Близкоизточната дипломация на Америка и войната на Израел срещу Газа

Близкоизточната дипломация на Америка и войната на Израел против Газа са двете страни на една и съща монета. Усилията на Вашингтон да отбрани Израел, до момента в който той прави военни закононарушения в Палестина, го въвличат в още една война, която заплашва да погълне целия район.

Откакто израелската войска стартира своето кърваво нахлуване против Газа преди месец, администрацията на Байдън изпрати най-важната си военноморска ударна мощ, в това число два самолетоносача, в Близкия изток, с цел да предизвести своите недоброжелатели и своите съдружници лекост. Той също по този начин е изпратил собствен върховен посланик да извърши поръчките на Израел в арабските столици и да завоюва време на военните му да „ довършат работата “ в Газа.

Продължете да четете

лист с 4 детайла Спомняйки си Йосеп, техническият „ талант “, чието последно известие беше „ Обичам те “ Забележката за нуклеарната алтернатива на Израел повдига „ голям брой въпроси “: Русия Спомняйки си Ахмед, упорит ортодонт и идеалист Министрите на външните работи на Г-7 са подготвени за диалози в Япония, войната сред Израел и Газа в челния дневен ред завършек на списъка

На срещи с арабски публични лица държавният секретар Антъни Блинкен отклони всички рецензии към военното държание на Израел, което убива стотици палестинци и ранява хиляди всеки ден. Той повтори подправени публични израелски изказвания и отхвърли всевъзможни полемики за преустановяване на огъня, предоставяйки безусловна поддръжка на Съединени американски щати за всеобщата война на Израел против Палестина.

Но защото Израел ускори бомбардировките си на лечебни заведения, учебни заведения, джамии и жилищни здания и продължи напред със своето сухопътно навлизане в гъсто обитаемата линия, администрацията на Байдън реалокира акцента от говорене за войната към говорене за предстоящ мир.

При третото си посещаване в района предходната седмица Блинкен не съумя да овладее последствията от войната в Газа или да успокои гнева и разочарованието в арабските столици. Арабските министри, с които той се срещна, осъдиха военните закононарушения на Израел, като показаха отвращение от внезапно възходящия брой на жертвите, който надвиши 10 000 души.

Блинкен се опита да отмести фокуса от войната. Той се опита да убеди арабските водачи да спрат да приказват за преустановяване на огъня и да стартират да приказват за стремежи „ дълготраен мир “, който следва. Но неговото причудливо заричане за мир падна на глухи уши в арабските столици, защото те отхвърлиха да разискват „ деня по-късно “, най-малко обществено, преди Съединени американски щати да се съгласят да призоват за неотложно преустановяване на огъня.

Блинкен се радваше на по-добър банкет в централата на Палестинската власт (ПА) в Рамала, на окупирания Западен бряг. Президентът на ПА Махмуд Абас приветства напъните на Съединени американски щати, съгласявайки се да поемат Газа в подтекста на изцяло следвоенно спокойно съглашение.

Това е в действителност умопомрачително, както във връзка с своя цинизъм, по този начин и на лековерност.

Цинизмът произтича от тайното съглашение на ПА с подкрепяната от Съединени американски щати геноцидна война в Газа, където към 2,3 милиона палестинци се борят да оцелеят след осакатяваща обсада и тежки бомбардировки от Израел. Въпреки че ПА осъди израелските военни закононарушения в Газа и оглави арабските дипломатически старания в Организация на обединените нации, тя също по този начин потисна всички форми на палестински митинг против войната.

Още по-лошо, защото Израел ускори военните си нахлувания в окупирания Западен бряг, в това число град Рамала, арестувайки хиляди, управлението на ПА запази безмълвие. И до момента в който насилствените еврейски заселници ескалираха офанзивите си против палестинските селяни, Абас е злокобно апатичен.

Доверчивостта на Абас се крие в неговата сляпа религия, че администрацията на Байдън, която е съизвършител в геноцида в Газа, е в положение и желае да обезпечи обективен мир за палестинците. Само в случай че можеше да резервира спокойствието на Западния бряг още малко, защото Израел унищожава Газа – счита той – той скоро можеше да ръководи Газа, свободна от Хамас.

Какъв фарс!

Самата концепция PA да се върне в Газа на гърба на израелските изтребители и танкове, които я изравняват със земята, е толкоз явно глупава.

Абас и несъмнено се заблуждават, като считат, че Израел харчи кръв и съкровища, с цел да съобщи както Западния бряг, по този начин и Газа на техния незапознат режим. Всъщност израелското държавно управление не крие проектите си да поддържа повсеместен надзор върху линията за неопределен срок.

Ако в действителност имат вяра, че един следвоенен триумфален Израел ще им помогне да основат самостоятелна страна със столица Източен Йерусалим, имам мост в Китай, който да им продам.

Защо, за бога, президентът Джо Байдън ще изразходва политически капитал, не по-малко в година на избори, за основаването на самостоятелна палестинска страна? Ако администрацията му не може да разчита на Израел да одобри двудневна или даже двучасова филантропична пауза, без значение дали с цел да избави животи или за избавяне на лицето, по какъв начин, по дяволите, ще убеди израелското държавно управление и обществото да одобряват решение за две страни? < /p>

В реалност на Америка ще бъде мъчно да откри нито една израелска партия, да не приказваме за огромна, подготвена да постави завършек на противозаконните селища и да се отдръпна от окупираните територии в подмяна на мир с палестинците. Фашистите и фанатиците, които съставляват израелското държавно управление на единството и държат безспорното болшинство в Народното събрание през днешния ден, обмислят нови способи да прогонят палестинците, а не да ги възнаградят със лична страна.

В най-хубавия сюжет, при актуалните условия, Америка ще окаже напън върху Израел да одобри полудържава върху половината от Западния бряг, ръководена от ПА, в подмяна на цялостна арабска нормализация и още един милион $ американска помощ.

В навечерието на американската инвазия в Ирак преди към 20 години президентът Джордж Буш също предложи „ визия за решение с две страни “ и създаде, дружно с европейците, интернационална пътна карта за реализиране на тази цел „ ден след войната. А резултатът? Повече от същата кървава окупация, нелегално заселване и блокада, в допълнение към безконечните войни, които сеят безпорядък в района.

В интерес на истината, с помощта на безусловната поддръжка на Америка, няма израелски кротичък сътрудник, с който да се ангажираме, през днешния ден или „ ден по-късно “. Нито един. Нада. Никакъв израелец Де Гол да постави завършек на окупацията и никакъв израелец де Клерк да постави завършек на расистката система на апартейд.

Само с народна съпротива и директното присъединяване на интернационалната общественост като цяло може Израел да бъде заставен – както бяха Франция и Южна Африка – да се откаже от своя расистки колониален план.