Бизнес модел на задълбочена журналистика в полза на обществото е

Бизнес модел на задълбочена публицистика в интерес на обществото е изцяло вероятен. Около това се сплотиха участници в интернационалната конференция “(Р)еволюция в публицистиката. Медийни нововъведения в Централна и Източна Европа”. Този модел обаче зависи от всеки от нас. Всички ние използваме медии и можем да допринесем за съществуването на такива, които пазят нашите ползи като общество.

Асоциацията на европейските публицисти - България събра в понеделник в София водещи бизнесмени в бранша на медийните стартъпи от района.

От известно време насам прословутият балкански скептицизъм сякаш е заразил цялата международна журналистическа колегия. Не минава медийна конференция, без да се стигне до групово недоволство и даже мрънкане за бъдещето на медиите. Но има една група медийни иноватори, които не гледат на интернет като опасност, а като преимущество, уточни Боряна Джамбазова от АЕЖ-България. Тя добави, че задграничните лектори на конференцията дават всичко от себе си, с цел да вършат самостоятелна и качествена публицистика. Не в Съединени американски щати или даже в Западна Европа, а в страни като Сърбия, Румъния, Полша, Словакия и Грузия, където сътрудниците публицисти се сблъскват със сходни проблеми, каквито имат медиите в България.

За да удостовери думите й за сходството на проблемите, Томаш Белла от Словакия описа, че една заран вестникът, в който той и сътрудниците му работели, осъмнал платен от локален олигарх. Журналистите не поискали да продължат да работят за този човек и напуснали редакцията, снимали празния нюзрум и разгласили фотографията на първа страница. След това основали нов вестник, половината от който е благосъстоятелност на публицистите, а останалата част – на вложители, които обаче се сортират доста деликатно. Вестникът Dennik N се устоя от дарения на читатели, а от екипа са забелязали търсене на по-дългите форми и на по-задълбочените материали, които водят до повече абонаменти.

Единствено на дарения от читатели разчита българската онлайн медия Тоест.бг. За своето малко битие медията е натрупала 51 000 читатели и би било задоволително единствено 4% от тях да подаряват по 5 лв. на месец, с цел да се устоя уеб сайтът и създателите да получават задоволително за труда си, уточни Ан Фам, една от създателките му. До момента това не се случва и събраните средства са доста по-малко, само че все пак Тоест.бг продължава да съществува поради упоритостта на основателите си и обстоятелството, че огромна част от създателите се отхвърлят от хонорарите си.

Освен с дарения, потребителите на медии могат да способстват и по други способи. Якуб Горницки от полската мрежа Outriders показа, че разчитат на читателите си за доусъвършенстване на продуктите, които основават. Ако чакаш да създадеш съвършения артикул, към този момент си просрочен, съобщи той. Според него общността от консуматори може съществено да способства за развиването на даден артикул.

Друг значителен принос на общността от читатели е отбрана на публицистите, когато последните са подлагани на репресии поради свои следствия. Йелена Васич от портала KRIK в Сърбия описа по какъв начин редакцията на медията им е била подслушвана, а жилището на проверяваща журналистка, разрушено като предизвестие след разкритие на корупция на високо равнище и че в такива случаи на офанзиви разчитат на готовност и отбрана от страна на обществото. Васич описа, че един от първите материали, който е донесъл известност на KRIK, е следствие, отдадено на някогашния кмет на Белград и сегашен финансов министър Синиша Мали, за който се потвърждава, че си е купил 24 жилището по Българското черноморие. Този материал е провокирал огромен отзив и тогава публицистите са си дали сметка, че би трябвало да следват потребностите на аудиторията.

Влад Урсулян съобщи, че сходни репресии не са изключение и в Румъния. Негови сътрудници да вземем за пример са били застрашени с санкция по Регламента за отбрана на персоналните данни (GDPR) поради следствие, при което са разкрили по какъв начин политици са си купили първокласни вили с обществени средства. Урсулян е представител на Къщата на журналиста в Букурещ – пространство, в което публицистите освен работят, а някои от тях и населяват. Създадено е, откакто поради свиването на пазара доста публицисти губят работата си и остават безусловно на улицата.

Интересен е и бизнес моделът на пловдивския новинарски уебсайт “Под тепето”. Неговите основатели Ивайло Дернев и Димитър Семков описаха по какъв начин крафт бирата и съпътстващата я просвета могат да подкрепят една самостоятелна медия. Около половината от разноските за издръжката на медията се набират от спомагателна стопанска активност като бар, в който се създава бира, или като къща за посетители. Останалите 50% се обезпечават от грантово финансиране от Фондация “Америка за България”.

Нанси Шилер, президент на Фондацията, която поддържа и АЕЖ-България, съобщи, че през своето битие Америка за България е вложила над 31 млн. $ в развиването на гражданското общество у нас, от които 11 млн. $ в стратегии, свързани с медиите.

От своя страна, Даниел Кадик, представител на немската фондация Фридрих Науман, уточни, че през шестте години, в които е в България е забелязал утежняване на медийната среда, само че въпреки всичко съгласно него има и позитивни знаци като сходни събития и хората, които са се събрали в залата.

Събитието се реализира с поддръжката на Фондация за свободата „ Фридрих Науман “ и Фондация „ Америка за България “, както и с партньорството на “Загорка”АД, “Немечек България” АД, “Онтотекст”, Sofia Event Center и Move.bg.

Събитието се реализира с поддръжката на Фондация за свободата „ Фридрих Науман “ и Фондация „ Америка за България “, както и с корпоративната поддръжка на “Загорка”АД, “Немечек България” АД, “Онтотекст”, Sofia Event Center и Move.bg.