Политолог към МВР: „Комуникираш адекватно или загиваш!”
Бледа кукла си ти, която студено ме гледа с очи …
Колко път ни дели, аз съм човек, а кукла си ти.
Този откъс от известната ария на група Атлас може да бъде доста тъкмо мото на връзките сред Министерство на вътрешните работи и жителите и най-много на трагикомичните опити на управлението на министерството да поддържа връзки и да изпраща някакви смислени послания на българското общество, написа epicenter.bg.
От две седмици в централното предверие на постройката на ул. „ 6-и септември ” е показана спонтанна музейна колекция. В четири витрини са изложени манекени с униформи, а до тях – полицейски мотор (с блокирал мотор, само че без разяснения при какви обстоятелства).
Трудно може да се откри по-изразителна метафора за настоящето положение на министерството, което е призвано „ да ни пази ”. Разбира се, в случай че прибавим и непрестанните информационни бисери на министъра от рода на „ Който не ме харесва, няма усет, а който не харесва Министерство на вътрешните работи в този тип – не схваща от политики и от политически ПР. ”
Организациите през днешния ден повече отвсякога имат потребност от експерти с опит в обществените връзки, които да формулират и ръководят послания, съответни на възприетите стратегически цели. Нито една от обичаните на министър Радев политики няма късмет да успее, в случай че не е подкрепена от добре премислена информационна стратегия. В това отношение ведомството и неговото управление не би трябвало да имат проблеми, в случай че съдим по внушителната войска от чиновници, съветници и персонални пиари. Но очевидно диалектическото предписание, че количеството минава в качество има своите изключения.
Противно на следените старания, комуникацинните политики на Министерство на вътрешните работи би трябвало да преследват не замазване на гафове и гасене на пожари, а създаване на устойчини положителни връзки сред тази основна държавна институция и обществото. На актуален теоретичен език тези връзки се назовават „ социална съпричастност ” – положение, което се характеризира с взаимно доверие и поддръжка. Вероятно всяка конструкция на обществената власт се нуждае от разбирането и поддръжката на обществото, само че при Министерство на вътрешните работи въпросът е изключително внимателен.
В днешните сложни времена на интернационален тероризъм, трансгранична престъпност и отблъскващ по мащабите си (у нас) ежедневен престъпен битов гнет, животът и имуществото на жителите могат да бъдат опазени единствено с тяхно интензивно присъединяване. Как обаче да се откри такова резултатно съдействие явно не е постижима задача за днешното управление на министерството.
Преди всичко, публичната съпричастност на жителите към политиките на Министерство на вътрешните работи може да се откри само посредством структурирана диалогична връзка с съответните заинтересувани страни. Общите, неадресирани и всъщност монолотични апели от вида „ Дайте да дадем ” не правят работа.
И още нещо, връзките могат да оказват помощ най-много когато се създават политиките, а не пост фактум. А за жалост точно това се случва в целия бранш „ Сигурност ” – първо някой взема решение, след това пиарите се натоварват с непостижимата задача да обяснят, че това е само вероятното и по формулировка безпогрешно решение. Тези напразни старания на звеното за връзки с обществеността се провалят освен от действителните пропуски н политиките и при тяхното използване, само че и тъй като те остават непознати и натрапени на обществото.
Обществената съпричастност е толкоз по-необходима, колкото по-разнообразни са даинтересуваните от политиките публични групи. При политиките на Министерство на вътрешните работи тези наранени страни са голям брой и много характерни, а всяка от тях изисква особено внимание, по опция преди да се е случила бедата.
Може да го удостовери всеки рекетиран от пътни служители на реда, измъчван от нападателен извършител на Закона за придвижване на пътищата, жертва на имуществено посягане или закононарушение против личността. Вероятно всеки от нас може да предложи или направи нещо, с цел да предотвратим прекосяването си в графата „ жертва на закононарушение ”.
Но с цел да се случи това, от другата страна, от страната на тези, които би трябвало освен да ни пазят, само че и да ни служат, се изисква дарба да питат да слушат, да чуват и да схващат. А и да водят логичен диалог, без извъртане и прикриване на истината.
Още повече в наши дни е невероятно истината да бъде скрита, тя става мигновено притежание на необятни публични среди. Комуникационните старания на Министерство на вътрешните работи би трябвало да регистрират софтуерните фактори на новите провокации пред връзките с обществеността. Задвижвани от освобождаващата мощ на цифровите технологии, връзките допускат само че и изискват партньорство.
Появява се нов модел на социална ангажираност – работещ в обществените мрежи, споделените ползи ни извеждат отвън границите на скованите административни правила. Ежедневно сме подложени на проливен дъжд от вести и отзиви. Златната епоха на едностранно следената информация завърши.
Редовият еднообразен служител на реда обаче търпи единствено негатива на тези промени, без да може да се въползва от опциите, които те оферират. Той е изкупителна жертва на неуспехите на неприятните политики, а егоистичният политически хайлайф, вместо да търси съответни решения на наболелите проблеми в бранш „ Сигурност ”, се стреми само да припечели малко рейтинг и краткотрайна социална благосклонност. Или, най-малко „ да му се махнат от главата ”.
Разбира се, казаното не трябва да се схваща като мотив в интерес на всесилието на връзките. Комуникациите са значими, само че не вземат решение всичко. Още през февруари т.г. стана известно, че държавното управление има желание да реорганизира министерството, като за задачата на Университета за национално и международно стопанство (УНСС) е бил поръчан структурно-функционален разбор. На по-късен стадий се чака рекомендации да бъдат направени и от Световната банка.
От документи, станали обществено притежание, излиза наяве, че политическото управление на Министерство на вътрешните работи е достигнало до прозрението, че проблемите във ведомството може да идват не от неприятно осъществяване, а от погрешно дефинирани от ръководителите задания. Наложило се е визията за смяна в метода на ръководство и за това, че промените в Министерство на вътрешните работи не могат да се сведат само до усъвършенстване на персоналния състав посредством съкращения или където има потребност – назначения.
Анализът демонстрира, че близо 24 % от заетите в Министерство на вътрешните работи са на позиции в администрацията, което слага ведомството преди всичко по брой служители измежду останалите министерства.
Към 26 април 2018 година общият брой на чиновниците от профилираната администрация е 4611 души. Служителите на общата администрация са 6942, като към тях се причисляват и чиновници по трудови правни отношения – най-вече личен състав за спомагателни действия като чистачи, склададжии, водопроводчици и гледачи на служебни кучета. Това е и повода да бъде изработен спомагателен функционален разбор на всяко едно звено в системата и неговата ефективост.
В отговор на депутатско запитване в през януари 2018 година вътрешният министър уточни, че в случай че се наложи понижаване на администрацията, съкращения въпреки всичко ще бъдат направени.
От специфичен разбор се нуждае и успеваемостта и ефикасността на звената и чиновниците, които реализират връзките на Министерство на вътрешните работи. От изявления в интернет издания, неопровергани и до през днешния ден, стана известно, че най-малко 50 души се грижат за имиджа на шефа на Министерство на вътрешните работи. Това значи, че Министерство на вътрешните работи е ведомството с най-многочислен личен състав за връзки с обществеността. Числеността обаче е обратнопропорционална на резултатите.
Не е загадка, че водещи публицисти и специалисти по връзки отхвърлят да поемат управлението на пресцентъра на Министерство на вътрешните работи точно поради архаичните способи на работа и неприятният климат, насъбран през годините.
Основната активност там е така наречен мониторинг на вестниците и предаванията. За съпоставяне, в другите министерства тази активност се прави от един човек.
Обичайно при тежки произшествия ведомството съвсем постоянно дава информация, откакто публицистите към този момент са се добрали до нея и са я обявили в общественото пространство.
Стига се до там, че вътрешното ведомство закъснява с дни, което съгласно международните стандарти е неприемливо. Всичко това има дълбоки последствия за репутацията на политиките на Министерство на вътрешните работи и за доверието към тях в обществото.
Ако политическото управление на Министерство на вътрешните работи (и тези, които би трябвало да му дават професионални съвети) не живееше в 90-те години, щеше да схваща,че в един свят, където новината за злополука или закононарушение се появява в Туитър, доста преди да доближи до осведомителните организации, важи правилото: „ Комуникираш съответно или загиваш! ”
Андрей Велчев е магистър по Политически мениджмънт и обществени политики и магистър по Масови връзки в Нов български университетвтор е на голям брой изявления и изявленията, отдадени на проблемите на връзките, публицистиката, маркетинга и политическите връзки.
Колко път ни дели, аз съм човек, а кукла си ти.
Този откъс от известната ария на група Атлас може да бъде доста тъкмо мото на връзките сред Министерство на вътрешните работи и жителите и най-много на трагикомичните опити на управлението на министерството да поддържа връзки и да изпраща някакви смислени послания на българското общество, написа epicenter.bg.
От две седмици в централното предверие на постройката на ул. „ 6-и септември ” е показана спонтанна музейна колекция. В четири витрини са изложени манекени с униформи, а до тях – полицейски мотор (с блокирал мотор, само че без разяснения при какви обстоятелства).
Трудно може да се откри по-изразителна метафора за настоящето положение на министерството, което е призвано „ да ни пази ”. Разбира се, в случай че прибавим и непрестанните информационни бисери на министъра от рода на „ Който не ме харесва, няма усет, а който не харесва Министерство на вътрешните работи в този тип – не схваща от политики и от политически ПР. ”
Организациите през днешния ден повече отвсякога имат потребност от експерти с опит в обществените връзки, които да формулират и ръководят послания, съответни на възприетите стратегически цели. Нито една от обичаните на министър Радев политики няма късмет да успее, в случай че не е подкрепена от добре премислена информационна стратегия. В това отношение ведомството и неговото управление не би трябвало да имат проблеми, в случай че съдим по внушителната войска от чиновници, съветници и персонални пиари. Но очевидно диалектическото предписание, че количеството минава в качество има своите изключения.
Противно на следените старания, комуникацинните политики на Министерство на вътрешните работи би трябвало да преследват не замазване на гафове и гасене на пожари, а създаване на устойчини положителни връзки сред тази основна държавна институция и обществото. На актуален теоретичен език тези връзки се назовават „ социална съпричастност ” – положение, което се характеризира с взаимно доверие и поддръжка. Вероятно всяка конструкция на обществената власт се нуждае от разбирането и поддръжката на обществото, само че при Министерство на вътрешните работи въпросът е изключително внимателен.
В днешните сложни времена на интернационален тероризъм, трансгранична престъпност и отблъскващ по мащабите си (у нас) ежедневен престъпен битов гнет, животът и имуществото на жителите могат да бъдат опазени единствено с тяхно интензивно присъединяване. Как обаче да се откри такова резултатно съдействие явно не е постижима задача за днешното управление на министерството.
Преди всичко, публичната съпричастност на жителите към политиките на Министерство на вътрешните работи може да се откри само посредством структурирана диалогична връзка с съответните заинтересувани страни. Общите, неадресирани и всъщност монолотични апели от вида „ Дайте да дадем ” не правят работа.
И още нещо, връзките могат да оказват помощ най-много когато се създават политиките, а не пост фактум. А за жалост точно това се случва в целия бранш „ Сигурност ” – първо някой взема решение, след това пиарите се натоварват с непостижимата задача да обяснят, че това е само вероятното и по формулировка безпогрешно решение. Тези напразни старания на звеното за връзки с обществеността се провалят освен от действителните пропуски н политиките и при тяхното използване, само че и тъй като те остават непознати и натрапени на обществото.
Обществената съпричастност е толкоз по-необходима, колкото по-разнообразни са даинтересуваните от политиките публични групи. При политиките на Министерство на вътрешните работи тези наранени страни са голям брой и много характерни, а всяка от тях изисква особено внимание, по опция преди да се е случила бедата.
Може да го удостовери всеки рекетиран от пътни служители на реда, измъчван от нападателен извършител на Закона за придвижване на пътищата, жертва на имуществено посягане или закононарушение против личността. Вероятно всеки от нас може да предложи или направи нещо, с цел да предотвратим прекосяването си в графата „ жертва на закононарушение ”.
Но с цел да се случи това, от другата страна, от страната на тези, които би трябвало освен да ни пазят, само че и да ни служат, се изисква дарба да питат да слушат, да чуват и да схващат. А и да водят логичен диалог, без извъртане и прикриване на истината.
Още повече в наши дни е невероятно истината да бъде скрита, тя става мигновено притежание на необятни публични среди. Комуникационните старания на Министерство на вътрешните работи би трябвало да регистрират софтуерните фактори на новите провокации пред връзките с обществеността. Задвижвани от освобождаващата мощ на цифровите технологии, връзките допускат само че и изискват партньорство.
Появява се нов модел на социална ангажираност – работещ в обществените мрежи, споделените ползи ни извеждат отвън границите на скованите административни правила. Ежедневно сме подложени на проливен дъжд от вести и отзиви. Златната епоха на едностранно следената информация завърши.
Редовият еднообразен служител на реда обаче търпи единствено негатива на тези промени, без да може да се въползва от опциите, които те оферират. Той е изкупителна жертва на неуспехите на неприятните политики, а егоистичният политически хайлайф, вместо да търси съответни решения на наболелите проблеми в бранш „ Сигурност ”, се стреми само да припечели малко рейтинг и краткотрайна социална благосклонност. Или, най-малко „ да му се махнат от главата ”.
Разбира се, казаното не трябва да се схваща като мотив в интерес на всесилието на връзките. Комуникациите са значими, само че не вземат решение всичко. Още през февруари т.г. стана известно, че държавното управление има желание да реорганизира министерството, като за задачата на Университета за национално и международно стопанство (УНСС) е бил поръчан структурно-функционален разбор. На по-късен стадий се чака рекомендации да бъдат направени и от Световната банка.
От документи, станали обществено притежание, излиза наяве, че политическото управление на Министерство на вътрешните работи е достигнало до прозрението, че проблемите във ведомството може да идват не от неприятно осъществяване, а от погрешно дефинирани от ръководителите задания. Наложило се е визията за смяна в метода на ръководство и за това, че промените в Министерство на вътрешните работи не могат да се сведат само до усъвършенстване на персоналния състав посредством съкращения или където има потребност – назначения.
Анализът демонстрира, че близо 24 % от заетите в Министерство на вътрешните работи са на позиции в администрацията, което слага ведомството преди всичко по брой служители измежду останалите министерства.
Към 26 април 2018 година общият брой на чиновниците от профилираната администрация е 4611 души. Служителите на общата администрация са 6942, като към тях се причисляват и чиновници по трудови правни отношения – най-вече личен състав за спомагателни действия като чистачи, склададжии, водопроводчици и гледачи на служебни кучета. Това е и повода да бъде изработен спомагателен функционален разбор на всяко едно звено в системата и неговата ефективост.
В отговор на депутатско запитване в през януари 2018 година вътрешният министър уточни, че в случай че се наложи понижаване на администрацията, съкращения въпреки всичко ще бъдат направени.
От специфичен разбор се нуждае и успеваемостта и ефикасността на звената и чиновниците, които реализират връзките на Министерство на вътрешните работи. От изявления в интернет издания, неопровергани и до през днешния ден, стана известно, че най-малко 50 души се грижат за имиджа на шефа на Министерство на вътрешните работи. Това значи, че Министерство на вътрешните работи е ведомството с най-многочислен личен състав за връзки с обществеността. Числеността обаче е обратнопропорционална на резултатите.
Не е загадка, че водещи публицисти и специалисти по връзки отхвърлят да поемат управлението на пресцентъра на Министерство на вътрешните работи точно поради архаичните способи на работа и неприятният климат, насъбран през годините.
Основната активност там е така наречен мониторинг на вестниците и предаванията. За съпоставяне, в другите министерства тази активност се прави от един човек.
Обичайно при тежки произшествия ведомството съвсем постоянно дава информация, откакто публицистите към този момент са се добрали до нея и са я обявили в общественото пространство.
Стига се до там, че вътрешното ведомство закъснява с дни, което съгласно международните стандарти е неприемливо. Всичко това има дълбоки последствия за репутацията на политиките на Министерство на вътрешните работи и за доверието към тях в обществото.
Ако политическото управление на Министерство на вътрешните работи (и тези, които би трябвало да му дават професионални съвети) не живееше в 90-те години, щеше да схваща,че в един свят, където новината за злополука или закононарушение се появява в Туитър, доста преди да доближи до осведомителните организации, важи правилото: „ Комуникираш съответно или загиваш! ”
Андрей Велчев е магистър по Политически мениджмънт и обществени политики и магистър по Масови връзки в Нов български университетвтор е на голям брой изявления и изявленията, отдадени на проблемите на връзките, публицистиката, маркетинга и политическите връзки.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ