Близо 1,176 млрд. евро са средствата, които българите в чужбина

Близо 1,176 милиарда евро са средствата, които българите в чужбина са изпратили към родината си през 2018 година. Това демонстрират данните на Евростат, оповестени на 12 ноември. Така емигрантите остават най-големия задграничен вложител в България, а за първи път преводите, направени от тях, надвишават един милиард евро. Това на включва сумите, които се донасят в брой от прибиращите се в България.

Около 833 милиона от парите, изпратени към България, са с генезис от държава-членка на Европейски Съюз, а останалите 343 милиона - от страни отвън Съюза. Сред тях са Съединените щати, Канада и Турция, в които има огромни български общности.

Най-много пари в Европейския съюз се „ изнасят " от Франция - над 11 милиарда евро, само че близо 9 милиарда от тях са към страни, които не са част от Европейски Съюз. Над 2,5 милиарда евро превеждат живеещите във Франция към страни в Европейски Съюз, а 2,47 милиарда евро към държавите-членки са с генезис от Германия.

България в действителност не е най-големият адресат на частни парични преводи. Най-често те се изпращат от работещите в чужбина българи на техни близки и родственици. По съответствие получени-изпратени средства отличник е Португалия, в която са постъпили над 3,6 милиарда евро. От нея към други страни са изпратени едвам 533 милиона. Румънците и поляци са получили над 2,9 милиарда от свои близки в чужбина, а хърватите - 1,74 милиарда Веднага след България пък се подрежда Литва, в която са постъпили 1,122 милиарда евро.

По данни на Евростат към 2018 година над една пета (21,6%) от популацията на Румъния в трудоспособна възраст - т.е. сред 20 и 64 години - живее отвън страната. Те са следвани от хърватите (15,4%), литовците (14,5%), португалците (13,6%) и българите (13,3%). Португалия и Ирландия са единствените страни в Западна Европа, които попадат в топ 10 по този индикатор, само че измежду 10-те единствено в Ирландия се регистрира понижаване на % емигранти през последното десетилетие.

През първите четири месеца на тази година 27 000 ирландци са се завърнали назад. По данни на Централния статистически офис на Ирландия през 2018 година безработицата в островната страна е паднала под 5% за първи път от финансовата рецесия насам. Минималната заплата пък е повишена от 1461 евро през 2015 година до 1656 евро през 2019-та.

Последиците от финансовата рецесия са главният мотор на емиграцията от Португалия в последното десетилетие. В интервала 2011-2015 година 600 000 португалци са напуснали страната. Според данните на Евростат, португалската диаспора е изпратила най-вече пари към родината си - доказателство, че страната е изгубила доста висококвалифицирани фрагменти, способни да получават високи заплати.

Затова и едно от главните обещания на Социалистическата партия на Антониу Коща, която пое властта в Португалия през 2015 година, беше да върне допустимо най-вече от емигриралите. В основата на тази политика е „ Програмата за завръщане " (Programa Regressar). От нея могат да се възползват всички португалци, напуснали страната преди декември 2015 година, които подпишат непрекъснат трудов контракт на територията на Португалия. Те получават първичен финансов тласък от 2614 евро, 50% понижение на налога върху общия приход в първите пет години и покриване на разноските по преместването - до 3886 евро.

Въпреки че в последните години Брутният вътрешен продукт на Португалия бележи напредък, заплатите не престават да са в пъти по-ниски от останалите страни в Западна Европа. Това демотивира огромна част от емигриралите да обмислят връщане назад, защото тези финансови бонуси не могат да компенсират сериозната разлика в приходите. През юли достъпът до Programa Regressar беше улеснен, само че едвам 71 души са се възползвали от нея в идващите два месеца. От 2015 година насам още 260 000 португалци са избрали да емигрират.