Кондукторка: Колабираме в жегите, пътници ни обиждат, мрем като пилци от стрес
Blagoevgrad24.bg След обява, разкриваща неточно отношение на кондукторка към пасажери в рейс на градския превоз, нейна колежка се свърза с Varna24.bg не с цел да я оневини, а с цел да разкрие детайлности за тежките условия, при които са принудени да работят и ежедневните обиди и унижения, които са принудени да търпят. Ето споделеното от варненката, принудена да работи при зной, хули и мощен стрес:
" Първият огромен проблем в Градски превоз е неналичието на автобуси с естествени условия. Не може в тези жеги по най-натоварените линии 20 и 148 да се пускат рейсове, където хората са натъпкани като сардини, а има единствено няколко прозорчета. Вътре се работи на температура над 35 градуса сред пасажерите. Нормално е пасажерите да недоволстват, само че това неодобрение не би трябвало да бъде ориентирано към нас кондукторите и водачите, а към управата. Ежедневни са случаите, при които кондукторки колабират в жегите. На мен персонално ми се случва към този момент два пъти.
Второ, безспорен дефицит на водачи и кондуктори. Правя разлика сред кондуктор и инспектор. Кондукторът е този, който дава картите за еднократно пътешестване и ревизира картите. Контролата е тази, която ревизира дали всички пасажери са постоянно таксувани. Затова и започнаха да пускат някои линии, като тролей 82, по които се таксуват пасажерите от първата врата при лидера. Шофьорът освен таксува, само че и слиза да помогне на инвалиди и майки с колички да се качат, по-късно продължава. Е по какъв начин кажете тогава да съблюдава разписанието си, като работи за двама?
Третият проблем е възпитанието и отношението кондуктор-пътник. 95% от пасажерите са възпитани и интелигентни хора. Има и хора, които не дават отговор на тези критерии. Отношението обаче е кошмарно. Не може пасажер, седнал на място за майка с дете, млад мъж, да назовава кондукторката " мършо долна “, тъй като го е помолила да отстъпи мястото си. Не може болни и възрастни хора и инвалиди да стоят прави, кондукторката моли пасажери седнали на обозначените места да станат, и да получава един вагон обиди.
Често се качват пияни, дрогирани и хора в недобро психическо положение. Вчера персонално аз имах два случая на експанзия от страна на роми. Костваше ми доста нерви да ги озаптя. Бият се, щипят се, полуголи в рейса. Много постоянно е експанзията с реплики " Коя сити, ма дъртофело “, " Мършо долна “ и други сходни квалификации за това, че би трябвало да си свършим работата. Имало е и случаи да крещя полиция. Често се качват пияни пасажери, които се изпускат, само че не можем да ги свалим, тъй като имали билет. По закон другояче имаме това право.
Проблем е и това, че доста от кондукторките работят на цивилен контракт, без значение, че са в трудоспособна възраст. Когато започвах бях запитана дали желая да работя на трудов контракт, само че не ме утвърдиха. Няма пояснение. Тези, които сме на цивилен контракт работим на %, без твърдо възнаграждение. Ако имаме избран брой закупени кочани тогава имаме право да ни осигуряват пенсионно и да покрият минимална здравна осигуровка, която не включва използването на болничен. Тези на цивилен контракт нямат право на отпуск също по този начин. Ако излязат в отмора нищо не им се заплаща. Най-големият призрачен сън беше, че когато паднах в рейса и си счупих ръката, тогава разбрах, че тези дето сме на цивилен договор в случай на гибел сме застраховани за 500 лева Това основава напрежение сред нас, тъй като тези на цивилен контракт сме без права.
Когато аз започвах предходната година ми дадоха обещание, че до 1 септември ще бъда назначена на трудов контракт, само че не прецизираха коя година.
Слушах управлението по какъв начин разяснява, че 80% от рейсовете в " Градски превоз “ са обезпечени с климатици, другите 60 рейса нямат. Като човек, който е добре с с математиката, направих сметка. 60 рейса са 20 %. Това значи, че Градски транспорт разполага с 300 рейса, е няма толкоз. Повечето са в ремонт, чупят се, закъсват по пътя, изтичат им маслата и така нататък, тъй като са остарели. Имало 20 рейса, които трябвало да бъдат бракувани, само че нямало с какво да се заменят. От там следват повреди по пътя, прикачване на пасажери и нерви. Ние сме отговорни за разписанията, които не се съблюдават, за неналичието на климатик, за всичко.
Това с разписанията е също сериозен проблем. Те не са обновени от години и в този момент с тези поправки и тапи се случва по 5-6 часа кондуктор и водач да не могат да слязат даже до тоалетна.
Факт е, че има голяма смъртност измежду чиновници на " Градски превоз “, на стаичката ни в ДАП за две години се появиха 21 некролога. Отиват си младежи на по 50-60 години. Мрем като пилци от стрес.
Трябва да се вземат ограничения да се актуализират разписанията на рейсовете и тролеите, които минават през разкопките в града, тъй че да са съответни на новите условия на придвижване и трафика.
Не може в ненатоварен час маршрут от един до различен обръщач да е един час, а в пиковия час да е 45 минути. Ние сме длъжни да съблюдаваме разписанието, само че няма по какъв начин да стане.
Много постоянно сме обект на офанзива от крадци. На офанзивите на джебчии са подложени и пасажерите най-много по линия 148. Предупреждавам дамите да не показват наличните пари в портмонетата си и да се качват с приготвени пари. Камерите за жалост не могат тъкмо да засекат джебчиите, те са инсталирани на тавана и улавят единствено глави.
Сериозен проблем е и това, че компанията не ни обезпечава оборотни пари. Когато ми се качат сутринта трима пасажера с по 50 лв. и още двама с 20, аз би трябвало да имам персонални пари, с цел да им скапва. Така няколко пъти се стига до това, че с цел да имам оборотни 100 лв. в себе си, не мога да си платя заема.
Не е добре организиран и казусът с картите на пенсионерите. В Търговище да вземем за пример хората в пенсионна възраст заплащат 1 лева за карта, с която могат да употребяват билет с отстъпка и пътуват за 60 стотинки. В Пловдив имат карта с предел от 18 пътувания по една линия, по-късно си заплащат постоянен билет. Само във Варна против 2 лв. пътуват безкрайно. Точно пенсионерите са трансформирали градския превоз в транспортен транспорт. Мъкнат щайги, бидони, мотики, багаж, които ние не таксуваме, с цел да не ги ощетяваме.
Споделям всичко това с цел да са наясно пасажерите, че и при нас нещата не са цветя и рози, по тази причина и ние от време на време реагираме остро, въпреки всичко живи хора сме. Уважението би трябвало да е взаимно! "
" Първият огромен проблем в Градски превоз е неналичието на автобуси с естествени условия. Не може в тези жеги по най-натоварените линии 20 и 148 да се пускат рейсове, където хората са натъпкани като сардини, а има единствено няколко прозорчета. Вътре се работи на температура над 35 градуса сред пасажерите. Нормално е пасажерите да недоволстват, само че това неодобрение не би трябвало да бъде ориентирано към нас кондукторите и водачите, а към управата. Ежедневни са случаите, при които кондукторки колабират в жегите. На мен персонално ми се случва към този момент два пъти.
Второ, безспорен дефицит на водачи и кондуктори. Правя разлика сред кондуктор и инспектор. Кондукторът е този, който дава картите за еднократно пътешестване и ревизира картите. Контролата е тази, която ревизира дали всички пасажери са постоянно таксувани. Затова и започнаха да пускат някои линии, като тролей 82, по които се таксуват пасажерите от първата врата при лидера. Шофьорът освен таксува, само че и слиза да помогне на инвалиди и майки с колички да се качат, по-късно продължава. Е по какъв начин кажете тогава да съблюдава разписанието си, като работи за двама?
Третият проблем е възпитанието и отношението кондуктор-пътник. 95% от пасажерите са възпитани и интелигентни хора. Има и хора, които не дават отговор на тези критерии. Отношението обаче е кошмарно. Не може пасажер, седнал на място за майка с дете, млад мъж, да назовава кондукторката " мършо долна “, тъй като го е помолила да отстъпи мястото си. Не може болни и възрастни хора и инвалиди да стоят прави, кондукторката моли пасажери седнали на обозначените места да станат, и да получава един вагон обиди.
Често се качват пияни, дрогирани и хора в недобро психическо положение. Вчера персонално аз имах два случая на експанзия от страна на роми. Костваше ми доста нерви да ги озаптя. Бият се, щипят се, полуголи в рейса. Много постоянно е експанзията с реплики " Коя сити, ма дъртофело “, " Мършо долна “ и други сходни квалификации за това, че би трябвало да си свършим работата. Имало е и случаи да крещя полиция. Често се качват пияни пасажери, които се изпускат, само че не можем да ги свалим, тъй като имали билет. По закон другояче имаме това право.
Проблем е и това, че доста от кондукторките работят на цивилен контракт, без значение, че са в трудоспособна възраст. Когато започвах бях запитана дали желая да работя на трудов контракт, само че не ме утвърдиха. Няма пояснение. Тези, които сме на цивилен контракт работим на %, без твърдо възнаграждение. Ако имаме избран брой закупени кочани тогава имаме право да ни осигуряват пенсионно и да покрият минимална здравна осигуровка, която не включва използването на болничен. Тези на цивилен контракт нямат право на отпуск също по този начин. Ако излязат в отмора нищо не им се заплаща. Най-големият призрачен сън беше, че когато паднах в рейса и си счупих ръката, тогава разбрах, че тези дето сме на цивилен договор в случай на гибел сме застраховани за 500 лева Това основава напрежение сред нас, тъй като тези на цивилен контракт сме без права.
Когато аз започвах предходната година ми дадоха обещание, че до 1 септември ще бъда назначена на трудов контракт, само че не прецизираха коя година.
Слушах управлението по какъв начин разяснява, че 80% от рейсовете в " Градски превоз “ са обезпечени с климатици, другите 60 рейса нямат. Като човек, който е добре с с математиката, направих сметка. 60 рейса са 20 %. Това значи, че Градски транспорт разполага с 300 рейса, е няма толкоз. Повечето са в ремонт, чупят се, закъсват по пътя, изтичат им маслата и така нататък, тъй като са остарели. Имало 20 рейса, които трябвало да бъдат бракувани, само че нямало с какво да се заменят. От там следват повреди по пътя, прикачване на пасажери и нерви. Ние сме отговорни за разписанията, които не се съблюдават, за неналичието на климатик, за всичко.
Това с разписанията е също сериозен проблем. Те не са обновени от години и в този момент с тези поправки и тапи се случва по 5-6 часа кондуктор и водач да не могат да слязат даже до тоалетна.
Факт е, че има голяма смъртност измежду чиновници на " Градски превоз “, на стаичката ни в ДАП за две години се появиха 21 некролога. Отиват си младежи на по 50-60 години. Мрем като пилци от стрес.
Трябва да се вземат ограничения да се актуализират разписанията на рейсовете и тролеите, които минават през разкопките в града, тъй че да са съответни на новите условия на придвижване и трафика.
Не може в ненатоварен час маршрут от един до различен обръщач да е един час, а в пиковия час да е 45 минути. Ние сме длъжни да съблюдаваме разписанието, само че няма по какъв начин да стане.
Много постоянно сме обект на офанзива от крадци. На офанзивите на джебчии са подложени и пасажерите най-много по линия 148. Предупреждавам дамите да не показват наличните пари в портмонетата си и да се качват с приготвени пари. Камерите за жалост не могат тъкмо да засекат джебчиите, те са инсталирани на тавана и улавят единствено глави.
Сериозен проблем е и това, че компанията не ни обезпечава оборотни пари. Когато ми се качат сутринта трима пасажера с по 50 лв. и още двама с 20, аз би трябвало да имам персонални пари, с цел да им скапва. Така няколко пъти се стига до това, че с цел да имам оборотни 100 лв. в себе си, не мога да си платя заема.
Не е добре организиран и казусът с картите на пенсионерите. В Търговище да вземем за пример хората в пенсионна възраст заплащат 1 лева за карта, с която могат да употребяват билет с отстъпка и пътуват за 60 стотинки. В Пловдив имат карта с предел от 18 пътувания по една линия, по-късно си заплащат постоянен билет. Само във Варна против 2 лв. пътуват безкрайно. Точно пенсионерите са трансформирали градския превоз в транспортен транспорт. Мъкнат щайги, бидони, мотики, багаж, които ние не таксуваме, с цел да не ги ощетяваме.
Споделям всичко това с цел да са наясно пасажерите, че и при нас нещата не са цветя и рози, по тази причина и ние от време на време реагираме остро, въпреки всичко живи хора сме. Уважението би трябвало да е взаимно! "
Източник: blagoevgrad24.bg
КОМЕНТАРИ