Защо Германия привлича твърде малко кадри?
Близо 34 милиона души в Германия са назначени публично на работа. Това е нов връх за страната. Същевременно обаче нараства и броят на незаетите работни места. Причината за това е демографското развиване. Днес в пенсия излизат хората, родени в десетилетията с изключително висока раждаемост. А новите фрагменти в трудоспособна възраст са все по-малко. Така от ден на ден немски компании изпитват дефицит на експерти, което се трансформира в един от най-големите рискови фактори за немската стопанска система.
Колко съществено в реалност е ситуацията демонстрира настоящо проучване на социологическия институт Civey, извършено по поръчка на фондация " Бертелсман ". 66% от участващите в него 7500 немски компании признават, че изпитват дефицит на експерти. Преди една година единствено 55 % от тях са очаквали, че ще имат такива проблеми.
Нужни са 400 000 служащи от чужбина годишно
Картината е друга в обособените сектори, райони, специалности или пък зависи от трудовата подготовка. Всяка втора от компаниите, изпитващи дефицит на експерти, търси хора със приключено професионално образование, а всяка четвърта от тях - висшисти. Най-силно наранени от казуса с дефицита на фрагменти са секторът на опазването на здравето и грижите за заболели и възрастни хора.
През август от Федералната организация по труда оповестиха, че Германия се нуждае от към 400 хиляди задгранични служащи на година, с цел да запълни неналичията на трудовия пазар. В същото време на трудовата миграция не се гледа задоволително съществено: едвам 16 на 100 от интервюираните компании са показали, че работят за привличането на експерти от чужбина. Повечето разчитат на локална работна ръка, на която се пробват да оферират по-атрактивни условия.
Езикът - съществена спънка
От 1 март 2020 в Германия е в действие закон, който улеснява достъпа до трудовия пазар на квалифицирана работна ръка от страни отвън Европейски Съюз. Въпреки това доста компании се въздържат от привличането на задгранични експерти, а аргументите за това са многостранни. Основният изтъкван мотив е обвързван с владеенето на немски език и компликацията да се оцени вярно професионалната подготовка на претендентите.
Опитът на компании, които към този момент са наели непозната работна ръка, демонстрира, че някои от подозренията и запасите са основателни. Например във връзка с езика. Затова пък бюрократичните трудности в реалност се оказват не чак толкоз високи, колкото наподобяват.
От фондация " Бертелсман " показват, че напъните на политиката за улеснение на трудовата миграция на експерти към този момент дават плодове. Примери за това са съглашението за облекчения достъп до немския трудов пазар, езиковите курсове и усъвършенстваната разяснителна активност по отношение на признаването на непознатите дипломи.
Резултатите от изследването демонстрират още, че 67% от фирмите чакат през идната година да не могат да запълнят вакантните си работни места за експерти. " Проблемът с дефицита на специалисти се задълбочава, а краят му не се вижда. Ние като общество се нуждаем от устойчиви решения, с цел да можем да се оправим с демографския проблем и да изпълним социално-екологичната промяна ", споделя в тази връзка Матиас Майер, специалист по въпросите на миграцията към фондация " Бертелсман ".
Колко съществено в реалност е ситуацията демонстрира настоящо проучване на социологическия институт Civey, извършено по поръчка на фондация " Бертелсман ". 66% от участващите в него 7500 немски компании признават, че изпитват дефицит на експерти. Преди една година единствено 55 % от тях са очаквали, че ще имат такива проблеми.
Нужни са 400 000 служащи от чужбина годишно
Картината е друга в обособените сектори, райони, специалности или пък зависи от трудовата подготовка. Всяка втора от компаниите, изпитващи дефицит на експерти, търси хора със приключено професионално образование, а всяка четвърта от тях - висшисти. Най-силно наранени от казуса с дефицита на фрагменти са секторът на опазването на здравето и грижите за заболели и възрастни хора.
През август от Федералната организация по труда оповестиха, че Германия се нуждае от към 400 хиляди задгранични служащи на година, с цел да запълни неналичията на трудовия пазар. В същото време на трудовата миграция не се гледа задоволително съществено: едвам 16 на 100 от интервюираните компании са показали, че работят за привличането на експерти от чужбина. Повечето разчитат на локална работна ръка, на която се пробват да оферират по-атрактивни условия.
Езикът - съществена спънка
От 1 март 2020 в Германия е в действие закон, който улеснява достъпа до трудовия пазар на квалифицирана работна ръка от страни отвън Европейски Съюз. Въпреки това доста компании се въздържат от привличането на задгранични експерти, а аргументите за това са многостранни. Основният изтъкван мотив е обвързван с владеенето на немски език и компликацията да се оцени вярно професионалната подготовка на претендентите.
Опитът на компании, които към този момент са наели непозната работна ръка, демонстрира, че някои от подозренията и запасите са основателни. Например във връзка с езика. Затова пък бюрократичните трудности в реалност се оказват не чак толкоз високи, колкото наподобяват.
От фондация " Бертелсман " показват, че напъните на политиката за улеснение на трудовата миграция на експерти към този момент дават плодове. Примери за това са съглашението за облекчения достъп до немския трудов пазар, езиковите курсове и усъвършенстваната разяснителна активност по отношение на признаването на непознатите дипломи.
Резултатите от изследването демонстрират още, че 67% от фирмите чакат през идната година да не могат да запълнят вакантните си работни места за експерти. " Проблемът с дефицита на специалисти се задълбочава, а краят му не се вижда. Ние като общество се нуждаем от устойчиви решения, с цел да можем да се оправим с демографския проблем и да изпълним социално-екологичната промяна ", споделя в тази връзка Матиас Майер, специалист по въпросите на миграцията към фондация " Бертелсман ".
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ