Близо 4 милиона са жилищата в България, от които над

Близо 4 милиона са жилищата в България, от които над 20 хиляди са в здания, които са остарели и неприятно поддържани. При тях е неотложно да бъдат обследвани и изцяло оздравени или пък да бъдат съборени, за което са нужни съществени финансови средства.

Експерти предизвестяват, че панелните блокове, строени през 60-те, 70-те години на 20 век, наближават края на експлоатационния си период. За това сигнализират от новосформираната асоциация на сдруженията, ръководещи етажна благосъстоятелност.

Жителите на бл. 208 в столичния квартал „ Толстой “ от близо 20 години чакат да се завърнат в жилищата си, откакто преди две десетилетия блокът им е безусловно раздвоен.

Блокът е строен през 1964 година. 53 години по-късно се появява цепнатина по средата на постройката и половината част от нея става рискова за живущите. Те получават обезщетение от страната и са настанени в други жилища. Останалата част от притежателите живеят и до през днешния ден в жилищата си. Иван Павлов споделя, че дружно със съседите си доста кратно са алармирали до институциите, че рисковата част от постройката към момента не е отстранена.

„ Всички ни пишат, че знаят за случая и дотук “, споделя Павлов.

Живущите в блок 208 описват, че неведнъж са посещавани от органите на Министерство на вътрешните работи след сигнали, че деца си играят в полуразрушената част от блока, само че от полицията, по думите на живущите, идвали, проверявали и си тръгвали.

„ Поддържането на жилищния фонд е на първо място отговорност на притежателите и на институциите. Това е един групов развой, който следва да откри своето изражение в вдишване на по-голяма персонална отговорност от притежателите за вярното ръководство и поддържане на  своето имущество, тъй като българите сме привикнали домът ни да стартира от входната врата на жилището, не от входната врата на блока “, разяснява Ламбро Попов – ръководител на Асоциацията сдруженията, ръководещи етажна благосъстоятелност.

Като жилищният фонд е неприятен, само че за жалост страната може би няма да успее да санира всички нуждаещи се от това здания, сподели още Попов.

„ Като че ли страната няма да има нужния запас да продължи тази тактика за санирането. Парите са много на фона на всички здания, които имат потребност от възобновяване. Малко над 2000 здания са утвърдени, има подадени 5 хиляди заявки, само че финансирането по програмата е спряно за нови кандидатури. Предполагам, че се търси решение за удължение периода на програмата, за намиране на нови финансови принадлежности “.

Шест на 100 от жилищния фонд във Враца са панелни блокове. Броят им е към 450 от общо 16 хиляди здания. В рамките на Националната стратегия за енергийна успеваемост бяха обследвани и санирани 14 панелни блока от общо 29 реновирани жилищни кооперации. Така с данни може да бъде показано в резюме положението на жилищния фонд в града.

Според проф. доктор инж. Тодор Бараков, дълготраен учител в Университета по архитектура, строителство и геодезия, където е управлявал катедрата за Масивни структури, панелните здания са едни от най-хубавите във връзка с сигурност и носимоспособност, както на отвесни натоварвания, по този начин и във връзка с сеизмични, земетръсни натоварвания. Тези здания обаче би трябвало да се поддържат.

„ Проблемът е от време на време е недобрият монтаж на панелните здания, само че това е по-малката неволя. Във фасадите и в калканните стени има доста съединения, заварки, които, в случай че е проникнала влагата в тях, с течение на времето корозията стартира да оказва своето отрицателно влияние. От тази позиция, в случай че се поддържат добре калканите и фасадите на постройките и е спрян достъпът на влага до тях, по този метод се резервират съединенията сред обособените детайли “, сподели проф. Бараков.

По отношение на периода на експлоатационната валидност, той сподели, че при проектирането на такива здания, в никакъв случай не е въображаемо за период на експлоатационна валидност.

„ Сега с новите европейски правила, които влязоха, постановат избрани ограничавания, които би трябвало да съблюдаваме, с цел да подсигуряваме най-малък експлоатационен период на постройките от 50 години, само че това не значи, че постройките ще живеят 50 години. По принцип стоманобетонът е един доста добър материал, който като съсредоточения алкохол – колкото повече стои, толкоз по-здрав става и по-добър. Ако ние се грижим за опазване на заварките в съединенията, тези здания могат да имат доста дълъг експлоатационен интервал “, акцентира проф. Бараков.

Репортаж на Спас Крайнин, анкета на Ива Антонова, изявление на Валерия Николова с Ламбро Попов и проф. Тодор Бараков.