Бизнесът при третия локдаун е изправен пред изключително голямо изпитание.

Бизнесът при третия локдаун е изправен пред извънредно огромно тестване. Това мнение изрази в изявление за БНР икономистът Агоп Каспарян от Институт „ Рего “. Голяма част от стратегиите за подкрепяне минават като кандидатстване по европейски план, което забавя действителната помощ, посочи Каспарян.

„ Нямаме улеснение на кандидатстването, документите. Имаме и комплицирана процедура от страна на проверяващия орган. По натурален път имаме удължение на инспекциите на тези документи и закъснение на заплащанията. Малкият бизнес не е привикнал да работи с подобен вид документи. “

Усеща се опълчване сред бизнесите, които могат да аплайват по дадени стратегии и други, които нямат потенциал да вземат участие, разяснява още Агоп Каспарян в предаването „ Преди всички “.

Като максимален проблем се обрисува този за запазване на човешкия фактор, по тази причина е належащо надграждане на антикризисните ограничения - те да се трансфорат в такива за възобновяване и напредък, счита Каспарян. „ Защото се вижда проблем, който ще рефлектира след година, две, три. “

В опит да изплува, бизнесът ще стартира да обезпечава чиновниците си на по-ниски суми и на по-малко работни часове, предвижда икономистът.

Днес е последният ден, в който всеки консуматор или компания може да желае удължаването на кредитния мораториум, а до 31 март банките би трябвало да прегледат документите, само че не може непрекъснато да се удължава този мораториум, акцентира Агоп Каспарян.

Заявките на ръководещите, че има проект и България скоро ще тръгне към приемане на еврото, по-скоро бяха предизборни, добави той.

Има увеличение на евродепозитите и на милионерите, само че неприятната статистика е в намаляването на депозитите в най-ниския сегмент до 1000-2000 лв., означи Каспарян. Това по думите му значи две неща – или се преструктурират депозити, или се харчи спестеното.