Бизанти пое защитата от самото начало и до края на

Бизанти пое отбраната през цялото време и до края на сагата през 2007 година бе индивидът, на който и медиците, и българската страна най-вече разчитаха в правно отношение.

Вярвам абсолютно в невинността на тези хора, другояче нямаше да поема случая и не бих могъл да изградя добра защитна тактика, споделяше нееднократно пред публицисти и външни наблюдаващи Осман Бизанти.

През седемте години, в които процесът мина през всевъзможни инстанции и обрати, Бизанти се сблъскваше с големи компликации и офанзиви, които идваха от кое място ли не.

От своите сънародници той постоянно получаваше язвителни забележки и обвинявания, че пази нарушители и детеубийци. На няколко пъти против него имаше закани за разпра както по телефона, по този начин и напълно намерено на обществени места. Преди едно от делата през декември 2006 година Бизанти бе атакуван от развилнели се родственици и близки на децата от Бенгази. Тогава се наложи полицията да отдели целия периметър към правосъдната зала, а съвещанието на съда стартира със забавяне.

Осман Бизанти имаше проблеми и с проверяващите, които бяха изтезавали българските медицински сестри през 1999 година С пледоарията си в отбрана на българките и с детайлите за мъченията, които изнесе в правосъдната зала, той същински вбеси офицерите от либийските следствени органи. Тъй като се явяваше като бранител на нашите и по делото, което се водеше против офицерите в различен либийски съд, Бизанти съумя да си навлече и гнева на някои среди в либийските служби за сигурност.

През април 2007 година адвокатският му офис в центъра на Триполи бе разрушен и претършуван от незнайни лица. Цялата му документи бе преровена и разхвърляна по пода, а креслото на бюрото в кабинета му демонстративно бе катурнато с краката нагоре.

Тогава се разясняваше, че акцията може и да е за заплашване, само че Бизанти резервира забележително хладнокръвие и продължи работата си. На препоръчаната от българска страна отбрана той общително отвърна: " Аз съм в родината си, това е моята страна и никой не би могъл да ми окаже помощ извън. Вярвам в Бог и тази религия ми дава кураж. "

В сериозни обстановки той обичаше да цитира някоя сура от Корана, която нормално оставяше безмълвни и най-големите му душмани в Либия.

Бизанти познаваше свещената книга на исляма толкоз добре, колкото и либийския и египетския углавен кодекс, и постоянно имаше подръка най-подходящия откъс, с цел да укрепи тезата си. Без значение дали водеше спор с елементарни бербери или с професори по право.

Бизанти остана в Либия след свалянето на Кадафи. Обичаше спокойствието на фермата си в покрайнините на Триполи, където гледаше коне и овошки. След завладяването на либийската столица от милициите ситуацията стана непоносима. В тези мътни времена един от основните мъчители на българските медицински сестри се бе трансформирал в пръв " бунтовник " против режима на Кадафи, парадирайки с ореола на репресиран, тъй като бил съден поради българите по поръчка на фондация " Кадафи ". В тази болна среда почтени, умни и възпитани хора като Осман Бизанти незабавно се трансфораха в цели за офанзива. В откъслечните вести, които идваха от Либия по време на стълкновенията, се говореше, че фамилната къща на юриста била нападната, а член на фамилията му - похитен за откуп. В последна сметка се разбра, че възрастният юрист се е принудил своеволно да избере изгнанието и дружно с най-близките си в името на тяхната сигурност отпътувал за Кайро. Разбирайки, че краят на живота му наближава, Осман Бизанти настоял да се завърне в Триполи, където да изкара последните си дни. Но даже на смъртния си одър този човек не не помни да бъде добър и учтив и помоли сина си да съобщи последните му поздрави на хората в България, с които дружеше и които го обичаха.