Вазов под табу = русофил!?
Благодарение на огромния Дмитрий Лихачов празникът на св. св. Кирил и Методий е празник и в Русия. Само че с цел да може този празник на конституирането на остарелия български език да работи политически за Империята, една част от празника в Русия е табу. Българската част. (Предстои ни да забележим какво ще бъде табуирано от следващата година в Сърбия, която преди малко реши също да го направи формален празник).
Приносът на огромния Вазов за конституирането на новия български език е безспорен. Но с цел да може Вазов да работи политически за Империята като предан човек от колонията, и от него една част е табу. Антируската част. Само че в България.
През военната 1916 година Вазов написа стихотворението си Към съветските воини. Ето финалните куплети:
И отново не ви ненавиждаме (не укривам:
обича ви още народа);
само че обичан и свойта независимост,
многократно по-любим я ния.
За този идол ний се бием
и с непознат, и със непосредствен упорно
и няма ний врат да превием
пред никакво робство позорно!
О, какъв брой ви, братя, тъгувам!
О, по какъв начин бих желал, братя клети,
независимост и вам – и за нея
кат нас да живейте и мрете!
Както и да свършат разногласията по новите оферти на Министерството на образованието и науката, това стихотворение във всеки случай няма да влезе в гимназиалните читанки. Както при соца не влизаше в Събраните съчинения на Патриарха на българската литература. И в случай че някой би почнал да го разгласява, би си изпатил евентуално за " национално изменничество " разследване от измяната му към нашите " двойни освободители ".
Съвременният историк Марк Феро, лидер на най-авторитетната френска школа " Анали ", прави едно просто, само че значимо разграничаване: когато премълчаваме елементи от предишното, в случай че мълчанието е наложено от страната посредством нейния подтиснически уред, това е санкция; а в случай че обществото си трае без намесата на страната – това е табу. Е, преди Десети тези Вазови стихове се премълчаваха заради глобите, а през днешния ден – тъй като са под табу. За нещата под табу в обществото се знае, само че не се приказва. Те са неприлични.
Да забележим с какво е непристоен горецитираният Патриарх.
1. Той твърди, че българският народ обичал руснаците, единствено че обичал свободата си " многократно повече ", в сравнение с руснаците.
Табуиращ коментар: Както знаем, истината е противоположна: българският народ обича руснаците многократно повече от свободата си, тъй като руснаците му дадоха свободата! Значи Патриархът не споделя истината. Но ние въпреки всичко го почитаме, по тази причина няма да приказваме за това негово faux pas.
2. Той твърди, че за тази си независимост българският народ се биел (водел война в момента) и с непознати, и с близки (разбирай руснаците), за да не настъпи ново робство (разбирай – наложено от руснаците).
Табуиращ коментар: Както знаем, храбрият български боец бе хвърлен против съветските братя за подправени буржоазни идеали (като народен суверенитет и подобни). А имперските руснаци бяха прави да желаят да нахлуят в България през Добруджа, тъй като те са наши освободители по изискване, ерго те са прави по изискване постоянно. Патриархът в тази ситуация е пропуснал този миг, по тази причина ние ще пропуснем пропуща му.
3. Той твърди, че руснаците нямали нашата независимост. Поради което: (а) ги жалеел и (б) им желаел да я отимат и по български образец – за нея да живеят и да мрат.
Табуиращ коментар: Недопустимо! (В този случай прочувственият изблик е неукротим и предскача логиката.) Патриархът е надминал даже военачалник Иван Колев! Генералът беше срещу руснаците, само че като родолюбец, а индивидът, който написа " Българийо, за тебе те умряха! " в " Новото гробище на Сливница ", в този момент твърди, че българският боец се бие с съветския поради някаква си безродна независимост, наша през днешния ден и тяхна на следващия ден!? Патриархът се намесва във вътрешните работи на една суверенна страна! Налага на Русия български полезности, освен това политически! Руснаците си знаят най-добре по кое време да убиват царете си и да възкачват нови, по кое време да убиват турци и по кое време – българи! Никой няма право да им диктува, изключително освободеният от тях и така нататък (виж по-горе).
Обобщаващ табуиращ коментар: Наред с изложените учредения, почeрпани от самото стихотворение, има и едно външно съображение, и то е решаващо: както знаем, Вазов е русофил, а тук се демонстрира като русофоб. Патриархът е влезнал в несъгласие със себе си. Случва се и на патриарсите, по тази причина великодушно ще извиним и премълчим.
И табуто готово.
В мненията умишлено употребявам соцезик, тъй като считам, че това табу и през днешния ден е ин-формирано от соц-(анти)мисловни конструкти. С лекост можем да си го преведем на актуален тролски – примерно, че Вазов тук се явява брюкселски либераст и експортьор на цветни революции, който освен това обидно си разрешава да третира Вечновелика Русия с подбалканско състрадание – само че мисля, че и по този начин е ясно. Схемите на табуто върху Вазов са от социалистическия агитпроп 70 години обратно, единствено думичките ще са днешна изработка, артикул на днешните агитпропчици.
По принцип аз извинявам единствено едно табуиране – от човечност. Изразено е в думите на сакатия: " Предпочитам ония хора, които, като влизам в стаята, първо поглеждат здравия ми крайник. "
Табуирането на Вазов е от подло безволие.
И въпреки всичко ще кажете при цялата глупост на мненията фактът си е реалност: това стихотворение е в несъгласие с многото Вазови произведения, в които той се демонстрира не като русофил, а като Патриарх на българското русофилство! Ето, като ще цитираме – към този момент съгласно читанките, – този детски спомен, писан в мерена тирада след потушаването на Априлското въстание:
Бях дребен аз, само че още помня:
във стаята ни бедна, скромна
висеше облик завехтел
до Божата света икона.
Над него имаше корона,
под него пък – двуглав орел.
И постоянно майка ми тогази
ме вдигаше да видя ази
от близко тоз лик свят и остарял
и нежно думаше ми: " Чадо,
целуни тоя прекрасен дядо,
целуни българския цар! "
Тук всичко е еднопосочно ясно: Майката (за Вазов безспорен честен престиж: " Ти и индивида в мен сътвори " ) учи Детето на Традицията (образът е " завехтел " ), че Царят с съветската имперска атрибутика е: (а) богоравен (той е " до " Божия лик) и (б) български цар. Каква ти независимост, каква ти Европа – Задунайска губерния, 16 република, тути кванти.
Точно по този начин. Вазов е спорен в доста неща, в това число в отношението си към Русия. Ще дам още един образец, в който поклонението към Русия върви паралелно с сдържаност и даже недоизказана самокритичност за това поклонение.
Вазов към този момент е зрял мъж, който като съумял публицист е претрупан от премиера Константин Стоилов със комплицирана държавническа задача да бъде член на митрополит Климентовата депутация, пратена да сдобрява България с Русия след епохата на Стамболов. И ето по какъв начин написа за това:
" Ний знаехме, че дружно с нас и България цяла на тоз час чакаше с разтупано сърце да узнае по какъв начин ще одобряват нейните пратеници, които [...] носеха със себе си и разкаянието, и любовта, и сърцето на българский народ, да ги сложат пред великодушието на съветския. [...] Изпитвахме паниката на блудния [!] наследник от притчата, който след многогодишно блуждание се завръщал към бащиний си [!] дом. [...] От елементарния мужик до царя – ний намерихме сърца, подготвени единствено да простят, да не помнят великодушно, да любят ".
Цитирам от " Как минахме съветската граница. Пътни усещания ", " писателския доклад " на Вазов, обнародван " за всички " след завръщането му в България. Но двайсет години по-късно Вазов прибавя към тези " усещания " и неща, " автотабуирани " преди време в материал, към този момент непредназначен " за всички ", в автобиографията си, разказана на Шишманов: " В София дадохме доклад на Стоилов за своята успешно приключена задача, след което Македонското въстание, по настояването на Лобанова [руския имперски външен министър] беше спряно. [Нямам думи. Вие в случай че имате – кажете ги!] По-нататък: " Големи душевни терзания ми аргументи и настоятелното искание на съветския представител Бахметьев да се уволни известният сред студентството професор Милюков. Кабинетът, който желаеше да заякнат преди малко възобновените положителни връзки с Русия, се видя заставен да отстъпи под натиска на съветския пълномощен министър. " Коментар още веднъж нямам; единствено един акцент: тогава Вазов е министър на националното просвещение в този кабинет, значи персонално той е подписал уволнението на Милюков, само че в загатна си не споделя, че и самичък се е унизил дружно с кабинета, а не си е хвърлил оставката примерно. Във всеки случай, пишейки възторжено за блудния наследник и всеопрощаващия Отец, Вазов си е давал сметка за практическата политическа цена на усъвършенстваните връзки: стеснен суверенитет, ефикасен незабавно.
Изкусително е да подредим тези откъслеци, както би ги нарекъл Вазов, хронолигически и да предположим, че Вазов просто е евлюирал от безрезрвен про-русизъм през смесено отношение до неприкрит анти-русизъм. Ще сбъркаме – и споделям това не като литературовед, зер не съм, само че като четец на Вазов. За мен разковничето за схващане на Вазов в цялото несъгласие на политическите му позиции е една фраза, отронена от литературоведа Искра Панова: " Вазов и Коледа не може да посрещне, без да напъти обществото " (по мотив разказчето Бъдни вечер в столицата). Вазов е ситуативен и във всяка обстановка желае да направлява. А обстановки доста и все разнообразни, поетическата му вътрешен глас ги прави несводими една към друга, той пита не политическия разсъдък или инерционните си пристрастия, а във всяка обстановка отначало, неуморно пита сърцето си. И го следва. И споделя на всички. И е настоящо правилен на себе си, а не на някаква авансово определена позиция. Непредвидим, замайващ? Сигурно. Но откровен. В стила на Дядо Вазовите упътвания, да пожелаем на днешните наши " русофили " – бъдете като Вазов ситуативни! Отворете очи, вижте какво прави Русия през днешния ден, пък реагирайте от душа. По делата ще се познаят душите.
Стига с тия табута!
Двадесет и четвърти май е денят на силата на българския език. И на свободата му!
" Дневник " препечатва публикацията от портала " Култура "
Приносът на огромния Вазов за конституирането на новия български език е безспорен. Но с цел да може Вазов да работи политически за Империята като предан човек от колонията, и от него една част е табу. Антируската част. Само че в България.
През военната 1916 година Вазов написа стихотворението си Към съветските воини. Ето финалните куплети:
И отново не ви ненавиждаме (не укривам:
обича ви още народа);
само че обичан и свойта независимост,
многократно по-любим я ния.
За този идол ний се бием
и с непознат, и със непосредствен упорно
и няма ний врат да превием
пред никакво робство позорно!
О, какъв брой ви, братя, тъгувам!
О, по какъв начин бих желал, братя клети,
независимост и вам – и за нея
кат нас да живейте и мрете!
Както и да свършат разногласията по новите оферти на Министерството на образованието и науката, това стихотворение във всеки случай няма да влезе в гимназиалните читанки. Както при соца не влизаше в Събраните съчинения на Патриарха на българската литература. И в случай че някой би почнал да го разгласява, би си изпатил евентуално за " национално изменничество " разследване от измяната му към нашите " двойни освободители ".
Съвременният историк Марк Феро, лидер на най-авторитетната френска школа " Анали ", прави едно просто, само че значимо разграничаване: когато премълчаваме елементи от предишното, в случай че мълчанието е наложено от страната посредством нейния подтиснически уред, това е санкция; а в случай че обществото си трае без намесата на страната – това е табу. Е, преди Десети тези Вазови стихове се премълчаваха заради глобите, а през днешния ден – тъй като са под табу. За нещата под табу в обществото се знае, само че не се приказва. Те са неприлични.
Да забележим с какво е непристоен горецитираният Патриарх.
1. Той твърди, че българският народ обичал руснаците, единствено че обичал свободата си " многократно повече ", в сравнение с руснаците.
Табуиращ коментар: Както знаем, истината е противоположна: българският народ обича руснаците многократно повече от свободата си, тъй като руснаците му дадоха свободата! Значи Патриархът не споделя истината. Но ние въпреки всичко го почитаме, по тази причина няма да приказваме за това негово faux pas.
2. Той твърди, че за тази си независимост българският народ се биел (водел война в момента) и с непознати, и с близки (разбирай руснаците), за да не настъпи ново робство (разбирай – наложено от руснаците).
Табуиращ коментар: Както знаем, храбрият български боец бе хвърлен против съветските братя за подправени буржоазни идеали (като народен суверенитет и подобни). А имперските руснаци бяха прави да желаят да нахлуят в България през Добруджа, тъй като те са наши освободители по изискване, ерго те са прави по изискване постоянно. Патриархът в тази ситуация е пропуснал този миг, по тази причина ние ще пропуснем пропуща му.
3. Той твърди, че руснаците нямали нашата независимост. Поради което: (а) ги жалеел и (б) им желаел да я отимат и по български образец – за нея да живеят и да мрат.
Табуиращ коментар: Недопустимо! (В този случай прочувственият изблик е неукротим и предскача логиката.) Патриархът е надминал даже военачалник Иван Колев! Генералът беше срещу руснаците, само че като родолюбец, а индивидът, който написа " Българийо, за тебе те умряха! " в " Новото гробище на Сливница ", в този момент твърди, че българският боец се бие с съветския поради някаква си безродна независимост, наша през днешния ден и тяхна на следващия ден!? Патриархът се намесва във вътрешните работи на една суверенна страна! Налага на Русия български полезности, освен това политически! Руснаците си знаят най-добре по кое време да убиват царете си и да възкачват нови, по кое време да убиват турци и по кое време – българи! Никой няма право да им диктува, изключително освободеният от тях и така нататък (виж по-горе).
Обобщаващ табуиращ коментар: Наред с изложените учредения, почeрпани от самото стихотворение, има и едно външно съображение, и то е решаващо: както знаем, Вазов е русофил, а тук се демонстрира като русофоб. Патриархът е влезнал в несъгласие със себе си. Случва се и на патриарсите, по тази причина великодушно ще извиним и премълчим.
И табуто готово.
В мненията умишлено употребявам соцезик, тъй като считам, че това табу и през днешния ден е ин-формирано от соц-(анти)мисловни конструкти. С лекост можем да си го преведем на актуален тролски – примерно, че Вазов тук се явява брюкселски либераст и експортьор на цветни революции, който освен това обидно си разрешава да третира Вечновелика Русия с подбалканско състрадание – само че мисля, че и по този начин е ясно. Схемите на табуто върху Вазов са от социалистическия агитпроп 70 години обратно, единствено думичките ще са днешна изработка, артикул на днешните агитпропчици.
По принцип аз извинявам единствено едно табуиране – от човечност. Изразено е в думите на сакатия: " Предпочитам ония хора, които, като влизам в стаята, първо поглеждат здравия ми крайник. "
Табуирането на Вазов е от подло безволие.
И въпреки всичко ще кажете при цялата глупост на мненията фактът си е реалност: това стихотворение е в несъгласие с многото Вазови произведения, в които той се демонстрира не като русофил, а като Патриарх на българското русофилство! Ето, като ще цитираме – към този момент съгласно читанките, – този детски спомен, писан в мерена тирада след потушаването на Априлското въстание:
Бях дребен аз, само че още помня:
във стаята ни бедна, скромна
висеше облик завехтел
до Божата света икона.
Над него имаше корона,
под него пък – двуглав орел.
И постоянно майка ми тогази
ме вдигаше да видя ази
от близко тоз лик свят и остарял
и нежно думаше ми: " Чадо,
целуни тоя прекрасен дядо,
целуни българския цар! "
Тук всичко е еднопосочно ясно: Майката (за Вазов безспорен честен престиж: " Ти и индивида в мен сътвори " ) учи Детето на Традицията (образът е " завехтел " ), че Царят с съветската имперска атрибутика е: (а) богоравен (той е " до " Божия лик) и (б) български цар. Каква ти независимост, каква ти Европа – Задунайска губерния, 16 република, тути кванти.
Точно по този начин. Вазов е спорен в доста неща, в това число в отношението си към Русия. Ще дам още един образец, в който поклонението към Русия върви паралелно с сдържаност и даже недоизказана самокритичност за това поклонение.
Вазов към този момент е зрял мъж, който като съумял публицист е претрупан от премиера Константин Стоилов със комплицирана държавническа задача да бъде член на митрополит Климентовата депутация, пратена да сдобрява България с Русия след епохата на Стамболов. И ето по какъв начин написа за това:
" Ний знаехме, че дружно с нас и България цяла на тоз час чакаше с разтупано сърце да узнае по какъв начин ще одобряват нейните пратеници, които [...] носеха със себе си и разкаянието, и любовта, и сърцето на българский народ, да ги сложат пред великодушието на съветския. [...] Изпитвахме паниката на блудния [!] наследник от притчата, който след многогодишно блуждание се завръщал към бащиний си [!] дом. [...] От елементарния мужик до царя – ний намерихме сърца, подготвени единствено да простят, да не помнят великодушно, да любят ".
Цитирам от " Как минахме съветската граница. Пътни усещания ", " писателския доклад " на Вазов, обнародван " за всички " след завръщането му в България. Но двайсет години по-късно Вазов прибавя към тези " усещания " и неща, " автотабуирани " преди време в материал, към този момент непредназначен " за всички ", в автобиографията си, разказана на Шишманов: " В София дадохме доклад на Стоилов за своята успешно приключена задача, след което Македонското въстание, по настояването на Лобанова [руския имперски външен министър] беше спряно. [Нямам думи. Вие в случай че имате – кажете ги!] По-нататък: " Големи душевни терзания ми аргументи и настоятелното искание на съветския представител Бахметьев да се уволни известният сред студентството професор Милюков. Кабинетът, който желаеше да заякнат преди малко възобновените положителни връзки с Русия, се видя заставен да отстъпи под натиска на съветския пълномощен министър. " Коментар още веднъж нямам; единствено един акцент: тогава Вазов е министър на националното просвещение в този кабинет, значи персонално той е подписал уволнението на Милюков, само че в загатна си не споделя, че и самичък се е унизил дружно с кабинета, а не си е хвърлил оставката примерно. Във всеки случай, пишейки възторжено за блудния наследник и всеопрощаващия Отец, Вазов си е давал сметка за практическата политическа цена на усъвършенстваните връзки: стеснен суверенитет, ефикасен незабавно.
Изкусително е да подредим тези откъслеци, както би ги нарекъл Вазов, хронолигически и да предположим, че Вазов просто е евлюирал от безрезрвен про-русизъм през смесено отношение до неприкрит анти-русизъм. Ще сбъркаме – и споделям това не като литературовед, зер не съм, само че като четец на Вазов. За мен разковничето за схващане на Вазов в цялото несъгласие на политическите му позиции е една фраза, отронена от литературоведа Искра Панова: " Вазов и Коледа не може да посрещне, без да напъти обществото " (по мотив разказчето Бъдни вечер в столицата). Вазов е ситуативен и във всяка обстановка желае да направлява. А обстановки доста и все разнообразни, поетическата му вътрешен глас ги прави несводими една към друга, той пита не политическия разсъдък или инерционните си пристрастия, а във всяка обстановка отначало, неуморно пита сърцето си. И го следва. И споделя на всички. И е настоящо правилен на себе си, а не на някаква авансово определена позиция. Непредвидим, замайващ? Сигурно. Но откровен. В стила на Дядо Вазовите упътвания, да пожелаем на днешните наши " русофили " – бъдете като Вазов ситуативни! Отворете очи, вижте какво прави Русия през днешния ден, пък реагирайте от душа. По делата ще се познаят душите.
Стига с тия табута!
Двадесет и четвърти май е денят на силата на българския език. И на свободата му!
" Дневник " препечатва публикацията от портала " Култура "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ