Близо 2.7 милиарда лева за 10 години е загубила държавата

...
Близо 2.7 милиарда лева за 10 години е загубила държавата
Коментари Харесай

2.7 млрд. лв. изгорели заради зеления рекет

Близо 2.7 милиарда лв. за 10 години е изгубила страната от забавени или неосъществени капиталови планове, блокирани от правосъдните тъжби на група еколози. Данните са от огромно проучване, направено от експертен екип, ръководен от ръководителя на Института за пазарна стопанска система Красен Станчев.

В презентацията на изследването участваха финансистът Димитър Чобанов и специалистът Любомира Димитрова. За проучването от 115 страници, обхванало интервала от 2017 до 31 януари 2018 г, са употребени и данни на Националния статистически институт. Разработката е озаглавена „ Икономически разбор на разноски, провокирани от закъснение или анулация на процедури, планове и капиталови планове, в това число пропуснати изгоди от обжалване и нереализиране на планове в региона на опазването на околната среда ”.

Според главните заключения от забавени планове за междинен период от 2.5 години, през последното десетилетие краткотрайно пропуснатите изгоди за държавния бюджет и фиска са 1.145 милиарда лв..

Когато към тях се прибавят и спрените вложения, т.е. тези, по които няма придвижване от 5 години, чиято стойност е 498 милиона лв., сумата набъбва до 1.643 милиарда.

В проучването има и рубрика „ Окончателни загуби ”, в която са включени неосъществени вложения на „ Дънди прешъс металс – 269 млн лева, 416 млн лева от проучвателната фаза на концесията на Шеврон в Нови Пазар, проваленета инвестиция за златодобив в Трън – 380 млн лева, спряната концесия в Генерал Тошево за 120 милиона и забавената концесия в Брезник за 140 млн. лева

„ Налице са и евентуално невъзвръщаемите загуби от радикални промени (ограничаване на правата на вложители, притежатели и др.), които са 1.440 млрд.лв. ”, написа в отчета. Така сумата набъбва до стряскащите 2.677 милиарда лв., които няма по какъв начин да бъдат обезщетени и са изгубени за българската стопанска система.
 cost_of_delays_in_environmental_protection_presentation-page-001  cost_of_delays_in_environmental_protection_presentation-page-002  cost_of_delays_in_environmental_protection_presentation-page-003  cost_of_delays_in_environmental_protection_presentation-page-004  cost_of_delays_in_environmental_protection_presentation-page-005  cost_of_delays_in_environmental_protection_presentation-page-006  cost_of_delays_in_environmental_protection_presentation-page-007  cost_of_delays_in_environmental_protection_presentation-page-008  cost_of_delays_in_environmental_protection_presentation-page-009  cost_of_delays_in_environmental_protection_presentation-page-010  cost_of_delays_in_environmental_protection_presentation-page-011
„ За посочените години загубата от отлаганията на планове е близо 1 млн. лева дневно ”, изясни Красен Станчев. Той добави, че по отношение на графата със спрените планове (тези по които няма придвижване над 5 години), за основа са употребени изгубените правосъдни каузи, както и резултатите от извършените референдуми в Генерал Тошево и Трън. Именно там „ зелените ” организираха лъжлива акция и заблудиха обществеността.
 Десетки работни места не са осъществени. Ако те бяха евентуално заети, в бюджетите на Националния застрахователен институт и Националната здравно осигурителна каса щяха да влизат още пари. Десетки работни места не са осъществени. Ако те бяха евентуално заети, в бюджетите на Националния застрахователен институт и Националната здравно осигурителна каса щяха да влизат още пари.
Саботирани вложения за 6 милиарда лв., изпуснати десетки хиляди работни места

Сумарно отсрочените вложения за интервала 2007-2017 година се правят оценка на над 6 милиарда лв., написа още в отчета.

„ Тази загуба е изчислена въз основа на допускането, че засегнатите капиталови планове, които са свързани с околната среда, съставляват почти 3 % от вложенията в стопанската система за прегледания интервал. За база за изчисленията са употребявани данни от Национален статистически институт за общите разноски за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи с екологично предопределение за интервала 2010-2013 година ”, пишат специалистите. Според тях евентуалните работни места, които не са разкрити поради забавените или спрените вложения у нас, са над 32 000.

„ При случаите от 2.5 години неосъществената претовареност е оценена 22 181 работни места за целия интервал на проучването. Налице е в допълнение неосъществена претовареност от 10 875 места за същия интервал при още забавяне на част от плановете в бъдеще ”, написа в отчета.
 С автомагистрала жертвите в Кресненското дефиле понижават 3 пъти С автомагистрала жертвите в Кресненското дефиле понижават 3 пъти
Ударите по Пирин, Витоша и Автомагистрала „ Струма “

В отчета са прегледани и въпросите със забавянето на Плановете за ръководство на Национален парк „ Пирин ” и Природен парк „ Витоша ”, както и опитът за блокиране на лот 3.2 от автомагистрала „ Струма ” през Кресненското дефиле.

Относно Пирин, в случай че обстановката не се промени, това ще докара до загуби в държавния бюджет от близо 2 милиона лв.. Това ще е пропуснатата изгода за към момента неосъщественото повишение на концесионните такси за ски зона „ Банско ”. Отделно бизнесът в Пиринско рискува оборот от 158 млн. лв., в случай че не се създадат нужните промени, които „ зелените ” блокират. Подобна е и обстановката с Витоша, където под „ екологичен ” напън всичко е в застой.

„ Според общата статистика на пътнотранспортните катастрофи за последните пет години починалите на автомагистрали са приблизително към 3.2-3.3 пъти по-малко от тези, които умират на първокласни пътища. Тоест забавянето на строителството на автомагистрала „ Струма ” в частта единствено на Кресненското дефиле заплаща цената в човешките животи. При „ Струма ” закъснението е 12 години. На година в дефилето умират сред 5 и 10 души, като при съществуване на автомагистрала те биха били три пъти по-малко ”, написа в отчета.

На въпрос на „ Труд ” Красен Станчев изясни, че няма по какъв начин да се даде съответна оценка за загубите на фамилии на жертвите в Кресненския пролом, само че експертният екип се е опитал да направи разбор на обстановката.

„ Оценяваме каква би била обстановката със смъртността, в случай че имаше автомагистрала през дефилето – тогава там жертвите щяха да намалеят 3 пъти. Не е неприятно, когато се считат убитите от коли таралежи и други бозайници (това е аргументът на „ зелените ” да не се осъществя секторът по плановото трасе – б.а.), да се взимат поради и хората ”, сподели Станчев.

Конкретните проблеми

От екипа, изготвил разбора, обясниха, че той категоризира и прави оценка директните, непреките и провокираните разноски за стопанската система, фиска и обществото, зародили от закъснение на капиталови планове заради оборване на процедури в региона на околната среда. За задачата са прегледани контракти и планове, придобили по този начин наречената „ гражданственост ”.

„ Анализирани са съответни проблеми, свързани със забавени или отсрочени планове и проекти в региона на туризма, пътната инфраструктура, за пречиствателни станции за отпадъчни води в региона на Черноморието. Анализирали сме отсрочени вложения в залежи на потребни изкопаеми – Ада Тепе до Крумовград (злато), Трън (злато и сребро), „ Генерал Тошево ” и „ Брезник ” (природен газ). Както и проекти за ръководство на Национален парк „ Пирин ” и Природен парк „ Витоша ”, строителството на автомагистрала „ Струма ” и други ”, обявиха членовете на екипа.
Източник: trud.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР