Почетен председател, а резонира като бизнесмен. С подкрепата на държавата
" Бизнесменът Ахмед Доган... " Нищо чудно в близко бъдеще с това определение да стартират огромна част от журналистическите материали за все по-мащабните бизнес инициативи на създателя и почетен ръководител на Движение за права и свободи. За някои - напълно ненадейно, за други - напълно съгласно настоящия резонанс в страната, той се оказа притежател на Топлоелектрическа централа " Варна " и прилежащото му пристанище във Варненското езеро.
Първите опити за сходна легитимация в действителност не са от през вчерашния ден.
Достатъчно е да си спомним за внушителния хонорар от над 1,5 милиона лв., който той взе за маркетингово изследване по плана Цанков камък, получен от " Минстрой холдинг ". Колкото и необичайно да прозвучаха на мнозина хидрогеоложките способности на Доган, то през 2011 година съдът се произнесе, че за приемането на парите известният политик не е бил в спор на ползи.
След като Доган стана притежател на пристанище и конфигурирана енергийна мощ от 1260 мегавата, сюрпризираните са надалеч по-малко, макар че спрямо двете придобивки, 1,5 милиона лв. хонорар са си като джобни за закуска.
Хронологията
През октомври 2017 година ЧЕЗ Прага разгласи, че е подписала договорка за продажбата Топлоелектрическа централа Варна на напълно незнайно сдружение с лимитирана отговорност.
Купувачът на варненската централа бе българската компания Сигда ООД, която се оказа благосъстоятелност на сина и дъщерята на Данаил Папазов, известно име в морския бизнес. Той бе шеф на Пристанище Варна в интервала 2001 – 2013 година, министър на превоза в държавното управление на Пламен Орешарски (уж от квотата на БСП), неуспешен самостоятелен претендент за кмет на Варна. А последният му към този момент опит на политическата сцена бе като претендент за вицепрезидент в тандем с Пламен Орешарски. Това бе и двойката, която получи поддръжката на Движение за права и свободи.
В края на ноември предходната година Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР) отхвърли да образува процедура по настояването на Обединени патриоти на Топлоелектрическа централа Варна, респективно – на купувачите да бъдат вменени съответни отговорности за дейности, който би трябвало да извършат за рехабилитация на централата и стартирането й в деяние. След това Комисия за защита на конкуренцията утвърди договорката, като одобри, че няма централизация и договорката по придобиване на 100 % от акциите на Топлоелектрическа централа Варна бе затворена към края на 2017 година
При придобиването на централата липсваше публична информация за платената цена по договорката. А от Прага пристигна информацията за стойност от порядъка на 50 млн. евро, която на пръв взор звучи много съществено за неработещия Топлоелектрическа централа.
Според осведомени с детайлите по придобиването на българския актив, в реалност договорката е доста по-изгодна за купувача. А действителната цена е 30 млн. евро, платени от купувача.
Те настояват, че от оповестената стойност от 50 милиона евро е приспаднат дълг на ЧЕЗ Прага към Топлоелектрическа централа Варна за 20 млн.
евро. Любопитното в тази ситуация е, че компанията в Прага е взела назаем тези пари от дъщерното си сдружение в България.
В случая е забавно дали не става дума за ощетяване на бюджета на България с най-малко два милиона евро –
неплатен налог върху облагата и още 900 000 евро налог дял.
А през септември предходната година се оказа, че Ахмед Доган е купил 70 % от сдружението притежател " Сигда " ООД.
На ярко
Доган по предписание като политик в никакъв случай не е бил отегчителен. Рядко даваше изявленията и говореше пред публицисти, в редките случаи го правеше пред доверени хора. Като предприемач също не е по-различно. Затова медиите бяха мощно сюрпризирани когато ТЕЦ-ът му предложения публицисти в границите на самодейност, наречена " Ден на отворените порти ". А на събитието бяха разкрити огромни " креативен проекти ".
Изпълнителният шеф Данаил Папазов разгласи, че в пристанището ще бъдат налети 89 милиона евро вложения и че до края на юли в компанията ще влезе мощен вложител, който ще получи 50 % дял.
Новият съучастник щял да финансира инфраструктурата и силози за зърнения терминал. Плановете са до края на годината " Пристанище Топлоелектрическа централа Езерово " да обработи до 250 хиляди т товари, които следващата година да се усилят двойно - зърнени храни, олио, асфалт, битум и тежки корабни масла.
Много любопитна е и друга поръчка на Папазов, че след построяването на новата контейнерна инфраструктура портът ще обработва към 200 хиляди т. контейнери на година. Това е общият потенциал на всички български пристанища сега.
Замисълът очевидно е новият сътрудник в " Пристанище Топлоелектрическа централа Езерово " да обезпечи голям за българските мащаби трафик на контейнери за Западна Европа, евентуално от Китай.
Държавната поддръжка
Засега проектите за огромен предстоящ бизнес значително изключват неработещия Топлоелектрическа централа Варна и са съсредоточени извънредно върху пристанището. Което в действителност въобще не значи, че електроцентралата не е печеливша. Всъщност на процедура няма нищо по-печелившо от това да имаш неработещ Топлоелектрическа централа, за който страната заплаща, с цел да не работи.
А ето и доказателството!
На тази диаграма е показано разпределението на така наречен " леден запас ". Това са енергийни мощности, които стоят в режим на подготвеност и би трябвало да бъдат включани, в случай че страната го изиска.
Както ясно се вижда, " лъвският къс " от запаса през последната година са за " Топлоелектрическа централа Варна ". Иде тирада за над 27 милиона лв. или съвсем половината от действително платената цена на ЧЕЗ за централата и пристанището. Според изказванията на Папазов ТЕЦ-ът ще взе участие в бъдещите търгове на Електроенергийния систематичен оператор (ЕСО) за парите и през идната година. А трите блока на централата, които са на природен газ, трудно биха могли да работят на свободния пазар поради скъпото си произвеждане. От друга страна, в случай че дадена енергийна мощ стои в запас, като се изключи че печели, тя пестии и от това, че не заплаща за нездравословни излъчвания.
Превръщането на Топлоелектрическа централа Варна в главен ползвател на милионите от страната е една от най-невероятните мистерии на родната енергетика. Тя стана факт откакто " Топлоелектрическа централа Марица-изток 2 " самичък се отхвърли от извоюван търг на ЕСО в интерес на мощността на Ахмед Доган. По проблема липсва каквото и да е разумно пояснение, още повече, че държавната централа е измежду " цапащите ", заплаща големи екотакси и продължава да натрупа многомилионни загуби, работейки.
Ролята на кмета Портних
Заявените проекти за развиване на догановото " Пристанище Топлоелектрическа централа Езерово " са в доста директен унисон с " концепциите за развиване " на варненския кмет Иван Портних.
Преди броени дни градоначалникът от ГЕРБ даде изявление за седмичника " Капитал ", в което съобщи следното:
" Моята позиция постоянно е била ясна – отваряне на Варна към морето. Реализираме я малко по малко – с новото рибарско пристанище в Аспарухово, с разширението на социализираната зона на пристанище Варна-изток. Смятам, че на пъпа на града е неуместно да се товарят зърно и скрап - тъй като това е активността на пристанище Варна-изток. Прахът, замърсяването на въздуха, тежкотоварният трафик, зърновозите, тапите по Аспаруховия мост и по бул. " Девня ", разрушената улична инфраструктура са единствено част от следствията. И облагата за страната е доста по-малка от нанесените вреди. Така че пристанищните действия би трябвало да бъдат преместени, дублирам го от шест години и позицията ми е ясна и безапелационна. "
Случайно или не, товарите, които съгласно Портних нямат място на територията на държавното пристанище, ще са съществена част от бизнеса на врата на почетния ръководител на Движение за права и свободи.
От всичко изброено виждаме, че господин Доган има освен неповторим инвеститорски усет, само че и характерно визионерство, което да му разрешава да планува верните планове на властта - локална и централна.
Което се прави оценка високо и от друго емблематично лица на бизнеса и партия Движение за права и свободи.
“Винаги бих вложил в планове на господин Доган “. каза през днешния ден в Народното събрание депутатът, предприемач и медиен магнат Делян Пеевски в отговор на въпрос дали би вложил в Топлоелектрическа централа " Варна ".
По-голямо самопризнание за икономическа целенасоченост на капиталов план в България, надали може да има!
Първите опити за сходна легитимация в действителност не са от през вчерашния ден.
Достатъчно е да си спомним за внушителния хонорар от над 1,5 милиона лв., който той взе за маркетингово изследване по плана Цанков камък, получен от " Минстрой холдинг ". Колкото и необичайно да прозвучаха на мнозина хидрогеоложките способности на Доган, то през 2011 година съдът се произнесе, че за приемането на парите известният политик не е бил в спор на ползи.
След като Доган стана притежател на пристанище и конфигурирана енергийна мощ от 1260 мегавата, сюрпризираните са надалеч по-малко, макар че спрямо двете придобивки, 1,5 милиона лв. хонорар са си като джобни за закуска.
Хронологията
През октомври 2017 година ЧЕЗ Прага разгласи, че е подписала договорка за продажбата Топлоелектрическа централа Варна на напълно незнайно сдружение с лимитирана отговорност.
Купувачът на варненската централа бе българската компания Сигда ООД, която се оказа благосъстоятелност на сина и дъщерята на Данаил Папазов, известно име в морския бизнес. Той бе шеф на Пристанище Варна в интервала 2001 – 2013 година, министър на превоза в държавното управление на Пламен Орешарски (уж от квотата на БСП), неуспешен самостоятелен претендент за кмет на Варна. А последният му към този момент опит на политическата сцена бе като претендент за вицепрезидент в тандем с Пламен Орешарски. Това бе и двойката, която получи поддръжката на Движение за права и свободи.
В края на ноември предходната година Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР) отхвърли да образува процедура по настояването на Обединени патриоти на Топлоелектрическа централа Варна, респективно – на купувачите да бъдат вменени съответни отговорности за дейности, който би трябвало да извършат за рехабилитация на централата и стартирането й в деяние. След това Комисия за защита на конкуренцията утвърди договорката, като одобри, че няма централизация и договорката по придобиване на 100 % от акциите на Топлоелектрическа централа Варна бе затворена към края на 2017 година
При придобиването на централата липсваше публична информация за платената цена по договорката. А от Прага пристигна информацията за стойност от порядъка на 50 млн. евро, която на пръв взор звучи много съществено за неработещия Топлоелектрическа централа.
Според осведомени с детайлите по придобиването на българския актив, в реалност договорката е доста по-изгодна за купувача. А действителната цена е 30 млн. евро, платени от купувача.
Те настояват, че от оповестената стойност от 50 милиона евро е приспаднат дълг на ЧЕЗ Прага към Топлоелектрическа централа Варна за 20 млн.
евро. Любопитното в тази ситуация е, че компанията в Прага е взела назаем тези пари от дъщерното си сдружение в България.
В случая е забавно дали не става дума за ощетяване на бюджета на България с най-малко два милиона евро –
неплатен налог върху облагата и още 900 000 евро налог дял.
А през септември предходната година се оказа, че Ахмед Доган е купил 70 % от сдружението притежател " Сигда " ООД.
На ярко
Доган по предписание като политик в никакъв случай не е бил отегчителен. Рядко даваше изявленията и говореше пред публицисти, в редките случаи го правеше пред доверени хора. Като предприемач също не е по-различно. Затова медиите бяха мощно сюрпризирани когато ТЕЦ-ът му предложения публицисти в границите на самодейност, наречена " Ден на отворените порти ". А на събитието бяха разкрити огромни " креативен проекти ".
Изпълнителният шеф Данаил Папазов разгласи, че в пристанището ще бъдат налети 89 милиона евро вложения и че до края на юли в компанията ще влезе мощен вложител, който ще получи 50 % дял.
Новият съучастник щял да финансира инфраструктурата и силози за зърнения терминал. Плановете са до края на годината " Пристанище Топлоелектрическа централа Езерово " да обработи до 250 хиляди т товари, които следващата година да се усилят двойно - зърнени храни, олио, асфалт, битум и тежки корабни масла.
Много любопитна е и друга поръчка на Папазов, че след построяването на новата контейнерна инфраструктура портът ще обработва към 200 хиляди т. контейнери на година. Това е общият потенциал на всички български пристанища сега.
Замисълът очевидно е новият сътрудник в " Пристанище Топлоелектрическа централа Езерово " да обезпечи голям за българските мащаби трафик на контейнери за Западна Европа, евентуално от Китай.
Държавната поддръжка
Засега проектите за огромен предстоящ бизнес значително изключват неработещия Топлоелектрическа централа Варна и са съсредоточени извънредно върху пристанището. Което в действителност въобще не значи, че електроцентралата не е печеливша. Всъщност на процедура няма нищо по-печелившо от това да имаш неработещ Топлоелектрическа централа, за който страната заплаща, с цел да не работи.
А ето и доказателството!
На тази диаграма е показано разпределението на така наречен " леден запас ". Това са енергийни мощности, които стоят в режим на подготвеност и би трябвало да бъдат включани, в случай че страната го изиска.
Както ясно се вижда, " лъвският къс " от запаса през последната година са за " Топлоелектрическа централа Варна ". Иде тирада за над 27 милиона лв. или съвсем половината от действително платената цена на ЧЕЗ за централата и пристанището. Според изказванията на Папазов ТЕЦ-ът ще взе участие в бъдещите търгове на Електроенергийния систематичен оператор (ЕСО) за парите и през идната година. А трите блока на централата, които са на природен газ, трудно биха могли да работят на свободния пазар поради скъпото си произвеждане. От друга страна, в случай че дадена енергийна мощ стои в запас, като се изключи че печели, тя пестии и от това, че не заплаща за нездравословни излъчвания.
Превръщането на Топлоелектрическа централа Варна в главен ползвател на милионите от страната е една от най-невероятните мистерии на родната енергетика. Тя стана факт откакто " Топлоелектрическа централа Марица-изток 2 " самичък се отхвърли от извоюван търг на ЕСО в интерес на мощността на Ахмед Доган. По проблема липсва каквото и да е разумно пояснение, още повече, че държавната централа е измежду " цапащите ", заплаща големи екотакси и продължава да натрупа многомилионни загуби, работейки.
Ролята на кмета Портних
Заявените проекти за развиване на догановото " Пристанище Топлоелектрическа централа Езерово " са в доста директен унисон с " концепциите за развиване " на варненския кмет Иван Портних.
Преди броени дни градоначалникът от ГЕРБ даде изявление за седмичника " Капитал ", в което съобщи следното:
" Моята позиция постоянно е била ясна – отваряне на Варна към морето. Реализираме я малко по малко – с новото рибарско пристанище в Аспарухово, с разширението на социализираната зона на пристанище Варна-изток. Смятам, че на пъпа на града е неуместно да се товарят зърно и скрап - тъй като това е активността на пристанище Варна-изток. Прахът, замърсяването на въздуха, тежкотоварният трафик, зърновозите, тапите по Аспаруховия мост и по бул. " Девня ", разрушената улична инфраструктура са единствено част от следствията. И облагата за страната е доста по-малка от нанесените вреди. Така че пристанищните действия би трябвало да бъдат преместени, дублирам го от шест години и позицията ми е ясна и безапелационна. "
Случайно или не, товарите, които съгласно Портних нямат място на територията на държавното пристанище, ще са съществена част от бизнеса на врата на почетния ръководител на Движение за права и свободи.
От всичко изброено виждаме, че господин Доган има освен неповторим инвеститорски усет, само че и характерно визионерство, което да му разрешава да планува верните планове на властта - локална и централна.
Което се прави оценка високо и от друго емблематично лица на бизнеса и партия Движение за права и свободи.
“Винаги бих вложил в планове на господин Доган “. каза през днешния ден в Народното събрание депутатът, предприемач и медиен магнат Делян Пеевски в отговор на въпрос дали би вложил в Топлоелектрическа централа " Варна ".
По-голямо самопризнание за икономическа целенасоченост на капиталов план в България, надали може да има!
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ