Да отговаряш за 5000 роми, за здравето им, приобщаването им или какво е да си медиатор във Враца
" Близо 2000 роми живеят на територията на град Враца ", споделя като за начало на диалога ни Калин Диков, здравен посредник на Община Враца. За територията на общината, техният брой е 5000 . Това си е една дребна зона на здрача, а статистиката, при последното броене, не дава точни числа, а по-малък брой. Според закона, всеки може да се самоопредели.
„ Аз съм служащ на терен, аз съм в бараката, коптора, на улицата, в болничното заведение, аз съм лицето, на което те имат доверие. С две думи, аз съм мостът сред здравните и обществените институции “, споделя Диков и добавя, че ромската група, която се самоопределя като българи, се назовава „ цоцомани “. Те приказват български, от смесени бракове са, женят се по българска традиция и за тях Банго Васил е елементарен работен ден, а като ден на ромите честват 8 април.
Във Враца няма ромски гета. Няма махала. Ромите нямат лични жилища, живеят в общински. Повечето от тях са калайджии.
На ул. Доспат живеят близо 800 роми - те са от едната страна на улицата, а от другата – български фамилии. Като огромен проблем Калин показва безработицата . Ниската им подготовка ги прави непрекъснато безработни . Неграмотните роми са доста малко.
През годините е усъвършенствано опазването на здравето и се работи непрестанно в тази тенденция. През 2008 година, когато Калин стартира работа, това е първото, с което се среща. Първите 2-3 месеца се натъква на ужасяващо състояние – липсва персонален доктор за децата. А от това произтичат пропуснатите им имунизации . Като обвързване и осъзната задача, посредникът обикаля всички ромски фамилии в града, къща по къща, с цел да ангажира персонален доктор и да се стартира с имунизациите
През 2009 година към този момент има смяна - ваксинирани жители, профилактика, здравноосигурени и най-важното - построена здравна просвета .
„ Ранни бракове не се подписват, даже няма малолетни и малолетни девойки, които са имали раждания на територията на град Враца. Голямо гледище обаче настъпва, когато би трябвало да убедим младите девойки да си слагат вътрематочна серпантина. За 2016 год. 52 са тези, които са го създали “, показва Калин Диков и добавя:
„ Аз думата " бракове " не я одобрявам, " общуване " е по-вярната дума. Против съм малолетните девойки да раждат. Имам щерка, която тази година ще приключи и доста беседваме по тематиката. За предходната година съм съдействал на 35 деца да бъдат ваксинирани и на 49 да проведат профилактични прегледи при персоналните им лекари. “
12 са тези хора, на които посредникът е съдействал да се възобнови здравноосигурителния им статус. Провел е и голям брой съвещания по обществен проблем – има скорошни промени в здравното законодателство – закона за персоналната помощ, интеграционните добавки и други Сред тежките случаи загатва за майка със 7 деца - всички с ТЕЛК решения .
Калин споделя, че главните акции са за здравна култура, като най-популярна е тази на 1 декември - против СПИН. Приоритетна тази година е работата с детските градина – персонална хигиена на ръцете и орална хигиена. Трудна е работата по фамилно обмисляне, огромен е ползата измежду ромите, изключително когато получават контрацептивите. Младите хора правят оценка, когато с тях се приказва намерено и проблемите се назовават със личните им имена.
„ Наркотици не зная да има измежду ромите. Болни от хепатит също няма регистрирани. Наследствени болести са артериалната хипертония, захарният диабет, сърдечно-съдовите болести и болесттите на дихателната с-ма ", показва посредникът.
За първи път през 2018 година Калин Диков получава проби за бременност като подаяние. И печели още веднъж доверието на своите хора и споделя, " респектът се основава с работа ". Той оказва и огромно подпомагане при помощите, които раздава БЧК. Тази година ще се възползват близо 200 индивида от питателните пакети . Медиаторът споделя за една ловкост, която са решили да употребяват дружно с сътрудниците си от БЧК – когато уведомява хората за пакетите, да има и лекция за предварителната защита от болести, здравословно хранене, еврофондове и какви обществени услуги биха могли да употребяват.
Според Калин Диков, интеграцията е двупосочен развой - българите би трябвало да одобряват ромите и ромите – да одобряват българите. „ Ние, съумелите, би трябвало да приемем тези, които не са съумели, да им подадем ръка, да ги накараме те да бъдат като нас. Всичко потегля от образованието. Но малко преди образованието е фамилната среда. Трябва да подтикваме по- възрастните да пращат децата си на учебно заведение “. Разказва, че фамилията е най-голямата полезност измежду ромите . Там връзката е доста мощна. Сплотени са, задружни са и по този начин съумяват.
„ Много съм срещу да се приказва в множествено число за ромите. Всеки, който е направил закононарушение, би трябвало да бъде осъден с цялата суровост на закона, само че персонално. Защото аз персонално съм положителният образец. Аз не съм палач, имам своето място в обществото, заплащам си налозите, моето дете учи в българско учебно заведение, ромче е, което ще кандидатства във ВУЗ “, безапелационен е Диков.
Но по какъв начин може да се промени битът на ромите?
„ Много съм си мислил какво би трябвало да се промени... На първо място считам, че това би трябвало да бъде Законът за предучилищно обучение и междинното обучение да стане наложително . Да се вдигне равнището и да стартира търсене на способи този некултурен народ, какъвто е ромският, да бъде трудово ангажиран. Смятам, че един човек, когато работи, той генерира средства да върти бита си, да изпрати децата си на учебно заведение и да си заплаща тока и водата. Всички сме български жители и никого не извинявам, че не работи и не заплаща . Всички би трябвало да сме постоянни! “, и прибавя:
„ Държавата би трябвало да измисли ограничения. Аз желая децата да вървят на учебно заведение и родителите им да работят. Не желая ромите да са разнообразни, не одобрявам думата " интеграция " . Харесва ми " приобщаване ". Така съм си написал Общинския проект - да ги приобщаваме с всички сили! Да не ги разделяме, да оказваме помощ и да им спомагаме “.
Продължавам да го подпитвам и той ми споделя една история, почтена за Боливуд. „ Чувствам се мощен, когато ром ме срещне на улицата и показа своя проблем. Имам търпението да го изслушам и тогава си споделям – той ме заприказва, освен да ме види кой съм, че съм „ убавец ", а от напън, от потребност. Светва ми лампичката на човечност и като чуя казуса, вземам решение да оказа помощ непременно. По-голяма част от работния си ден не съм в кабинета си ".
Идват при него един ден ромско семейство с малко дете, което е с доста неприятна диагноза , въпрос на живот и гибел. „ Това, че съм татко проговори в мен и отговорността на каква позиция съм ме накара да мисля по какъв начин да оказа помощ непременно . Семейството живее при доста неприятни битови условия, под всевъзможен екзистенциален най-малко . Веднага се обадих на един мой другар, професор - невролог, и му споделих: " Професоре, имам едно семейство при мен, те са с невисок обществен статус, нямат никакви пари ". Професорът ги одобри без направление. Майката се разплака... ", спомня си посредникът.
Сълзите са в очите му са и през днешния ден, когато ни споделя тази история. Добавя, че родителите са тръгнали да му целуват ръцете . Детето се връща след интервенцията и в този момент е добре. После Калин схваща, че фамилията е поискало пари назаем, с цел да се качат на влака за София и да отидат на доктор.
В умозаключение го запитвам дали е очевидец на някакви трагични конфликти сред роми или сред българи и роми. Категорично декларира, че не се случват такива неща и няма маргинализирани роми на територията на врачанско.
С престиж показва, че европейските средства за интеграция на ромите идват и стигат до директния консуматор единствено по два целта – обучение и опазване на здравето. Профилактичните стратегии, по които се работи, са със средства от Европейския съюз.
Разделяме се и му пожелаваме триумф, а той дава отговор – „ триумфът идва с работата ".
Автор: Анелия Костова
„ Аз съм служащ на терен, аз съм в бараката, коптора, на улицата, в болничното заведение, аз съм лицето, на което те имат доверие. С две думи, аз съм мостът сред здравните и обществените институции “, споделя Диков и добавя, че ромската група, която се самоопределя като българи, се назовава „ цоцомани “. Те приказват български, от смесени бракове са, женят се по българска традиция и за тях Банго Васил е елементарен работен ден, а като ден на ромите честват 8 април.
Във Враца няма ромски гета. Няма махала. Ромите нямат лични жилища, живеят в общински. Повечето от тях са калайджии.
На ул. Доспат живеят близо 800 роми - те са от едната страна на улицата, а от другата – български фамилии. Като огромен проблем Калин показва безработицата . Ниската им подготовка ги прави непрекъснато безработни . Неграмотните роми са доста малко.
През годините е усъвършенствано опазването на здравето и се работи непрестанно в тази тенденция. През 2008 година, когато Калин стартира работа, това е първото, с което се среща. Първите 2-3 месеца се натъква на ужасяващо състояние – липсва персонален доктор за децата. А от това произтичат пропуснатите им имунизации . Като обвързване и осъзната задача, посредникът обикаля всички ромски фамилии в града, къща по къща, с цел да ангажира персонален доктор и да се стартира с имунизациите
През 2009 година към този момент има смяна - ваксинирани жители, профилактика, здравноосигурени и най-важното - построена здравна просвета .
„ Ранни бракове не се подписват, даже няма малолетни и малолетни девойки, които са имали раждания на територията на град Враца. Голямо гледище обаче настъпва, когато би трябвало да убедим младите девойки да си слагат вътрематочна серпантина. За 2016 год. 52 са тези, които са го създали “, показва Калин Диков и добавя:
„ Аз думата " бракове " не я одобрявам, " общуване " е по-вярната дума. Против съм малолетните девойки да раждат. Имам щерка, която тази година ще приключи и доста беседваме по тематиката. За предходната година съм съдействал на 35 деца да бъдат ваксинирани и на 49 да проведат профилактични прегледи при персоналните им лекари. “
12 са тези хора, на които посредникът е съдействал да се възобнови здравноосигурителния им статус. Провел е и голям брой съвещания по обществен проблем – има скорошни промени в здравното законодателство – закона за персоналната помощ, интеграционните добавки и други Сред тежките случаи загатва за майка със 7 деца - всички с ТЕЛК решения .
Калин споделя, че главните акции са за здравна култура, като най-популярна е тази на 1 декември - против СПИН. Приоритетна тази година е работата с детските градина – персонална хигиена на ръцете и орална хигиена. Трудна е работата по фамилно обмисляне, огромен е ползата измежду ромите, изключително когато получават контрацептивите. Младите хора правят оценка, когато с тях се приказва намерено и проблемите се назовават със личните им имена.
„ Наркотици не зная да има измежду ромите. Болни от хепатит също няма регистрирани. Наследствени болести са артериалната хипертония, захарният диабет, сърдечно-съдовите болести и болесттите на дихателната с-ма ", показва посредникът.
За първи път през 2018 година Калин Диков получава проби за бременност като подаяние. И печели още веднъж доверието на своите хора и споделя, " респектът се основава с работа ". Той оказва и огромно подпомагане при помощите, които раздава БЧК. Тази година ще се възползват близо 200 индивида от питателните пакети . Медиаторът споделя за една ловкост, която са решили да употребяват дружно с сътрудниците си от БЧК – когато уведомява хората за пакетите, да има и лекция за предварителната защита от болести, здравословно хранене, еврофондове и какви обществени услуги биха могли да употребяват.
Според Калин Диков, интеграцията е двупосочен развой - българите би трябвало да одобряват ромите и ромите – да одобряват българите. „ Ние, съумелите, би трябвало да приемем тези, които не са съумели, да им подадем ръка, да ги накараме те да бъдат като нас. Всичко потегля от образованието. Но малко преди образованието е фамилната среда. Трябва да подтикваме по- възрастните да пращат децата си на учебно заведение “. Разказва, че фамилията е най-голямата полезност измежду ромите . Там връзката е доста мощна. Сплотени са, задружни са и по този начин съумяват.
„ Много съм срещу да се приказва в множествено число за ромите. Всеки, който е направил закононарушение, би трябвало да бъде осъден с цялата суровост на закона, само че персонално. Защото аз персонално съм положителният образец. Аз не съм палач, имам своето място в обществото, заплащам си налозите, моето дете учи в българско учебно заведение, ромче е, което ще кандидатства във ВУЗ “, безапелационен е Диков.
Но по какъв начин може да се промени битът на ромите?
„ Много съм си мислил какво би трябвало да се промени... На първо място считам, че това би трябвало да бъде Законът за предучилищно обучение и междинното обучение да стане наложително . Да се вдигне равнището и да стартира търсене на способи този некултурен народ, какъвто е ромският, да бъде трудово ангажиран. Смятам, че един човек, когато работи, той генерира средства да върти бита си, да изпрати децата си на учебно заведение и да си заплаща тока и водата. Всички сме български жители и никого не извинявам, че не работи и не заплаща . Всички би трябвало да сме постоянни! “, и прибавя:
„ Държавата би трябвало да измисли ограничения. Аз желая децата да вървят на учебно заведение и родителите им да работят. Не желая ромите да са разнообразни, не одобрявам думата " интеграция " . Харесва ми " приобщаване ". Така съм си написал Общинския проект - да ги приобщаваме с всички сили! Да не ги разделяме, да оказваме помощ и да им спомагаме “.
Продължавам да го подпитвам и той ми споделя една история, почтена за Боливуд. „ Чувствам се мощен, когато ром ме срещне на улицата и показа своя проблем. Имам търпението да го изслушам и тогава си споделям – той ме заприказва, освен да ме види кой съм, че съм „ убавец ", а от напън, от потребност. Светва ми лампичката на човечност и като чуя казуса, вземам решение да оказа помощ непременно. По-голяма част от работния си ден не съм в кабинета си ".
Идват при него един ден ромско семейство с малко дете, което е с доста неприятна диагноза , въпрос на живот и гибел. „ Това, че съм татко проговори в мен и отговорността на каква позиция съм ме накара да мисля по какъв начин да оказа помощ непременно . Семейството живее при доста неприятни битови условия, под всевъзможен екзистенциален най-малко . Веднага се обадих на един мой другар, професор - невролог, и му споделих: " Професоре, имам едно семейство при мен, те са с невисок обществен статус, нямат никакви пари ". Професорът ги одобри без направление. Майката се разплака... ", спомня си посредникът.
Сълзите са в очите му са и през днешния ден, когато ни споделя тази история. Добавя, че родителите са тръгнали да му целуват ръцете . Детето се връща след интервенцията и в този момент е добре. После Калин схваща, че фамилията е поискало пари назаем, с цел да се качат на влака за София и да отидат на доктор.
В умозаключение го запитвам дали е очевидец на някакви трагични конфликти сред роми или сред българи и роми. Категорично декларира, че не се случват такива неща и няма маргинализирани роми на територията на врачанско.
С престиж показва, че европейските средства за интеграция на ромите идват и стигат до директния консуматор единствено по два целта – обучение и опазване на здравето. Профилактичните стратегии, по които се работи, са със средства от Европейския съюз.
Разделяме се и му пожелаваме триумф, а той дава отговор – „ триумфът идва с работата ".
Автор: Анелия Костова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ