Благой Георгиев говори ексклузивно за предаването Код Спорт“ по ТВ+

...
Благой Георгиев говори ексклузивно за предаването Код Спорт“ по ТВ+
Коментари Харесай

Благо Георгиев: Избрах парите пред кариерата, имам много врагове в България

Благой Георгиев приказва извънредно за предаването „ Код Спорт “ по ТВ+ в Москва. Той игра 10 сезона в Русия и е един от националите, играли за последно на огромен конгрес. Има 50 мача и 5 гола за България. Не потегли от ЦСКА или Левски, а от положителната остаряла Славия. Игра в Алавес и Дуисбург, с цел да откри своето място по съветските терени. Във визитката му личат 105 мача за Терек (Грозни), 36 за Амкар (Перм), още 37 за Рубин (Казан) и на край 30 за Оренбург. Общо 208 дуела по терените на домакина на Мондиал 2018. Преди половин година Георгиев се отхвърли от футбола, само че още е в отлична форма. Беше си забранил да приказва пред български медии, само че направи изключение за „ Код Спорт “.

- Здравей, Благо и добре пристигнал на терена на „ Код Спорт! Отдавна не си давал изявленията – има ли причина за това? Обиден ли си на някой?
- Наистина от дълго време не съм давал изявленията. За засегнатост не желая да приказвам, тъй като са минали четири години и не желая да се връщам толкоз обратно. Просто по този начин си бях решил, само че с теб се познаваме от дълго време и се веселя, че мога да ти дам това изявление.

- Окончателно ли реши да се откажем от дейна кариера или след време може да се завърнеш? Напоследък са съвременни тези завръщания, само че може би при теб такива половинчати работи няма…
- Честно казано към този момент съм го решил и публично го разгласих. В последно време не се усещах благополучен. А в случай че нещата, които правиш, не ти носят наслада, няма смисъл да ги правиш. Може да се каже, че се пренаситих и ми писна, въпреки че имах контракт за още година и половина. Чувствам се прелестно, в доста добра физическа форма, без значение от годините. Но като не си благополучен, няма смисъл.

- А по какъв начин влезе на терена на бизнеса – със спринт или по-предпазливо?
- Лека-полека влизам. Има много хора, към мен, които ми оказват помощ и са доста във вътрешността в нещата. Всичко е въпрос на време. Трябваше да оставя футбола, без който постоянно съм казвал, че не мога, само че пристигна подобен стадий от живота ми, в който би трябвало да кажеш „ Стоп “ и да започнеш да се развиваш в друго занятие.

- Живееш в Москва – привикна ли с така наречен „ пропки “, с динамичния темп в този над 20-милионен град?
- Отдавна съм тук, само че в никакъв случай не съм мислел, че ще привикна с това. Преди като идвах за два-три дни и виждах тези тапи, в никакъв случай не съм мислел, че ще привикна. Но човек привиква с всичко, към този момент не ми прави усещане и се усещам благополучен тук.

- А липсват ли ти контактите от футбола, с хората, с които мина кариерата ти? Дори Венци Стефанов, който те има като наследник, леко беше обиден и в едно изявление те предизвика да се обадиш с думите: „ не запомнил е от кое място е тръгнал “…
- Никога няма да не помни от кое място съм тръгнал. Всеки, който ме познава, знае доста добре какъв човек съм. Винаги оказвам помощ, на който мога и ще продължа да го върша. Има хора, които обичат да се изявяват по вестници и по списания. Аз не желая да приказвам по този метод. Ако има нещо, аз ще му го кажа персонално в очите. А и не виждам смисъл да се вършат някакви интриги посредством медиите.

- Смятам, че това е другарска провокация…
- Аз нямам нищо срещу Венци, в противен случай. Винаги съм казвал, че доста го почитам. Той ми е подал ръка във футбола и в никакъв случай не мога да кажа неприятна дума.

- Кои са сходните черти на съветския футбол с българския – като нрав, устройство, държание и кои са най-големите разлики?
- Има много гении в България и в Русия, които не са се потвърдили. Разликата е в парите. За никой не е загадка, че в Русия се заплаща сносно. Не е инцидентно, че звезди от целия свят идват тук. И аз имах доста оферти, когато бях в Германия, само че взех решение да взема парите в Русия, вместо да върша някаква кариера. И Венци ми е казвал, че децата ще те попитат: „ Тате, имаме ли мляко в хладилника? “, а не „ Тате, в кой тим играеш? “.

- Как се чувстваш в фамилния живот? Струваш ми се много изменен, уталожен, към този момент ги няма неизменимите смешки от футбола към теб и по-лежерния метод на живот. Може би ти омръзна и това…
- Честно казано, от дълго време ми омръзна. Всичко с времето си. Били сме по-млади, всеки прави нелепости и неточности като млад. Но към този момент ми писнаха тези неща, а може би си споделиха дума и годините. Макар че аз ще се усещам млад даже и на 50 или на 60, тъй като съм млад по душа. Гледам си фамилията и към този момент повеждам по-спокоен метод на живот, без излизания и такива неща.

- Десет години игра в Русия. Къде се усещаше най-щастлив от всички спирки в кариерата ти?
- Където и да съм играл, постоянно съм се чувствал благополучен и хората са ме приемали доста добре. И управлението, и почитателите, и треньорите. Никога не съм имал проблеми. Но може би най-щастлив съм бил в Рубин. Пасна ми и като атмосфера, и като футболисти. Може би най-спортният град в Русия. Всичко беше окей.

- Вярно ли е изказванието, че поради теб президентът на Чечня Кадиров е пристигнал на рожден ден в София? Това слух ли е или истина?
- Не мога да кажа, че не е изпитвал благосклонности към мен. Всеки би се радвал да има подобен другар! Много съм щастлив, че се срещнах с този човек. Помагал ми е доста в два-три случая, за което съм му признателен. Сигурен съм, че който и да му звънне по всяко едно време на денонощието от хората, с които съм играл, постоянно ще помогне.

- Много легенди има към него, всичко ли е истина?
- Не са легенди, а истина! Всичко е едно към едно. Легенда в Чечня! Хората доста го обичат и почитат, а и той прави всичко за Чечня и за Русия. Затова има такава известност.

- Има ли нещо, за което несъмнено съжаляваш в кариерата си и в живота си до момента?
- Ако кажа, че няма, ще излъжа. Всеки човек, в случай че може да върне нещо първоначално, ще го направи по еди-какъв си метод. Всеки прави неточности, няма безгрешни хора. Аз съм направил задоволително такива и в случай че мога се върна обратно, ще направя нещата по различен метод освен във футбола, само че и в живота. За футбола мога да кажа, че не съм направил кариера в огромни тимове, в европейски грандове и с изключение на купата и шампионата в Сърбия, не съм печелил друго. За футболистите най-важни са купите и премиите, не толкоз самостоятелните, а екипните.

- Помниш ли дебюта си за националния тим?
- Естествено, че го помня! Беше малко комедиен, тъй като домакинът ни беше объркал фланелките с Мечо Телкийски и аз взех неговата…

- Абсолютна изненада беше появяването ти в титулярния състав…
- Да, благодаря на бате Ицо, че ми гласоподава доверие! Стоичков е първият човек, който ме викна в националния и постоянно ще му бъда признателен. Но даже и да не го беше направил, постоянно ще ми е на сърце, тъй като е най-големият футболист на България! Всеки ни познава по света поради него. Дори един другар ми описа, че в Индия един таксиметров водач го бутал с една тояжка и му викал: „ Ицо Стоичков, Ицо Стоичков… “ Даже в Индия ни познават поради него. Каквото и да кажем за бате Ицо, е малко.

- За раздялата с националния има една версия, че има протест против Лотар Матеус, а ти единствен не взимаш страна и след това ставаш жертва на интриги. Вярно ли е или са клюки, които не кореспондират с истината?
- Не мога да кажа, че не съм бил в положителни връзки с Лотар. Но че съм бил зад него и не съм подкрепил някой различен, е смешно да се приказва. Колкото време съм бил в националния, постоянно колективът е бил на доста високо равнище, всички сме били сплотени и в никакъв случай не е имало такива дрязги. Отказах се от националния заради напълно други неща и хора. Загърбил съм това, не се дразня на никого.

- Не искаш да отваряш отново „ страницата “…
- Да. Защо отново още веднъж да влизам в интриги? Няма смисъл!

- Какво не доближи на вашето потомство, също доста надарени и технични играчи, за пробив в огромния футбол, сходно на „ златния “ ни тим?
- Без да се лъжем, очевидно липсва и класа. Без качествата и класата, която са имали през 94-а, не може да се реализира това нещо. А и не сме играли чак в такива тимове. Има двама-трима, които са били в топ тимове, а през 94-а всички играеха в доста класни отбори. Така се натрупа рутина и опит, и към този момент не се опасяват от никой. Могат да излязат и против най-силните и ще са наедно с тях. Много е значимо къде играеш, тъй като тогава добиваш самочувствие, с цел да повярваш в себе си. Донякъде би трябвало и късмет.

- Не те ли изкушаваше нещо от футбола – състезателен шеф, управител, треньор? Някога имал ли си афинитет към тези позиции?
- Никога не съм желал да бъда треньор.

- Защо?
- От една страна, тъй като постоянно някой ще е неудовлетворен от теб. Няма по какъв начин всички да са ти другари и да са ти признателни. Достатъчно врагове съм си основал и в България, и под дърво и камък, с цел да го направя и като треньор. От друга страна, като свършиш с футбола, най-малко за мен най-важното бе да се отдам на фамилията си. С тези лагери и тренировки, непрекъснато си някъде и не виждаш фамилията си. А в случай че си треньор, е още по-зле. Футболистите упражняват два часа и си отиват, а треньорите са по през целия ден въз основата. А по кое време да отделиш време на фамилията, в случай че не след футбола? Децата порастват без мен и беше доста значимо да извозвам повече време с тях.

- С кого си бил непосредствен през годините във футбола?
- В националния съм бил в стая с Божинов, с Михайлов. В Русия има много футболисти, с които и до през днешния ден се слушам. Приятели са ми и мога да разгадавам на тях.

- Най-безкомпромисният бранител, който си срещал в кариерата си?
- С националния сме играли с Италия, а който и да вземеш от „ скуадра адзура “, всички са научени футболисти и е много мъчно да играеш с тях. Дават „ безвъзмездни лекции “. Всеки знае по кое време да е на точното място. В Русия има доста мощни играчи. Например Игнашевич, който към този момент е на 37-38 години и продължава да играе на доста високо равнище.

- Футболът в коя страна най-вече ти импонира?
- От огромните шампионати Испания и Англия.

- Видя какво е в Испания и в Германия...
- В Испания отидох в тим, който беше в рецесия и му беше доста мъчно да се избави. За половин година сменихме трима треньори в Алавес. Имахме доста другоземен президент, който беше всичко - от президент, през треньор до хазаин, теляк, началник на агитката и водач на рейса. Правеше безусловно всичко! Никога не съм си представял, че в Испания толкоз малко упражняват. В Алавес даже не можех да се изпотя на подготовка! В Германия беше напълно друго. Честно казано, престоят ми в Германия ми хареса доста повече, в сравнение с в Испания. Ако мога да предпочитам в този момент сред двете, ще избера Германия, тъй като там всичко ти е подредено, не мислиш за безусловно нищо друго, с изключение на за футбол. Бази, екипировки, терени – всичко е на топ равнище. Много бях благополучен в Германия.

- Телевизионният футбол влиза ли в програмата ти за възобновяване, за отмора?
- Да, всеки ден виждам мачове и по тази причина от време на време се караме с жена ми. В нас постоянно се гледа футбол и всички са привикнали.

- Есмер към този момент схваща ли от футбол?
- Мисли, че схваща повече от мен, което е най-големият проблем. Както в България – всеки схваща от политика и от футбол, в кръга на шегата.

- Синът ти ли дефинира програмата ти за деня?
- Още е дребен и е обикновено всеки да се преценява с него. Малко да гъгне и всеки е на нокти. Така беше и при първите ми две деца. За всяко малко дете се притесняваш, до момента в който порасне. Но без тях сме заникъде! Най-важното за мен са децата. Те са най-голямото благосъстояние!

- Доколко в този момент си предан на религията? Имаше един интервал, в който бе надали не захласнат.
- В Русия, както и в България се срещнах с доста чиновници на църквата – свещеници и владици, даже с патриарха. Ходим непрекъснато в българската черква. Познавам духовник Теоктист от 15 години, който е представител на българската черква. Почти всеки ден или се чуваме или вървя някъде. Това е най-важното за мен и в никакъв случай не мога да го оставя.

- Религията и фамилията ли те зареждат най-вече?
- Да, без религия, няма да има семейство, няма да има нищо! Вярата за мен е номер 1 и постоянно ще остане по този начин.

- Доколко един футболист може да бъде предан на религията?
- Всеки човек първо би трябвало да мисли за това - да бърка, колкото се може по-малко и да води верен метод на живот. Колкото и да е смешно, че аз го споделям, откакто съм направил много неточности и съм живял неправилно… Но по-късно скърбя! Ако се стремиш да не повтаряш предходните си неточности, ще бъде доста добре.

- Играл ли си с бразилци в Русия? Те също са доста религиозни, какво усещане са ти създали? Някои считат, че преиграват, други че в действителност са отдадени на вярата?
- Аз играх с Карлос Едуардо, който не беше доста религиозен. Рубин го купи за 20 милиона от Хофенхайм. Много огромен мой другар. Но той имаше един непосредствен, който в действителност беше доста религиозен и това не е преиграване. За тях футболът и религията са преди всичко!

- Има ли нещо, което искаш да споделиш след толкоз години безмълвие?
- Искам да предложа на хората в България да не бъдат толкоз завистливи, да не гледат какво се случва при другите, а да си гледат личния двор. Тогава всичко ще бъде по-добре за богатството на цяла България!

- Какво си пожелаваш за край?
- Пожелавам си както на мен, по този начин и на безусловно всички, да сме живи и здрави, Господ да е с нас и да ни оказва помощ! А в случай че може и всеки ден поне да бъдем по-добри, както към самите нас, по този начин и към всички хора.
КРАСИМИР МИНЕВ/ВЛАДИМИР ПАМУКОВ/ТВ+
Източник: blitz.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР