Близо 10 месеца след изчезването на Антония Венциславова от Копаница

Близо 10 месеца след изгубването на Антония Венциславова от Копаница мъчителната истина излезе нескрито. Преди броени дни ДНК пробите на костите и косата, които бяха открити в куфар на 7 октомври край Радомир, изрично потвърдиха, че 30-годишната жена е станала жертва на ужасяващо закононарушение. Съмненията, че може да е напуснала страната, или сама да е поставила завършек на живота си, се изпариха незабавно, а посоката на цялата тайнственост смени своя ракурс. Още в първите минути, в които стана ясно, че тя е свиреп заклана, нарязана… околните й към този момент можеха да посочат името на индивида, който е забъркан в зверствто. Това е оповестеният за търсене от управляващите Любомир Лозанов, който е другар на убитата жена. Този, който напуща България, незабавно след нейното изгубване. А извинението му е, че отпътува за друга страна, защото е намерил по-доходоносна работа. Днес мъжът е единственият обвинен за убийството. Остава мистерия обаче каква е била повода за похищението и дали е вярна информацията, че персонално неговият татко е оказал помощ да бъде скрито бруталното закононарушение. Едно е ясно - връзките сред Лозанов и Антония били повече от бурни. Тя била добра и се помирявала, а той бил експлозивен и нервозен. За връзката им и какво тъкмо се е случвало от самото начало сред тях, за първи пред " 168 часа " споделя една от най-близките приятелки на Ани - Валентина Пенева. " Винаги сме били доста близки, знаем се от деца. Преди да срещне Любомир, тя имаше дългогодишна връзка с друго момче. Бяха дружно над 10 години, разделиха се доста обикновено, нямаше никакви проблеми и драми. И до ден сегашен той ни е прочут и си приказваме доста. След края с него известно време тя нямаше връзки с безусловно никого. Любомир в действителност се появи много по-късно. Мисля, че техен общ прочут ги срещна. Доколкото знам, той самичък изискал да се запознае с Ани, откакто видял нейни фотоси. Честно казано, не ми направи никакво усещане. Тогава той не се държеше зле. Тя самата не е споделяла да имат някакви проблеми или стряскащи неща, които да ме притеснят. Виждала съм го няколко пъти. В един от първите такива Антония го докара у дома, а Любомир през множеството време мълчеше. Почти нищо не сподели. Нямаше даже по какъв начин да изградя някакво съответно мнение за него. Може би след първата година сподели в действителност какъв е. Разбира се, първоначално не стартира с физическото принуждение, а с психическо. Появиха се честите кавги и кавги, макар че във всяка връзка има такива. Тогава мислехме, че това са напълно естествени неща. По-късно обаче всичко загрубя. Ани все по-често стартира да се прибира при майка си и при татко си. Говореше неща, които мен самата ме ужасяваха. Споделяше това, което той й набиваше в главата. В един миг тя към този момент беше изгубила самочувствие, религия и убеденост. Тогава ни светна алена лампичка. Решихме да й разбираем, че това не е естествена връзка. Тя обаче не ни слушаше. Така се стигна и до експанзията. Започна и посягането. То ставаше все по-жестоко… Всичко беше станало след някакво тържество. Двамата си бяха пийнали малко повече и се бяха скарали. По време на разногласието Любомир я беше блъснал. Дали един, два, или повече пъти, не знаем. Тя беше изпаднала в безсъзнание и се разсъни чак в болничното заведение. Имаше брутални пострадвания. След изписването майка й и татко й си я прибраха у дома. Любомир обаче разказваше, че бил извикал полиция и пристигналите на място униформени са я пребили, а не той. Това бяха цялостни нелепости, на които не вярваше никой. Самата Ани в един миг стартира да осмисля какво се е случило и стигна до извода, че това е неуместно. Точно след този случай майка й я беше склонила да пусне молба за ограничаваща заповед. Тя беше решила, че не желае повече да живее този живот. Искаше ново начало. Това продължи единствено 2 месеца. След тях нещата потеглиха в друга посока. Любомир още веднъж стартира да я търси. Звънеше й непрекъснато. Накрая се събраха, не знам какво й е приказвал, само че той даже самичък не й даде късмет тя да се откъсне от него. Отново я беше убедил, че не е отговорен за случилото се. Тя отдръпна молбата. След това още веднъж започнаха същите скандали… А последните една-две години Любомир просто я отдръпна от всички. Чувствах, че като че ли се срамуваше от това, което й се случва. Веднъж ми сподели, че той, без да я пита дали желае, или не, й декларирал, че ще имат деца… Мисля, че последните месеци, в които се караха непрекъснато, към този момент й беше писнало от безконечните раздели и събирания. Казваше, че го обича, само че е време за края ". А краят на Антония е явен – убита, нарязана на части и заровена в куфар. Куфар, който беше открит край радомирското село Николаево.