Медиите не отразявали успехите на българската икономика
Бизнес самодейност ще работи за повече положителни вести
„ Успешната стопанска система в България е анонимна и е в осведомително затъмнение ”, съобщи Лидия Шулева (в средата) – фотография: БСК
Бизнес организации се сплотиха за по-широка гласност на триумфите на българските предприятия и бизнесмени. Инициативата „ За да успеем в България ” ще работи за повече положителни вести за българската стопанска система, стана ясно през днешния ден на конференция в Българска телеграфна агенция.
63% от българите биха желали да научават повече за сполучливи български предприятия и български бизнесмени. 59% показват отрицание, че в медиите не се загатват имената на сполучливите компании, а единствено 18% са на противоположното мнение. 74% считат, че отрицателните вести доминират в българските медии. Това демонстрира изследване на публичното мнение, извършено от Агенция „ Тренд ” по поръчка на Германо-българската комерсиално индустриална камара (ГБТИК) и група партньорски бизнес организации, участващи в взаимната самодейност „ За да успеем в България ”.
Инициативата е предизвикана от отхвърли от страна на електронните медии да загатват фирмени и продуктови наименования с осведомителна, а не с рекламна цел, с което лишават аудиторията от пълноценна информация и лимитират опциите за развиване на корпоративната обществена отговорност. В резултат на това, до българските жители (най-вече до младите хора) не доближава нужната информация за съществуващите благоприятни условия за пълноценна и качествена трудова реализация в български компании, предлагащи отлични условия за труд и кариерно израстване.
„ Липсата на информация в електронните медии за сполучливи български предприятия и за изискванията на работа в тях е една от аргументите доста младежи да считат, че в България няма положителни условия за професионална реализация ”, съобщи Лидия Шулева, ръководител на Специализираната комисия по икономическо развиване към ГБТИК и главен координатор на самодейността.
За малко време към самодейността са привлечени и други бизнес организации, измежду които Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стопанска камара (БСК), Адвантидж Австрия, Българо-румънската търговско-промишлена палата (БРТПП), както и Българската търговско-промишлена палата (БТПП), Конфиндустрия България, Френско-българската комерсиална и индустриална камара (ФБТИК) и Шведско-българската комерсиална камара (SweCham).
В средата на ноември ще се организира кръгла маса с присъединяване на всички заинтригувани страни за открита полемика по казуса. На идващ стадий ще се пристъпи към подготовка на оферти за нормативни промени, които да обезпечат опцията за обективно показване на икономическите постижения на българските предприятия, а аудиторията да бъде пълноценно осведомена по допустимо най-обективния метод.
„ Ключовата ни цел е да обърнем тренда и положителните вести да станат преобладаващи, с цел да се предизвикат по-позитивни настройки у българите. Не може още от сутринта отрицателните вести да ни заливат и хората да отиват мощно демотивирани и обезверени на работа. Това не оказва помощ на никой, нито на обособения човек да желае да бъде по-успешен, нито на страната ни като цяло. За страдание, сполучливата стопанска система в България е анонимна и е в осведомително затъмнение ”, показа Лидия Шулева.
Според ръководителя на БСК Радосвет Радев, не медиите са 100% отговорни и евентуално има и известна доза автоцензура. „ Ние не приказваме за скритата позиционна реклама на предприятията. Искаме ясно да се загатват тези организации, когато са създали нещо положително за обществото. Големите компании имат лични регламенти и стратегии за корпоративна обществена отговорност. Често те избавят цели лечебни заведения или човешки животи, или пък влагат в опазването на околната среда. Представете си те безусловно садистично са осъдени от регламентите в България ”.
По думите на Радев, бизнесмените, с изключение на всичко друго, са част от обществото и то им е тъкмо толкоз скъпо, колкото и всичко останало. „ Затова, дружно с другите бизнес организации, ще желаяме нормативна смяна, тъй като текстът е двузначен и тази двоякост разрешава на надзорните органи и медиите да го интерпретират съгласно интелигентността на работещите в тях. Преди шест години имаше едно Указание на Съвет за електронни медии, което дава някакво разграничаване на „ реклама ” и „ информация ”, само че от този момент съставът на Съвет за електронни медии се е сменил шест или седем пъти. Въпросът би трябвало да бъде организиран с нормативен текст, а не с напътствие на един регулаторен орган ”, сподели Радев.
„ Българската стопанска система се развива, а промишлеността ни се развива изпреварващо. Това демонстрират и данните на Световната банка и на Организацията за икономическо съдействие и развиване, към която сме се запътили. Според данните им, откогато сме в Европейски Съюз имаме над 1/3 растеж на Брутният вътрешен продукт по съпоставими цени на глава от популацията. А за този интервал междинната работна заплата по номинал у нас е повишена 3 пъти. Износът ни също бележи растеж, като водещи браншове са тези с висока добавена стойност като машиностроенето и електротехниката. Това явно всеобщо не се знае от българите ”, съобщи Васил Велев, ръководител на УС на АИКБ.
„ Успешната стопанска система в България е анонимна и е в осведомително затъмнение ”, съобщи Лидия Шулева (в средата) – фотография: БСК
Бизнес организации се сплотиха за по-широка гласност на триумфите на българските предприятия и бизнесмени. Инициативата „ За да успеем в България ” ще работи за повече положителни вести за българската стопанска система, стана ясно през днешния ден на конференция в Българска телеграфна агенция.
63% от българите биха желали да научават повече за сполучливи български предприятия и български бизнесмени. 59% показват отрицание, че в медиите не се загатват имената на сполучливите компании, а единствено 18% са на противоположното мнение. 74% считат, че отрицателните вести доминират в българските медии. Това демонстрира изследване на публичното мнение, извършено от Агенция „ Тренд ” по поръчка на Германо-българската комерсиално индустриална камара (ГБТИК) и група партньорски бизнес организации, участващи в взаимната самодейност „ За да успеем в България ”.
Инициативата е предизвикана от отхвърли от страна на електронните медии да загатват фирмени и продуктови наименования с осведомителна, а не с рекламна цел, с което лишават аудиторията от пълноценна информация и лимитират опциите за развиване на корпоративната обществена отговорност. В резултат на това, до българските жители (най-вече до младите хора) не доближава нужната информация за съществуващите благоприятни условия за пълноценна и качествена трудова реализация в български компании, предлагащи отлични условия за труд и кариерно израстване.
„ Липсата на информация в електронните медии за сполучливи български предприятия и за изискванията на работа в тях е една от аргументите доста младежи да считат, че в България няма положителни условия за професионална реализация ”, съобщи Лидия Шулева, ръководител на Специализираната комисия по икономическо развиване към ГБТИК и главен координатор на самодейността.
За малко време към самодейността са привлечени и други бизнес организации, измежду които Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стопанска камара (БСК), Адвантидж Австрия, Българо-румънската търговско-промишлена палата (БРТПП), както и Българската търговско-промишлена палата (БТПП), Конфиндустрия България, Френско-българската комерсиална и индустриална камара (ФБТИК) и Шведско-българската комерсиална камара (SweCham).
В средата на ноември ще се организира кръгла маса с присъединяване на всички заинтригувани страни за открита полемика по казуса. На идващ стадий ще се пристъпи към подготовка на оферти за нормативни промени, които да обезпечат опцията за обективно показване на икономическите постижения на българските предприятия, а аудиторията да бъде пълноценно осведомена по допустимо най-обективния метод.
„ Ключовата ни цел е да обърнем тренда и положителните вести да станат преобладаващи, с цел да се предизвикат по-позитивни настройки у българите. Не може още от сутринта отрицателните вести да ни заливат и хората да отиват мощно демотивирани и обезверени на работа. Това не оказва помощ на никой, нито на обособения човек да желае да бъде по-успешен, нито на страната ни като цяло. За страдание, сполучливата стопанска система в България е анонимна и е в осведомително затъмнение ”, показа Лидия Шулева.
Според ръководителя на БСК Радосвет Радев, не медиите са 100% отговорни и евентуално има и известна доза автоцензура. „ Ние не приказваме за скритата позиционна реклама на предприятията. Искаме ясно да се загатват тези организации, когато са създали нещо положително за обществото. Големите компании имат лични регламенти и стратегии за корпоративна обществена отговорност. Често те избавят цели лечебни заведения или човешки животи, или пък влагат в опазването на околната среда. Представете си те безусловно садистично са осъдени от регламентите в България ”.
По думите на Радев, бизнесмените, с изключение на всичко друго, са част от обществото и то им е тъкмо толкоз скъпо, колкото и всичко останало. „ Затова, дружно с другите бизнес организации, ще желаяме нормативна смяна, тъй като текстът е двузначен и тази двоякост разрешава на надзорните органи и медиите да го интерпретират съгласно интелигентността на работещите в тях. Преди шест години имаше едно Указание на Съвет за електронни медии, което дава някакво разграничаване на „ реклама ” и „ информация ”, само че от този момент съставът на Съвет за електронни медии се е сменил шест или седем пъти. Въпросът би трябвало да бъде организиран с нормативен текст, а не с напътствие на един регулаторен орган ”, сподели Радев.
„ Българската стопанска система се развива, а промишлеността ни се развива изпреварващо. Това демонстрират и данните на Световната банка и на Организацията за икономическо съдействие и развиване, към която сме се запътили. Според данните им, откогато сме в Европейски Съюз имаме над 1/3 растеж на Брутният вътрешен продукт по съпоставими цени на глава от популацията. А за този интервал междинната работна заплата по номинал у нас е повишена 3 пъти. Износът ни също бележи растеж, като водещи браншове са тези с висока добавена стойност като машиностроенето и електротехниката. Това явно всеобщо не се знае от българите ”, съобщи Васил Велев, ръководител на УС на АИКБ.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ