Близо 40% от българските пътища са в незадоволително или лошо

Близо 40% от българските пътища са в незадоволително или неприятно положение. Това излиза наяве от Доклад за положението на сигурността на придвижването по пътищата в Република България, пуснат в държавния Портал за публични разисквания, написа " Сега “.

В документа, който е голям по размер, се прави опит за резюме на цялата картина на сигурността на придвижването с изтъкване на съответни параметри, свързани със починали, ранени, с държанието и подготовката на водачите и останалите участници в придвижването, със положението на автопарка, контролната активност на пътя. Докладът явно е направен от основаната неотдавна Държавна организация " Безопасност на придвижването по пътищата ", която е към Министерския съвет.

В документа е отделено главно място тъкмо за положението на пътищата в подтекста на сигурността на придвижването. Там е изработен цялостен прорез на положението на републиканските пътища. Изрично е посочено, че републиканската пътна мрежа е с обща дължина над 19 500 км и че " по-голямата част от мрежата остава построена преди повече от 20 години ". Това надлежно изисквало влагането на обилни финансови запаси за осъществяване на главен ремонт в допълнение към нужния запас за настоящо пътно поддържане.

Авторите на отчета категорично показват, че пътищата имат директно отношение както към дейната (геометрични детайли на пътя, коефициент на сцепление, пътни знаци и пътна маркировка и др.), по този начин и към пасивната сигурност (свободно от трудности крайпътно пространство, ограничаващи системи за пътища и т.н.).

Според посочените в документа данни 25 на 100 от пътищата в България имат неприятно положение на настилките, а други 13.3 на 100 са в незадоволително. Изрично е посочено, че тези близо 40 на 100 от пътищата съставляват риск и от позиция на пътната сигурност. Настилката на 22 на 100 от пътищата е в приемливо положение, положителни са настилките на 27 на 100 от тях, а чудесно - на едвам 12 на 100. В 52 на 100 от пътищата е незадоволително положението на банкетите. Незадоволителни са и 56 на 100 от отводнителните окопи, както и цели 66% от хоризонталната маркировка по българските пътища.

Авторите на отчета категорично прецизират, че категоризирането на положението на " приемливо “ и " незадоволително “ се основава на заложените условия към съответните детайли в използваните нормативни документи, техническа спецификация 2014 на АПИ и други вътрешноведомствени документи.

От документа излиза наяве и че третокласните пътища образуват 61.3 на 100 от общата дължина на републиканската пътна мрежа, следвани от второкласните пътища с 20.3 на 100, първокласните пътища с 14.7 на 100 и автомагистралите с едвам 3.7 на 100. Подчертано е, че междинната плътност на пътищата I-III клас възлиза на 0.172 км/км2, което е съпоставимо със стойностите на индикатора в страните от Европейски Съюз, само че покритието с автомагистрали и скоростни пътища (0.006 км/км2) в България продължава да изостава.

В отчета категорично е очебийно, че пътеуказателната система, обсъждана от позиция на организация на придвижването – маркировка и сигнализация, също е в незадоволително положение. Липсата на светлоотразителност, видимост и противодействие на хлъзгане са причина за съществени пътни произшествия. На тази система следва да се направи цялостна ревизия, а не просто инвентаризации, настояват специалистите. Над 20% от републиканските пътища пък попадат в рамките на обитаемоте места, което усилва риска от пътнотранспортен травматизъм, настояват още те.

Според тях статистиката за пътнотранспортните катастрофи, починалите и ранените наложително насочва към нуждата от възстановяване на пътната инфраструктура. Специфични индикатори за това са типът на пътния случай, мястото на настъпване на ПТП, частта от пътната инфраструктура - пешеходни пътеки, автобусни ленти, спирки, класът на пътя, часовите шпации. Установените 77 броя сектори с централизация на пътни произшествия по републиканските пътища пък претендирали спомагателни ограничения във връзка с техническото им положение – непочистено крайпътно пространство, недобро положение на маркировка, липса на известност и идентифициране на евентуалните рискове.

Авторите на отчета акцентират и нежеланото състояние на техническото положение на автомобилния парк в България спрямо този на страните от Европа. Със междинна възраст от над 18 години и макар наклонността за последователно възобновяване този парк към момента остава прекомерно остарял. По публични данни на полицията колите на възраст над 10 години са 3 484 290 (86 на сто), а от тях 1 587 666 са на възраст над 20 години. България доста изостава от другите източноевропейски страни във връзка с потреблението на екологични, сигурни и икономични коли. Некачествено осъществяваните поправки и техническо обслужване на пътните транспортни средства може да бъде несъмнено като фактор с висок риск за сигурността на придвижването по пътищата и запазване на околната среда, показват създателите на отчета.

Над 80 на 100 от ремонтите на коли пък се правили от нерегистрирани сервизи, които в огромна част не познавали и не спазвали условията на производителите за техническо обслужване. Те не носели и никаква отговорност за качеството на осъществените поправки и следствията от тях, а пък личният състав, работещ в тези сервизи, не се направлявал дали има нужната подготовка и знания. Не на последно място - липсва разбор във връзка с положението на автомобилния парк като цяло, както и не е ясна причинно-следствената връзка сред настъпването на ПТП и неизправността на транспортното средство, показват създателите на отчета.