Решението за Идлиб - блестящ успех за Анкара
Блестящ триумф на Ердоган и на турската дипломация. Споразумението за буферна зона прокара стратегическите ползи на Турция за района към Идлиб, само че и сподели от какво Анкара се опасява най-вече, установи Дойче веле.
Това е дипломатическа победа за турския президент Реджеп Тайип Ердоган. В Сочи той съумя да убеди съветския президент Владимир Путин за потребността от демилитаризирана зона към провинция Идлиб, която ще бъде основана на 15 октомври. Всички бойци на сирийската съпротива, намиращи се в района на буферната зона, би трябвало да го изоставен дружно с тежките си оръжия до 10 октомври. Контролът в демилитаризираната зона, необятна сред 15 и 20 километра, ще се реализира от турската войска и съветската военна полиция. Руският министър на защитата Сергей Шойгу съобщи, че постигнатото съглашение анулира нуждата от военна атака против Идлиб - последния бастион на бунтовниците в Сирия.
За цивилното население на Идлиб е от изключителна значимост този спор да бъде решен с мирни средства, сподели за Дъждовни води близкоизточният специалист от " Амнести интернешънъл " Иляс Салиба: " В Идлиб е заложен на карта животът на най-малко 2,5 милиона души - локални хора и бежанци. От предходни офанзиви, да вземем за пример тези в Алепо или Източна Гута, знаем каква заплаха за цивилното население съставляват безразборните бомбардировки с варелни и касетъчни бомби, както и нападенията с токсичен газ ", споделя специалистът.
Турция преследва лични ползи
Стратегическите ползи на Турция водиха Ердоган при съветския президент Путин. Анкара, която в сирийския спор застана против Асад, поддържа част от сирийската съпротива. Онова, което накара Турция да вложи всички свои дипломатически сили, с цел да убеди Путин, е страхът, че възможна филантропична злополука в Идлиб ще провокира всеобща миграция към Турция. Политикът от управлението на ръководещата турска Партия на справедливостта и развиването (ПСР) Мустафа Йенероглу към този момент предизвести, че е допустимо един милион души да се насочат към границата с Турция.
Има и различен претекст за турската дипломатическа атака, само че той бе неизречен от индивида на Ердоган: турското държавно управление се пробва непременно да предотврати възникването на самостоятелен кюрдски район край границите на Турция. Анкара се притеснява, че кюрдите от Сирия могат да поддържат кюрдското малцинство в Турция. В началото на септември беше изработен безрезултатен опит за реализиране на единодушие сред Турция, Русия и Иран по този въпрос.
Германска интервенция в Сирия би нарушила интернационалното право
Споразумението за Идлиб вероятно е провокирало облекчение в Берлин. В края на предходната седмица, след среща с съветския си сътрудник Сергей Лавров, немският външен министър Хайко Мас изложи ясно немската позиция. Берлин обаче към момента не е дал отговор на най-съществения въпрос - дали Германия е подготвена да се включи в една военна интервенция в Сирия, при положение, че там бъдат употребявани бойни отровни субстанции? Германските социалдемократи са изрично срещу интервенция на Германия, само че министърката на защитата Урсула фон дер Лайен от ХДС към този момент не изключва такава опция. Миналата седмица за това публично настоя в срещи с представители на немското държавно управление и американският делегат за Сирия Джеймс Джефри.
Научният експертен съвет към Бундестага в това време разгласи, че вероятно немско присъединяване във военна интервенция в Сирия би нарушило интернационалното право, а и немската конституция. Постигнатата договорка сред Ердоган и Путин за демилитаризирана зона обаче вероятно ще отърве Германия от тази алтернатива./news.bg
Източник: Дойче веле
Това е дипломатическа победа за турския президент Реджеп Тайип Ердоган. В Сочи той съумя да убеди съветския президент Владимир Путин за потребността от демилитаризирана зона към провинция Идлиб, която ще бъде основана на 15 октомври. Всички бойци на сирийската съпротива, намиращи се в района на буферната зона, би трябвало да го изоставен дружно с тежките си оръжия до 10 октомври. Контролът в демилитаризираната зона, необятна сред 15 и 20 километра, ще се реализира от турската войска и съветската военна полиция. Руският министър на защитата Сергей Шойгу съобщи, че постигнатото съглашение анулира нуждата от военна атака против Идлиб - последния бастион на бунтовниците в Сирия.
За цивилното население на Идлиб е от изключителна значимост този спор да бъде решен с мирни средства, сподели за Дъждовни води близкоизточният специалист от " Амнести интернешънъл " Иляс Салиба: " В Идлиб е заложен на карта животът на най-малко 2,5 милиона души - локални хора и бежанци. От предходни офанзиви, да вземем за пример тези в Алепо или Източна Гута, знаем каква заплаха за цивилното население съставляват безразборните бомбардировки с варелни и касетъчни бомби, както и нападенията с токсичен газ ", споделя специалистът.
Турция преследва лични ползи
Стратегическите ползи на Турция водиха Ердоган при съветския президент Путин. Анкара, която в сирийския спор застана против Асад, поддържа част от сирийската съпротива. Онова, което накара Турция да вложи всички свои дипломатически сили, с цел да убеди Путин, е страхът, че възможна филантропична злополука в Идлиб ще провокира всеобща миграция към Турция. Политикът от управлението на ръководещата турска Партия на справедливостта и развиването (ПСР) Мустафа Йенероглу към този момент предизвести, че е допустимо един милион души да се насочат към границата с Турция.
Има и различен претекст за турската дипломатическа атака, само че той бе неизречен от индивида на Ердоган: турското държавно управление се пробва непременно да предотврати възникването на самостоятелен кюрдски район край границите на Турция. Анкара се притеснява, че кюрдите от Сирия могат да поддържат кюрдското малцинство в Турция. В началото на септември беше изработен безрезултатен опит за реализиране на единодушие сред Турция, Русия и Иран по този въпрос.
Германска интервенция в Сирия би нарушила интернационалното право
Споразумението за Идлиб вероятно е провокирало облекчение в Берлин. В края на предходната седмица, след среща с съветския си сътрудник Сергей Лавров, немският външен министър Хайко Мас изложи ясно немската позиция. Берлин обаче към момента не е дал отговор на най-съществения въпрос - дали Германия е подготвена да се включи в една военна интервенция в Сирия, при положение, че там бъдат употребявани бойни отровни субстанции? Германските социалдемократи са изрично срещу интервенция на Германия, само че министърката на защитата Урсула фон дер Лайен от ХДС към този момент не изключва такава опция. Миналата седмица за това публично настоя в срещи с представители на немското държавно управление и американският делегат за Сирия Джеймс Джефри.
Научният експертен съвет към Бундестага в това време разгласи, че вероятно немско присъединяване във военна интервенция в Сирия би нарушило интернационалното право, а и немската конституция. Постигнатата договорка сред Ердоган и Путин за демилитаризирана зона обаче вероятно ще отърве Германия от тази алтернатива./news.bg
Източник: Дойче веле
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ