Black Label беше барЪТ на София, не по-лош от всеки

Black Label беше барЪТ на София, не по-лош от всеки първокласен където и да е в приличните страни на Европа, пък и на целия цивилизован свят.

Точният бар на точното място би могъл да бъде избран също по този начин, тъй като ретродекорът на Военния клуб на жълтите павета с високите орнаментирани тавани и цялата си атмосфера – дух, който е невеществен, само че се усеща, помагаха за общата картина на old school разкош. Какъвто на София толкоз доста липсва.

След като се трансформира в нещо, наричано Харем или както там му викаха, барът изгуби 99,9% от същността си, та по никакъв начин не е чудно, че и не оцеля в опростачен вид. Напоследък, към този момент като Slon, той се пробва да си върне остарялата популярност.

Не всичко е изгубено, благо бихме коментирали ние, тъй като част от чара на мястото е върнат. Ала олекотените барплотове в средата не са същото като положителния остарял дървен тезгях, на който отлежалите уискита като че ли добиваха по още някоя година от горната страна, а възприятието за непоклатимост, успокоение, непоколебимост и лукс проникваше даже единствено от един взор във всеки.

Част от декорацията на стените също е върната на място, само че го няма чувството за уют като в остарял благороден европейски дом, което го имаше преди.

И въпреки всичко, по-добре нещо, в сравнение с нищо – да бъдем оптимисти и да оценим старанието на новите домакини.