси, които да разколебават нашите предубеждения, след което да се впуснем в търсенето на данни, вместо на лайкове. “

Точно това прави и самия Льоб в желанието си да опише историята на първия междугалактически клиент, видян в Слънчевата система, и да разплете неговата тайнственост.

„ В тази книга аз проучвам тези данни, ревизирам учредената на тях догадка и слагам въпроса какви биха били последствията, в случай че учените ѝ се доверят в същата степен като на хипотезите по отношение на суперсиметрията, спомагателните измерения, тъмната материя и мултивселената “, споделя още астрономът.

Какво в действителност е Оумуамуа?

Това е междузвезден обект, който минава еднократно през нашата Слънчевата система. Идва от междузвездното пространство (и по-специално от звездата Вега, ситуирана на едвам 25 светлинни години от нас), като се движи по отворена хиперболична орбита и в никакъв случай повече няма да се завърне. Открит е на 19 октомври 2017 от телескопа PAN-STARRS, 40 дни след прекосяването му през перихелий около Слънцето. В превод от хавайски думата ‘oumuamua’ значи съгледвач. Същевременно пък Международният астрономически съюз разказва думата малко по-различно - като „ делегат от надалеч, който идва първи “. Така или другояче едно е ясно – това е обект, на какъвто не сме попадали до момента.

Какво кара Льоб обаче да счита, че това не е нито метеорит, нито комета, нито метеорит, нито отломка от планета, а извънземна технология?

„ Като всяка една добра детективска история, данните, с които разполагаме за Оумуамуа година след неговото разкриване, ни разрешават да изоставим някои теории и да отсеем хипотезите, които не дават отговор на обстоятелствата – написа Льоб в своята книга „ Извънземен “ – Промените в яркостта му в следствие от въртенето му ни дават скъпи инструкции за това по какъв начин би могъл да наподобява Оумуамуа. Относително дребният размер и извънредно характерната форма – дължина най-малко сред 5 и 10 пъти по-голяма от широчината – оставят единствено две благоприятни условия. Нашият междузвезден клиент е или продълговат като пура, или плосък като палачинка. “

Нещо повече – обектът е и извънредно ослепителен и отразява най-малко 10 пъти повече светлина от типичните за Слънчевата система метеорити и комети.

„ Може би, разсъждаваха учените, странните свойства на обекта се дължат на излагането му на галактическото излъчване в продължение на стотици хиляди години, в които той се е носел през междузвездното пространство, преди да доближи Слънчевата система – продължава Льоб. – Йонизиращата радиация най-малко на доктрина може да докара до положение на последна ерозия едно сходно парче камък, въпреки да беше неразбираемо за какво този развой би довел до тъкмо тази съответна форма.

А може би повода за странностите беше произходът на Оумуамуа. Може той да е бил изстрелян с гравитационна прашка от някоя планета, което би обяснило някои от характерностите му. Ако обект с подобаващи размери се окаже на уместно разстояние от планета, материал от планета може да бъде издърпан и пренебрегнат като че ли с прашка в междузвездното пространство. Възможно е също материал да бъде нежно изтеглен от пръстен от заледени буци материя, които построяват външния пласт на звездна система, сходно на нашия облак на Оорт.

Можем да формулираме догадка, изхождайки от допускания за пътя на Оумуамуа или за неговия генезис. Ако особената му форма и светлоотражателните му качества изчерпваха необикновените качества на Оумуамуа, всяка от двете теории би била приемлива. В този случай щях да запазя любознанието си към тематиката, само че нямаше да се задълбавам в нея.

Работата е там, че не мога да се причисля към тази детективска история по една причина. Тя е обвързвана с най-интересната особеност при Оумуамуа.

Както стана дума, когато Оумуамуа измина част от пътя си към Слънцето, траекторията му се отклони от онази, която можеше да се чака, в случай че придвижването му се определяше само от гравитацията на Слънцето. Нямаше явно пояснение за какво това е по този начин.

За мен това беше най-озадачаващото от всичко, което бяхме научили в границите на почти двете седмици, в които бяхме следили Оумуамуа. Тази особеност, дружно с останалата забавна информация, която учените бяха събрали, скоро щеше да ме накара да дефинирам догадка по отношение на този обект, която да ме опълчи на най-авторитетните представители на научната общественост. “

Заинтригувани ли сте? Вълнуващата история на първия междугалактически клиент продължава на страниците на „ Извънземен “, която към този момент е преведена на български и популяризирана от издателство „ Изток-Запад “. Една книга, която слага самоуверено въпросите „ Сами ли сме във Вселената? “ и „ Готови ли са учените и елементарните хора да научат отговора на този въпрос? “. Въобще – „ подготвена ли е човешката цивилизация да се изправи пред последствията от приемането на това правдоподобно умозаключение, достигнато посредством подкрепени от справедливи свидетелства хипотези, съгласно което животът на Земята не е единствен и не изпъква с кой знае какво? Опасявам се, че отговорът е негативен и че ширещите се предубеждения са мотив за терзание “, споделя Льоб.

Повече информация за Ави Льоб

Ейбрахам (Ави) Льоб (р. на 26 февруари 1962 г.) е израелско-американски физик теоретик, който работи в региона на астрофизиката и космологията. Льоб е младши професор в Харвардския университет. Той е най-дълго заемалият поста на ръководител на катедрата по астрономия в „ Харвард “ (2011–2020), създател на Инициативата за черните дупки в „ Харвард “ (от 2016 г.) и шеф на Института за доктрина и калкулации (от 2007 г.) в Центъра по астрофизика „ Харвард-Смитсониън “.

Льоб е помощник на Американската академия на изкуствата и науките, Американското физическо сдружение и Международната академия по астронавтика. През юли 2018 година е назначен за ръководител на борда по физика и астрономия на Националните академии на науките, който е конгрес на академиите по въпроси, свързани с физиката и астрономията, в това число контрол на техните десетилетни изследвания.

През юни 2020 година Льоб поставя клетва като член на Президентския съвет по просвета и технологии (PCAST) в Белия дом. През декември 2012 година списание „ Тайм “ избира Льоб за една от 25-те най-влиятелни персони. През 2015 година Льоб е назначен за шеф по научна доктрина за самодейностите за пробив на фондация Breakthrough Prize. През 2018 година той притегля вниманието на медиите с догатката, че извънземни галактически кораби може да са в нашата слънчева система, употребявайки да вземем за пример аномалното държание на Оумуамуа. През 2019 година, дружно със своя студент в „ Харвард “ Амир Сирадж, Льоб оповестява, че е разкрил метеор, който евентуално произлиза отвън Слънчевата система.