Благовещение 2020: Какво трябва да знаем за Благовец
Благовещение 2020 или Какво би трябвало да знаем за Благовец е опит на Actialno.com да бъде потребен за вас и приготовленията ви за Великденските празници.
Благовещение се празнува на 25 март всяка година и е един от непрекъснатите празници. Той е празник на всички християни, без значение от традицията и църквата, към която принадлежат. Утвърден е в Православната черква през 7 век.
Според Библията поверието гласи, че както Св. арх. Гавриил съобщил богатствата новина на Пресвета Богородица, че ще зачене и роди наследник, по този начин дохвърчалите кукувици и лястовици известяват на хората богатствата новина за идващата пролет.
Празникът се уважава от доста майки, тъй като Света Богородица е тяхна закрилница.
В националния календар този ден е прочут като Благовец или " половин Великден ". Какво би трябвало да знаем за празника?
Традиции и традиции на Благовец На трапезата
Празникът е по време на Великия пост, само че на този ден Светата православна черква позволява да се яде риба, зехтин и да се пие вино.
Трапезата е богата, въпреки и постна. Задължителна била обредната питка и рибата, тъй като се вярвало, че за здраве " най-малко с кокал от риба би трябвало да си почешеш зъбите ".
Стопанките месели и лучник, а на трапезата имало каша от прясна коприва, салата от лук с към този момент набол джоджен и магданоз.
От незапомнено време е останала и приказката „ пристигна ли Благовец, хващаме се за зелено. Щом са поникнали първите ядливи растения, ще има храна за фамилията.
Какво да създадем на Благовещение
На този ден се става рано, с цел да е богата годината.
Преди да седнат на софрата, домакинята отчупвала огромно парче от питата и го оставяла пред прага за домашния дух – настойника на къщата.
На този ден, както на всички тачени празници, се събирал целият жанр. С питата, намазана с мед, че черпят съседи и близки.
За да посрещнат лятото на чисто, стопаните измитат дворовете и къщите против Благовец, а боклука постоянно възпламеняват, с цел да изгорят и заболяванията през годината. На самия ден се уважава доста и не се захващат с никаква домакинска работа. Казват, че на този ден – огромен празник – даже птиците не свиват гнезда.
Бабите пробивали ушите на момиченцата, с цел да им сложат обици и вярвали, че не ги боли, тъй като към тях кръжат невидимите небесни сили от свитата на архангел Гавраил. Според националните вярвания това е " мил ден ". Поради същата причина дамите не допират игли, куки или конци.
Девойките, на които следва сватба, щом съзрат лястовичка, връзват на ръченика (дълга забрадка за глава с отпуснати краища и висящи ресни) три възелчета да свържат, като изричат с вяра: „ Лястовичке, посестримке, какъвто шъ ма земи, подобен нишан да ми туриш! " Поставят забрадката на покрива на пещта да престои там три дни и три нощи, след което, като я вземат в ръце, гадаят: в случай че виждат тиня по платно-то — дюлгерин ще да е женихът, хартийка ли намерят – даскал ще е...
Завързано възелче на кърпа, коланче или връвчица трябвало да се носи през цялата година, с цел да защищава от уроки и " неприятни очи ".
Всички през този ден, преди да чуят кукувича ария, гледат да са нахранени,да имат пара в джобовете си и положително въодушевление на сърце, с цел да са сити, паралии и радостни през годината.
По време на Великия пост е неразрешено да се играе хоро, само че на Благовещение е позволено мъжкото хоро " буенец " .
" Събуждат се и излизат от дупките " змиите и гущерите.
Изпълняват се обредни дейности, които имат предпазваща и прогонваща мощ: преди изгрев палят огън на едно или няколко места по всички ъгли на двора, като поставят говежда тор да пуши и да прогонва влечугите.
Деца и възрастни удрят тенекии и звънци и с бягане обикалят двора и къщата. Тези дейности са съпроводени с изричането на специфична словесна формула: „ Бягайте, змии и гущери, днеска е Благовец или „ Бягайте, змии, Благовец ша ва затисне ".
През деня всяка отрова губи силата си.
Стопаните премитат къщите и дворовете си и палят огньове, които прескачат, с цел да не пострадат от змийско захапване през лятото.
Пали се огън
Народът вярвал в пречистващата мощ на огъня. Затова възрастните разрешавали на децата и младежите да го прескачат за здраве.
Времето се затопля – змиите и гущерите излизат от леговищата си и плъзват из полето.
За да се предпазят от захапване на змия, тук-там хората палят парцали от конопено платно и си пърлят с тях краката.
В други региони възпламеняват огън и го прескачат, също по този начин обикалят двора със разпален парцал.
С празника Благовец са свързани следните вярвания: На Благовещение съгласно националните вярвания се завръщат и самодивите.
Дедите ни им приписват свръхестествени качества: те били невидими, чувал се единствено гласът им и живеели на край света. По нашите земи самодивите идвали, когато всичко се раззеленява. Заселвали се във високите планини, край „ неначенати ― езера, извори и реки, в клоните на високи дървета. Ако някой отсече такова дърво, то не горяло, а колата, която го превозвала – до три дни се чупела.
На Благовещение самодивите играели хоро на росна поляна, а утъпканата трева там повече не растяла. Който ги зърнел, се разболявал от самодивска болест – толкоз красиви и грациозни били.
Болните можели да се надяват на изцеление, в случай че преспят на самодивска поляна край самодивски извор и се измият с " мълчана вода " ― от самодивския бунар.
На този ден се правят редица селскостопански действия:
- сеят зеленчуци и присаждат плодните дръвчета, с цел да са " благи " /сладки
- градинарите " плашат " ― (подрязват или изкореняват) овошките, които не дават плод, бележат агнета и ярета, тъй като се има вяра, че по-малко ще ги боли
- дамите садят тикви, с цел да станат бели и благи, а бубарите (производителите на коприна) поставят в пазвите си бубено семе и гледат времето в този ден да е хубаво, с цел да е на " хаир " и добитата коприна през годината
- стопаните отварят кошерите и пускат пчелите, с цел да съберат сладостен мед.
Вярва се, че където има закопано имане, в късна доба против Благовец парите излъчват наследник пламък над земята.
Затова иманярите от среднощ до първи петли обикалят могили, пресъхнали кладенци и за-пустели места с вярата да съзрат пламъка, който ще ги подари с благосъстояние. Вярвало се, че в нощта против Благовещение от небитието идват духовете на умрели, които приживе са укрили огромно богатство, навръх мястото, където са го заровили.
Духовете се появявали във тип на светла бликам или мержелеещ се пушек. И в същата нощ иманярите, които знаели землищата със заровени полезности, само че не били сигурни за точното място, обикаляли региона и чакали знак.
За да предразположат духа, те носели прясна пита и шарена сол, а в лявата ръка – сребърна пара.
Поверия и гадаене Вярва се, че в случай че някой види на първо време щъркел, който не лети, а лежи или върви, недобро ще го сполети.
Вярва се, че, в случай че на Благовещение се засаждат дръвчета, те ще родят доста сладки плодове.
Ако на Благовещение времето е хубаво, годината ще бъде плодородна.
Наричания на Благовещение
Бежте, змии и гущери, че ви огън гони!
Бягайте, змии и гущери, че в утрин Благовец
Бягайте, змии, Благовец ще ви затисне! Кога пристигна Куковден
Кукувицата да те закука, нека! На куково лято
Ще бъде на Благовец.
Фразеологията за Благовец третира основно вярата в магическата мощ на кукувицата и нейния глас („ Кукувицата да те закука дано), както и концепцията, че на този ден излизат змиите и гущерите(„ Бягай-те, змии и гущери, Благовец ще ви затисне).
ОЩЕ ПОЛЕЗНИ НОВИНИ:
Великденски пости 2020: Всичко, което би трябвало да знаем
Най-честите неточности при варенето на паста
Здраве в офиса - по какъв начин да се пазим от вируси
Хранене съгласно кръвната група
* Сред употребяваните източници и " Народопсихологията на българите, показана в обичаите от интервала на Великденските пости ", проф. Иван Чобанов
Благовещение се празнува на 25 март всяка година и е един от непрекъснатите празници. Той е празник на всички християни, без значение от традицията и църквата, към която принадлежат. Утвърден е в Православната черква през 7 век.
Според Библията поверието гласи, че както Св. арх. Гавриил съобщил богатствата новина на Пресвета Богородица, че ще зачене и роди наследник, по този начин дохвърчалите кукувици и лястовици известяват на хората богатствата новина за идващата пролет.
Празникът се уважава от доста майки, тъй като Света Богородица е тяхна закрилница.
В националния календар този ден е прочут като Благовец или " половин Великден ". Какво би трябвало да знаем за празника?
Традиции и традиции на Благовец На трапезата
Празникът е по време на Великия пост, само че на този ден Светата православна черква позволява да се яде риба, зехтин и да се пие вино.
Трапезата е богата, въпреки и постна. Задължителна била обредната питка и рибата, тъй като се вярвало, че за здраве " най-малко с кокал от риба би трябвало да си почешеш зъбите ".
Стопанките месели и лучник, а на трапезата имало каша от прясна коприва, салата от лук с към този момент набол джоджен и магданоз.
От незапомнено време е останала и приказката „ пристигна ли Благовец, хващаме се за зелено. Щом са поникнали първите ядливи растения, ще има храна за фамилията.
Какво да създадем на Благовещение
На този ден се става рано, с цел да е богата годината.
Преди да седнат на софрата, домакинята отчупвала огромно парче от питата и го оставяла пред прага за домашния дух – настойника на къщата.
На този ден, както на всички тачени празници, се събирал целият жанр. С питата, намазана с мед, че черпят съседи и близки.
За да посрещнат лятото на чисто, стопаните измитат дворовете и къщите против Благовец, а боклука постоянно възпламеняват, с цел да изгорят и заболяванията през годината. На самия ден се уважава доста и не се захващат с никаква домакинска работа. Казват, че на този ден – огромен празник – даже птиците не свиват гнезда.
Бабите пробивали ушите на момиченцата, с цел да им сложат обици и вярвали, че не ги боли, тъй като към тях кръжат невидимите небесни сили от свитата на архангел Гавраил. Според националните вярвания това е " мил ден ". Поради същата причина дамите не допират игли, куки или конци.
Девойките, на които следва сватба, щом съзрат лястовичка, връзват на ръченика (дълга забрадка за глава с отпуснати краища и висящи ресни) три възелчета да свържат, като изричат с вяра: „ Лястовичке, посестримке, какъвто шъ ма земи, подобен нишан да ми туриш! " Поставят забрадката на покрива на пещта да престои там три дни и три нощи, след което, като я вземат в ръце, гадаят: в случай че виждат тиня по платно-то — дюлгерин ще да е женихът, хартийка ли намерят – даскал ще е...
Завързано възелче на кърпа, коланче или връвчица трябвало да се носи през цялата година, с цел да защищава от уроки и " неприятни очи ".
Всички през този ден, преди да чуят кукувича ария, гледат да са нахранени,да имат пара в джобовете си и положително въодушевление на сърце, с цел да са сити, паралии и радостни през годината.
По време на Великия пост е неразрешено да се играе хоро, само че на Благовещение е позволено мъжкото хоро " буенец " .
" Събуждат се и излизат от дупките " змиите и гущерите.
Изпълняват се обредни дейности, които имат предпазваща и прогонваща мощ: преди изгрев палят огън на едно или няколко места по всички ъгли на двора, като поставят говежда тор да пуши и да прогонва влечугите.
Деца и възрастни удрят тенекии и звънци и с бягане обикалят двора и къщата. Тези дейности са съпроводени с изричането на специфична словесна формула: „ Бягайте, змии и гущери, днеска е Благовец или „ Бягайте, змии, Благовец ша ва затисне ".
През деня всяка отрова губи силата си.
Стопаните премитат къщите и дворовете си и палят огньове, които прескачат, с цел да не пострадат от змийско захапване през лятото.
Пали се огън
Народът вярвал в пречистващата мощ на огъня. Затова възрастните разрешавали на децата и младежите да го прескачат за здраве.
Времето се затопля – змиите и гущерите излизат от леговищата си и плъзват из полето.
За да се предпазят от захапване на змия, тук-там хората палят парцали от конопено платно и си пърлят с тях краката.
В други региони възпламеняват огън и го прескачат, също по този начин обикалят двора със разпален парцал.
С празника Благовец са свързани следните вярвания: На Благовещение съгласно националните вярвания се завръщат и самодивите.
Дедите ни им приписват свръхестествени качества: те били невидими, чувал се единствено гласът им и живеели на край света. По нашите земи самодивите идвали, когато всичко се раззеленява. Заселвали се във високите планини, край „ неначенати ― езера, извори и реки, в клоните на високи дървета. Ако някой отсече такова дърво, то не горяло, а колата, която го превозвала – до три дни се чупела.
На Благовещение самодивите играели хоро на росна поляна, а утъпканата трева там повече не растяла. Който ги зърнел, се разболявал от самодивска болест – толкоз красиви и грациозни били.
Болните можели да се надяват на изцеление, в случай че преспят на самодивска поляна край самодивски извор и се измият с " мълчана вода " ― от самодивския бунар.
На този ден се правят редица селскостопански действия:
- сеят зеленчуци и присаждат плодните дръвчета, с цел да са " благи " /сладки
- градинарите " плашат " ― (подрязват или изкореняват) овошките, които не дават плод, бележат агнета и ярета, тъй като се има вяра, че по-малко ще ги боли
- дамите садят тикви, с цел да станат бели и благи, а бубарите (производителите на коприна) поставят в пазвите си бубено семе и гледат времето в този ден да е хубаво, с цел да е на " хаир " и добитата коприна през годината
- стопаните отварят кошерите и пускат пчелите, с цел да съберат сладостен мед.
Вярва се, че където има закопано имане, в късна доба против Благовец парите излъчват наследник пламък над земята.
Затова иманярите от среднощ до първи петли обикалят могили, пресъхнали кладенци и за-пустели места с вярата да съзрат пламъка, който ще ги подари с благосъстояние. Вярвало се, че в нощта против Благовещение от небитието идват духовете на умрели, които приживе са укрили огромно богатство, навръх мястото, където са го заровили.
Духовете се появявали във тип на светла бликам или мержелеещ се пушек. И в същата нощ иманярите, които знаели землищата със заровени полезности, само че не били сигурни за точното място, обикаляли региона и чакали знак.
За да предразположат духа, те носели прясна пита и шарена сол, а в лявата ръка – сребърна пара.
Поверия и гадаене Вярва се, че в случай че някой види на първо време щъркел, който не лети, а лежи или върви, недобро ще го сполети.
Вярва се, че, в случай че на Благовещение се засаждат дръвчета, те ще родят доста сладки плодове.
Ако на Благовещение времето е хубаво, годината ще бъде плодородна.
Наричания на Благовещение
Бежте, змии и гущери, че ви огън гони!
Бягайте, змии и гущери, че в утрин Благовец
Бягайте, змии, Благовец ще ви затисне! Кога пристигна Куковден
Кукувицата да те закука, нека! На куково лято
Ще бъде на Благовец.
Фразеологията за Благовец третира основно вярата в магическата мощ на кукувицата и нейния глас („ Кукувицата да те закука дано), както и концепцията, че на този ден излизат змиите и гущерите(„ Бягай-те, змии и гущери, Благовец ще ви затисне).
ОЩЕ ПОЛЕЗНИ НОВИНИ:
Великденски пости 2020: Всичко, което би трябвало да знаем
Най-честите неточности при варенето на паста
Здраве в офиса - по какъв начин да се пазим от вируси
Хранене съгласно кръвната група
* Сред употребяваните източници и " Народопсихологията на българите, показана в обичаите от интервала на Великденските пости ", проф. Иван Чобанов
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ