Блъсков твърди, че е потъпкана медийната свобода. Но Труд не

Блъсков твърди, че е потъпкана медийната независимост. Но " Труд " не е закрит, запечатана е постройката. В тази връзка да попитам: каква медия е тази, която наскърбява, клюки и години наред се подмазва на властта? От И. Дичев.

Бойко Борисов (на фотографията към момента премиер) и Петър Блъсков

За всеки, който е бил наемател или хазяин, е ясно, че казусът с вестник " Труд " няма какво да се разисква. Наемателят е предизвестен публично в законния период, че притежателят желае да си вземе назад парцела и толкоз. Самият този наемател не е вестникът, а компанията " Южен кръст ", обвързвана с господин Блъсков по роднинска линия, която преотдава нелегално пространствата на бащата. Наистина законът пази прогонени от хазаите фамилии, които биха останали на улицата през зимата, единствено че за него май не се сещаха предходните ръководещи, когато да вземем за пример предизборно събаряха ромските къщи. Пък и тук думата " семейство " има повече финансов темперамент.

Офисна повърхност в София колкото искаш, изключително във време на Ковид. Ако пък вестникът няма пари да си заплаща - тъжна работа, ще би трябвало да банкрутира. Впрочем, необичайно по какъв начин по този начин господин Блъсков, гневен бранител на неприкосновената частна благосъстоятелност, внезапно се оказа подвластен от страната, та дори пред една комисия, изпратена от европарламента, се оплакал, че " държавното управление не оказва помощ задоволително на медиите ". Като горделив частник да беше продал шестетажната постройка, която строи в Дианабад макар митингите, и да си покрие тези 235 хиляди лв., които дължи.
Редакцията предлага
Защо ГЕРБ пазят Блъсков

Ясно е за какво ГЕРБ се хванаха по този начин гневно да го пазят. Освен че " Труд ", съгласно формулата за социалистическия натурализъм, практикува " прослава на властта в налична за нея форма " (т.е. брутална, безпардонна), новоизлюпените опозиционери се пробват да потвърдят, че което са правили те, в този момент вършат новите, та значи всички са маскари. Гешев нахлува в президентството - ами ето на, в този момент пък новите нахлуват в една свободна медия. Вече пробваха този сюжет със Софийски университет, където двама служители на реда отишли да изискат някакви документи във времето на акцията, но нещо не се получи. За това в този момент звук до небето, та дори мятане на неизкупения тираж на вестника пред министерството на културата, наречено кой знае за какво " флашмоб ". Тъжен и малоумен завършек на една могъща партия, мачкала страната 12 години.

Тук обръщам внимание на една наклонност, която ми се коства много тревожна: в обществения спор значими демократични полезности да се трансформират в медийни бухалки. Такава бухалка, наречена " независимост на медиите ", в този момент размахва Блъсков. Има ли демократ, да не приказваме пък публицист, който да не милее за нея? Следователно да се вдигне в отбрана на репресирания вестник и да се включи в медийните " флашмобове " на ГЕРБ.

Само че никаква независимост не е потъпкана, тъй като " Труд " не е закрит и прочее няма нищо общо с прекратените договорни връзки на Министерството и компания " Южен кръст ". Целта обаче е реализирана, тъй като общественият спор елегантно се отмести от нерегламентираната държавна помощ за една частна медия към изконните основи на демократичната народна власт, която почита точно опозиционните отзиви. Не питаме кой в предходното държавно управление е отговорен за незаконната занемареност, цитираме приписваната (неправилно) на Волтер фраза " Не съм склонен с това, което казваш, само че ще пазя до гибел правото ти да го кажеш ". По-възвишено, нали?

Вярно, че " Труд " след години подмазване на властта внезапно се оказа в съпротива, само че дали постоянно ни сервират различни журналистически отзиви? Или текстовете им по-често просто опонират на нормалния морал, именуван от тях " политическа уместност "? На страниците на този вестник свободно се борави с квалификации като измамник, апаш, престъпник; наскоро да вземем за пример учителят Емил Джасим ги осъди за клеветата, че бил охулвал паметта на Левски. Нека напомня две неподписани публикации, присъщи за тази характерна опозиционност на вестника от времето, когато бяха официоз. Едното е: " Сорос заплаща на ромите да останат в гетата " от 22.02.2018, създател: екип на " Труд ". Другото е: " Джендър сътрудници на Българска академия на науките купени за 24 000 $ ", от 1.08.2018, създател: " Труд ".

Сега неслучайно журналистическата общественост не се подвигна в отбрана на сътрудника си, паралелно с герберските депутати. Реакцията ѝ по-скоро повтори възмущението на гилдията, което преди година провокира предлагането на министър Банов господин Блъсков да бъде почетен с медал " Св. Св. Кирил и Методий ".

Когато полезности стават бухалки

Тревожното е, че с тази хватка към този момент си служат всеобщо: някакви безспорни полезности се приватизират и употребяват в един или различен битов двубой. Вземете отхвърли от имунизиране. Човекът може да го е боязън от убождане, може да е повярвал на небивалиците за увреждане на половата система, може просто да търси мотив да се опълчи на властта и да резервира достолепието си. Как обаче ще оправдае ината си? Ще ни приказва за свободата, за закононарушенията на лекар Менгеле, за правото да разполагаме с телата си. Хора, които другояче ругаят либералите под път и над път, тъкмо в този момент почват да се кълнат в либерализма, разбиран като правото да заразяваш и да се заразяваш с каквито вируси пожелаеш.

Или това: Вътрешна македонска революционна организация отстоява глупавото ни несъгласие над еврочленството на Северна Македония поради свещените човешки права, залегнали в законодателството на Европейския съюз. Малка детайлност: правата на тези там, които желаят да са българи, само че не и на нашите сънародници в република Турция, нито пък на българските роми или ЛГБТИ общности. Така ни повтаряха, че дълг на християнина било не да оказва помощ на хора в неволя, а да издига телени мрежи по границите против бежанците. Така подкопават духа на закона чрез някоя негова писмен знак.

Свобода ли е да обиждаш?

Вижте, полезностите са комплицирана работа, към тях би трябвало да има единодушие. Когато самичък се определяш за страж на свободното слово, на правата, на закона, те се трансформират в елементарен ПР. Всеки път следва да осъдим казуса в неговата целокупност, не от позицията на един или различен заинтересуван. Свободна медия ли е тази, която разчита на поддръжката на ръководещите? Медия ли е издание, което не съблюдава журналистическите правила? Свобода ли е да обиждаш и за кого?

Най-добре изобщо да не спорим с господин Блъсков. Той си е хванал една пазарна ниша на скандалните, шокиращи отзиви, на бруталната стилистика - в случай че си откри нови спонсори, ще продължава да я развива. А етюдът му на жертвен агнец - ами той може и да му притегли малко читатели. Във всеки случай аз няма да съм от тях.

***
Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.