Благоевград. На Еньовден моми и момци посрещат с песни и

Благоевград. На Еньовден моми и момци посрещат с песни и игри изгрева на слънцето по поляни и могили край селата, търкаляйки се в Еньовденска роса, къпейки се и миейки се в реки и извори за здраве и излекуване. Това сподели за Радио „ Фокус “ – Пирин Румяна Хаджиева, етнограф в Регионален исторически музей – Благоевград. „ В ранните часове на деня се берат билки и цветя, които се вият на венци, а дребните китки се назовават на всеки член от фамилията. Те биват окачвани на високо и по свежестта им се гадае за здравето хората “, сподели още Хаджиева. По думите ѝ с някои треви като лепка и желавика се опасва като зелен пояс кръста при болежка и бездетство или по време на беритба. „ През Еньовденски венец деца и младежи се провират за здраве, Еньовденска китка се окача на входната врата, само че най-разгърнат по смисъл е женитбенския обред, наименуван „ Надпяване на китки “, добави Хаджиева. Тя изясни, че девойки на женитбена възраст, вечерта преди Еньовден носят мълчана вода в менче и означават с пръстен или друга своя движимост всяка китка, след което оставят котлето да пренощува под звездите. „ На сутринта се събират за надпяването, пеят песни към котлето, играят, а малко момиченце изважда китките една след друга. В това време всички извършват припевки, чието наличие предсказва общественото състояние и/или имотността на бъдещия младоженец “, означи Хаджиева.
Ливия НИНОВА